Изборни митове и легенди, за които България губи огромна енергия нахалост. И някои болезнени истини.

купуване на гласове

(снимка: fotolia.com)

Красимир Гаджоков, Андрей Ненов, Стефан Манов, Димитър Иванов, Антони Де Ла Реа, Любомир Гаврилов *

25 септември 2014 г.

За начало – три горчиви истини

Ако човек е готов да си продаде гласа, няма в света – и няма как да има – система, която да го спре. Ако у човек няма чест, достойнство, самоуважение, то гласът му може да бъде купен.

Човек може и да бъде заплашен – например, че ще бъде уволнен от работа. Или да бъде излъган да повярва в несъществуваща заплаха – че например ще му бъде спряна пенсията или социалната помощ ако не гласува по определен начин (абсолютно невъзможно).
Нищо друго, освен порастването на такъв човек в собствените му очи, способността му да запази елементарно достойнство и гордост, не може да го спре да се поддаде на заплахата или заблудата.

В днешно време манипулирането на общественото мнение – чрез медиите на олигархичните кръгове и задкулисието – е далеч по-ефикасен и дори много по-евтин начин за повлияване на изборните резултати. В сравнение с него, традиционното купуване и продаване на гласове е много по-трудна за реализиране дейност. Тя крие много рискове и за двете страни, а също така е и с крайно несигурен ефект върху резултата за купуващата гласове партия в национални избори.

Защо тези масово битуващи митове за изборите не работят:

  • Ако един и същ човек гласува на няколко места, със сигурност ще бъде хванат и наказан.

Докато гласуването на един и същ човек на няколко места е практически трудно осъществимо, по-важно е, че извършващият подобно нарушение рискува сигурно съдебно преследване и сериозна глоба.Не съществува възможност да не бъде забелязан.

При всяко от “многократните” си гласувания измамникът-избирател ще трябва да  представи личната си карта или паспорт. Данните от тях ще бъдат записани в избирателните списъци в секциите, в които той гласува.
След провеждането на изборите – винаги през последните 20 години – списъците от всички секции в страната и чужбина се обработват компютърно от ГРАО. Прави се елементарно засичане за двойно гласували по ЕГН. Нарушителите, гласували на повече от едно място, биват веднага открити.
Тези проверки в предишни избори показват пренебрежимо малък брой от злоупотребили така гласоподаватели – само около 100-на на последните парламентарни избори през май 2013 г.

Така “двойното” гласуване няма никакво влияние върху изборния резултат.

  • В урните е практически невъзможно да се “вкарат” допълнителни бюлетини на негласували реално избиратели (“мъртви души”).

За да се случи това, ще трябва да бъде подкупена не само цялата секционна избирателна комисия (СИК), която се състои от минимум 5-ма члена, от различни партии или независими. Ще трябва да бъдат подкупени и всички застъпници на партии и наблюдатели, каквито има почти във всяка секция.
Но дори това да се случи, сериозна допълнителна трудност е, че не стига само да се добавят бюлетини в урната.

Избирателните списъци, предоставени на СИК, съдържат само три имена и постоянен адрес на избирателите в дадената секция. Другите графи са празни и се попълват от комисията когато избирателя представи личен документ.

За потенциално-подкупената СИК е на практика невъзможно да намери нужните допълнителни лични данни – няма откъде лесно да намери номерата на личните  документи на достатъчно голям брой избиратели, чиито фиктивни бюлетини иска да вкара в урната. Разбира се, ще трябва и да фалшифицира подписите на всички “изгласувани” избиратели, което е отделен вид престъпление.
Това не може да стане през изборния ден. Има опасност някой реален избирател, чийто вот комисията фалшифицира, да се появи по всяко време и да открие, че някой е гласувал вместо него. Тогава той ще сигнализира застъпниците на партиите или наблюдателите, присъстващи в СИК, така и вероятно РИК, ЦИК и медии.

Пред потенциалната подкупена СИК, обаче, стои още един проблем: ще бъде отчетен рязък “пик” на избирателна активност в сравнение на резултатите в същата секция с предишни избори. Ще бъде забелязано и рязко увеличаване относителния дял гласове за “купуващата” партия.

Такива неочаквани “отклонения” могат да бъдат много лесно открити от всеки – подробните резултати за всяка отделна СИК (с брой гласове за всяка партия) са налични на интернет-портала на ЦИК за всички избори в последните 10 години.
Откриването на подобно “изкривявания” може да предизвика съмнение и да последва проверка на изборните книжа – по-специално списъка на гласувалите. Ако съдът установи, че там присъстват неочаквано голям брой избиратели, които не са гласували реално, изборите в цялата тази секция могат да бъдат касирани.

