(снимка: time.com)
По повод на една публикация противника на е-гласуването на Петър Кичашки, който наскоро беше и в ТВ студио със същите аргументи:
Мит 1: “Електронното гласуване не е световна тенденция”
Не съм видял някой да твърди, че е преобладващо в света. Но определено е неизбежна тенденция.
И в случая България има уникалния шанс да е една от първите в света с нещо много напредничаво. Това какво – отрицателно ли е само по себе си?
Също така, авторът на “митовете” явно не знае, че Съвета на Европа подкрепя електронното гласуване, защото то е “съвместимо с изискванията за тайно, равно и пряко гласуване и е средство за демократично изразяване, както и обикновеното гласуване (с бюлетини)“.
И не е случайно, че именно в държави като Швейцария или Франция, гласуването по Интернет е вече всекидневие.
Мит 2: “Електронното гласуване не е сигурно”
Всичко е възможно да се “хакне”, защото е направено от хора. А хората правят грешки пропуски.
Но не всичко е вероятно да се “хакне” – защото макар и с грешки, хората правят и много сигурни системи. Сигурността не идва само от технологиите, но и от практиките и дисциплината в прилагането им, от професионализма на хората в тези процеси.
Какво твърдят всъщност плашещите с несигурността на е-гласуването? Твърдят на практика, че понеже всяка система е възможно да бъде “хакната”, то заради това не трябва да ползваме технологии! Излиза, че би трябвало да се откажем от съвременния свят, защото всички бизнеси и въобще човешки дейности са “обречени” да бъдат “разбити”. Ако приемем просто възможното, без значение колко малка е вероятността му, за “сигурно“, то би трябвало вече всички да са хакнати, всичко да е в хаос!
А това – очевидно – няма нищо общо с реалността.
Но да предположим, че след едни избори с е-гласуване установим, че е имало значителни манипулации в резултат точно на частта от вота по интернет (защото хартиеното гласуване си остава – не се премахва).
Какво ще направим? Ще отменим изборите. Не е чак толкова фатално. Много по-фатално за България е да не опитва да напредва, да се “снишава”, да се движи на опашката на цивилизацията, щото всичко трябва да ни е “гарантирано” …
Колкото за проблемите на сигурността на естонската система – те са почти изцяло само от оперативен характер: нито с процеса като цяло, нито с технологиите. Отговорих подробно на популярната презентация на американския професор, който анализира естонското е-гласуване с екипа си.
Тези оперативни проблеми могат да се решат с повече обучение и професионализъм и с повече групи за контрол над процеса.
И да, трябва да положим специални много по-сериозни усилия – заради потенциалните враждебни държави (или вътрешни вредители), които биха искали да “хакнат” едни български избори. Естонците не са положили много от един пакет от такива мерки, както се разбира. Но не заради липсата на технологии и процеси, а заради невнимание и недостатъчна оценка на рисковете.
Има голям набор технологии и процедури, които са стандартни дори при средноголеми фирми, които обаче са били пренебрегнати тотално от естонците (в края на предната ми публикация по въпроса и в коментари под нея).
Мит 3: “Електронното гласуване няма да повиши избирателната активност”
Това е поле за дебат. Но я да видим какво се случи при единствената реална аналогия, и то не къде да е, а точно в България? През 2011-а за пръв път беше предложено електронно преброяване на населението в страната. Скептиците очакваха 10-15% от хората да се “самопреброят” по интернет. Но цели 40% (!!!) го направиха.
Има и други различия с Естония: те имат само около 13% живеещи в чужбина граждани, докато България има до 21% по някои оценки.
Допълнително, избирателната активност може да се повиши и заради по-високото доверие към изборния процес и резултат – което от своя страна отразява по-голяма прозрачност и по-малката зависимост от човешкия фактор, които предлага е-гласуването.
Мит 4: “Електронното гласуване е скъпо”
Електронният подпис е нужен на българските граждани не само заради е-гласуването. Той и в Естония не е въведен само заради това – ползва се за банкиране, за всякакви официални взаимодействия с държавната администрация – плащане на данъци, ползване на социални и здравни осигуровки, банкиране.
Така със сигурност ще има огромни спестявания на средства и ресурси – и нерви – в резултат от масово въвеждане на е-подписа в личните ни карти не само заради е-гласуването.
