Поредна СЕРИОЗНА недомислица в електронното заявление за българите в чужбина на сайта на ЦИК

 (Обновено) Въпреки, че проблемът все още не е решен, призовавам всички български граждани в чужбина да подадем заявление, за да покажем, че съдбата на България е важна за нас:
https://www.cik.bg/register

 Ако не искате да давате допълнителните лични данни, които ЦИК иска незаконно в електронното заявление, то разпечтайте, попълнете и пратете тази форма на заявление с писмо по пощата до съответното посолство (адреса тук). Подробности за попълването.

———————————————————————————-

За Централната избирателна комисия явно не сме във века на мобилните устройства. А те, както всеки първокласник знае, превишават както по брой, така и особено по използваемост компютрите в света.

Това само – или поредната небрежност, претупване на работата и непрофесионализъм – може да обясни причините защо втори ден след пускането й,  електрoнната страница на ЦИК за заявления за гласуване в чужбина не може да бъде намерена от огромна част от потребителите на мобилни устройства. Проблемът е налице включително за най-популярните таблети в света – Apple iPad – както и за всички видове мобилни телефони.

(Обновено) Не само това, но e и на практика невъзможно заявлението да бъде попълнено от смартфон – страницата му не е създадена да има мобилен изглед, което прави полетата в нея недостъпни. Ето как изглежда:

Read more

Типичен ЦИ(р)К с електронното заявление за гласуване в чужбина

 (Обновено) След над три дни проблеми с плашещите и отблъскващи съобщения, предупреждаващи потенциалните заявители да не се доверяват на сайта на ЦИК, проблемът е почти изцяло оправен (все още го има с Internet Explorer версия 8, пoследната версия браузър на Windows XP).

Въпреки съществуващите все още други проблеми с намиране и попълване на заявлението от мобилни устройства, призовавам всички български граждани в чужбина да подадем електронно заявление, за да покажем, че съдбата на България е важна за нас.

 Ако не искате да давате допълнителните лични данни, които ЦИК иска незаконно в електронното заявление, то разпечтайте, попълнете и пратете тази писмен форма на заявление с писмо по пощата до съответното посолство (адреса тук). Подробности за попълването.

Вижте и другите изображения (по-долу), за да разберете каква огромна глупост е създала ЦИК с току-що пуснатата от тях вчера страница за  електронно заявление за гласуване в чужбина: страницата отблъсква и плаши желаещите заявители!

Какво електронно правителство, “какви 5 лева”? След като поредната държавна структура не може да се оправи с нещо толкова елементарно като един цифров сертификат?!?!?

Read more

ЦИК пуснаха електронно заявление за гласуване в чужбина въпреки оспорването му в съда

(Обновено) Въпреки съществуващите все още други проблеми с намиране и попълване на заявлението от мобилни устройства, призовавам всички български граждани в чужбина да подадем електронно заявление, за да покажем, че съдбата на България е важна за нас.

 Ако не искате да давате допълнителните лични данни, които ЦИК иска незаконно в електронното заявление, то разпечтайте, попълнете и пратете тази писмен форма на заявление с писмо по пощата до съответното посолство (адреса тук). Подробности за попълването.

Това не значи, че няма да продължим да търсим сметка на ЦИК за нарушенията на закона – жалбата остава в сила и ще държим да бъде удовлетворена.

———————————————————————————-

Днес, 28 март 2013 г., ЦИК най-после предостави на страницата си – след голямо закъснение и неспазване на срокове – електронен вариант за подаване на заявление за гласуване в чужбина.

Но ЦИК прави това въпреки жалбата (подадена от мен) в Административен съд София – град (вх.№8374 от 25.03.2013) срещу това в електронния вариант на заявлението да се изискват данни за номера на лична карта/паспорт, дата и място на издаването им, както и мобилен телефон.

Това изискване надвишава многократно изрично описаните в закона данни, нужни за подаване на електронно заявление. Нещо повече – такива допълнителни данни не се изискват в другите два начина за подаване – лично или по пощата.

Особено неадекватно и необяснимо е изискването всеки заявител да предостави номер на мобилен телефон, чрез който да получи код, с който да потвърди заявлението си. Без такъв код заявлението на може да бъде прието на сайта на ЦИК.

