Кметът Фандъкова прави огромна грешка с топломеренето

“Топлофикация” София е в 19-ти век. Все още работи по “прогнозни” сметки вместо реално-измерени.

Вместо да задължи общинското предприятие да се заеме с проблема – в разумен срок – с което да защити потребителите на топлоенергия, столичният кмет г-жа Фандъкова го задълбочи.

Току-що приетите от Софийски общински съвет (СОС) предложения на кмета дават възможност – от следващия отоплителен сезон – да не се плаща за отопление въобще до получаването на така наречените “изравнителни” сметки.

Премахването на лихвите върху “прогнозните” сметки е положително и правилно решение (друг е въпросът колко голяма глупост е допускането въобще на подобно нещо).

Но ако от това следва възможността изцяло да не се плащат сметките, това ще е пагубно.

Масовото домакинство няма да предвиди и спести нужната за плащане в бъдеще сума за няколко месеца отчетен период, а ще я изхарчи. Точно както се получи със сметките за ток след Нова година. И когато дойде време да се плаща реално, ще настъпи нов бунт срещу огромните (на практика няколкомесечни) сметки – този път само в столицата.

С това решение на СОС, обаче, не се предлага никакво решение на основния проблем: реално отчитане на използваната топлоенергия.

Време е Топлофикация да влезе в 21-век: с индивидуални топломери на “входа” на всеки апартамент.

Какво трябва да направи кметът:

– да задължи Топлофикация да закупи и монтира уреди за измерване за инфивидуално потребление (на “входа” на всеки апартамент)

– до извършване на горното, временно да намери механизми за задължаване плащането на разумни, номинални прогнозни сметки и по-честото им изравняване

Защо Топлофикация, а не гражданите, да поемат разходите за закупуване и монтиране на топломер?

Добър въпрос, предвид че Топлофикация София е общинско предприятие и всеки негов разход се товари на гърба на софиянци чрез данъци и такси.

Но в случая за същите тези софиянци е много по-изгодно да поемат разхода чрез някакъв вид изплащане във времето чрез Топлофикация, отколкото идивидуално.

Защото закупуването и монтирането на огромен брой (от порядъка на няколкостотин хиляди ) топломери от Топлофикация, а не от гражданите, би довело до огромни отстъпки – от порядъка на 50-60% – в цената на един топломер, който на дребно струва около 75 лв.

Включвайки фиксирана сума като добавка към няколко поредни месечни сметки би било разумен начин за изплащане стойността на закупуване на монтаж на топломера от абонатите.

Този механизъм би довел до спестяване на огромни средства от страна на софиянци.

Ето с какво лумпените, превзели някои от демонстрациите, смятат да заменят Конституцията и законите

Този документ беше премахнат от Фейсбук – явно някой лумпен се е оплакал на социалната мрежа (интересно с какъв аргумент).

Но подобни неща няма да останат скрити. За да се види колко безумно неуки, изостанали от човешката цивилизация, прогреса, историята и опита са някои крайни елементи сред демонстрантите в България.

А някои от тях – без признаци на способности за елементарна логика, здрав разум и минимално критично мислене.

ПРОЕКТО-ЗАКОН ЗА ИЗБОР НА ВОДАЧИ

(оригинално посочен във Фейсбук от Стелиян Стойчев)

Стотици хиляди българи в чужбина имат само до 31.12.2012 да премахнат част от задълженията си за здравно осигуряване в България

В последните няколко дни се засилва активността по тази гореща тема, заедно с масовото възмущение и недоволство на българите в чужбина.

Остават броени дни до 31.12.2012 – срок, в който  живелите постоянно или предимно в чужбина в 
периода 1.1.2005 до края на 2012 български граждани могат да отменят  вменените (неясно защо) от държавата задължения за здравни осигуровки.

Няма грешка – дори да не сте били в България нито за миг след 1.7.1999 г., дори да не сте се записвали никога при домашен лекар там, ако имате ЕГН и сте над 18 годишна възраст, дължите здравни осигуровки в България.

