Бяхме студенти втори курс. Жадно попивахме флагманите на съветската “перестойка” и гласност – седмичника “Московские новости” , списание “Огоньок”, вестник “Литературная газета” и списание “Новое время”.
От тях научихме потресаващите факти за избитите от Сталин милиони руснаци, четяхме ужасите, описани в “Архипелаг ГУЛАГ” на Солженицин .
В България многогодишната комунистческа пропаганда се правеше, че нищо не е станало: никаква критика на комунистическата власт не стигаше все още до пресата. Всичко се ограничаваше в предаваните от уста на уста брожения, предимно в академичните среди, създавани от Екогласност и Клубът за подкрепа гласността и преустройството.
С няколко най-близки приятели написахме писмо до предаването “Панорама”, водено от Иван Гарелов (“Панорама” беше най-силното предаване, след като “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян беше спряно няколко месеца по-рано заради шокиращи антикомунистически позиции на интервюираният гост, съветският академик Николай Амосов ).
В писмото си настоявахме да се смени името на улица “Андрей Жданов” (днес “Пиротска”), една от най-оживените улици в София, заради разкритията в съветската преса за престъпленията на нейния патрон.
Писмото беше подписано от моя милост – Красимир Гаджоков (студент 2-ри курс компютърни технологии, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Николай Славчев Колев (студент 2-ри курс изчислителна техника, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Господин Гюров Господинов (студент 2-ри курс философия, СУ, от Стара Загора) – двама мои най-близки приятели, и Ивелин Великов (студент 2-ри курс философия, СУ).
Дали това наше писмо е повлияло и колко, няма как да бъдем сигурни. Но по-малко от два месеца след като го пратихме, в дните преди денят на София, 3-ти април, улица “Жданов” беше преименувана на улица “3-ти април”.
Не съм сигурен дали точно това е окончателният текст, който в крайна сметка изпратихме, но ето и копие от черновата, която съм запазил:
