(снимка: time.com)
По повод на една публикация противника на е-гласуването на Петър Кичашки, който наскоро беше и в ТВ студио със същите аргументи:
Мит 1: “Електронното гласуване не е световна тенденция”
Не съм видял някой да твърди, че е преобладващо в света. Но определено е неизбежна тенденция.
И в случая България има уникалния шанс да е една от първите в света с нещо много напредничаво. Това какво – отрицателно ли е само по себе си?
Също така, авторът на “митовете” явно не знае, че Съвета на Европа подкрепя електронното гласуване, защото то е “съвместимо с изискванията за тайно, равно и пряко гласуване и е средство за демократично изразяване, както и обикновеното гласуване (с бюлетини)“.
И не е случайно, че именно в държави като Швейцария или Франция, гласуването по Интернет е вече всекидневие.
Мит 2: “Електронното гласуване не е сигурно”
Всичко е възможно да се “хакне”, защото е направено от хора. А хората правят грешки пропуски.
Но не всичко е вероятно да се “хакне” – защото макар и с грешки, хората правят и много сигурни системи. Сигурността не идва само от технологиите, но и от практиките и дисциплината в прилагането им, от професионализма на хората в тези процеси.
Какво твърдят всъщност плашещите с несигурността на е-гласуването? Твърдят на практика, че понеже всяка система е възможно да бъде “хакната”, то заради това не трябва да ползваме технологии! Излиза, че би трябвало да се откажем от съвременния свят, защото всички бизнеси и въобще човешки дейности са “обречени” да бъдат “разбити”. Ако приемем просто възможното, без значение колко малка е вероятността му, за “сигурно“, то би трябвало вече всички да са хакнати, всичко да е в хаос!
А това – очевидно – няма нищо общо с реалността. Read more