Целта на този постинг не е да се впускаме в основателно предизвикващите недоумение и гняв въпроси защо и как се е получило това. Те са отделна тема.

Целта е да покажем какво може да направи всеки за да се освободи от тези задължения бързо и успешно, преди изтичане на крайния срок 31.12.2012 г. Защото с натрупване, размера на задължението за някои достига 1500 лв.


Най-напред да уточним, че този краен срок – 31.12.2012 – е за задълженията от 1.1.2005 до 31.12.2012
.

Ако имате задължения отпреди това (справката за статус ще ги покаже – вижте по-долу), те пак остават, но нямат краен срок за подаване документи за освобождаване. Процедурата за освобождаване от тях е различна – вижте по-към края.

За да се освободите от задълженията си за периода 1.1.2005 до 31.12.2012:

 1) Проверете статуса си по ЕГН на https://inetdec.nra.bg/freesrvinfo.html , връзка “Справка за здравноосигурителен статус”.

Read more

Поредният безсмислен уебсайт на българското “електронно правителство”

Второто десетилетие на 21-ви век. Поне 15 години от масовото навлизане на интернет. В България държавата все още прави безсмислени уебсайтове, които обявява за “електронна услуга”.

Такъв е случай с обявеният днес сайт за “имотните измами” – www.property-in-bulgaria.bg.

Секцията му за “имотни измами” е нищожна част. Но всички медийни заглавия обявиха едва ли не сайта за точно с такава цел. Дали от незнание на държавните служители, натоварени да съобщят на медиите, или защото журналистите намират всички други негови части за скучни и непредизвикващи новина.

Но по-големият проблем, е че този сайт не предлага никаква електронна услуга. Страниците му се състоят от сух, скучен, трудно четим текст. И как няма да е така, след като съдържанието му е леко редктиран “copy/paste” (“копиран и вмъкнат”) текст от неразбираемият за обикновените граждани юридически език.

Безкрайни цитирания на членове на други закони – но без най-елементарното и съставляващо основата на интернет: препратки (“линкове”) към въпросните външни страници.

Read more

Електронното правителство: възможно не само с електронен подпис

Редовно се “възпламенява” разговора за електронното правителство – както от премиера, така и от президента. Но пак недоизказано и недоразбрано.

Нужно е всеки гражданин и бизнес да може на разбираем език да научи какви са ползите и възможностите на електронното правителство.

Каква е ползата?

Е-правителството има за цел да улесни максимално живота на гражданите в общуването им с държавата. Целта е да се намалят драстично времето и средствата, нужни за за изпълнение на държавни услуги.

Най-голямата полза от него е дистанционността и бързината – човек няма нужда да виси с часове (или дори дни) в държавни институции, за да получи услуга от тях. Вместо това, услугата се извършва автоматично от правителствен уеб-сайт за секунди или минути.

Електронна услуга не е същото като електронен подпис 

Това, което българското правителство (не само сегашното) или не знае, или не може да разбере, е че много държавни електронни услуги могат да бъдат предоставяни не само с електронен подпис.

Електронният подпис е нужен само когато според закона и според логиката на услугата е нужна висока достоверност на самоличността. Има, обаче, огромно мнозинство полезни услуги, които могат да се предоставят електронно без нужда от доказване самоличността. Такива, например, са всички видове формуляри на държавни институции.

Но ако все пак е нужен електронен подпис …

За да бъдат ползвани повечето от услугите на българското е-правителство към днешния момент е нужен електронен подпис. След като години наред цените на такъв подпис бяха практически непосилни за масовия гражданин, той  вече се предлага на поносимата цена от само 20 лв на година за физическо лице. Допълнително – но еднократно – се заплащат около 25 лв за четец на смарт-картата, или USB-устройство формат “флашка” със смарт-чип в него, на които се пази е-подписа.