С вкарването на подобни допълнителни, неоправдани изисквания в своето решение №2183-НС от 21.03.2013, комисията отново произволно и незаконосъобразно “дописва” закона – точно както направи и през 2011 г. с прословутото изискване за PDF формат на електронните заявления в изборите за президент.

Специално информирах ЦИК за жалбата един ден след подаването й, за да знаят колкото може по-рано за нея (преди да я получат като ответник формално от  съда) и евентуално да променят решението си, или поне да са готови с алтернативен вариант.

Съдът е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок по жалбата, т.е. до 7 април. А на 11 април изтича срокът за подаване заявления за гласуване в чужбина.

Read more

Не политическата система ни е виновна

На политическата система в България й няма нищо. Тя е моделирана добре, доказала се със стотици години история в най-развитите демокрации.

(Е, не съвсем нищо – разко трябва да бъдат свалени финансовите и организационни ограничения за влизане в политиката на нови партии и независими кандидати. Но това е по-скоро технически, а не фундаментален проблем.)

Проблемът е в хората, които влизат в тази система. В техните ценности, морал, воля, добронамереност, отговорност, загриженост.

Недоволните от резултата, който тази “система” ни дава, са безспорно прави. Но тогава – те да влязат в партиите и да покажат как правилно се правят нещата. Ако не им харесват сегашните партии – да основат нови.

Този механизъм работи по целия свят. Ако при нас резултатът не се харесва, то не е заради проблем на механизма, а заради проблема кои точно са хората в него.

Как? Ами огледайте се, със сигурност познавате свестни хора. Говорете с тях. Убедете ги да се включат в политиката – дори на местно ниво.

Или ако смятате, че вие сте свестни, добронамерени, и няма да правите далаверите и простотиите на тези, от които недоволствате днес – включете се вие.

Но не търсете под вола теле. Ако имаше по-добра “система” за управление, която значително по-ефективно и по-бързо да отразява волята на народа, тя щеше да е вече измислена.

Но не и от нас, българите. Не защото подценявам потенциала на мислещата, интелигентна част от нацията.

А защото тези, които твърдят, че имали “по-добър модел”, са тотално неизвестни отпреди демонстрациите. Не говоря за известност политическа или медийна. Говоря дори за най-малка известност с мненията им по обществени въпроси в интернет, където няма нужда да те кани някой или да му плащаш, за да изкажеш мението си. А в българското обществено-активно интернет-пространство определено има много мислещи и отдавна известни хора.

Всички разбираме напълно протестиращите. Те са прави – абсолютно недопустимо е сметките им за ток да станат два пъти по-високи за една година.

Но това не е оправдание да правиш или подкрепяш глупости като изказните от някои от самообявилите се лидери на гражданските протести – като забрана на сегашните партиите да участват във властта или криминални наказания за политически решения . Защото с подкрепянето на подобни идеи ще докараш на власт още по-опасни използвачи и далавераджии.

Кметът Фандъкова прави огромна грешка с топломеренето

“Топлофикация” София е в 19-ти век. Все още работи по “прогнозни” сметки вместо реално-измерени.

Вместо да задължи общинското предприятие да се заеме с проблема – в разумен срок – с което да защити потребителите на топлоенергия, столичният кмет г-жа Фандъкова го задълбочи.

Току-що приетите от Софийски общински съвет (СОС) предложения на кмета дават възможност – от следващия отоплителен сезон – да не се плаща за отопление въобще до получаването на така наречените “изравнителни” сметки.

Премахването на лихвите върху “прогнозните” сметки е положително и правилно решение (друг е въпросът колко голяма глупост е допускането въобще на подобно нещо).

Но ако от това следва възможността изцяло да не се плащат сметките, това ще е пагубно.

Масовото домакинство няма да предвиди и спести нужната за плащане в бъдеще сума за няколко месеца отчетен период, а ще я изхарчи. Точно както се получи със сметките за ток след Нова година. И когато дойде време да се плаща реално, ще настъпи нов бунт срещу огромните (на практика няколкомесечни) сметки – този път само в столицата.

С това решение на СОС, обаче, не се предлага никакво решение на основния проблем: реално отчитане на използваната топлоенергия.

Време е Топлофикация да влезе в 21-век: с индивидуални топломери на “входа” на всеки апартамент.

Какво трябва да направи кметът:

– да задължи Топлофикация да закупи и монтира уреди за измерване за инфивидуално потребление (на “входа” на всеки апартамент)

– до извършване на горното, временно да намери механизми за задължаване плащането на разумни, номинални прогнозни сметки и по-честото им изравняване

Защо Топлофикация, а не гражданите, да поемат разходите за закупуване и монтиране на топломер?

Добър въпрос, предвид че Топлофикация София е общинско предприятие и всеки негов разход се товари на гърба на софиянци чрез данъци и такси.

Но в случая за същите тези софиянци е много по-изгодно да поемат разхода чрез някакъв вид изплащане във времето чрез Топлофикация, отколкото идивидуално.

Защото закупуването и монтирането на огромен брой (от порядъка на няколкостотин хиляди ) топломери от Топлофикация, а не от гражданите, би довело до огромни отстъпки – от порядъка на 50-60% – в цената на един топломер, който на дребно струва около 75 лв.

Включвайки фиксирана сума като добавка към няколко поредни месечни сметки би било разумен начин за изплащане стойността на закупуване на монтаж на топломера от абонатите.

Този механизъм би довел до спестяване на огромни средства от страна на софиянци.

Ето с какво лумпените, превзели някои от демонстрациите, смятат да заменят Конституцията и законите

Този документ беше премахнат от Фейсбук – явно някой лумпен се е оплакал на социалната мрежа (интересно с какъв аргумент).

Но подобни неща няма да останат скрити. За да се види колко безумно неуки, изостанали от човешката цивилизация, прогреса, историята и опита са някои крайни елементи сред демонстрантите в България.

А някои от тях – без признаци на способности за елементарна логика, здрав разум и минимално критично мислене.

ПРОЕКТО-ЗАКОН ЗА ИЗБОР НА ВОДАЧИ

(оригинално посочен във Фейсбук от Стелиян Стойчев)

Стотици хиляди българи в чужбина имат само до 31.12.2012 да премахнат част от задълженията си за здравно осигуряване в България

В последните няколко дни се засилва активността по тази гореща тема, заедно с масовото възмущение и недоволство на българите в чужбина.

Остават броени дни до 31.12.2012 – срок, в който  живелите постоянно или предимно в чужбина в 
периода 1.1.2005 до края на 2012 български граждани могат да отменят  вменените (неясно защо) от държавата задължения за здравни осигуровки.

Няма грешка – дори да не сте били в България нито за миг след 1.7.1999 г., дори да не сте се записвали никога при домашен лекар там, ако имате ЕГН и сте над 18 годишна възраст, дължите здравни осигуровки в България.

Целта на този постинг не е да се впускаме в основателно предизвикващите недоумение и гняв въпроси защо и как се е получило това. Те са отделна тема.

Целта е да покажем какво може да направи всеки за да се освободи от тези задължения бързо и успешно, преди изтичане на крайния срок 31.12.2012 г. Защото с натрупване, размера на задължението за някои достига 1500 лв.


Най-напред да уточним, че този краен срок – 31.12.2012 – е за задълженията от 1.1.2005 до 31.12.2012
.

Ако имате задължения отпреди това (справката за статус ще ги покаже – вижте по-долу), те пак остават, но нямат краен срок за подаване документи за освобождаване. Процедурата за освобождаване от тях е различна – вижте по-към края.

За да се освободите от задълженията си за периода 1.1.2005 до 31.12.2012:

 1) Проверете статуса си по ЕГН на https://inetdec.nra.bg/freesrvinfo.html , връзка “Справка за здравноосигурителен статус”.

Read more

Поредният безсмислен уебсайт на българското “електронно правителство”

Второто десетилетие на 21-ви век. Поне 15 години от масовото навлизане на интернет. В България държавата все още прави безсмислени уебсайтове, които обявява за “електронна услуга”.

Такъв е случай с обявеният днес сайт за “имотните измами” – www.property-in-bulgaria.bg.

Секцията му за “имотни измами” е нищожна част. Но всички медийни заглавия обявиха едва ли не сайта за точно с такава цел. Дали от незнание на държавните служители, натоварени да съобщят на медиите, или защото журналистите намират всички други негови части за скучни и непредизвикващи новина.

Но по-големият проблем, е че този сайт не предлага никаква електронна услуга. Страниците му се състоят от сух, скучен, трудно четим текст. И как няма да е така, след като съдържанието му е леко редктиран “copy/paste” (“копиран и вмъкнат”) текст от неразбираемият за обикновените граждани юридически език.

Безкрайни цитирания на членове на други закони – но без най-елементарното и съставляващо основата на интернет: препратки (“линкове”) към въпросните външни страници.

Read more

Електронното правителство: възможно не само с електронен подпис

Редовно се “възпламенява” разговора за електронното правителство – както от премиера, така и от президента. Но пак недоизказано и недоразбрано.

Нужно е всеки гражданин и бизнес да може на разбираем език да научи какви са ползите и възможностите на електронното правителство.

Каква е ползата?

Е-правителството има за цел да улесни максимално живота на гражданите в общуването им с държавата. Целта е да се намалят драстично времето и средствата, нужни за за изпълнение на държавни услуги.

Най-голямата полза от него е дистанционността и бързината – човек няма нужда да виси с часове (или дори дни) в държавни институции, за да получи услуга от тях. Вместо това, услугата се извършва автоматично от правителствен уеб-сайт за секунди или минути.

Електронна услуга не е същото като електронен подпис 

Това, което българското правителство (не само сегашното) или не знае, или не може да разбере, е че много държавни електронни услуги могат да бъдат предоставяни не само с електронен подпис.

Електронният подпис е нужен само когато според закона и според логиката на услугата е нужна висока достоверност на самоличността. Има, обаче, огромно мнозинство полезни услуги, които могат да се предоставят електронно без нужда от доказване самоличността. Такива, например, са всички видове формуляри на държавни институции.

Но ако все пак е нужен електронен подпис …

За да бъдат ползвани повечето от услугите на българското е-правителство към днешния момент е нужен електронен подпис. След като години наред цените на такъв подпис бяха практически непосилни за масовия гражданин, той  вече се предлага на поносимата цена от само 20 лв на година за физическо лице. Допълнително – но еднократно – се заплащат около 25 лв за четец на смарт-картата, или USB-устройство формат “флашка” със смарт-чип в него, на които се пази е-подписа.

Издатели на електронен подпис – като Банксервиз, например – имат клонове не само във всеки областен град, но и в много по-малки населени места. Това прави придобиването на е-подпис изключително достъпно.

За да си издадете електронен подпис, попълвате заявка на сайта на някой от упълномощените издатели. След това посещавате някой от офисите на издателя и след идентификация по личен документ от негов служител – задължителна за издаване на толкова висока степен на идентификация – получавате смарт-карта (или. Вътре в него е вграден вашият електронен подпис.

Електронният подпис е много по-сигурен от ръчния

Read more

Не компрометирайте идеята за електронен референдум!

Ще бъда много критичен към платформата за “електронен референдум” www.bgreferendum.bg .

Защото от много години се занимавам с приложение на интернет в помощ на гражданската активност и в обществените дейности.

Само сериозните, професионални платформи могат да бъдат инструмент на обикновените граждани да държат избранниците си под контрол. Така реализирана, тази “платформа” е с много претенциозна, но неоправдана заявка да бъде средство за толкова сериозен обществен процес като референдума.

От показната от този проект несериозност и липса на критични задължителни елементи произтича опасността в обществото да се затвърди мнението, че електронен референдум е невъзможен. Това може много сериозно да навреди на бъдещето на истинските електронни референдуми.

Не ме разбирайте погрешно: сигурен съм авторите на сайта са имали съвсем добри намерения. Хвърлили са и огромен труд – дизайна и леснотата на ползване са на много високо ниво.

Но само добри намерения никак не са достатъчни в една толкова критична за обществото тема.

Сайт за анкети/проучване на общественото мнение – да, но не и за референдуми

Това личи дори само от няколко изисквания при регистрация в сайта. Трябва да посочите степен на образование от много подробен списък, както и възрастова група – типично само за проучване на общественото мнение. Но не и за референдум.

Няма нужда от доказване, че въпрос от типа “Защо изостават регионалните европроекти?” няма нищо общо с какъвто и да било референдум. С толкова обща и субективна формулировка, но и най-вече с многобройните възможни отговори, това е просто обикновена анкета/проучване.

Истинският референдум е изразяване на най-върховното гражданско право  – правото на власт. Затова при създаването на електронен начин за осъществяването на тази власт трябва да подхождаме изключително професионално, сериозно и отговорно. А точно такъв подход липсва изцяло в предложената “платформа”.

Да предложиш само една “идея” въобще не е достатъчно. Идеи – колкото искаш. Идеята може да е много смислена, но ако бъде зле представена и реализирана, провалът й е гарантиран.

При истински референдум има възможни само отговори “да” или “не”

А не много на брой възможности, както е масово в много от “референдумите”, създадени в “платформата”.

Практиката референдумите да имат  само два възможни отговора – “да” или “не” – не е случайна. Тя е замислена за да улесни участниците, за да няма съмнение че вземаното решение е разбрано. Защото последиците са сериозни.

Какво предлага въпросният сайт в това отношение? Масово по 5-6 възможни отговора на “референдум” – типично за най-обикновена анкета. Както и почти навсякъде срещания възможен отговор “не мога да преценя”. Никога в референдум не се дава като възможен такъв отговор – той обезсмисля главаната цел: вземането на решение.

При истински референдум въпросът се създава с обсъждане

Това е изключително критичен фактор. Въпросът трябва да е ясен, да е по конкретен проблем, без място за много субективност. Трябва да е изчерпателен, като предоставя информация дори в момента на четенето му. Но в същото време да не е твърде дълъг и сложен за разбиране.

За да се постигне това, въпросът се изработва след многократни обсъждания.

Няма дори опит за подобно нещо при електронния “референдум”.

А би могло да се направи да наподобява – в някаква степен – процеса при истинските референдуми.

Например, като първо бъде заявен само проблема, по който да има допитване. Без това да го прави автоматично “референдум”. Да следва обсъждане – във форумна дискусия, например – с предложения за варианти на формулировка на същинския въпрос за референдума. И накрая, вариантите да бъдат подложени на гласуване от потребителите на сайта. Спечелилият най-много подкрепа става въпрос на допитването.

При истински референдум гласуват реални хора

Най-важното нещо за една истинска платформа за референдум е сигурността на идентификацията – че гласуват истински хора. Това е изключително критично – особено за България, където има огромна мнителност и съмнения за фалшификация на гласувания (не без своите основания.)

Как решава този въпрос платформата? Никак.

Tя не се занимава с елементарна идентификация повече от това да поиска име, фамилия, град и държава.

Единствената, но крайно неефективна “мярка” срещу злоупотреба, е ръчното одобряване на записването в сайта от администраторите.

Има и едно странно задължително изискване при регистрация: да качите своя снимка. Законодателството за референдуми не изисква подобно нещо. Неясно е до какви злоупотреби може да доведе това изискване.

Ами ако администратора – разполагайки със снимката ви – сметне че сте грозен? Или просто не му допадате?

Шегата настрана. Подобна процедура залага капана на дискриминацията – по какъвто си искате признак. И възможности за манипулиране на резултатите – чрез контрол върху това кой може и кой не може да се регистрира.

При истински референдум един човек може да гласува само веднъж

Авторите на платформата внушават, че един човек може да гласува само веднъж по даден въпрос чрез техния сайт за “референдуми”.

Това въобще не е вярно: една регистрация може да гласува само веднъж по даден въпрос. Но един човек може да си направи колкото иска регистрации и така да манипулира резултатите.

Нужният за още една регистрация друг емейл адрес се прави за броени секунди на хиляди места по мрежата.

Проверих лично: от един и същ интернет (IP) адрес, с един и същ браузър – който не съм затварял и на който не съм изтривал “бисквитките” (механизъм за един сайт да “помни” дали този браузър го е посещавал) – могат да се направят няколко регистрации и да се гласува по един и същ въпрос.

Read more