  • Резултатът от изборите се изчислява по преброени на място в секцията бюлетини, а не след пренасянето им някъде другаде и броене от “чували”.

Съществува все още твърде популярната заблуда, че изборните резултати се обявяват когато всички бюлетини бъдат пренесени с чували на “централно” място и там преброени.
Няма нищо подобно: бюлетините в чувалите не се броят, освен в много редки случаи. Това става само ако за конкретна секция има подаден достатъчно сериозен сигнал за нарушения.
Изборните резултати се обявяват по протоколи. Данните в тези протоколите са от преброяването бюлетините на място в СИК – веднага след затваряне на секцията след края на изборния ден.

Отварянето на урната и броенето на бюлетините става не само пред всички членове на СИК, но и пред всички присъстващи наблюдатели и застъпници на партии.
Протоколите се подписват от всички членове на СИК. Застъпниците и наблюдателите имат право – и почти винаги се ползват от него – да наблюдават броенето и да получат копие от протокола. Масовостта на смартфоните в днешно време им дава възможност веднага да заснемат и пратят протокола до организациите, които представляват.

Чувалите с бюлетините се занасят в РИК, но още преди това СИК е длъжна да залепи пред секцията публично достъпно копие от протокола.

След като предаде протокола и чувалите в РИК, СИК получава от тях компютърна разписка с данните така, както са въведени в компютърната система на ЦИК. И отново – СИК по задължение залепва така получената разписка до вече обявеният преди това протокол пред избирателната секцията. Така всеки може да сравни данните.

 

  • Предварително “попълнени” навън бюлетини не могат да бъдат пуснати в урните от купени или заплашени гласоподаватели.

Това е невъзможно отдавна заради няколко защитни механизма.
Всяка избирателна секция получава от ЦИК уникален печат с номера на секцията. Преди отваряне на секцията за избирателите – пред всички членове на СИК, както и пред наблюдателите и застъпниците – СИК “поврежда” нарочно леко печата с резка (леко отрязване в края му) на произволно място.

Тази процедура е част от процедура с цел печатът на всяка секция да стане уникален, така че да не може да бъде заместен с друг от извън секцията.

При гласуване, на бюлетината се поставят два печата. Първият – при предаването на бюлетината на избирателя преди да влезе в тайната кабинка за да гласува. Специално изискване в този момент е и бюлетината да бъде показана разтворена пред избирателя и комисията, за се удостовери, че на нея няма отбелязано предварително нищо.

Вторият печат се слага след излизане на избирателя от тайната кабинка – върху затворената бюлетината (така че вотът да не се вижда), преди пускането й в урната.

За да се осъществи манипулация в значими размери с вкарване на бюлетини отвън, които не са реално от секцията, трябва да бъдат подкупени не само избиратели, но и всички 5-ма членове на секционната  избирателна комисия, както и всички застъпници на партии и наблюдатели там.

А за да има ефект подобна манипулация, трябва да бъдат подкупени стотици или по-скоро дори хиляди секции – иначе няма да се съберат достатъчно гласове за да повлияят за избора на дадена партия.

Нещо повече – за изборите през тази година има още няколко допълнителни контролни механизми.

С промените в Изборния кодекс в началото на 2014 г. беше въведено и номериране на бюлетините и отпечатването им като ценни книжа в печатницата на БНБ.

Бюлетините са залепени в кочан. На бюлетината и на нейния съответен остатък в кочана има един и същ уникален номер.

Когато избирателят излезе от тайната кабинка, той предава затворената бюлетина на комисията (бюлетината е сгъната – вотът не се вижда). СИК сравнява уникалният номера в края на бюлетината със съответен номер в кочана с откъснати бюлетини. Само ако номерът на бюлетината съвпада с номер на остатък в кочана, избирателят може да пусне бюлетината в урната.

За да се елиминира възможността за някакво “проследяване на вота”, преди пускането на бюлетината в урната окончателно се премахва (откъсва/отрязва) частта с номера й.

Така стана абсолютно невъзможно да се внесат бюлетини отвън.

 

  • Купуването на гласове е неефективно, защото “купувачът” не е сигурен, че получава платения от него глас.

Няма логика сериозна сума да бъде изхарчена “на вятъра” – без механизъм за “проверка” дали гласът на подкупения е отишъл за “купувача”.

За да повлияе забележимо на изборния резултат, една партия-”купувач” ще трябва да купи десетки хиляди гласове. И това само при условие, че вече е преминала 4% бариера.

Така е, защото един депутат се избира с минимум около 14 000 гласа.
Предвид всички контролни механизми срещу манипулации, “отчитането” на продалият гласа си може да стане само по два начина:

Вариант 1: Подкупеният избирател да “докаже” несъмнено, че е гласувал според обещанието си. Само тогава има смисъл да получи “възнаграждението” си.

