технологии

Ще бъда много критичен към платформата за “електронен референдум” www.bgreferendum.bg .

Защото от много години се занимавам с приложение на интернет в помощ на гражданската активност и в обществените дейности.

Само сериозните, професионални платформи могат да бъдат инструмент на обикновените граждани да държат избранниците си под контрол. Така реализирана, тази “платформа” е с много претенциозна, но неоправдана заявка да бъде средство за толкова сериозен обществен процес като референдума.

От показната от този проект несериозност и липса на критични задължителни елементи произтича опасността в обществото да се затвърди мнението, че електронен референдум е невъзможен. Това може много сериозно да навреди на бъдещето на истинските електронни референдуми.

Не ме разбирайте погрешно: сигурен съм авторите на сайта са имали съвсем добри намерения. Хвърлили са и огромен труд – дизайна и леснотата на ползване са на много високо ниво.

Но само добри намерения никак не са достатъчни в една толкова критична за обществото тема.

Сайт за анкети/проучване на общественото мнение – да, но не и за референдуми

Това личи дори само от няколко изисквания при регистрация в сайта. Трябва да посочите степен на образование от много подробен списък, както и възрастова група – типично само за проучване на общественото мнение. Но не и за референдум.

Няма нужда от доказване, че въпрос от типа “Защо изостават регионалните европроекти?” няма нищо общо с какъвто и да било референдум. С толкова обща и субективна формулировка, но и най-вече с многобройните възможни отговори, това е просто обикновена анкета/проучване.

Истинският референдум е изразяване на най-върховното гражданско право  – правото на власт. Затова при създаването на електронен начин за осъществяването на тази власт трябва да подхождаме изключително професионално, сериозно и отговорно. А точно такъв подход липсва изцяло в предложената “платформа”.

Да предложиш само една “идея” въобще не е достатъчно. Идеи – колкото искаш. Идеята може да е много смислена, но ако бъде зле представена и реализирана, провалът й е гарантиран.

При истински референдум има възможни само отговори “да” или “не”

А не много на брой възможности, както е масово в много от “референдумите”, създадени в “платформата”.

Практиката референдумите да имат  само два възможни отговора – “да” или “не” – не е случайна. Тя е замислена за да улесни участниците, за да няма съмнение че вземаното решение е разбрано. Защото последиците са сериозни.

Какво предлага въпросният сайт в това отношение? Масово по 5-6 възможни отговора на “референдум” – типично за най-обикновена анкета. Както и почти навсякъде срещания възможен отговор “не мога да преценя”. Никога в референдум не се дава като възможен такъв отговор – той обезсмисля главаната цел: вземането на решение.

При истински референдум въпросът се създава с обсъждане

Това е изключително критичен фактор. Въпросът трябва да е ясен, да е по конкретен проблем, без място за много субективност. Трябва да е изчерпателен, като предоставя информация дори в момента на четенето му. Но в същото време да не е твърде дълъг и сложен за разбиране.

За да се постигне това, въпросът се изработва след многократни обсъждания.

Няма дори опит за подобно нещо при електронния “референдум”.

А би могло да се направи да наподобява – в някаква степен – процеса при истинските референдуми.

Например, като първо бъде заявен само проблема, по който да има допитване. Без това да го прави автоматично “референдум”. Да следва обсъждане – във форумна дискусия, например – с предложения за варианти на формулировка на същинския въпрос за референдума. И накрая, вариантите да бъдат подложени на гласуване от потребителите на сайта. Спечелилият най-много подкрепа става въпрос на допитването.

При истински референдум гласуват реални хора

Най-важното нещо за една истинска платформа за референдум е сигурността на идентификацията – че гласуват истински хора. Това е изключително критично – особено за България, където има огромна мнителност и съмнения за фалшификация на гласувания (не без своите основания.)

Как решава този въпрос платформата? Никак.

Tя не се занимава с елементарна идентификация повече от това да поиска име, фамилия, град и държава.

Единствената, но крайно неефективна “мярка” срещу злоупотреба, е ръчното одобряване на записването в сайта от администраторите.

Има и едно странно задължително изискване при регистрация: да качите своя снимка. Законодателството за референдуми не изисква подобно нещо. Неясно е до какви злоупотреби може да доведе това изискване.

Ами ако администратора – разполагайки със снимката ви – сметне че сте грозен? Или просто не му допадате?