Колкото до разходите, само в чужбина изборите струват 1.5 милиона лева всеки път на 4 години (минимум – когато са по-чести, и повече). А след като за целите избори сумата е около 50 милиона лв, ако приемем скептичната оценка – че и в България, както в Естония, електронно ще гласуват само около 20% от хората – то съвсем грубо говорим за спестяване на едни повтарящи се всеки 4 години разходи от порядъка на 9-10 милиона лева.
Мит 5: “Електронното гласуване не гарантира тайната на вота”
Това е най-популярният аргумент и – най-неадекватен, но и най-използван за манипулация на непредубедените.
Да не би сега да не е известно “стоенето зад гърба” – гласуване от хора, които биват или принудени, или подкупени? И принуждаващият/подкупващият пак може да получи 100% гаранция, че е гласувано както е искал (елементарно и известно – заснемане на вота в тайната кабинка с масово достъпните смарт-телефони).
Да не би сега да е невъзможно било изпълнителите, или монтиращите, или някой от Секционната избирателна комисия – а защо не е и някой от избирателите дори – да монтира незабележима миниатюрна, предаваща по WiFi камера в тайната кабинка? Има ли такива технологии? Има. Възможно ли е това? Възможно е.
Ако ще си говорим за произволни спекулации и теории на конспирацията, то “всичко е възможно”. Обаче в реалния живот само някои неща са вероятни, а от тях пък само някои се случват наистина – и заради човешката природа, и заради усилията за контрол.
И накрая – за разликата между “летенето” и е-гласуването: за първото още няма грам технология (освен в сънищата). А за второто има много – и технология, и години опит – в реалността.
Та нека не сравняваме “ябълки” с “булдозери”. И нека се опитваме да “летим” където е възможно – в стремежа си да постигаме нещо най-напредничаво като нация, а не да се “снишаваме” да не ни отсече ятагана преклонената главица …
(снимка: взаимствана от www.nydailynews.com)
Господине, Вашите контра аргументи са слаби. Електронното гласуване си е направо “пазаруване„ онлайн на гласове, защото и хляба, и ножа ще са в едни и същи ръце – на управляващите в момента. Вие добре знаете за далаверите в изборните секции, след приключването на изборния ден и как се стискат ръце в изборните комисии. Експериментално ще се гласува електронно в определени секции само в София, и то само за референдума. Защо не се започне веднага, щом сте толкова много сигурен в непорочното зачатие? Ами защото все още българският народ е неграмотен в областта на приложната електроника и манипулирането е в “кърпа вързано„.
През 2014г. на изборите за Европарламент в СИК Ленкница (Полша) гласуваха 231 избиратели, които подадоха 231 гласа за ДПС. Злите езици казват, че българският консул присъствал на изборите, се е отказал да гласува. Изглежда е смятал, че тайната на вота му ще бъде нарушена – и с право. Гласуването бе с бюлетини. Ако гласуването в Ленкница обаче бе електронно, то тайната на вота би била пълна. Мога да се обзаложа, че не всички избиратели биха гласували за ДПС. Но Ленкница не е изолиран случай. В много малки населени места, където гласуват по 100-200 човека, местният брокер знае точни колко гласа си е закупил и може да проследи, дали тези гласове са действително подадени. При електронно гласуване, това би било невъзможно, или много силно затруднено. Но може би, това не е в интерес на определни кръгове в България?
@Димитър Атанасов:
г-н Атанасов
идеята е че хората не трябва да разбират от сложните технологии да ги ползват. Това е не само идея – светът ни вече масово работи така.
И за какви далавери в изборни секции говорите – може би се базирате на информация от преди много години. Прочетете тази моя публикация https://www.gadjokov.com/2014/09/24/p1172 – там се дискутират истинските митове за изборни манипулации, за съжаление все още масово разпространени. Има специална секция за това доколко е вероятно – и най-вече в какъв ОБЕМ – цели секции да злопупотребяват. Ако имате някакви КОНКРЕТНИ примери – моля, дайте ги за да ги дискутираме заедно.
Принципно съм за електронното гласуване, но за съжаление в нашите условия повечето митове ще се окажат реалност. Не съм съгласен с прекаления оптимизъм, не заради концепцията и технологиите, а заради тяхното изпълнение и използване.
нека бъдем реалисти, електронния вот лесно може да бъде проследен, кантролиран и дори манипулиран и то в сравнително лесно и в големи мащаби, при жалание и при липса на ефективен контрол.
и тук опираме до печалния опит и качествата на държавата материала.
затова е важно да има ИТ консултанти и наблюдатели, както и ограничаване тайната на ел. вот, в смисъл, че всеки глас трябва да се пази и да може да бъде сверен при необходимост.
@gamar: разбирам опасенията ви и до озвестан степен ги приемам; но КАК ще се променим към общество и държава, в които нещата РАБОТЯТ в обществена полза, свястно и честно, ако НЕ опитваме?
и въобще не е толкова лесно или вероятно да се направят манипулации – ако беше така, системните администратори в банките да ги бяха обрали вече
иначе като начало спокойно можем да правим дизайна на е-вота в България, а да го даваме на уважавани чуждестранни консултантски фирми да го изпълняват – като пак ние ги наблюдваме, разбира се (имам предвид официоални процедурни наблюдатели от ЦИК и технически наблюдатели)
Електронното гласуване е още един инструмент в ръцете на купувачите на гласове. Аргумента, че и сега можело със заснемане на бюлетината да се удостовери “правилното” гласуване пред купувача не издържа на критиките. Данните от последните журналистически разследвания не показват това да е масова практика при покупко-продажбата на гласуве. Освен това всеки който е решил да излъже купувача може след като заснеме бюлетината да я направи невалидна. С електронното гласуване ще се даде възможност на всеки купувач на гласове 100% да контролира вота на продалите гласа си избиратели.
Всяка циганска махала ще открие в един апартамент такава борса за покупко-продажба на гласове. Един компюътр с добра интернет връзка и бизнеса ще процъфтява.
@Живко Стоев: първо, къпуването на гласове въобще не е толкова масово, нито толкова влияещо на изборите, каквото е масовото впечатление. Проучвания отпреди няколко дни показват, че 20% са ГОТОВИ да продадат гласа си. Реално на изброите оценките са, че около 5% от гласовете са купени.
Но впечатението на повечето хора е, че едва ли не всичко или поне голяма част са купени. Това безспорно неадекватно на реалността впечатление се създава от медиите съвсем умишлено – заради сеназацията, която привлича зрители/читатели, което пък от своя страна привлича бизнес за медията чрез реакламите.
Сещате ли се за медиите да казват, например, нещо от типа “нарушения в изборите бяха засечени в 100 секции от 12 000, което е под 1%”? Или “бяха открити 200 души, гласували на 2 места – от 3.5 милиона гласа, което е свръхнищожно и няма никакво влияние на изборите като цяло?”
Нищо подобно не ви подансят – защото няма скандал, няма сензация когато се вижда нищожността на “проблема”.
Точно това, от което Живко Стоев се опасява, е един от препъни камъните в съзнанието на българите, в това число и моето, но само допреди седмица. Тогава прочетох, че тази опасност може много лесно да се превъзмогне не с технически, а с чисто процедурни решения – електронното гласуване ще се провежда няколко дни ПРЕДИ хартиеното, като ще може няколко пъти да се гласува електронно, без това да увеличава броят на гласовете – просто ще се зачита ПОСЛЕДНОТО електронно гласуване. Така някой може да ви купи гласа, за да гласувате за ДПС примерно, вие да гласувате ПРЕД НЕГО, да си му приберете парите, после да си отидете вкъщи и да гласувате ПАК, но за ДСБ, СДС, ГЕРБ или Народен Съюз, Атака или квото си искате там, и ще важи САМО ПОСЛЕДНИЯТ ВИ ЕЛЕКТРОНЕН ГЛАС. И не – няма да се дублират. А на всичкото отгоре – циганите, които нямат вкъщи интернет, за да си подадат истинския глас впоследствие – винаги могат да отидат и да гласуват и ПИСМЕНО в следващия ден на хартиените избори – като ПОДАДАНАТА ХАРТИЕНА БЮЛЕТИНА автоматично анулира предишния ви електронен вот. Има такива системи, не е чак толкова трудно да се разработят. Така че – проблемът, визиран от Живко Стоев, е решен! 🙂