политика

Отворено писмо

До: Госпожа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание

на Република България

3 май 2016

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Изключително ме разтревожи начинът Ви на аргументация по промените в Изборния кодекс по време на срещата в Народното събрание на 26 април 2016, в която сте участвали заедно с Министър-председателя и представители на парламентарно-представените партии.

Вие сте мой народен представител – така е според решение на Конституционния съд, независимо от кой избирателен район сте избрана (не, че българите в чужбина въобще имаме район или пък можем да гласуваме за конкретни народни представители).

Затова настоявам Вие, когато представлявате моето мнение и моята власт в Парламента, да базирате мненията и решенията си само на сериозна логика, проверени факти и съобразяване със степента на обществените явления, на които се позовавате.

В стенограмата, за съжаление, намирам свидетелства за точно обратното. Ваши две реплики за изборите в чужбина – “… Изборния кодекс, създава възможност да се разкрие секция при 20 заявки, а в деня на изборите отиват да гласуват примерно пет души.”, както и “Най-фрапантното е, когато броят на гласувалите е по-малък от членовете на секциите комисии, чийто състав е командирован от българската държава за три дни, за да отидат там и да гарантират честни избори.” – са базирани на един единствен единичен случай от общо 428 секции в чужбина в изборите през 2014-а. Във всички останали 427 секции в чужбина са гласували над 20 избиратели.

Фрапантно е само едно: че не сте си направили труда да проверите фактите, при положение че протоколите от за всички избори досега са публично достъпни на уебсайта на ЦИК. Както и това, че ние, гражданите, които сме ви упълномощили временно да взимате решенията за държавата от името на нашата власт, трябва да се съмняваме, пре-проверяваме и посочваме такива груби нелогични необоснованости в аргументацията Ви.

Няма никаква логика или здрав разум такова изключително рядко и незначимо по степен отклонение да бъде давано за пример. Не може чрез “аргументиране” на обстоятелства с толкова малка степен на разпространеност да бъдат взимани толкова важни решения – като тези за промени на изборните правила, засягащи стотици хиляди български граждани.

Намирам за необяснима липсата на познания за изборните правила, демонстрирана от Вас, когато се опитвате да аргументирате позициите си и в друг пример: “В същото време българската държава е осигурила по трима служители командировани там.” (в секциите в чужбина). Не трима, а само един представител на държавата се изисква за секция в чужбина. При това, не е нужно да е командирован държавен служител – законът изрично позволява (и вече е практика) да е местен български гражданин, упълномощен да представлява държавата.

Несериозно и особено лишено от здрав разум изглежда и Вашето “решение” за това колко “лесно” биха могли да гласуват българските граждани от чужбина: “не виждам проблем за наш сънародник от Гърция да вземе един автобус и да си дойде за два часа, за да упражни правото си в България”.

Крайно учуден съм от липсата на елементарно съобразяване от Ваша страна, че само от Атина (например) до Петрич пътят е над шест часа в едната посока (и то с автомобил). Какво да говорим за стигането – само заради изборите – до по-далечни населени места, като Варна или Бургас. Защото би трябвало да знаете и, че избирателят не може да гласува веднага като влезе на територията на България, а само където е в избирателния списък – обикновено по постоянен адрес.

Крайно опростенческо и неадекватно на реалността е и твърдението Ви, че “Има достатъчно гаранции за правото на нашите сънародници да намерят начин и да упражнят гласа си и тези, които искат, го правят”.

Ще обясните ли на българските граждани от Лондон – специално на над 8000 гласували през 2014-а там – дали ще имат осем секции за гласуване, след като е прието, че в една секция могат да гласуват не повече от 1000 души? Или ще се чака за гласуване по осем часа?

А на 7000 българи в САЩ, гласували многократно досега, но живеещи далече от милионни градове, които сега ще бъдат лишени на практика от възможността да гласуват – освен ако не решат да отделят цял ден (или дори няколко дни)?

Но най-разгневен съм от това, че грижата Ви да не покажете “уплаха”, грижата за собствения ви образ стои над грижата за решение в обществена полза и според обществените желания – за което намирам потвърждение в репликата Ви “В Преходни и заключителни означава, че сме се уплашили и го вкарваме в Преходни и заключителни”.

Не съм Ви упълномощавал да представлявате моята власт по този начин – като базирате решенията си на нелогични, несвързани с реалността, крайно преувеличени или неадекватно малки проблеми. Виждам липса на логично мислене, виждам несъобразяване с реалността и със степента на процесите и явленията, на които се позовавате като определящи решенията Ви. Намирам тази липса за опасна за обществото и заплаха за националната сигурност на България.