Шегата настрана. Подобна процедура залага капана на дискриминацията – по какъвто си искате признак. И възможности за манипулиране на резултатите – чрез контрол върху това кой може и кой не може да се регистрира.

При истински референдум един човек може да гласува само веднъж

Авторите на платформата внушават, че един човек може да гласува само веднъж по даден въпрос чрез техния сайт за “референдуми”.

Това въобще не е вярно: една регистрация може да гласува само веднъж по даден въпрос. Но един човек може да си направи колкото иска регистрации и така да манипулира резултатите.

Нужният за още една регистрация друг емейл адрес се прави за броени секунди на хиляди места по мрежата.

Проверих лично: от един и същ интернет (IP) адрес, с един и същ браузър – който не съм затварял и на който не съм изтривал “бисквитките” (механизъм за един сайт да “помни” дали този браузър го е посещавал) – могат да се направят няколко регистрации и да се гласува по един и същ въпрос.

Read more →

“Показуха” е руска дума. Използваше се доста в комунистическа България.

Когато се очакваше проверка от висшестоящите в армията, войниците трябваше да “варосваме” бордюрите и фиданките. И да обираме фасовете, да премахваме треволяци. За да изглеждат “поддържани”.

Същото беше прилагано и в бойните учения.

Временно и повърхностно, само докато мине проверката. Без смисъл. Без съдържание.  “Замазване на очите” – това е може би най-добрият превод на тази дума.

Същото правят управляващите – не само сегашните – в областта на прословутото електронно правителство: замазват очите на гражданите.

Порталът на министерският съвет за обществени консултации е типична “показуха”.

Първото нещо, което трябва да видя като гражданин, е как мога да се включа в едно обсъждане. Очаквам една проста страничка с описание на стъпки.

Следващото най-важно е да мога да дам емейл-адреса си, за да получавам известие за нови публикувани проекти там. Също и информация кога и къде ще има присъствени обсъждания.

Сайтът има някаква “регистрация”. Но човек не разбира: за какво всъщност се регистрира? Какво ще получи? Заслужава ли си?

Вместо тези елементарни задължителни възможности, сайтът праща гражданина в паяжина от препратки. По-скоро е направен да е разбираем и удобен за администрацията, не за хората, към които уж е ориентиран.

Но все пак да се опитаме да го ползваме. Избираме страницата “национални обществени консултации”. Виждаме списък с области. Избираме една от тях.

Хм, нищо не се случва на екрана … Избираме друга област – пак нищо.

О, момент! Оказва се трябва да се “сетим”, че се случва нещо най-долу … в невидимата на монитора ни част на уеб-страницата! Недомислица, наглед “малка” само за тези, които не разбират колко важно е потребителите да намират всичко лесно и естествено.

От там избираме един проект, например “Проект на Закон за резерва на Въоръжените сили на Република България (20.05.2011 г.)“.  Виждаме срока за обсъждане, прикачен е текста му.

Но къде можем да направим обсъждането на този проект!?!? Тук, в този сайт?  Не намираме никъде указание във форум ли да влезем, емайл до някого ли да пратим. Някой би възразил, че в “Контакт” има емейл адреси. Но защо човек трябва тепърва да прави усилие да свързва областта на проекта с това кого да потърси в списъка с контакти, като последният просто би трябвало да е  автоматично там?

В някои други проекти все пак има емейл адрес, до който да се пращат предложения.

Но какво “обществено обсъждане” е това? Как ще види обществото, че някой гражданин е предложил нещо, ако само изпрати емейл? И още по-важно – как ще разбере позицията/реакцията на администрацията по въпроса?

Защото предложенията по емейл до българската администрация почти без изключение просто потъват в пощенските кутии на някой държавен служител. Последните дори не са си направили  труда да сложат един автоматичен отговор от типа “благодарим за интереса и участието”.

Един пример е над 8-месечното мълчание на МВнР по няколко запитвания по емейл, при това адресирани до няколко различни служители.

Другият пример: преди повече от месец писах на Министерството на правосъдието, че регистърът на юридическите лица с нестопанска цел на техния сайт не работи (не дава никакви резултати каквото и да въведем за търсене, а преди работещи справки дават програмна  грешка).

Никакъв знак, че са получили емейла ми. Не би имало значение, ако все пак бяха оправили сайта си. Но нищо подобно.

