политика

Ако някой е историческа личност, не е ли защото е направил нещо голямо и успешно за народа си?

И ако е така, то не е ли една личност историческа и заради това, че трябва да вземаме пример от нея в днешните си дела?

И ако това горното е вярно, то ние имаме ясен и категоричен отговор на опитващия се да всее съмнения за нелигитимност въпрос, който постоянно се задава и от управляващи, и от медии, и от социалните мрежи: кой представлява легитимно протеста?

Отговорът е в историята на Съединението на България от 1885 г.

Научаваме това, припомняйки си отново това предпоследно дръзко българско събитие, защото явно не я четем достатъчно. Никак не я четат нашите представители в управлението на страната – депутати, министри и съдии.

В Спомени за Съединението на д-р Никола Генадиев научаваме (и е хубаво да запомним) следното:

Централен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не бе го съставил. Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захари Стоянов и той, сраснал с дейността на Букурещкия Централен революционен комитет, си послужи с това гръмко название , което стана известно след Съединението от в. “Самозащита”, издаден от З. Стоянов и Д. Ризов само в един брой. Революционната организация, която направи Съединението, действаше при особено благоприятни за подобни предприятия условия. Тя намери готови съставни части – македонските комитети, и предприе дело, което беше тъй назряло, щото нямаше нито време, нито нужда да създава съзаклятнически гнезда из цялата област и да ги кани да избират Централен комитет.

Затова отсега нататък, когато някой пита “Ама кой ви упълномощи да представлявате протеста?”, отговора е “Съединението и Захари Стоянов ни упълномощиха“.

Затова всеки активно участващ и особено всеки активно организиращ сегашния протест е морално упълномощен от всички други протестиращи да ги представлява. Навсякъде – пред всички видове власти, пред медиите и пред самите останали протестиращи.

Който от протестиращите не разбира това, а очаква да се създава тежка организация с формални “органи” по подобие на ЦК на БКП, по-добре да си стои в къщи. За да не спира невероятно нужната и полезна енергия на протеста.
И за да не става смешен, че не познава най-българското събитие в новата ни история – Съединението.

Протестите в България в един момент трябва да предложат алтернатива как да подменим използвачите, нагаждачите и чистите продажници в парламента, в който те се оказаха мнозинство (както и в предишния).

Голяма част от протестиращите призовават за нови избори веднага. Хубаво звучи. Някак си правилно, справедливо.

Но ако ще ги правим по сегашния Изборен кодекс, те няма да произведат нищо особено различно. Партиите ще ни пробутат – чрез съставените на база вярност и подкуп (материален или нематериален) – пак същите муцуни, срещу които се излива недоволството вече повече от седмица.

Тотално морално провалилите се “нови” депутати от коалицията БСП-ДПС-Атака говорят от няколко дни за “изцяло нов Изборен кодекс”. Това също е опасно: може  да охлади протестите като се проточи месеци наред. Изборният кодекс е нещо много сложно и голямо. Нов не може да се напише за дори за седмица. А в настоящият има много смислени и разумни неща.

Така въпросът е какво да направим, че да има смисъл от нови избори съвсем скоро, но в същото време те да произведат коренно различен резултат?

Чуват се предложения, които не биха довели до нищо хубаво: свалянето на 4%-ната границата за влизане в парламента. Погледнете резултатите само отпреди месец. Рискуваме “промяната” да се изрази в това в парламента да се намърдат доказано морално много по-съмнителни фигури дори от Пеевски – като Ковачки, Бинев, или като връх – все още разследваният Алексей Петров. Не ни трябва и “Другата Атака” в лицето на партията на една телевизия. Нито пък неадекватния популизъм на Витков.

Най-сигурният начин да променим състава на парламента само с няколко малки промени в Изборния кодекс, за да има смислени избори съвсем скоро, е да махнем ограниченията за независими кандидати.

В момента те са просто непреодолими за честния, свестния, средния гражданин: 10 000 лв депозит (който се губи ако не се спечели минимум гласове) и 7000 подписа. За сравнение, в много по-богатите САЩ, изискването им е $7000 и 60 (няма грешка – само шестдесет!) подписа, или нулев депозит при 3000 подписа!

Някой ще каже: “но така всеки с пари ще може да си купи място!”

Не е вярно: ако ставаше само с пари, щяхме и сега да имаме маса избрани “независими” депутати. Защото тези с парите със сигурност имат 10 000 лв за депозит. И рискът да го загубят не ги смущава.

