Протестът от последната година е само началото, успехът предстои – ако сме готови за него

Не преди година, а по-късно – когато Ранобудните превзеха Университета – писах, че няма начин да не успеем. Че няма друг изход освен победата на достойното и свястното над неморалното и пошлото.

Успехът е предстоящата #ОСТАВКА. Точно за да не признаят поражението си, продажните наши “народни представители” (каква подигравка с двете думи!) не се разделят формално с властта си преди днешната годишнина на Протеста.

Но “Светът е голям и #ОСТАВКА дебне отвсякъде”. Крахът на това откровено олигархично, нагло и про-тоталитарно управление е наистина непосредствено предстоящ.

Дали наистина Протестът от лятото на 2013 е фундаментално различен от досегашното недоволство през годините ще се измери по това: ще си направим ли труда да намерим свестни, достойни хора, които да изберем в следващото управление.

Дали хората в партиите ще изметат ръководствата си и ще сложат начело неопетнени и добронамерени личности.

Дали новите партии – някои от които вече възникнаха, а може би ще видим и още – ще разберат и приемат за най-главна цел промяната на обществения избор, така че той да допуска само хора с достойнство, чувство за чест и отдаденост в обществената полза.

Read more

Отворено писмо до Румен Петков (pogled.info) по повод “анонимните медии”

Здравейте, г-н Петков

Пращам Ви това писмо през Фейсбук, защото на сайта pogled.info все още не мога да намеря нито един начин за връзка с този, който стои зад него – нито име, нито емейл адрес, нито форма за контакт.

Предполагам зад профила https://www.facebook.com/joni.jonov/photos наистина е същият Румен Петков, който е обявил в писмото си на сайта на СБЖ, че поддържа pogled.info (двете имена в този профил във Фейсбук са объркващи, но снимките изглеждат да са на един и същ човек).

През декември публикувах тук, в моят блог, един скромен анализ под името ВНИМАНИЕ: анонимни български “медии”. Избягвайте на всяка цена!

Чак сега – няколко месеца по-късно – намерих случайно Вашата реакция в сайта на СБЖ.

В нея вие доста емоционално и с твърде много обидни епитети изразявате възмущение, което обаче няма основание в моята публикация и критериите за попадане на pogled.info в нея.

Приложих един и същ критерий към всички “медии” от създаденият от мен списъка: има ли на сайта им име на фирма или лице, което притежава или ръководи медията. Read more

Открито писмо до Румяна Сидерова (и много други членове на ЦИК): да, трябва да си върнете дипломите на юристи

Г-жо Сидерова,

В станалото епохално заседание на ЦИК по повод включените в списъка застъпници без тяхно съгласие двама граждани, вие казвате следното (цитат):

“Откога разглеждаме жалба без подпис? Ние дипломите си на юристи ли трябва да върнем обратно? Няма документи, оформени като жалба, а и няма подпис. Ние започнахме лов на вещици”

Вие определено трябва да си хвърлите дипломата на юрист. Защото очевидно не сте запозната точно със закона, който сте упълномощена да прилагате като член на ЦИК – а именно, Изборният кодекс.

Там законодателят изрично е изброил какви атрибути трябва да съдържа жалбата (цитат):

чл.26 (10) В жалбата се посочва решението, което се обжалва, основанието, имената и адресът на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес за призоваване.

Да виждате някъде изискване за подпис? Или атрибут, който да липсва в емейлите от жалбоподателите?

Законодателят неслучайно не е изискал изрично подпис, точно защото подаването на много видове документи в България отдавна става – и се приема – по електронен път. Неслучайно е и упоменато изрично изискване на електронен адрес.

В Австралия и Великобритания съдът приема за редовно призоваването по Фейсбук и Туитър.

А Вие – заедно с още няколко членове на ЦИК – явно живеете в свят на необосновани подозрения и теории на конспирацията.

Ето защо трябва да си върнете дипломите за юристи, както и да подадете оставка от ЦИК и никога повече да не заемате обществена длъжност:

Read more

ЦИК можеше да защити много повече тайната на подкрепилите партиите

(публикувана в “Дневник“)

Смятам въведената от ЦИК електронна проверка на подписите за подкрепа на партии като идея, като цяло, за безспорно изключително общественополезна.

И не от няколко дни насам – откогато стана ясно, че има злоупотреби с подписи. Като участник в множество организации на българите в чужбина, от години настояваме за улесняване както на подаването на заявления за гласуване в чужбина, така и за електронна възможност на проверка подкрепата за партии.

Но това не оправдава ЦИК за конкретния начин на реализация на системата.
Като специалист по информационна сигурност се занимавам всеки ден със задачата за защита на личните данни. Абсолютна защита няма – има баланс между степента на защита и цената на реализиране на този баланс. Но в този конкретен случай – не само тези фактори, а и важният елемент на обществена полза.