Има много други примери за формално изпълнение на идеи по електронното правителство. Много от тях са объркващи, без логика, без смисъл. Други изискват огромни технически познания от обикновения гражданин, за да ги използва. А може да бъдат направени лесно.

Трети са просто плашещи и объркващи обикновения човек, като в същото време приучават към опасни навици в ползването на интернет.

Несъмнено, вината не е в липсата на технически познания у българските компютърни специалисти.

Проблемът е в приемането на “показухата” като “свършена работа”.

Отговорността е на политиците и държавната администрация. Докато те продължават да нехаят дали създаваните от тях решения са полезни и улесняващи, ще продължи 20-годишното говорене за електронно правителство.

Но без съществено правене.

 

Българското “електронно правителство” предоставя твърде малко реални услуги.

Освен ако някой се бърка: електронните образци на бланки за писмено-подавани документи, с каквито е пълен специално предназначеният портал www.egov.bg, не влизат в това число.

Би било добре ако поне малкото налични електронни услуги работят безупречно, гладко и безпроблемно за гражданите. И да изискват минимална компютърна грамотност.

Дали сте данъкоплатец, служител във фирма или учреждение, или предприемач – със сигурност ще предпочетете да си свършите бързо и ефективно работата с държавната администрация. Без да трябва да ходите “на място” и да висите по опашки.

Интернет-страниците на електронното правителство би трябвало да ви дават точно такава възможност.

Българската държава, обаче, не мисли така. Или въобще не мисли.

Защото на нейните интернет-страници ви очакват безброй недоразумения.

Най-голямото от тях е “жълтият милиционер”, дежурен по електронно правителство.

С Firefox – най-ползвания в България браузър – заредете сайта на Търговския регистър и от ляво, изберете “Електронни услуги”.
Или на сайта на Националната Агенция за Приходите в средното каре “Електронни услуги”, изберете връзката към https://inetdec.nra.bg .

Какво виждате?

Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.

От какво “пази” този милиционер?

На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.

Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на “гише”.

За щастие, поне едно е сигурно – “жълтият милиционер” не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт.

Точно това ви казват предупредителните надписи около него. Но дори и интернет-браузърът ви да е на български език, нямате никакъв шанс като обикновен човек да разберете какъв е проблема.

На повечето сайтове за електронни услуги на администрацията се очаква да въвеждате ваша ценна и строго пазена лична или фирмена информация.

Вместо това, ви посрещат плашещи предупреждения. И то не какви да е, а поставящи под въпрос точно сигурността на връзката и автентичността на сайта!

Какво ще направите, като видите всички тези предупреждения?

Почти сигурно ще се откажете от предложението да бъдете обслужен от държавата по този начин.

Защото колко ще са достатъчно “смелите” да щракнат цели пет (!!!) последователни предупреждения (с Firefox)? На всяка стъпка да изчетат текстовете им, да ги разберат. И след всичко това, все още да имат смелостта да подадат на администрацията своята ценна информация чрез подобен сайт?

Освен ако, разбира се, смятаме за нормално не кой да е, а точно НАП да ни съветва да изберем “Continue to this website (not recommended)“. Ей така, на английски, без дори да ни обяснява за какво става въпрос (надписа се превежда “Продължете към този уебсайт (не се препоръчва).”

Забелязахте ли фразата “не се препоръчва”?

На всичко отгоре, точно този текст ще видим само с по-малко популярния в България браузър Internet Explorer. Никой във въпросните институции не е обяснил какво да правят ползващите Firefox, Chrome, Safari и Opera.

Предаването на информация с висока степен на тайна по интернет се защитава с криптирана (“засекретена”) връзка между браузъра и интернет-сайта. Така никой не може да “подслуша” комуникацията на данни някъде по средата. Например, някой администратор в Интернет-провайдъра, или – нещо “нечувано”, разбира се – законово неупълномощен друг държавен орган.

Ако имате “безстрашието” да се съгласите с всички тези предупреждения (и, разбира се, разберете кое е “съгласяване”, особено на друг език), връзката ви все пак ще бъде криптирана.

Това не е нормалния начин да реагираме на проблеми със сигурността в интернет.

Един брилянтен “параграф 22“

Ако потребителя се “сети” предварително, че трябва да има универсален електронен подпис, неговото инсталиране предотвратява появата на “милиционера” във Firefox. Но това е просто друг начин хората да бъдат учени да игнорират предупреждения за доверие към интернет-сайтове.

