Отворено писмо до министър Вигенин: влезте в 21-ви век, ако обичате

До: Кристиан Вигенин, министър на Външните работи на Република България

Уважаеми министър Вигенин,

Във ваше интервю в „24 часа“ от 12 март 2014 поставяте под съмнение  „доверието в изборния процес“ ако бъде приложено гласуване по интернет, защото (цитирам): „… няма пълни гаранции, че не може да бъде проследен начинът на гласуване в интернет …

Време е да влезете в 21-ви век – да научите и приемете някои цивилизационни мъдрости.

Като тази, че нищо в този свят няма „пълни гаранции“. Във всяко нещо, изработено от човек – особено пък сложно техническо решение – винаги е възможно да бъде намерена слабо място.

Но съвременната цивилизация – в лицето на най-успелите държави – е приела отдавна, че въпросът не е дали „има пълни гаранции“.
А в това има ли достатъчно добра сигурност на едно решение на обществен въпрос. И най-вече – дали ползите в достатъчно голяма степен надхвърлят потенциалните рискове.

И отговорът на въпроса – в същите тези най-успели държави – е: „да, гласуването по интернет е вече достатъчно сигурно. Или вие можете по друг начин да обясните защо то се ползва от години в страни като Франция, Естония, Испания и други?

Друг проблем на вашето мислене и аргументация е (цитирам) „… една голяма част от българските граждани живеят с убежденията, че гласуването в интернет е предпоставка за манипулации на изборния резултат …“

Дали тези страхове на българските избиратели са обосновани, обаче? Не е ли Ваша роля първо да проучите много сериозно този въпрос, да се консултирате с експертите и опита на другите държави, които вече са работили по него? И тогава да изразите информирано мнение, а не просто мнение. Защото с поста си формирате в голяма степен общественото мнение. И от Вас зависи хората да разберат доколко реални и големи са рисковете от интернет-гласуването.

И накрая, една препоръка: не вярвайте на масовата журналистика по въпроса, дори от някои западни медии. Сензацията – заради продажбите – за тях е много по-важна от реалността. Обърнете се най-вече към опита на Естония – страна, сравнима по много аспекти с България. След като Естония може, значи и ние трябва да можем.

––––––––-
Красимир Гаджоков,
дългогодишен специалист по информационна сигурност в една от водещите канадски телекомуникационни компании
gadjokov@gmail.com
+1 416 684 3127

Отворено писмо до Цветан Василев: цинизмът Ви „медиите обслужват по целия свят“ е неадекватен на реалността

Г-н Василев,

Във Ваше интервю за предаването „Нека говорят … с Росен Петров“ по бТВ казвате:

“ … Не познавам свободни медии по света … Винаги има някакви интереси, които са обслужвани.“

Твърди се, че сте един от най-влиятелните хора в България заради големите Ви бизнес притежания.

Ако е така, то аз съм силно обезпокоен като гражданин от това ваше твърдение. Защото Вашето мнение вероятно се забелязва и повлиява на много българи в изграждане на техния мироглед.

В случая – на един циничен и неадекватен на реалността мироглед.

Защото ще трябва да обясните на смаяната публика, освен обществения интерес, чии интереси „обслужиха“  легендарните журналисти Уудроу и Бърнщайн, когато разкриха скандала Уотъргейт и на практика свалиха американския президент Никсън от власт? Но да речем, че там все пак има директно печеливши – партията на опонентите  на президента.

Съвсем невъзможно ще стане, обаче, да обясните кого „обслужиха“ вестниците Гардиън, Вашингтон Пост и Ню Йорк Таймс, когато публикуваха разкритията на Уикилийкс и Едуард Сноуден.

Та нали тези публикации сринаха доверието към САЩ и Великобритания пред целия свят?

Нима някой в тези страни има полза от такъв удар по образа на собствената си страната, в резултат от който да загуби бизнес, туризъм, политическо влияние в света?

Или ще прибегнете към някоя свръхневероятна, подплатена само с възможности, но не и факти, теория на конспирацията – че например тези три издания работят за интересите на Русия? Или за Иран?

Циничното Ви обяснение за това как работят медиите очевидно е ограничено само за България. Вероятно от опит. Запазете го само за вас и не го пренасяйте върху целия свят. Той работи по-различно от ограничената Ви представа.