Какво можеше да направи ЦИК за да е много по-добре защитена тайната на подписалите се:

Read more

Похвала за Външно министерство – уебсайтът им е най-после сигурен

В средата на декември 2013 публикувах доклад за сигурността на уебсайта на МВнР, който показваше над 99 пробойни. Това беше във връзка с публикации в медиите, че сайтът им е бил компрометиран от хакери.

Тогава МВнР отрече да има каквито и да било проблеми със сигурността на сайта си – лъжа, която беше опровергана от публикувания от мен резултат.

Но ето, че в резултат от публикацията ми (надявам се!), която изрично им пратих и по емейл, в момента сайтът им няма нито една потенциална пробойна.

Рядкост е в тези дни да казваме добри думи – особено за компрометирани институции – но когато ги заслужават, трябва да ги похвалим.

От опита: обществени формации с пряка демокрация могат да бъдат едновременно ефективни и демократични

В последните 15 години участвах активно в няколко обществени инициативи, предимно на българи в чужбина. Всички те бягаха от йерархическата, пирамидална организация на дейността си като дявол от тамян.

Това е оправдано до голяма степен. Българското общество видя твърде много злоупотреби на организации с твърде независими управителни органи, които много бързо изневеряват на основните принципи.

Алтернатива на стандартната йерархия с представителни органи на няколко нива е “пряката демокрация”. При нея всеки член на формацията има възможността да участва пряко във вземането на почти всички решения.

Тази алтернатива е особено привлекателна заради лесната й реализация с днешните технически достижения. Интернет предоставя лесно и безплатно възможностите както за дистанционни дискусии, така и за дистанционно гласуване на решения.

Но малко хора са запознати с подводните камъни на подобен нов вид организация. Без механизми за избягване на някои важни потенциални проблеми, една организация с пряка демокрация най-малко ще забави неадекватно много дейността си, а в най-лошия случай – тотално ще спре да работи и ще се разпадне.

Затова обобщавам тук онези организационни механизми във вид на препоръки и основания за тях, почерпени от опита ми в Българският Великден (2000 – 2008 г.), Нова БГенерация (2002 – 2004 г.), Проект 681 (2005 – 2006 г.) и Протестна Мрежа (2013 – 2014 г.):

Read more

Не вярвайте на “и по света са корумпирани като в България”

Всеки ден поне веднъж чувам циници, твърдящи че “хората са еднакви навсякъде”. Целта им е да оправдават – в повечето случаи – нежеланието си да направят нещо срещу нарушения на закона, правилата или етиката. Предпочитат да се оплакват много “звучно” по Фейсбук, вместо да направят нещо в реалното, за да спрат нарушенията или да привлекат публично внимание върху тях.

Само че – хората по света не са еднакви. И в някои места не са корумпирани, цинични или нагли като имащите някаква власт в България. И не ползват позицията си на държавен орган да затварят устите на гражданите или да нарушават точно закона, който самите те би трябвало да налагат.

Четиринадесет-годишна тинейджърка от Бейтаун, Тексас видяла, че полицейска (повтарям, ПОЛИЦЕЙСКА) кола е паркирана твърде близо до уличен пожарникарски кран на паркинга на жилищната сграда, където живеела.
В Тексас – както и почти навсякъде в САЩ – е нарушение на закона паркиране на по-малко от 5 метра от такъв кран, с който са осеяни улиците на американските градове.

Момичето написало на ръка “акт за глоба” на стойност $10 – дължими на управата на сградата за нарушението – и го вмъкнало под чистачката на полицейския автомобил.

Когато по-късно полицаят намерил “акта”, се смял много. Обаче не само платил глобата на управата на жилищния комплекс, но и подарил на момичето сертификат за магазин на стойност $40.

Цитиран от новините, полицаят казал “Поуката е да не се притесняваме или страхуваме от правоприлагащите органи. Ние сме тук за да помагаме.”

Сега сравнете с България. Да сте чули някой дори да си е ПОМИСЛИЛ да направи забележка за неправилно паркиране на полицейска кола?

(оригинална публикация на Yahoo News)

Отворено писмо до министър Вигенин: влезте в 21-ви век, ако обичате

До: Кристиан Вигенин, министър на Външните работи на Република България

Уважаеми министър Вигенин,

Във ваше интервю в “24 часа” от 12 март 2014 поставяте под съмнение  “доверието в изборния процес” ако бъде приложено гласуване по интернет, защото (цитирам): “… няма пълни гаранции, че не може да бъде проследен начинът на гласуване в интернет …

Време е да влезете в 21-ви век – да научите и приемете някои цивилизационни мъдрости.

Като тази, че нищо в този свят няма “пълни гаранции”. Във всяко нещо, изработено от човек – особено пък сложно техническо решение – винаги е възможно да бъде намерена слабо място.