Какво пречи, когато изберем страница за електронна услуга, вместо веднага да бъдем шокирани с “милиционера”, първо просто и кратко да ни кажат от какво имаме нужда? И чак тогава да ни препращат към същинската електронна услуга.

Или да ни предложат възможност да опитаме първо дали имаме електронен подпис и дали той е настроен правилно?

О, един момент: страница за такава проба има все пак на сайта на Търговския регистър – “Тестово подписване”.

Преодоляваме недомислието, че тя е чак най-долу, доста след връзката към “Електронни услуги”. Щракаме към нея за да изпробваме електронния си подпис и … О! Нима сте изненадани? Пак “жълтият милиционер”!

Малко са похвалните изключения като Националната Здравно-Осигурителна Каса (НЗОК). Там предварително обясняват какво ви трябва и къде да го намерите. И възможността да проверите дали е готов за ползване електронния ви подпис не ви вкарва в порочен кръг …

Възможно ли е все пак всичко да преминава гладко, без “милиционери”?

Без неразумни и опасни съвети да доверяваме ценната си информация на сайтове, които изрично “не се препоръчват”?

Възможно е. Просто българските фирми, продаващи на държавната администрация услуги за електронен подпис – B-Trust, StampIt и всички други – трябва да работят професионално.

Ако не – правителството да ги задължи.

Ще струва известна допълнителна сума: нужно е  да бъдат оторизирани от фирми, на които браузърите по подразбиране имат доверие. Сумата не е кой знае колко – около 50 лв за сайт на година. А и както е нормално за всеки бизнес, просто ще натоварят клиента – в случая правителството – с този допълнителен разход.

Но страхотно ще улеснят гражданите и бизнеса, за които в крайна сметка са предназначени тези услуги на електронното правителство.

И няма да ни плашат с “жълти милиционери”.

Тъй както няма съмнение в техническата компетентност на фирмите за електронен подпис, остават нужни само отговорност и професионализъм. А у държавната администрация – старание да бъде реално, а не само показно полезна.

Качества, масово липсващи в реализацията на българското електронно правителство както на управленско, така и на техническо ниво.

Г-н Министър-председател,

като граждани, упражняващи конституционното си право да участваме в управлението на България, от два дни се опитваме да изразим до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Но нашето мнение не стига до Вас – електронната Ви поща primeminister@government.bg отказва да приема изпращаните от нас писма.

На 24.02.2010 в 06:07 часа започнахме петиция срещу намерението на водените от вас правителство и мнозинство в Народното събрание да смекчат вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения за тютюнопушене на обществени места.

Петицията е осъществена чрез интернет на сайта www.ZabranetePusheneto.com . При всяко подписване на петицията,  интернет-сайта изпраща електронна поща (е-мейл) от името на подписалия до девет институции – Министър-председателя, Народното събрание, всички парламентарни групи там и Министъра на здравеопазването.

В първите два часа и половина от започването на петицията, около 80 е-мейла с позицията на активни български граждани са влезли успешно във Вашата електронна “пощенска кутия”.

Но след този момент, досега над 1100 (хиляда и сто) е-мейла с петицията и мнението на Вашите избиратели се “блъскат” безуспешно в техническа преграда, издигната от интернет-специалистите на правителството.

В същото време, изпратените електронни писма до другите получатели – Народното събрание и Министъра на здравеопазването – не изпитват подобен проблем да стигнат до “кутиите” на получателите им.

Напълно разбираме, че Вашият е-мейл вероятно е “бомбардиран” във всеки миг от изключително голям брой нежелани, несвързани въобще с институцията Ви  съобщения. Разбираема е и мярката, взета от специлистите, да спират такива съобщения преди дори да се появят в е-мейла Ви.

Но намираме за недопустимо да бъдат третирани по същия начин вече почти два дни електронните писма на хиляди граждани, желаещи да изразят до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Сигурни сме, че живо се интересувате какво мислят гражданите на България за намеренията и решенията Ви в управлението.

Затова очакваме да направите необходимото така, че писмата от нашата петиция да започнат да стигат отново до Вашата електронна поща.

С уважение, от името на над 1100 подписали петицията български граждани,

Красимир Василев Гаджоков,
един от организаторите и осъществителите на петицията срещу проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места
gadjokov@gmail.com