Такива механизми за “доказателство” съществуват във времето на масови портативни технологии. Реалистично, използването им няма как да бъде предотвратено, без да се наруши тайната на вота.

Освен ако, разбира се, преди влизане в тайната кабинка гласоподавателят не преминава през проверка за сигурност, подобна на тази на летищата. Това, обаче, би било абсурдна параноя и би отблъснало много добронамерени избиратели.

Вариант 2: Купуващият гласове се уговаря с по-голяма група или с “посредници” на гласоподаватели, готови да продадат вота си.

Доказателство за “спазване на договора” тогава би било изборните резултати в същата секция да са значително по-високи (абсолютно или относително) за “купуващата” партия в сравнение с избори в предишни години. Само тогава купувачът има основания да приеме, че е получил “услугата”, за която е платил.
Подобна “схема”, обаче, не гарантира на продаващите гласа си избиратели (или техните посредници), че ще им бъде платено. Тъй като “доказването”, че е “свършена работата” става след гласуването, купувачът може да ги излъже лесно или да се отметне от предварително уговорената “цена” – като например обяви, че е очаквал по-високи резултати в полза на купуващата партия.
Явно е, че тази “техника” е твърде неефективна.

Отделно, проследяването на броя “правилни” гласове за дадена партия в дадена секция би могло да работи само в малки по брой избиратели и гласуващи секции, което означава само в много малки населени места.

Там където обаче се решават изборите – в големите секции в големите градове, където гласува основният брой избиратели – проверката дали продалите гласа си са удържали на думата си е практически невъзможна.

  • Купуването на гласове не може да е масово до степен да повлияе значимо на изборите, защото е много скъпо и не може да бъде запазено в тайна заради нуждата от много участници.

Както видяхме, за да се избере един депутат са нужни минимум около 14 000 гласа. Ако приемем масово тиражираната “цена” за купен вот от 50 до 100 лв, това означава, че една партия трябва да даде от 700 000 до 1.4 милиона леваза да подсигури избирането на само един свой депутат!

За малките партии това е най-непосилно, защото те трябва да прескочат 4%-ната  бариера, т.е трябва да вкарат в парламента поне 10 депутата. Ако купуват гласове за всички тях, това би им излязло от 7 до 14 милиона левасума, абсолютно непосилна на никоя малка партия.

Дори за голяма партия това би било изключително трудно. Такава огромна сума няма как да остане скрита лесно при похарчването й. Би било също много трудно тя да бъде незабелязано “възстановена” от партията – с държавни средства, след като вземе властта.

Масово купуване на гласове би предизвикало твърде много “течове” на информация за това кой, как и къде купува. Това увеличава неимоверно рисковете купувачът и продавачите да бъда заловени.

Опитите за достатъчно мащабно купуване на гласове създават огромни рискове за партията-купувач – от подставени “продавачи” на гласове като разследващи от МВР или журналисти. Ако последните обявят разкритията си – особено в последните моменти преди изборния ден – купуващата гласове партия гарантирано рискува рязък срив в резултата си. От нея ще се отдръпнат както подкупените (от страх да бъдат преследвани), така и искрените й симпатизанти, вярващи в посланията й (които със сигурност включват “борба с корупцията”). Също така, тази партия няма да има никакво време да реагира с оправдания и опровержения.

  • Никой не може да “научи” как е гласувал конкретен избирател.

Подобни заплахи се отправят понякога – бяхме свидетели на запис за такива преди изборите през май 2013. Но те работят единствено заради чисто ирационалния страх и незнание на защитните механизми на тайната на вота.

Разбира се, теоретичният фантастичен сценарий – с миниатюрни камери в тайната кабинка, които да предават видео по WiFi навън – може да се роди в нечия глава. Но неговата масовизация е невъзможна – освен ако отново не е купена цялата СИК. Ако ли не, ще му попречи, че тайната кабинка се проверява преди и по време на изборите многократно по настояване на СИК или застъпниците на партиите и наблюдателите.

 

* Авторите са български граждани, занимаващи се години наред доброволно и безвъзмездно с дейност в обществена полза за България. Търсенето на някакви “зависимости” или други неадекватни конспирации, свързани с личностите им, би било чиста загуба на време и би издало само безсилие пред същността на аргументите.

Красимир Гаджоков и Андрей Ненов са основатели на инициативата “Искаме да гласуваме”, http://www.IskameDaGlasuvame.com която подпомага електронното подаване на заявления в чужбина от 2005 до 2011 г.