–––––
Красимир Гаджоков, гражданин

Google: не посещавайте сайта на Министерството на правосъдието на България, може да е хакнат

Занимавайки се с въпрос за прозрачността на неправителствени организации (покрай което открих друга огромна безотговорна небрежност на Министерството на правосъдието – но за нея ще публикувам специално по-нататък), бях шокиран при търсене в Google да видя следното предупреждение:

min-pravosydie-may-be-hacked

 

Според пояснеието на Google защо излиза такъв надпис : „Хакерите често променят съществуващи страници или добавят техен собствен спам. Например, посетители на сайта може да бъдат пренасочени към спам или опасен компютърен софтуер. Препоръчваме ви да не посещавате този уебсайт докато това предупреждение бъде премахнато в резултатите за търсене в Google. Ако познавате собственика на сайта, моля известете го за ситуацията„.

Е, познаваме „собственика“. И го известяваме: изпращам им тази публикация до емейлите на приемната и ПР-отдела им (други електронни контакти с тях не може да бъдат установени).

Да видим колко месеца ще им отнеме да намерят и решат проблема. Предният път им отне месеци да подкарат тотално неработещото търсене в изключително важния Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност.

Ако правителството не може да оперира безопасно за гражданите най-елементарни уебсайтове, за какво електронно правителство ни заблуждава въобще?

Още мои публикации с примери за елементарна правителствена безотговорност в интернет-технологиите:

 

С 98 потенциални пробойни, сайта на МВнР е точно обратното на „сигурността гарантирана“

Според публикация в Дневник от днес, „китайски хакери са пробили мрежата на външно министерство“.

Нашето Външно, обаче, и то като цялото ни правителство – отрича действителността с предварително приготвени общи лъжи от типа „Сигурността на защита на информацията е гарантирана“ (цитат за отговора от МВнР до Дневник).

Ето каква е действителността, обаче – в резултат от елементарно безплатно сканиране сигурността на сайта на МВнР. Такъв тест всеки може сам да направи за около 20 минути.

Резултатите показват 98 потенциални пробойни към момента, с различна степен на заплаха. Някои са по-скоро проблем за сигурността на посещаващите сайта на МВнР, отколкото самото министерство.

Но неимоверно големият им брой и наличието на такива с най-висока степен на заплаха говорят за непростима елементарна небрежност от страна на отговорните за сигурността в МВнР. А това със сигурност не са просто ИТ-специалистите им, а ръководителите. Те не са им поставили задача да проверяват редовно сигурността, както и не са подсигурили нужното обучение и ниво на обръщане на внимание.

Дори любителски сайт като този мой блог е с много по-малко и с по-ниска степен опасности в областта на сигурността.

mvnr-vulns

ВНИМАНИЕ: анонимни български „медии“. Избягвайте на всяка цена!

ВНИМАНИЕ: анонимни български „медии“. Избягвайте на всяка цена!

В България царува масов информационен хаос. Всяко нещо, „казано“ или „написано“ някъде, се приема за истина. Без значение дали за него има елементарни факти, доказателства или логика. Без значение дали зад него стои човек, организация или бизнес.

В това море от масови заблуди, забележима роля играят голям брой сайтове, нароили се в последните няколко години. Те претендират да са „медии“, като критерия за „медия“ е, че публикуват новини по обществени въпроси.

И понеже е много лесно и удобно безотговорно да измислят и тиражират клевети, откровени лъжи или безумни фантасмагории, огромна част от тези „пишман-медии“ са анонимни.

Анонимността е заради страха. Искат да могат да се скрият, да непоемат отговорност – не само юридическа, но и просто морална. Дори в най-„невинния“ случай, анонимността на един „новинарски“ сайт е липса на елементарна етика.

Няма нищо престъпно в анонимен сайт по принцип – но ако е за неща като филми, лов, риболов, други хобита, изкуство.

Обаче е свръх-неморално и неетично да е анонимен един „новинар“, претендиращ да информира за политическия живот в България. Защото  новините създават изключително важното за всички ни общественото мнение и влияят на хората в ежедневните им решения.

На изброените в списъка по-долу  анонимни „информационни“ сайтове няма никаква информация за собственост – например име на физическо лице или фирма, която оперира или притежава сайта. Някои дори нямат никакъв начин за обратна връзка.

Не просто се съмнявайте във всяка дума в тях – съмнявайте се във всяка буква! И не се връзвайте на никакви оправдания, че те просто „препечатвали“ – защото, почти без изключения, не посочват оригинален източник.

Проверил съм ги лично един по един.