Издатели на електронен подпис – като Банксервиз, например – имат клонове не само във всеки областен град, но и в много по-малки населени места. Това прави придобиването на е-подпис изключително достъпно.

За да си издадете електронен подпис, попълвате заявка на сайта на някой от упълномощените издатели. След това посещавате някой от офисите на издателя и след идентификация по личен документ от негов служител – задължителна за издаване на толкова висока степен на идентификация – получавате смарт-карта (или. Вътре в него е вграден вашият електронен подпис.

Електронният подпис е много по-сигурен от ръчния

Read more

Не компрометирайте идеята за електронен референдум!

Ще бъда много критичен към платформата за “електронен референдум” www.bgreferendum.bg .

Защото от много години се занимавам с приложение на интернет в помощ на гражданската активност и в обществените дейности.

Само сериозните, професионални платформи могат да бъдат инструмент на обикновените граждани да държат избранниците си под контрол. Така реализирана, тази “платформа” е с много претенциозна, но неоправдана заявка да бъде средство за толкова сериозен обществен процес като референдума.

От показната от този проект несериозност и липса на критични задължителни елементи произтича опасността в обществото да се затвърди мнението, че електронен референдум е невъзможен. Това може много сериозно да навреди на бъдещето на истинските електронни референдуми.

Не ме разбирайте погрешно: сигурен съм авторите на сайта са имали съвсем добри намерения. Хвърлили са и огромен труд – дизайна и леснотата на ползване са на много високо ниво.

Но само добри намерения никак не са достатъчни в една толкова критична за обществото тема.

Сайт за анкети/проучване на общественото мнение – да, но не и за референдуми

Това личи дори само от няколко изисквания при регистрация в сайта. Трябва да посочите степен на образование от много подробен списък, както и възрастова група – типично само за проучване на общественото мнение. Но не и за референдум.

Няма нужда от доказване, че въпрос от типа “Защо изостават регионалните европроекти?” няма нищо общо с какъвто и да било референдум. С толкова обща и субективна формулировка, но и най-вече с многобройните възможни отговори, това е просто обикновена анкета/проучване.

Истинският референдум е изразяване на най-върховното гражданско право  – правото на власт. Затова при създаването на електронен начин за осъществяването на тази власт трябва да подхождаме изключително професионално, сериозно и отговорно. А точно такъв подход липсва изцяло в предложената “платформа”.

Да предложиш само една “идея” въобще не е достатъчно. Идеи – колкото искаш. Идеята може да е много смислена, но ако бъде зле представена и реализирана, провалът й е гарантиран.

При истински референдум има възможни само отговори “да” или “не”

А не много на брой възможности, както е масово в много от “референдумите”, създадени в “платформата”.

Практиката референдумите да имат  само два възможни отговора – “да” или “не” – не е случайна. Тя е замислена за да улесни участниците, за да няма съмнение че вземаното решение е разбрано. Защото последиците са сериозни.

Какво предлага въпросният сайт в това отношение? Масово по 5-6 възможни отговора на “референдум” – типично за най-обикновена анкета. Както и почти навсякъде срещания възможен отговор “не мога да преценя”. Никога в референдум не се дава като възможен такъв отговор – той обезсмисля главаната цел: вземането на решение.

При истински референдум въпросът се създава с обсъждане

Това е изключително критичен фактор. Въпросът трябва да е ясен, да е по конкретен проблем, без място за много субективност. Трябва да е изчерпателен, като предоставя информация дори в момента на четенето му. Но в същото време да не е твърде дълъг и сложен за разбиране.

За да се постигне това, въпросът се изработва след многократни обсъждания.

Няма дори опит за подобно нещо при електронния “референдум”.

А би могло да се направи да наподобява – в някаква степен – процеса при истинските референдуми.