Любомир Гаврилов и Стефан Манов са основателите и най-активни участници във Временните съвети на българите в чужбина, http://globalbulgaria.eu, с многократен активен принос в български избори в чужбина. Автори на редица експертни доклади и статии по изборно законодателство.

Димитър Иванов е движещ координатор на “Инициативи за България”, http://news-bg-abroad.com – формация, задвижила огромна енергия на стотици ентусиазирани българи да образуват рекордния брой секции в чужбина за всички времена за изборите на 5 октомври 2014 г.

Антони де ла Реа е водещ основател през 2009 г. и двигател на базираната в България организация “Гласуване без граници”, с многократни участия в граждански и обществени съвети към ЦИК и комисии в НС по въпроси на изборите в чужбина.

27 thoughts on “Изборни митове и легенди, за които България губи огромна енергия нахалост. И някои болезнени истини.

  • 25.09.2014 at 08:37
    Permalink

    Краси (и колегия :), благодаря за материала!

    Как ще коментирате статистиките за контролирани гласове, изнесени на сайта „Прецакай #КОЙ“?

    (Не слагам линк, за да намаля шанса коментарът ми да влезе в спама. С Гугъл търсене сайтът излиза веднага.)

  • 25.09.2014 at 09:07
    Permalink

    Здравейте,
    Изключително актуална статия на Красимир Гаджоков. Моят принос – макар и илето ми също да е под нея – е повърхностен. Искам да подчертая още веднъж основната теза на статията: темата за купуването на гласове, служи за „залъгалка“, защото истинското фалшифициране на гласовете не става по този начин, ами чрез медиите. Монопола и контрола над медиите осигурява търсеното изборно предимство на тези или онези кръгове от задкулисието. В едно изречение: случва се така, че крепостните селяни гласуват сами за своите феодали. Приказките за купуване на гласове (чието съществуване от друга страна, за мен е безспорно) имат съвсем друга функция – да отклоняват общественото внимание в друга посока. Защото физическото фалшифициране и купуване на гласове, не променя глобалните резултати на партиите. Глобалните резултати обаче се променят чрез медиите. Интересен инструлент също са купените социологически агенции – които подават манипулирани изследвания, с краен ефект – влияние на д избирателите които се колебаят.

  • 25.09.2014 at 10:21
    Permalink

    @Калин М. Ненов: твърдението на „Прецакай #КОЙ“ е че “ … около 10% от тези гласове – 363 295, са били контролирани.“
    (забележи подчертаното – „контролирани„)

    Какво означава това? В нашата статия ние твърдим, че купуването на гласове е много скъпо и няма гаранции за „изплащане“, както и че не работят масово тиражираните страхове за техническо манипулиране/фалшифициране на изборите.

    Ако „контролоирани“ означава повлияни със заплахи, с внушени страхове, със заблуди – то и това сме изяснили съвсем в началото на публикацията: няма технически или каквито и да било организационни средства – никъде по света в никоя държава няма – които да могат да предотвратят подобно „контролиране“.

    Освен това, не виждам никъде кампанията „Прецакай #КОЙ“ – която като цяло харесвам – да псочва източниците на твърдението си.
    За разлика, ние излагаме логика, факти, изчисления, които доказват тезите ни.

  • 25.09.2014 at 12:52
    Permalink

    За съжаление контролираният вот е доста застъпен. Всички знаем за заплахите на Ковачки, че ако партията му не получи достатъчно гласове в миньорските секции, ще уволни масово миньорите от тези секции. Повечето вероятно се сещаме какво ще се случи и с гласоподавателите на циганска секция, резултатът от която не е за какъвто е платено на тартора.

    Затова мисля, че спасението от контролирания вот няма как да бъде с повече контрол. Има как да бъде, като бъдат направени големият процент от хората трудни за контролиране – а именно, достатъчно богати, за да нямат нужда да продават гласа си. Иначе казано, средна класа.

    (Наскоро един мой познат от Украйна ме попита: „Не ти ли се струва неестествено в страна като нашите, след преход от почти безкласово общество, средната класа да е под 50%? Естественото би било да е 60-70%.“ За справка: в България не знам да има не-пропагандна официална статистика по въпроса; моето предположение е за под 1%. И си мисля, че до такава степен неестествено положение надали има как да е случайност. Че създаването и поддържането му изисква колосални ресурси дори ако създателят разполага с командна машина, изпълнителна до военна степен…

  • 25.09.2014 at 13:47
    Permalink

    Благодаря за пояснението – това исках да разбера. 🙂

    Повдигам тоя въпрос, понеже тезата ви, че купуването на гласове става трудно, ме изненада (макар че не се съмнявам, че сте я проучвали внимателно). И сега продължавам да мисля по нея.