Бягайте далече от тях. Кажете на приятелите си да не ги посещават.


ОБНОВЕНО (1 декември 09:38) задрасканите сайтове добавиха информация за собтсвеността си след излизането на тази публикация. Адмирирам тяхната бърза реакция за прозрачност и отговорност.

ОБНОВЕНО (1 декември 18:09) със звездичка (*) са отбелязани сайтове „агрегатори“ на новини (RSS) без явен собственик/отговорник. Те не публикуват свое съдържание, а автоматично намират новини и показват заглавие и част от тях, като за прочитане на цялата новина пренасочват към оригиналния източник.
Възникват спорове дали мястото на такива сайтове е в този списък. Логиката е, че те все пак са до известна степен отговорни. Две причини: 1) защото решават от кои медии да вземат автоматично новините си – биха могли да не взимат от анонимни такива, и 2) защото човек формира мнението си дори само от заглавия.  Ако  агрегатора на новини уточнява на сайта си, че използва за източници само неанонимни сайтове, то тогава няма да бъде в този списък, дори и ако на самия агрегатор няма информация на кого е собственик.

ОБНОВЕНО (1 декември 2013) С удебелен шрифт (bold) са добавените след оригиналното излизане на публиакцията. Приемам и ще добавям посочени от други хора сайтове, които изпълняват условието за анонимност – да няма име на физическо лице или фирма собственик или отговорен редактор – след като лично ги проверя.

ОБНОВЕНО (9 януари 2014, 20:16)
Сайтовете gramophon.com, moreto.net, razkritia.com и zasada.bg добавиха информация за собственост след тази публикация, затова са премахнати от списъка.

ОБНОВЕНО (20 ноември 2015) Направих приставка за браузъра Chrome , която предупреждава да при зареждане на сайт от списък.а Все пак е трудно човек да помни всички тези сайтове, или да проверява ръчно всеки път като чете.

Списъкът се обновява постоянно  ако намерите анонимен „новинарски“ уебсайт, напишете го в коментар под публикацията. Ще бъде прегледан и добавен след като бъде проверен, че наистина няма информация за собственост или главен редактор.

Претендиращи да са „новинарски“/“медийни“ сайтове, на които няма информация за собственост (физическо лице или фирма) или за отговорни редактори на съдържанието им. 

Вижте актуален постоянно обновяван списък в специалния за целта проект „Медийно око“, обявен на 13.12.2016 г.

Към окупиращите студенти: Дръжте здраво! Победата ви е неизбежна!

PM-podkrepja-studentite

(снимка: novini.bg)

Преди 24 години бях един от 30-ната студенти, които разгневени от резултатите на първите уж демократични избори в България, още на другия ден отидохме в Ректората, насядахме по стълбите откъм задния вход, и  започнахме първата студентска стачка в новата история на България.

Изумително е, че срещу вас, днешните окупирали десетки университети студенти, противопоставят същите аргументи като и срещу нас – „малко сте“, „налагате се на мнозинството“, „пречите ни да учим“, „стачкуват двойкаджиите“ …

И за миг не се замисляйте дали сте прави. Когато обществото ни е стигнало дотам да липсва елементарен морал и отговорност в обществените дела, всички подобни претенции, иначе валидни в едно нормално време, нямат основания.

Ако Левски, Ботев или Бенковски бяха приели подобна логика, днес нямаше да имаме държава. Тези наши национални герои също са били шепа хора, търсещи подкрепа у един мълчалив милионен народ.

На празници, морално пропадналите днешни политици са първи да се превъзнасят по идолите на нашето славно революционно минало. Но много удобно пропускат да равняват съвестта си по същите тези герои и в делниците. Напомнете им това.

Защото точно това сте вие – будна съвест на нацията във всеки ден, а не само по празниците.

Вашата съпротива не е за национална или идеологическа кауза. Вие перфектно разбрахте, че ракът, който задушава обществото ни, не е външен поробител или диктатор над душите и мислите ни. Той е вътрешен. И затова е още по-труден за отстраняване – защото не можем толкова лесно да го отстраним.

Бъдете единни – не се разделяйте заради малки, незначителни проблеми. Ако имате несъгласие, задайте си въпроса дали сте все още съгласни по най-важното: моралът в обществените дела. Ако ако отговорът е „Да“, продължете каузата си заедно, въпреки разликите си.

