Не преди година, а по-късно – когато Ранобудните превзеха Университета – писах, че няма начин да не успеем. Че няма друг изход освен победата на достойното и свястното над неморалното и пошлото.
Успехът е предстоящата #ОСТАВКА. Точно за да не признаят поражението си, продажните наши “народни представители” (каква подигравка с двете думи!) не се разделят формално с властта си преди днешната годишнина на Протеста.
Но “Светът е голям и #ОСТАВКА дебне отвсякъде”. Крахът на това откровено олигархично, нагло и про-тоталитарно управление е наистина непосредствено предстоящ.
Дали наистина Протестът от лятото на 2013 е фундаментално различен от досегашното недоволство през годините ще се измери по това: ще си направим ли труда да намерим свестни, достойни хора, които да изберем в следващото управление.
Дали хората в партиите ще изметат ръководствата си и ще сложат начело неопетнени и добронамерени личности.
Дали новите партии – някои от които вече възникнаха, а може би ще видим и още – ще разберат и приемат за най-главна цел промяната на обществения избор, така че той да допуска само хора с достойнство, чувство за чест и отдаденост в обществената полза.