    От една страна, чувал съм за съществуването на т.нар. „бизнес партии“, чиято единствена цел е да минат границата, определена от закона за получаване на държавна субсидия (преди беше 1% от гласовете за самостоятелна партия, миналата година май я качиха на 4%, сега била 2%, ако правилно съм разбрал – съжалявам, но сега нямам време да проверя точните цифри). По този начин те генерират някаква чиста печалба – например ако са купили гласовете си за по 30 лв., а получат от субсидиите по 48.

    (Вашите ставки от 50 до 100 лева са доста щедри. Като решите да се кандидатирате, само на вас ще си продавам гласа. 😀 )

    От друга страна, отказвам да повярвам, че на евроизборите пролетта 10% от гласувалите честно и почтено са подкрепили „България без цензура“… И не е gut feeling: правил съм допитване до всякакви хора, които познавам – да чуя поне един, който би гласувал за Бареков… Тц. Плюс, „България без цензура“ бяха регистрирали – посредством фиктивни НПО – над 20 000 застъпници на тия евроизбори. Средно по двама в секция. Което поне за мен е мощна червена лампа – ЗАЩО им е било нужно? (Да не говорим с какви пари се прави такава кампания… милионите, за които говорите по-горе, започват да изглеждат някак достижими. :/// )

    Впрочем точно по тая причина днес поканих всеки, който се чувства активен гражданин, да стане застъпник на 5 октомври:

    http://kal.zavinagi.org/?p=524#comment-17952

  • 25.09.2014 at 13:59
    Permalink

    Краси, да – вие „излагате логика“. Формална логика, която не е и помирисвала живота. Въобще някой от вас, авторите, наблюдавал ли е поне веднъж през последните 10 години изборния процес в секция някъде из провинцията? Цялото писание ми прилича на опит на кабинетни „специалисти“ да описват минното дело, без през живота си да са стъпвали под земята.

    Тъй като аз съм бил няколко пъти в такава секция, мога да заявя, че почти всичките ви твърдения и предположения относно изборния процес и психологията на участниците в него, са погрешни. Да ги разглеждам едно по едно би изисквало текст с обема на този, който сте написали вие. Няма да го направя, защото е безсмислено пилеене на време да доказвам на няколко емигранта неща, които в България знаят почти всички.

    Колкото до сметките колко скъпо било купуването на едно място, простата аритметика показва, че ако някой като Ковачки разчита на 2% контролиран вот и купи още 2% по 50 лв/глас, после и да мине, и да не мине бариерата, след около 2 години ще си избие парите от партийната субсидия и минава на печалба. Струва си.

  • 25.09.2014 at 14:11
    Permalink

    @Григор: докато е вярно, че голям процент срдна класа и по-заможен българин по трудно ще бъдат подкупени за гласуване, не виждам как това би променило само по себе си изборния резултат.

    Защото самото забогатяване не води до РАЗМЯНА на участниците в изборите. Средната класа масово не участва и днес в изборите в НАЙ-БОГАТИТЕ държави дори (изб.активност е около и дори под 50%).

    Тоест няма доказана връзка, че днес купуването на гласове работи защото имаме много малка средна класа.

  • 25.09.2014 at 15:41
    Permalink

    @Господин Гюров:

    1) ако за Ковачки беше толкова лесно да контролира и да купува вот, нямаше да има само 1.33% на изборите през май 2013 г, а щеше да е в парламента с 4%.

    2) доказаването на сериозни твърдения с метода на екстраполиране на единичния случай не е сериозно – дори когато е личен опит.
    Има над 11 000 секции в които се гласува. В колко от тях са купени гласове и по колко гласа, според теб, така че да ПОВЛИЯЯТ на изборите? И на какви сериозни факти/статистики/ логика базираш оценката си?

  • 26.09.2014 at 01:56
    Permalink

    Краси, в началото на 2013 г. Ковачки беше в ситуация, тъй да се каже. Виж му резултатите по-рано, когато не беше.

    Ако аз екстраполирам от единични случаи, ти екстраполираш от нула случаи! По някаква неизвестна причина трябва да смятаме, че абстрактните ти разсъждения са по-достоверни от моя опит на терен. И че съм попаднал в центъра на някакво невероятно изключение и само в секциите край мен е било по един начин, а в цяла България по съвсем друг.

    Писал си 6 човека като автори. Ако всеки от вас си беше направил труда да говори с поне по един човек, наблюдавал процеса в някоя секция, щяхте да добиете съвсем друга и много по-адекватна представа за нещата.

  • 26.09.2014 at 02:08
    Permalink

    @Калин

    Процентите за субсидия не са променяни. Те са 1% за отделна партия и 4% за коалиция. Т.е. ако дадена партия се яви самостоятелно, достатъчно е да вземе 1%, но за коалиция трябват 4%. Затова например ДСБ си загуби субсидията през 2013 г. – направиха глупостта да се явят в коалиция с някаква мижава партийка, и като не стигнаха 4%…

    Зазтъпниците са легална форма на купуване на гласове. Последния път, когато бях застъпник – през 2011 г. – от 15-20 застъпника в секцията само аз бях отишъл за без пари (там, на място разбрах, че на другите им плащали). Едно тричленно семейство – мъж, жена и дъщеря – бяха и тримата застъпници в отделни секции, като дъщерята беше в моята и станах свидетел как не знае името на кандидата, на когото е застъпник.

  • 26.09.2014 at 02:36
    Permalink

    @ Гого: Мерси за инфото! (Аз мислех, че са сменили процента, понеже някакви партии пропищяха след изборите през 2013-а, че са минали бариерата от 1%, обаче законът изведнъж ги „лишава от полагаемото им се“… Може би не съм разбрал.)

    Ако идат като платени застъпници, може и да си продадат гласа. (Принципно идеята е, че човек се „застъпва“ за партията, която подкрепя – а тя му плаща за това, че седи 12+ часа да ѝ защитава интересите, в доста напрегната и изнервена обстановка. Не заради самия му глас.)

    Но моята идея е да го направим напълно доброволно – и масово. За да видим защо на Бареков и немуподобните им трябват толкова много застъпници…

    А и е много поучително преживяване по принцип. 😉 Най-важното обаче е, че проверява (и калява) гражданските ни умения.

  • 26.09.2014 at 03:05
    Permalink

    Краси, много добра работа сте свършили!!!!
    Дай боже да го прочетат много хора и да си избият заблудидте от главата и докато пият бира с приятели да не говорят врели-некипели 😉

  • 26.09.2014 at 04:48
    Permalink

    Кал, мисля, че ти бях описал по някакъв начин моето възприятие – битката за мнозинството тук и сега, в България, е загубена окончателно. Време е за изграждане на, как да ги нарека… анклави, оазиси, убежища – на различните. Уви, изглежда това е твърде тежка за признаване и приемане истина и тя ще бъде отричана до последно. Вероятно докато стане невъзможно създаването и на такива убежища.

  • 26.09.2014 at 05:17
    Permalink

    Моето предложение в такива случаи е да прилагаме принципа на екосистемите: всеки да твори своя вариант – взаимоопрашвайки се с идеи от останалите. 😉

    (Така или иначе, „еднокултурните“ системи не оцеляват дълго. Плурализмът не е просто добро пожелание – той е жизнена необходимост, ако искаме да ни има и по-натам.)

  • 26.09.2014 at 11:05
    Permalink

    Краси, ето нещо драстично, във вестник, който уважаваш. Технология на протичане на изборите в Кърджалийско: http://www.capital.bg/analizi/2009/07/10/753282_dyort_dyort_dyort/

    Само от четене на закона и посещения в секциите в Канада не би могъл да си представиш, че такива неща въобще са възможни през 21 век, в страна от ЕС. Дано поне на тая статия повярваш.

  • 26.09.2014 at 11:18
    Permalink

    @Господин Гюров:

    1) естествено, че ако не се знаят или не се прилагат правилата/закона, то ще има груби нарушения – като отваряне на гласувана бюлетина.
    Но правило по закон това да не се прави има ли? Има. Следователно се връщаме в началото на публикацията: ако някой няма елементарна чест и достойнство, елементарно осъзнаване като личност, държаща на тези човешки ценности, всякакви манипулации и нарушения могат да правят с него. Това е непредотвратимо – при това никъде по света.

    2) ДПС имаше 37 депутати в предния парламент. В него имаше още 203 депутати.
    Ако хората наистина вярваха, че ДПС е проблема, щяха да излязат масово да гласуват и да ги магринализират до група от 20-на.
    Но такова нещо няма. Негласуващите или не разбират – въпрос отново на кутлура, на порастване като личност, осъзнаване; или ги мързи и не им пука – въпреки че на приказки са много силни и вилни; или просто не смятат, че ДПС е проблема.

    Моята лична теза е че ДПС не е проблема.
    Проблемът е дълбоко в обществото, оттам – и в парламента. И в ДПС биха могли да влязат свестни хора, работещи в обществен интерес. Но не се случва.
    Защо? Защото и другите партии са същите като ДПС, няма особена разлика в отношението им към обществените проблеми.
    Защото и ДПС, и всички други партии в парламента са отражение на ценностите на нацията. Като няма ценности сред широки слоеве на общестеността – как да има ценности в парламента?
    Как да очакваме да се спазват правилата и законите?