Всеки ден намирайте начин – предимно чрез телевизия и радио – да се обръщате към мълчаливото мнозинство сънародници. Бъдете емоционални. Спечелете сърцата им. Обяснявайте каузата си на лесен за разбиране от обикновения човек език. Мнозинството българи все още се колебаят, но когато настъпи важния момент, ще ви подкрепят.

Питат ни дали ние, първите стачкували студенти, сме успели, дали сме постигнали целта си със стачките през 1990-та година.
Отговорът е твърдо „да“ – ние изхвърлихме от президентството срамният Петър Младенов, а няколко месеца по-късно и цялото правителство на не по-малко срамният Андрей Луканов. Значи може!

Ако не бяхме завзели университетите тогава, България вероятно щеше да бъде днес една бутафорна псевдодемокрация, наподобяваща Белорусия, Украйна или дори Казахстан. Някой да харесва какво става в тези държави?

Противопоставяйте се на всякакви предложения за „подкрепа“, които очакват от вас обвързване с конкретна политическа сила или идеология. Всички те загубиха тотално доверието на хората. Затова с днешните лица, с днешните ръководства и лидери, те нямат абсолютно никакво право на място във вашето бъдеще.

Няма българско правителство, устояло на масов студентски протест.

Затова не се съмнявайте в успеха си – битката за морал, за достойнство, за честност и добронамереност в обществените дела може да е по-дълга, отколкото ни се иска на всички, но победата ви е неизбежна.

 

Открито писмо до „Доника от протестите“: решението е в ръцете на хората, не в „нов“ стар вожд начело

(по повод откритото й писмо)

Уважаема Доника,

Права сте. „Хиляди чакат„. Но не една партия. Не един „нов“ стар водач.
Чакаме себе си – да изхвърлим от политиката обществено-мръсните, злоупотребилите, пребоядисалите се, сменилите козината си „вълци“.

Идеи против партиите и против лидерите им“ има в България не от февруари 2013, както твърдите в писмото си. Има ги отдавна през многото години на прехода. Протестите започнаха през февруари и отново през юни. Но съпротивата е от отдавна. И в нея само барабани не вършат работа.

Да, „решението е в ръцете на хората„. Да, „хората могат сами“ – без корумпираните и дискредитирани политици от всички партии, били досега в управлението на България.

Или вие наистина вярвате, че някоя от провалилите се вече в управлението партия, които до една излъгаха надеждите на хората за справедливост, е решението? Сериозно?

Кое е „основателна причина“ стотици хиляди да излязат на площада – призива на една компрометирала се партия, или реакцията срещу безобразната корупция в политическите върхове, включително от същата партия?

Партиите паднаха в очите на хората не заради противниците им. Дискредитираха се сами с това, което правеха.

В протеста е добре дошъл всеки, привърженик на партия или не. В протестна мрежа или не.
Стига да е срещу липсата на морал в политиката и обществените дела.
Стига да е срещу лъжата, срещу измамата, срещу използвачеството, срещу самоуправството, корупцията, уреждането, отблагодаряването.

Срещу всичко, което отчая и превърна огромна част от хората в обръгнати и отчаяни песимисти.

В огромна грешка сте за целта на протеста. Тя не е „България без комунизъм“. Ако беше така, всеки пъчещ се за антикомунист по дефиниция е достоен, почтен и морален човек.

Само че за 24 години се убедихме в противното. Видяхме многократно кълнящи се в антикомунизъм, които се оказаха използвачи, нагаждачи, обществени и криминални крадци. Не по-малко вредни от комунистите.

Целта на протеста е много по-голяма от оставката на сегашното правителство, от избори сега или изброи през пролетта, от промени в Изборния кодекс.

Целта на протеста е морал в политиката. Който влезе в държавното управление, да върши общественополезна работа. Без значение коя е партията. И да знае, че няма да му се размине, ако не работи на ползу роду.

Важно е да събудим хората да опитват да променят обществото и държавните дела. А не да чакаме – пак, за кой ли път – някой „водач“ да ни призове на площада, за да ни убеди как ще ни „оправи“ за няколкостотин дни.

Не, благодаря. Можем сами. Решението е в нашите ръце – на всеки мислещ, достоен, горд, можещ, искащ и изстрадал човек.

Само трябва да излезем. Заедно. Срещу всички партии. И в същото време, ЗА всички партии – тези, които изгонят върхушките си се преобразуват в истински слуги на народа.

Съединението на България отговоря на въпроса „Кой е упълномощен да представлява протеста?“

Ако някой е историческа личност, не е ли защото е направил нещо голямо и успешно за народа си?