Но най-сериозният “контролен механизъм” е голямото събуждане на хората в резултат от сегашните протести. Той ще ни предпази от добре известните вече – особено на местно ниво – измамници и съмнителни фигури. Те няма да могат да минат “незабелязано” както е по сегашните изборни правила – в листите на партиите.

Ако приемем само козметичните промени в Изборния кодекс, които се спрягат тези дни – било то машинно гласуване (което никому не е ясно какво означава), тотална прозрачност на ЦИК (заседания онлайн, протоколи веднага) и други подобни, то ефекта би бил много по-малък.

Нали се сещате, че те само ще променят коя партия на лъжата, измамата и личното облагодетелстване слага ръка – отново – върху ресурсите на България?

Само независими кандидати без ограничения за депозит или подписи биха променили коренно състава на тези, които упълномощаваме да упражняват властта от наше име.

Защото иначе пак ще изберем поредните народни предатели, а не народни представители.

Българските ученици трябва да бъдат изпитвани по това как работи икономиката. По това как се прави предприемачество.

Остатъкът от социализма – изпит по география – е тотална безсмислица. Наизустяването на безсмислена статистика за българското “стопанство” няма никакво оправдание в ерата далеч след навлизането на Интернет. Всичко това е достъпно мигновено на мобилния телефон на средния човек. И почти сигурно няма да му потрябва.

Подобно безсмислено зубрене на факти е престъпна загуба на време, вменявана от едно глупаво, остаряло и безспорно некадърно образование.

И не ми изтъквайте победите на български ученици в олимпиади по естествени науки – там определено имаме успехи. Защото там се учи на мислене. А не на зубрене на безсмислици. И второ – това са световни науки. Тях можеш да ги приложиш навсякъде.

Къде ще приложиш знания по металургия на България, например? Че нали първо трябва да я има!

Какъв е смисълът да се учи икономика на неща, което първо трябва да бъдат създадени? А създаването им в ни най-малка степен не става с научаване само на остаряла статистика.

Това, което трябва да научат българските ученици – и на което да бъдат изпитвани – е как работи икономиката и как се прави предприемачество. Да научат как работи пазарът (на стоки и услуги в глобален мащаб – не този в Младост).

Тогава може и да осъзнаят, че няма смисъл да се сърдят на тревата, че е зелена. Както се сърдеха десетки хиляди протестиращи през зимата, заблудени че цената на тока е висока заради някакви невъобразимо големи кражби.

А то си е елементарна икономика: държава с ниски доходи, която внася всичко от един глобален пазар, няма как да има поносими цени. Не само на тока. Защото на световния пазар има много по-платежоспособни от България. И продавачът ще предпочете тях. А не да се “смили” и да измисли изкуствено ниски цени за България, за да ги съобрази със заплатите.

Българските подрастващи трябва да учат как се прави бизнес още от 7-8-ми клас. Какви са качествата на един предприемач. Да се поучат от световно успелите. Да разберат как Стийв Джобс караше един “най-обикновен” модел мерцедес. А не сменяше с “последна класа” всяка година.

Как Уорън Бъфет десетки години е карал старата си кола, дори когато вече състоянието му беше оценявано за милиарди.

И защо Бил Гейтс, Бъфет и още над 100 най-богати бизнесмени в света (предимно американци – доста показателно) завещаха над 90% от състоянието си не на родствениците си, а на света.

Българските ученици трябва да имат за пример такива личности. Да учат какво и как са постигнали най-добрите в света.

Кой е за пример в географията? Никой.

Но най-важно: българските ученици трябва да бъдат дръзки в мечтите си. А не да повтарят “бизнес-модела” с мижавата цел да си купят едно BMW, една вила на морето и нов апартамент. И да са “успели” в живота.

И да построят нещо, за което целият свят да каже: “Я вижте българите какво построиха”. А не без грам въображение или естетика да издигат поредната грозна и ненужна мижава офис-сграда или безидеен мол.

Пълна глупост е да се самоуверяваме колко важно било “стратегическото географско положение на България”. Защото то е адски незначително. Ама много адски незначително. Когато имаш слаба икономика, слаб бизнес, ниски заплати, ти си просто едно джудже, с което никой няма да се съобразява.

Или какво? Да си правим илюзии, че ще “цедим” света за преминаването на всички обещавани от 25 години и още непипнати газопроводи, нефтопроводи и други химери за минаването през нас? А ние ще клатим крака и ще събираме големите пари?

Друг път!