Например, като първо бъде заявен само проблема, по който да има допитване. Без това да го прави автоматично “референдум”. Да следва обсъждане – във форумна дискусия, например – с предложения за варианти на формулировка на същинския въпрос за референдума. И накрая, вариантите да бъдат подложени на гласуване от потребителите на сайта. Спечелилият най-много подкрепа става въпрос на допитването.

При истински референдум гласуват реални хора

Най-важното нещо за една истинска платформа за референдум е сигурността на идентификацията – че гласуват истински хора. Това е изключително критично – особено за България, където има огромна мнителност и съмнения за фалшификация на гласувания (не без своите основания.)

Как решава този въпрос платформата? Никак.

Tя не се занимава с елементарна идентификация повече от това да поиска име, фамилия, град и държава.

Единствената, но крайно неефективна “мярка” срещу злоупотреба, е ръчното одобряване на записването в сайта от администраторите.

Има и едно странно задължително изискване при регистрация: да качите своя снимка. Законодателството за референдуми не изисква подобно нещо. Неясно е до какви злоупотреби може да доведе това изискване.

Ами ако администратора – разполагайки със снимката ви – сметне че сте грозен? Или просто не му допадате?

Шегата настрана. Подобна процедура залага капана на дискриминацията – по какъвто си искате признак. И възможности за манипулиране на резултатите – чрез контрол върху това кой може и кой не може да се регистрира.

При истински референдум един човек може да гласува само веднъж

Авторите на платформата внушават, че един човек може да гласува само веднъж по даден въпрос чрез техния сайт за “референдуми”.

Това въобще не е вярно: една регистрация може да гласува само веднъж по даден въпрос. Но един човек може да си направи колкото иска регистрации и така да манипулира резултатите.

Нужният за още една регистрация друг емейл адрес се прави за броени секунди на хиляди места по мрежата.

Проверих лично: от един и същ интернет (IP) адрес, с един и същ браузър – който не съм затварял и на който не съм изтривал “бисквитките” (механизъм за един сайт да “помни” дали този браузър го е посещавал) – могат да се направят няколко регистрации и да се гласува по един и същ въпрос.

Read more

Кратък Закон за запазване на българският език

Ако продължаваме така – с непреведени реклами в магазини, в ресторанти и по телевизията – съвсем скоро най-голямата част от българското население няма да разбира какво купува или яде.

Друга, по-малка, но по-млада част, ще порасне с език, който няма много общо с българския.

Затова предлагам следният много кратък, но ефективен Закон за запазване на българският език:

чл. 1. С цел запазване на българският език, той е задължителен във всички видове комуникация на публично място на територията на Република България.

чл.2. На базата на чл.1, всеки надпис на друг език, показван на публично място, трябва да бъде придружен от съответен надпис на български език:

(а) ако надписът е преводим , той трябва да бъде преведен на български език по смисъл; в противен случай, да бъде изписан на кирилица с транслитерация според стандарта;

(б) преведеният на български език надпис трябва да бъде с 20% по-високи букви от този на оригиналния чужд език

(в) преведеният на български език надпис трябва да е с по-ярък или със същата яркост цвят като този на оригиналния чужд език (за да не започне дребнавият тарикатлък да спазваме закона, но изписвайки на български с нечетимо бледи букви);

(г) надписът на български език да е първи по ред, над надписа на друг език (ако надписите бъдат  продредени вертикално), или вляво от него (ако са подредени хоризонтално);

чл. 3. Глобата за нарушение на този закон е едномесечна заплата на управляващия фирмата/организацията, за всеки месец на нарушение, за всеки надпис в нарушение.

1885-та: предпоследната българска дързост

Untitled-112

(снимка: www.bulgarianhistory.org)

На 6-ти септември 1885 г. едни други българи извършиха предпоследното българско дръзко деяние. Само още едно може да се сравни с него – спасяването на българските евреи от концлагерите.

През останалото време няма друг дързък български проект. Днешните българи отдавна не сме дръзки. Не само в политиката. Няма дързък наш проект в архитектурата, няма в изкуството. Никъде няма.