На въпросната среща сте казали и “Крайно време е Конституционният съд веднъж завинаги да се произнесе” (за последиците от току-що въведеното задължително гласуване).
Понеже съм напълно съгласен с в Вас в този конкретен случай, настоявам Вие – като представител на моята власт, за което временно съм Ви упълномощил – да се обърнете официално към Президента на републиката да сезира Конституционния съд.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков,

гражданин и избирател, Торонто, Канада

Г-н Министър-председател,

След взрива на недоволство от необяснимите, претупани промени в Изборния кодекс в последните работни часове на миналата седмица, вменяващи задължение за гласуване и отнемане на възможността да стотици хиляди българи в чужбина да гласуват, вашата реакция е крайно странна, неадекватна и меко казано, политическо аматьорство.

След като мнозинството на ръководената от Вас партия е гласувало тези анти-демократични промени, вие нямате никакво морално право да се дистанцирате от тях. Откъде-накъде решихте, че има някакво “оправдание” в това, че – както мнозина предполагаха, а сега вие потвърждавате – тези промени са ви били на практика пробутани от “Патриотичен фронт”?

Как така “ако беше правителството на ГЕРБ, въобще нямаше да ги приемем?” За мнозина това звучи като признание, че понеже нямате абсолютно мнозинство в парламента, смятате за “нормално” едва ли не “автоматично” да приемате исканията на всяка друга партия? В последния момент и задкулисно – без дори най-елементарно публично оспорване или обществен дебат?

Какво означава подобна позиция, освен признание, че за запазване на всяка цена на сегашното правителство и парламент, сте готови да изтъргувате политически всякакъв натиск, дори противоречащ на принципите на водената от Вас партия, та дори и на Конституцията?

Ще е много добре също да престанете с осланянето единствено на преценката  през Вашия личен мироглед относно обществени въпроси. Какъв аргумент е “нека има социологически изследвания преди изборния ден, аз не ги чета”? Потърсете от какво се интересуват и дали одобряват това избирателите, а не само Вие самият.

Какъв аргумент може въобще да бъде и “десетилетия наред българите се възмущават от гласовете от Турция”? Да не би да искате да кажете, че одобрявате сегрегацията на българските граждани спрямо това дали те живеят в “удобна” или “неудобна” държава? Докато българските граждани по Конституция имат равни права, от вас се очаква най-малкото да защитавате това равенство. А не да се поддавате на всеки повей на вятъра от страна група крещящи ксенофоби.

И накрая, мнозинството български граждани ви е гласувало доверие да поемате отговорност, а не да ви “омръзва да поемам цялата тежест за всяко решение, както и от непрестанните закани на една или друга формация за излизане от коалицията, ако не получи това, което иска”.

Какви са тези закани? Дайте да ги чуем. Имаме право да ги знаем, за да реагираме. В крайна сметка, вие сте само представител на нашата – на избирателите – власт. За да я упражним, ние имаме право да знаем кой какво иска от нас чрез Вас, нашите представители.

Ако не разбирате всичко това или не го можете – мястото ви не е в управлението.

Красимир Василев Гаджоков, български гражданин

До заместник министър-председателя на Министерския съвет на Република България г-жа Румяна Бъчварова

Уважаема г-жо Бъчварова,

Предлагам Ви да си подадете оставката колкото може по-скоро.

Няма друга достойна позиция, след като няколко пъти набедихте граждани, че правят “провокации” срещу правителството само заради публично изказани несъгласия с неговите позиции – или заради липса на позиции въобще.

Нямате право да заемате толкова критично важната длъжност (дума, произлизаща от “дълг”) в нашата държава, след като Ви липсва елементарна образованост в областта на демокрацията.

Нямате право да подменяте значението на думите защото Ви е удобно на момента. Ако имахте елементарно разбиране за демокрация, би трябвало да Ви е ясно, че “провокация срещу правителството и властта” може да се използва като израз само ако има опит за нарушение на Конституцията или законите.

Не само че нито Конституцията, нито законите на демократична България забраняват, а точно обратното – те гарантират правото както на свободно (от преследване и сплашване) слово, така и нещо повече: абсолютното право на суверена (народа) да държи сметка на представляващите го в правото му да упражнява властта си.

Вие – както и цялото правителство, парламента и съдебната система – сте само едни временни наши представители на това наше право. Като такива сте абсолютно задължени да отговаряте на всички въпроси , които всеки гражданин ви поставя, без значение какви конспирации ви се привиждат. Отговорът трябва да е смислен, по същество и изчерпателен.

Ако нямате капацитета или разбирането за това – нямате работа като наш представител в управлението.

Моля предайте тази позиция и на г-н министър-председателя, който също явно не разбира демокрацията и правата на гражданите – съдейки по неговото мълчаливо одобрение на Вашите произволни и неадекватни квалификации с думата “провокация”.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков, гражданин на Република България,
с изрично и писмено удостоверение за несътрудничил с комунистическата “Държавна сигурност”