И ако е така, то не е ли една личност историческа и заради това, че трябва да вземаме пример от нея в днешните си дела?

И ако това горното е вярно, то ние имаме ясен и категоричен отговор на опитващия се да всее съмнения за нелигитимност въпрос, който постоянно се задава и от управляващи, и от медии, и от социалните мрежи: кой представлява легитимно протеста?

Отговорът е в историята на Съединението на България от 1885 г.

Научаваме това, припомняйки си отново това предпоследно дръзко българско събитие, защото явно не я четем достатъчно. Никак не я четат нашите представители в управлението на страната – депутати, министри и съдии.

В Спомени за Съединението на д-р Никола Генадиев научаваме (и е хубаво да запомним) следното:

Централен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не бе го съставил. Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захари Стоянов и той, сраснал с дейността на Букурещкия Централен революционен комитет, си послужи с това гръмко название , което стана известно след Съединението от в. „Самозащита”, издаден от З. Стоянов и Д. Ризов само в един брой. Революционната организация, която направи Съединението, действаше при особено благоприятни за подобни предприятия условия. Тя намери готови съставни части – македонските комитети, и предприе дело, което беше тъй назряло, щото нямаше нито време, нито нужда да създава съзаклятнически гнезда из цялата област и да ги кани да избират Централен комитет.

Затова отсега нататък, когато някой пита „Ама кой ви упълномощи да представлявате протеста?“, отговора е „Съединението и Захари Стоянов ни упълномощиха„.

Затова всеки активно участващ и особено всеки активно организиращ сегашния протест е морално упълномощен от всички други протестиращи да ги представлява. Навсякъде – пред всички видове власти, пред медиите и пред самите останали протестиращи.

Който от протестиращите не разбира това, а очаква да се създава тежка организация с формални „органи“ по подобие на ЦК на БКП, по-добре да си стои в къщи. За да не спира невероятно нужната и полезна енергия на протеста.
И за да не става смешен, че не познава най-българското събитие в новата ни история – Съединението.

Фалшив емейл от „името“ на Мая Манолова „обявява“ оставката на правителството

Десетки хора – доста от които участвали в обсъжданията за промени в избирателния кодекс в парламента – получиха фалшив емейл от „името“ на Мая Манолова, обявяващ „оставка“ на правителството.

Сигналът за това беше подаден то Димитър Иванов от Щвейцария.

При преглеждане на служебната  информация („headers“), невидима за обикновения потребител при четене на емейл, но  достъпна за всеки с малко повече технически познания, се вижда, че съобщението е фалшиво.

Въпреки това, емейлът е много добре изпипан да изглежда като истински и вероятно много хора са му повярвали.

Измамата се вижда от това, че е изпратен от холандски интернет адрес, а не от емейл-сървърите на парламента.

Ето и как изглежда:

falshiv-email

 

Според подробната техническа информация, емейлът е изпратен от компютър с интернет адрес 95.211.188.53, който според ipddressguide.com е базиран в Холандия.

Допълнително, в него лиспват адресите на сървърите на парламента, стандартно налични в други емейли от там.

Също така, Google класифицира този емейл като „spam“. Така ако човек с емейл адрес на Gmail не провери изрично тази папка, няма въобще да разбере ако този емейл му е бил изпратен.

 

Категорично против „електронна анкета“ за промени в Изборния кодекс

(във връзка с тази публикация)

Уважаема Г-жо Манолова,

Обръщам се към Вас с настояване в никакъв случай да не допускате анонимна електронна анкета, която да решава какво да се променя в избирателния ни закон.

Като дългогодишен специалист по интернет системи и специално информационна сигурност, мога да ви уверя че такива анкети обикновено се правят крайно несериозно и неиздържано. Нещо повече – те са много лесно манипулируеми от недоброжелатели или хакери. Така, резултатът им няма да отразява в никакъв случай желанието на активните граждани.

Допълнително, недопустимо е да оставяме в ръцете на анонимни решения от такава важност. Който иска да участва в решенията за промяната на страната ни, трябва да застане зад името си с позицията си.

Ако желаете, насреща съм за пояснения по позицията ми, както на техническо, така и на обществено ниво.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Красимир Гаджоков – www.gadjokov.com
инженер по компютърни технологии
архитект по информационна сигурност
Инициатива „Искаме да гласуваме!“ – www.IskameDaGlasuvame.com