Смятаме, че сме патриоти, защото си спомняме за забележителните моменти в историята си. Но правим това само на националните празници. Тогава чувстваме гордост, приповдигнатост.

Това не е патриотизъм. Патриотизъм е ако в останалите 360 дни в годината мислим и постъпваме като тези, чиито памет и действия почитаме. Патриотизъм е ако отвреме-навреме направим нещо дръзко от величината на това, което те са направили.

Не са нужни огромни маси хора за нещо дръзко. Пример са пак същите тези наши национални герои, шепа хора на 6-ти септември 1885-та, постигнали огромна промяна.

Трябва просто да се сещаме всеки ден във всяко наше действие да бъдем патриоти. Да мислим дали така ли биха постъпили Левски, Ботев или дръзките водачи на Съединението.

Звучи като че ли слагаме прекалено висока летва пред ежедневното. Но след като сме стигнали дотам да правим компромиси с основни морални и цивилизационни правила, може би само това би ни стимулирало.

Ако наистина сме патриоти.

Електронна “показуха”

“Показуха” е руска дума. Използваше се доста в комунистическа България.

Когато се очакваше проверка от висшестоящите в армията, войниците трябваше да “варосваме” бордюрите и фиданките. И да обираме фасовете, да премахваме треволяци. За да изглеждат “поддържани”.

Същото беше прилагано и в бойните учения.

Временно и повърхностно, само докато мине проверката. Без смисъл. Без съдържание.  “Замазване на очите” – това е може би най-добрият превод на тази дума.

Същото правят управляващите – не само сегашните – в областта на прословутото електронно правителство: замазват очите на гражданите.

Порталът на министерският съвет за обществени консултации е типична “показуха”.

Първото нещо, което трябва да видя като гражданин, е как мога да се включа в едно обсъждане. Очаквам една проста страничка с описание на стъпки.

Следващото най-важно е да мога да дам емейл-адреса си, за да получавам известие за нови публикувани проекти там. Също и информация кога и къде ще има присъствени обсъждания.

Сайтът има някаква “регистрация”. Но човек не разбира: за какво всъщност се регистрира? Какво ще получи? Заслужава ли си?

Вместо тези елементарни задължителни възможности, сайтът праща гражданина в паяжина от препратки. По-скоро е направен да е разбираем и удобен за администрацията, не за хората, към които уж е ориентиран.

Но все пак да се опитаме да го ползваме. Избираме страницата “национални обществени консултации”. Виждаме списък с области. Избираме една от тях.

Хм, нищо не се случва на екрана … Избираме друга област – пак нищо.

О, момент! Оказва се трябва да се “сетим”, че се случва нещо най-долу … в невидимата на монитора ни част на уеб-страницата! Недомислица, наглед “малка” само за тези, които не разбират колко важно е потребителите да намират всичко лесно и естествено.

От там избираме един проект, например “Проект на Закон за резерва на Въоръжените сили на Република България (20.05.2011 г.)“.  Виждаме срока за обсъждане, прикачен е текста му.

Но къде можем да направим обсъждането на този проект!?!? Тук, в този сайт?  Не намираме никъде указание във форум ли да влезем, емайл до някого ли да пратим. Някой би възразил, че в “Контакт” има емейл адреси. Но защо човек трябва тепърва да прави усилие да свързва областта на проекта с това кого да потърси в списъка с контакти, като последният просто би трябвало да е  автоматично там?

В някои други проекти все пак има емейл адрес, до който да се пращат предложения.

Но какво “обществено обсъждане” е това? Как ще види обществото, че някой гражданин е предложил нещо, ако само изпрати емейл? И още по-важно – как ще разбере позицията/реакцията на администрацията по въпроса?

Защото предложенията по емейл до българската администрация почти без изключение просто потъват в пощенските кутии на някой държавен служител. Последните дори не са си направили  труда да сложат един автоматичен отговор от типа “благодарим за интереса и участието”.