Но съвременната цивилизация – в лицето на най-успелите държави – е приела отдавна, че въпросът не е дали “има пълни гаранции”.
А в това има ли достатъчно добра сигурност на едно решение на обществен въпрос. И най-вече – дали ползите в достатъчно голяма степен надхвърлят потенциалните рискове.

И отговорът на въпроса – в същите тези най-успели държави – е: “да, гласуването по интернет е вече достатъчно сигурно. Или вие можете по друг начин да обясните защо то се ползва от години в страни като Франция, Естония, Испания и други?

Друг проблем на вашето мислене и аргументация е (цитирам) “… една голяма част от българските граждани живеят с убежденията, че гласуването в интернет е предпоставка за манипулации на изборния резултат …”

Дали тези страхове на българските избиратели са обосновани, обаче? Не е ли Ваша роля първо да проучите много сериозно този въпрос, да се консултирате с експертите и опита на другите държави, които вече са работили по него? И тогава да изразите информирано мнение, а не просто мнение. Защото с поста си формирате в голяма степен общественото мнение. И от Вас зависи хората да разберат доколко реални и големи са рисковете от интернет-гласуването.

И накрая, една препоръка: не вярвайте на масовата журналистика по въпроса, дори от някои западни медии. Сензацията – заради продажбите – за тях е много по-важна от реалността. Обърнете се най-вече към опита на Естония – страна, сравнима по много аспекти с България. След като Естония може, значи и ние трябва да можем.

————————-
Красимир Гаджоков,
дългогодишен специалист по информационна сигурност в една от водещите канадски телекомуникационни компании
gadjokov@gmail.com
+1 416 684 3127

Отворено писмо до Цветан Василев: цинизмът Ви “медиите обслужват по целия свят” е неадекватен на реалността

Г-н Василев,

Във Ваше интервю за предаването “Нека говорят … с Росен Петров” по бТВ казвате:

” … Не познавам свободни медии по света … Винаги има някакви интереси, които са обслужвани.”

Твърди се, че сте един от най-влиятелните хора в България заради големите Ви бизнес притежания.

Ако е така, то аз съм силно обезпокоен като гражданин от това ваше твърдение. Защото Вашето мнение вероятно се забелязва и повлиява на много българи в изграждане на техния мироглед.

В случая – на един циничен и неадекватен на реалността мироглед.

Защото ще трябва да обясните на смаяната публика, освен обществения интерес, чии интереси “обслужиха”  легендарните журналисти Уудроу и Бърнщайн, когато разкриха скандала Уотъргейт и на практика свалиха американския президент Никсън от власт? Но да речем, че там все пак има директно печеливши – партията на опонентите  на президента.

Съвсем невъзможно ще стане, обаче, да обясните кого “обслужиха” вестниците Гардиън, Вашингтон Пост и Ню Йорк Таймс, когато публикуваха разкритията на Уикилийкс и Едуард Сноуден.

Та нали тези публикации сринаха доверието към САЩ и Великобритания пред целия свят?

Нима някой в тези страни има полза от такъв удар по образа на собствената си страната, в резултат от който да загуби бизнес, туризъм, политическо влияние в света?

Или ще прибегнете към някоя свръхневероятна, подплатена само с възможности, но не и факти, теория на конспирацията – че например тези три издания работят за интересите на Русия? Или за Иран?

Циничното Ви обяснение за това как работят медиите очевидно е ограничено само за България. Вероятно от опит. Запазете го само за вас и не го пренасяйте върху целия свят. Той работи по-различно от ограничената Ви представа.

—————
Красимир Гаджоков, гражданин

С 98 потенциални пробойни, сайта на МВнР е точно обратното на “сигурността гарантирана”

Според публикация в Дневник от днес, “китайски хакери са пробили мрежата на външно министерство”.

Нашето Външно, обаче, и то като цялото ни правителство – отрича действителността с предварително приготвени общи лъжи от типа “Сигурността на защита на информацията е гарантирана” (цитат за отговора от МВнР до Дневник).

Ето каква е действителността, обаче – в резултат от елементарно безплатно сканиране сигурността на сайта на МВнР. Такъв тест всеки може сам да направи за около 20 минути.

Резултатите показват 98 потенциални пробойни към момента, с различна степен на заплаха. Някои са по-скоро проблем за сигурността на посещаващите сайта на МВнР, отколкото самото министерство.

Но неимоверно големият им брой и наличието на такива с най-висока степен на заплаха говорят за непростима елементарна небрежност от страна на отговорните за сигурността в МВнР. А това със сигурност не са просто ИТ-специалистите им, а ръководителите. Те не са им поставили задача да проверяват редовно сигурността, както и не са подсигурили нужното обучение и ниво на обръщане на внимание.

Дори любителски сайт като този мой блог е с много по-малко и с по-ниска степен опасности в областта на сигурността.

mvnr-vulns