  • 26.09.2014 at 12:04
    Permalink

    Краси, отклоняваш се в други теми – ДПС това, хората онова, пък ако били отишли и другите да гласуват…

    Темата е „изборни митове и легенди“ ли са масовото купуване на гласове и фалшификациите – не, не са легенди. И тая статия го доказва.

  • 26.09.2014 at 12:29
    Permalink

    @Господин Гюров: няма никакво отклонение – предложената от теб за пример статия говори само за злоупотреби, свързани с ДПС и гласуване на българкси турци в районите, където те преобладават.

    И не виждам абсолютно никъде посочената от теб статията да говори за купуване или продаване на гласове – препоръчвам да я прочетеш пак 🙂
    Говори предимно за нарушения на изборните правила при които ПРИСЪСТВА реално избирателя – но това не е „фалшифиакция“.

    Единственото място, където се говори за фалшифиакции, е гласуването с лични карти на други.

    Но отново – това е непредотвратимо, ако хората са продажни в сърцевината си – както този дето си е дал картатата, така и този дето гласува с нея, и накрая тези дето си затварят очите.

    Но какъв е МАЩАБА на това нещо? В едно село някой анонимне чул, че някой видял ЕДНА жена която гласувал с „цели“ 5-6 карти.
    Агенцията „Една жена каза“ – и ние трябва да приемем че всяка жена във всяко село в Родопите (поне) гласува с по 5-6 карти …

    Или още по-фрапантни и безотговорни спекулации като:

    В Крумовградска община според списъците трябва да има 28 000 избиратели, а подадените гласове бяха 11 800. Има едни 17 хиляди мъртви души, които, ако не бяхме ние на терена, щяха уж да са гласували, допълва я Мая Жекова. А всъщност реално има 6 хиляди, 6-7 хиляди са реално живеещите, до 10-11хил. са с манипулацията плюс вносните, ако не бяхме ние, щяха да гласуват 28 000.“

    Тоест ние да базираме РЕАЛНОСТТА дали мъртви души са били „изгласувани“ на доказателството, че на някой му хрумнало какво е ЩЯЛО да се случи?

    Повече от несериозно.
    Горещо препоръчвам да не даваш подобни примери преди да ги прегледаш за елементарна логика.

  • 26.09.2014 at 12:39
    Permalink

    Сега ще спорим дали да го наричаме „фалшификации“ или „нарушения“ ли? Щом и описаното в тази статия не ти е достатъчно (а и така не се обади да чуеш личните ми наблюдения), случаят за мен е ясен. Не че не ми беше от самото начало, но се надявам сега да е ясен и на други читатели 🙂

    Колкото до това – „Повече от несериозно“ – ще го запомня и ще ти го припомня следващия път, когато ти цитираш „Капитал“ или „Дневник“ като сериозни и авторитетни източници. Защото обичаш да го правиш – когато ти отърва 🙂

  • 26.09.2014 at 12:43
    Permalink

    И още супер-несериозни изказвания, на които се базира внушението в тази статия, че има сериозни нарушения:

    „До към 15 часа цялото село [с. Чубрика, Кърджалийско] е гласувало. В списъците има около 350-500 души, а в цялото село живеят 100 души или 150 максимум. „

    Забележете колко ЛЕСНО се борави с числа в диапазона на +/-50% !!!
    Ако така ще доказваме нещо, то можем всякакви измишльотини да докажем.

    Ето резултатите от въпросното село във въпросните избори: http://pi2009.cik.bg/protocols/rik_09/sik_0200041.html

    Значи не били 500, а 371 избиратели в списъците.

    А за това че живеели “ … 100, максимум 150 човека …“ – е какво да говорим за такива произволни закръгления, които явно служат само за да подсилят фантазиите на авторите им?

    Тук са виновни журналистите от вестника: всички тези числа те би трябвало да ги проверят. Да преценят през критичното си око. Пак да напишат точно каквото са им казали хората там, но да добавят „според нашите проверки, списъка с избиратели е еди колко си, а в селото живеят Х жители.“

  • 26.09.2014 at 14:43
    Permalink

    @Господин Гюров: относно „сериознността“ при цитиране – аз не говоря за изданията, а за конкретния материал.
    Имам предвид преди да го цитираш, ти самият да го прочетеш и прецениш през твоите очи дали е достатъчно сериозен като база за аргументи, дали те звучат достатъчно убедително и издържат елементарна критика.

    С теб винаги можем да се чуем и да си говорим. И ще го направим.
    Но това тук е публична дискусия все пак – има и други хора, заинтерессували се вече от темата.