Един пример е над 8-месечното мълчание на МВнР по няколко запитвания по емейл, при това адресирани до няколко различни служители.

Другият пример: преди повече от месец писах на Министерството на правосъдието, че регистърът на юридическите лица с нестопанска цел на техния сайт не работи (не дава никакви резултати каквото и да въведем за търсене, а преди работещи справки дават програмна  грешка).

Никакъв знак, че са получили емейла ми. Не би имало значение, ако все пак бяха оправили сайта си. Но нищо подобно.

Има много други примери за формално изпълнение на идеи по електронното правителство. Много от тях са объркващи, без логика, без смисъл. Други изискват огромни технически познания от обикновения гражданин, за да ги използва. А може да бъдат направени лесно.

Трети са просто плашещи и объркващи обикновения човек, като в същото време приучават към опасни навици в ползването на интернет.

Несъмнено, вината не е в липсата на технически познания у българските компютърни специалисти.

Проблемът е в приемането на “показухата” като “свършена работа”.

Отговорността е на политиците и държавната администрация. Докато те продължават да нехаят дали създаваните от тях решения са полезни и улесняващи, ще продължи 20-годишното говорене за електронно правителство.

Но без съществено правене.

 

Водещият депутат Фидосова излага електронната си кореспонденция на риск

Продължава серията от дребни само на пръв поглед, но всъщност показателни и сериозни грешки на управляващите в разбирането и ползването на Интернет. Същите, които иначе най-гласовито прокламират електронното правителство.

Снимката по-долу е копие на страницата на депутата Искра Фидосова, една от водещите фигури на управляващата партия ГЕРБ в парламента, председател на Правната комисия.

Както се вижда, електронна кореспонденция на народния представител минава не през сървърите на парламента, а през тези на публичния уеб-базиран емейл провайдър gbg.bg.

За един обикновен човек няма нищо лошо да ползва публичен уеб-базиран емайл.

Но това е най-малко непрофесионално за един депутат. Много повече – това е недопустимо, имайки предвид с каква информация се занимава депутат, председател на точно тази парламентарна комисия.

Каква е опасността?

Всеки администратор на компютърни системи във фирмата gbg.bg би могъл да следи електронната кореспонденция на г-жа Фидосова. И не само – би могъл да спира, или дори да променя текста на определени емейли.

Проблемът е, че една частна фирма, предлагаща масова публична услуга, няма как да отговаря на достатъчно високите критерии за защита на информацията и пренасянето й, нужни за един парламент.

И други възможни “капани”

Друга голяма опасност идва от факта, че емейлът в gbg.bg едва ли е филтриран срещу линкове-“капани”. Изпращане на специално приготвен емейл с препратка за отваряне на заразена уеб-страница е най-популярният начин, по който хакерите успяват тайно да инсталират подслушващи програми на компютъра на неподозиращия потребител.

Ако успе да се промъкне, такава програма (“trojan”) би могла да източва всички документи, както и да следи и записва всяка написана буква на този компютър и всяка комуникация.

Г-жа Фидосова борави с изключително чуствителната информация. В нея със сигурност влизат държавни тайни. Затова нейният емейл определено е сериозна и заслужаваща си мишена.

Народният представител носи и лична отговорност, предвид поста си, да притежава минимум познания срещу подобни заплахи. Но в случая вината в по-голяма степен е другаде.

Къде е българският “компютърен гений”?

Съветниците по информационна сигурност на парламента и правителството са длъжни да обучават депутатите в елементарни правила на компютърна сигурност. Но това не е достатъчно. Те са длъжни също и да следят, забелязват и коригират подобни проблеми.

Ако и електронното ни правителство ще е такова, по-добре да изчакаме народните ни избраници и съветващите ги специалисти да пораснат до адекватно съвременно ниво на познание за технологиите. Иначе един ден вредата – при това в големи мащаби – може да е по-голяма от ползата.