Красимир Гаджоков: Проницания

До: Кристиан Вигенин, министър на Външните работи на Република България

Уважаеми министър Вигенин,

Във ваше интервю в “24 часа” от 12 март 2014 поставяте под съмнение  “доверието в изборния процес” ако бъде приложено гласуване по интернет, защото (цитирам): “… няма пълни гаранции, че не може да бъде проследен начинът на гласуване в интернет …”

Време е да влезете в 21-ви век – да научите и приемете някои цивилизационни мъдрости.

Като тази, че нищо в този свят няма “пълни гаранции”. Във всяко нещо, изработено от човек – особено пък сложно техническо решение – винаги е възможно да бъде намерена слабо място.

Но съвременната цивилизация – в лицето на най-успелите държави – е приела отдавна, че въпросът не е дали “има пълни гаранции”.
А в това има ли достатъчно добра сигурност на едно решение на обществен въпрос. И най-вече – дали ползите в достатъчно голяма степен надхвърлят потенциалните рискове.

И отговорът на въпроса – в същите тези най-успели държави – е: “да“, гласуването по интернет е вече достатъчно сигурно. Или вие можете по друг начин да обясните защо то се ползва от години в страни като Франция, Естония, Испания и други?

Друг проблем на вашето мислене и аргументация е (цитирам) “… една голяма част от българските граждани живеят с убежденията, че гласуването в интернет е предпоставка за манипулации на изборния резултат …”

Дали тези страхове на българските избиратели са обосновани, обаче? Не е ли Ваша роля първо да проучите много сериозно този въпрос, да се консултирате с експертите и опита на другите държави, които вече са работили по него? И тогава да изразите информирано мнение, а не просто мнение. Защото с поста си формирате в голяма степен общественото мнение. И от Вас зависи хората да разберат доколко реални и големи са рисковете от интернет-гласуването.

И накрая, една препоръка: не вярвайте на масовата журналистика по въпроса, дори от някои западни медии. Сензацията – заради продажбите – за тях е много по-важна от реалността. Обърнете се най-вече към опита на Естония – страна, сравнима по много аспекти с България. След като Естония може, значи и ние трябва да можем.

————————-
Красимир Гаджоков,
дългогодишен специалист по информационна сигурност в една от водещите канадски телекомуникационни компании
gadjokov@gmail.com
+1 416 684 3127

Г-н Василев,

Във Ваше интервю за предаването “Нека говорят … с Росен Петров” по бТВ казвате:

” … Не познавам свободни медии по света … Винаги има някакви интереси, които са обслужвани.”

Твърди се, че сте един от най-влиятелните хора в България заради големите Ви бизнес притежания.

Ако е така, то аз съм силно обезпокоен като гражданин от това ваше твърдение. Защото Вашето мнение вероятно се забелязва и повлиява на много българи в изграждане на техния мироглед.

В случая – на един циничен и неадекватен на реалността мироглед.

Защото ще трябва да обясните на смаяната публика, освен обществения интерес, чии интереси “обслужиха”  легендарните журналисти Уудроу и Бърнщайн, когато разкриха скандала Уотъргейт и на практика свалиха американския президент Никсън от власт? Но да речем, че там все пак има директно печеливши – партията на опонентите  на президента.

Съвсем невъзможно ще стане, обаче, да обясните кого “обслужиха” вестниците Гардиън, Вашингтон Пост и Ню Йорк Таймс, когато публикуваха разкритията на Уикилийкс и Едуард Сноуден.

Та нали тези публикации сринаха доверието към САЩ и Великобритания пред целия свят?

Нима някой в тези страни има полза от такъв удар по образа на собствената си страната, в резултат от който да загуби бизнес, туризъм, политическо влияние в света?

Или ще прибегнете към някоя свръхневероятна, подплатена само с възможности, но не и факти, теория на конспирацията – че например тези три издания работят за интересите на Русия? Или за Иран?

Циничното Ви обяснение за това как работят медиите очевидно е ограничено само за България. Вероятно от опит. Запазете го само за вас и не го пренасяйте върху целия свят. Той работи по-различно от ограничената Ви представа.

—————
Красимир Гаджоков, гражданин

(по повод откритото й писмо)

Уважаема Доника,

Права сте. “Хиляди чакат“. Но не една партия. Не един “нов” стар водач.
Чакаме себе си – да изхвърлим от политиката обществено-мръсните, злоупотребилите, пребоядисалите се, сменилите козината си “вълци”.

“Идеи против партиите и против лидерите им” има в България не от февруари 2013, както твърдите в писмото си. Има ги отдавна през многото години на прехода. Протестите започнаха през февруари и отново през юни. Но съпротивата е от отдавна. И в нея само барабани не вършат работа.

Да, “решението е в ръцете на хората“. Да, “хората могат сами” – без корумпираните и дискредитирани политици от всички партии, били досега в управлението на България.

Или вие наистина вярвате, че някоя от провалилите се вече в управлението партия, които до една излъгаха надеждите на хората за справедливост, е решението? Сериозно?

Кое е “основателна причина” стотици хиляди да излязат на площада – призива на една компрометирала се партия, или реакцията срещу безобразната корупция в политическите върхове, включително от същата партия?

Партиите паднаха в очите на хората не заради противниците им. Дискредитираха се сами с това, което правеха.

В протеста е добре дошъл всеки, привърженик на партия или не. В протестна мрежа или не.
Стига да е срещу липсата на морал в политиката и обществените дела.
Стига да е срещу лъжата, срещу измамата, срещу използвачеството, срещу самоуправството, корупцията, уреждането, отблагодаряването.

Срещу всичко, което отчая и превърна огромна част от хората в обръгнати и отчаяни песимисти.

В огромна грешка сте за целта на протеста. Тя не е “България без комунизъм”. Ако беше така, всеки пъчещ се за антикомунист по дефиниция е достоен, почтен и морален човек.

Само че за 24 години се убедихме в противното. Видяхме многократно кълнящи се в антикомунизъм, които се оказаха използвачи, нагаждачи, обществени и криминални крадци. Не по-малко вредни от комунистите.

Целта на протеста е много по-голяма от оставката на сегашното правителство, от избори сега или изброи през пролетта, от промени в Изборния кодекс.

Целта на протеста е морал в политиката. Който влезе в държавното управление, да върши общественополезна работа. Без значение коя е партията. И да знае, че няма да му се размине, ако не работи на ползу роду.

Важно е да събудим хората да опитват да променят обществото и държавните дела. А не да чакаме – пак, за кой ли път – някой “водач” да ни призове на площада, за да ни убеди как ще ни “оправи” за няколкостотин дни.

Не, благодаря. Можем сами. Решението е в нашите ръце – на всеки мислещ, достоен, горд, можещ, искащ и изстрадал човек.

Само трябва да излезем. Заедно. Срещу всички партии. И в същото време, ЗА всички партии – тези, които изгонят върхушките си се преобразуват в истински слуги на народа.

Десетки хора – доста от които участвали в обсъжданията за промени в избирателния кодекс в парламента – получиха фалшив емейл от “името” на Мая Манолова, обявяващ “оставка” на правителството.

Сигналът за това беше подаден то Димитър Иванов от Щвейцария.

При преглеждане на служебната  информация (“headers”), невидима за обикновения потребител при четене на емейл, но  достъпна за всеки с малко повече технически познания, се вижда, че съобщението е фалшиво.

Въпреки това, емейлът е много добре изпипан да изглежда като истински и вероятно много хора са му повярвали.

Измамата се вижда от това, че е изпратен от холандски интернет адрес, а не от емейл-сървърите на парламента.

Ето и как изглежда:

Според подробната техническа информация, емейлът е изпратен от компютър с интернет адрес 95.211.188.53, който според ipddressguide.com е базиран в Холандия.

Допълнително, в него лиспват адресите на сървърите на парламента, стандартно налични в други емейли от там.

Също така, Google класифицира този емейл като “spam”. Така ако човек с емейл адрес на Gmail не провери изрично тази папка, няма въобще да разбере ако този емейл му е бил изпратен.