    Сигурно ще е интересно и за тях да опишеш опита си конкретно, за да преценят и те.

  • 27.09.2014 at 03:52
    Permalink

    @ Гого – благодаря за линка. Включвам го в блога ми като още един довод за нуждата да участваме като застъпници на 5 октомври.

    (И съжалявам, че нямам достатъчно енергия – и дружина за спешно реагиране/физическа отбрана 🙁 – да ида в някоя от наистина проблемите секции.)

  • 27.09.2014 at 12:27
    Permalink

    Краси, според мен статията е много добра и затова я цитирам. Доводи от сорта, че някой наблюдател посочил диапазон 350-500, вместо да каже „точно 371“, са дребнави. Статията показва общата картина, контекстът, в който се провеждат изборите в този регион. Тя не е нито материал от съдебно дело, нито математическа задача за забавление, че да се работи с точни до човек числа.

  • 12.10.2014 at 23:27
    Permalink

    Преди дни попаднах на следното – http://www.60citybg.net/Scandal.php?subaction=showcomments&id=1412760367&archive&start_from&ucat – гласувала избирателка в Нови пазар открива, че в секционния протокол срещу избраната партия (Зелените) фигурират нула установени бюлетини.
    Грешка в броенето? Да допуснем, че да. Протоколът http://results.cik.bg/pi2014/pdf/30/2200005.pdf изважда имената на 6-членна СИК с 3 застъпника (за АБВ, ДПС и КБ = тоест 3 различни партийни формации).

    В изолирани вероятно на брой секции съществува практика бюлетините да се предават на председателя разгънати, а вотът на всеки един, станал обект на „контролиращи фактори“, да се указва в дублиращ списък поименно спрямо самоличността на гласувалия. Няма трудно там да се купи цялата СИК, барабар с другите местни присъствия (допускам, че са си „градски“).

    Дори да се абстрахираме от усещането, че такива закононарушения са с пандемични размери, то пак, както казваш – за един мандат са нужни 14 (12 поне) хил. избирателя. По няколко стотин гласоподавателя в няколко десетки секции с реално възможно подкупване на цялата СИК плюс застъпници/наблюдатели и те ти на, все за някой водач на листа се изплаща усилието.

    Пак казвам – не говорим за пандемия. А за възможни неща, при които ефективно преследване НЯМА.

  • 12.10.2014 at 23:51
    Permalink

    @Mila: както сме писали съвсем в начаото, НИЩО не може да спре купуването или получаването на глас със заплаха, ако човек няма гордост, съвест и чест, които да смята за нещо важно, което не се продава за 50-100 лв, или дори срещу заплаха.

    Сега за другите неща: с много лека ръка казвате „по няколкостотин гласа“. Разгледайте секциите – средния брой гласували в секция е САМО 280 (!!!) души (3 283 000 действителни гласа / 11 700 секции, приблизително).

    Тезата ви не върви – един депутат ще трябва да си купи 50 секции, за да бъде избран, и това ако ВСИЧКИ в тези секции гласуват за него. Което, разбира се, на практика не се е случвало (освен в чужбина и то почти само в Турция, но пък в чужбина се гласува само за партии).

    И сега забележете – нали всяка партия, която разчита на подкупена СИК, ще иска да получи максимално гласове там? Така се получва че СРЕДНО една партия ще получи по около 94 гласа (при 3 партии в подкупената СИК + наблюдатели).

    Което прави още по-невъзможна задачата – за да спечели един депутат с подкупване, една партия ще трябва да участва (ЗАЕДНО!) с още 2 партии в купуването на 150 (!!!) секционни избирателни комисии.

    Такъв огромен риск – говорим за поне 10 (СИК + наблюдатели + застъпници) * 150 = 1500 души конспирация (!!!) за да бъде избран ЕДИН депутат на дадена партия – е просто тотално неоправдан.

    Не е реалистично въобще.

    На терояи ВСИЧКО на този свят е възможно, но не всички възможности са равновероятни. А пък от въобще достатъчно вероятните, само някои се реализират в реалността.

    Мащабите имат огромно значение. Ето вижте – дори да бъдат подкупени 1000 СИК по този начин, те ще помогнат за избирането на едва 10 депутата.
    А това е крайно нереалистично – и заради мащаба, който няма как да остане незабелязан, в конспирация. Така и заради нужната сума – нали пдокупените няма да го направя за по 100 лв, а поне за 500 (все пак риска е голям а пък изборите са редки).
    1000 СИК по 10 подкупени * 500 лв = 5 МИЛИОНА лева! Сума която едва и някоя партия би извадила ей така само за да вкара 10 депутата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *