Съединението на България отговоря на въпроса „Кой е упълномощен да представлява протеста?“

Ако някой е историческа личност, не е ли защото е направил нещо голямо и успешно за народа си?

И ако е така, то не е ли една личност историческа и заради това, че трябва да вземаме пример от нея в днешните си дела?

И ако това горното е вярно, то ние имаме ясен и категоричен отговор на опитващия се да всее съмнения за нелигитимност въпрос, който постоянно се задава и от управляващи, и от медии, и от социалните мрежи: кой представлява легитимно протеста?

Отговорът е в историята на Съединението на България от 1885 г.

Научаваме това, припомняйки си отново това предпоследно дръзко българско събитие, защото явно не я четем достатъчно. Никак не я четат нашите представители в управлението на страната – депутати, министри и съдии.

В Спомени за Съединението на д-р Никола Генадиев научаваме (и е хубаво да запомним) следното:

Централен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не бе го съставил. Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захари Стоянов и той, сраснал с дейността на Букурещкия Централен революционен комитет, си послужи с това гръмко название , което стана известно след Съединението от в. „Самозащита”, издаден от З. Стоянов и Д. Ризов само в един брой. Революционната организация, която направи Съединението, действаше при особено благоприятни за подобни предприятия условия. Тя намери готови съставни части – македонските комитети, и предприе дело, което беше тъй назряло, щото нямаше нито време, нито нужда да създава съзаклятнически гнезда из цялата област и да ги кани да избират Централен комитет.

Затова отсега нататък, когато някой пита „Ама кой ви упълномощи да представлявате протеста?“, отговора е „Съединението и Захари Стоянов ни упълномощиха„.

Затова всеки активно участващ и особено всеки активно организиращ сегашния протест е морално упълномощен от всички други протестиращи да ги представлява. Навсякъде – пред всички видове власти, пред медиите и пред самите останали протестиращи.

Който от протестиращите не разбира това, а очаква да се създава тежка организация с формални „органи“ по подобие на ЦК на БКП, по-добре да си стои в къщи. За да не спира невероятно нужната и полезна енергия на протеста.
И за да не става смешен, че не познава най-българското събитие в новата ни история – Съединението.

Категорично против „електронна анкета“ за промени в Изборния кодекс

(във връзка с тази публикация)

Уважаема Г-жо Манолова,

Обръщам се към Вас с настояване в никакъв случай да не допускате анонимна електронна анкета, която да решава какво да се променя в избирателния ни закон.

Като дългогодишен специалист по интернет системи и специално информационна сигурност, мога да ви уверя че такива анкети обикновено се правят крайно несериозно и неиздържано. Нещо повече – те са много лесно манипулируеми от недоброжелатели или хакери. Така, резултатът им няма да отразява в никакъв случай желанието на активните граждани.

Допълнително, недопустимо е да оставяме в ръцете на анонимни решения от такава важност. Който иска да участва в решенията за промяната на страната ни, трябва да застане зад името си с позицията си.

Ако желаете, насреща съм за пояснения по позицията ми, както на техническо, така и на обществено ниво.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Красимир Гаджоков – www.gadjokov.com
инженер по компютърни технологии
архитект по информационна сигурност
Инициатива „Искаме да гласуваме!“ – www.IskameDaGlasuvame.com

Най-ефективният начин за промяна: да махнем праговете за независими кандидати!

Протестите в България в един момент трябва да предложат алтернатива как да подменим използвачите, нагаждачите и чистите продажници в парламента, в който те се оказаха мнозинство (както и в предишния).

Голяма част от протестиращите призовават за нови избори веднага. Хубаво звучи. Някак си правилно, справедливо.

Но ако ще ги правим по сегашния Изборен кодекс, те няма да произведат нищо особено различно. Партиите ще ни пробутат – чрез съставените на база вярност и подкуп (материален или нематериален) – пак същите муцуни, срещу които се излива недоволството вече повече от седмица.

Тотално морално провалилите се „нови“ депутати от коалицията БСП-ДПС-Атака говорят от няколко дни за „изцяло нов Изборен кодекс“. Това също е опасно: може  да охлади протестите като се проточи месеци наред. Изборният кодекс е нещо много сложно и голямо. Нов не може да се напише за дори за седмица. А в настоящият има много смислени и разумни неща.

Така въпросът е какво да направим, че да има смисъл от нови избори съвсем скоро, но в същото време те да произведат коренно различен резултат?

Чуват се предложения, които не биха довели до нищо хубаво: свалянето на 4%-ната границата за влизане в парламента. Погледнете резултатите само отпреди месец. Рискуваме „промяната“ да се изрази в това в парламента да се намърдат доказано морално много по-съмнителни фигури дори от Пеевски – като Ковачки, Бинев, или като връх – все още разследваният Алексей Петров. Не ни трябва и „Другата Атака“ в лицето на партията на една телевизия. Нито пък неадекватния популизъм на Витков.

Най-сигурният начин да променим състава на парламента само с няколко малки промени в Изборния кодекс, за да има смислени избори съвсем скоро, е да махнем ограниченията за независими кандидати.

В момента те са просто непреодолими за честния, свестния, средния гражданин: 10 000 лв депозит (който се губи ако не се спечели минимум гласове) и 7000 подписа. За сравнение, в много по-богатите САЩ, изискването им е $7000 и 60 (няма грешка – само шестдесет!) подписа, или нулев депозит при 3000 подписа!

Някой ще каже: „но така всеки с пари ще може да си купи място!“

Не е вярно: ако ставаше само с пари, щяхме и сега да имаме маса избрани „независими“ депутати. Защото тези с парите със сигурност имат 10 000 лв за депозит. И рискът да го загубят не ги смущава.

Но най-сериозният „контролен механизъм“ е голямото събуждане на хората в резултат от сегашните протести. Той ще ни предпази от добре известните вече – особено на местно ниво – измамници и съмнителни фигури. Те няма да могат да минат „незабелязано“ както е по сегашните изборни правила – в листите на партиите.

Ако приемем само козметичните промени в Изборния кодекс, които се спрягат тези дни – било то машинно гласуване (което никому не е ясно какво означава), тотална прозрачност на ЦИК (заседания онлайн, протоколи веднага) и други подобни, то ефекта би бил много по-малък.

Нали се сещате, че те само ще променят коя партия на лъжата, измамата и личното облагодетелстване слага ръка – отново – върху ресурсите на България?

Само независими кандидати без ограничения за депозит или подписи биха променили коренно състава на тези, които упълномощаваме да упражняват властта от наше име.

Защото иначе пак ще изберем поредните народни предатели, а не народни представители.

Изпит по география?!?! Що за глупост!

Българските ученици трябва да бъдат изпитвани по това как работи икономиката. По това как се прави предприемачество.

Остатъкът от социализма – изпит по география – е тотална безсмислица. Наизустяването на безсмислена статистика за българското „стопанство“ няма никакво оправдание в ерата далеч след навлизането на Интернет. Всичко това е достъпно мигновено на мобилния телефон на средния човек. И почти сигурно няма да му потрябва.

Подобно безсмислено зубрене на факти е престъпна загуба на време, вменявана от едно глупаво, остаряло и безспорно некадърно образование.

И не ми изтъквайте победите на български ученици в олимпиади по естествени науки – там определено имаме успехи. Защото там се учи на мислене. А не на зубрене на безсмислици. И второ – това са световни науки. Тях можеш да ги приложиш навсякъде.

Къде ще приложиш знания по металургия на България, например? Че нали първо трябва да я има!

Какъв е смисълът да се учи икономика на неща, което първо трябва да бъдат създадени? А създаването им в ни най-малка степен не става с научаване само на остаряла статистика.

Това, което трябва да научат българските ученици – и на което да бъдат изпитвани – е как работи икономиката и как се прави предприемачество. Да научат как работи пазарът (на стоки и услуги в глобален мащаб – не този в Младост).

Тогава може и да осъзнаят, че няма смисъл да се сърдят на тревата, че е зелена. Както се сърдеха десетки хиляди протестиращи през зимата, заблудени че цената на тока е висока заради някакви невъобразимо големи кражби.

А то си е елементарна икономика: държава с ниски доходи, която внася всичко от един глобален пазар, няма как да има поносими цени. Не само на тока. Защото на световния пазар има много по-платежоспособни от България. И продавачът ще предпочете тях. А не да се „смили“ и да измисли изкуствено ниски цени за България, за да ги съобрази със заплатите.

Българските подрастващи трябва да учат как се прави бизнес още от 7-8-ми клас. Какви са качествата на един предприемач. Да се поучат от световно успелите. Да разберат как Стийв Джобс караше един „най-обикновен“ модел мерцедес. А не сменяше с „последна класа“ всяка година.

Как Уорън Бъфет десетки години е карал старата си кола, дори когато вече състоянието му беше оценявано за милиарди.

И защо Бил Гейтс, Бъфет и още над 100 най-богати бизнесмени в света (предимно американци – доста показателно) завещаха над 90% от състоянието си не на родствениците си, а на света.

Българските ученици трябва да имат за пример такива личности. Да учат какво и как са постигнали най-добрите в света.

Кой е за пример в географията? Никой.

Но най-важно: българските ученици трябва да бъдат дръзки в мечтите си. А не да повтарят „бизнес-модела“ с мижавата цел да си купят едно BMW, една вила на морето и нов апартамент. И да са „успели“ в живота.

И да построят нещо, за което целият свят да каже: „Я вижте българите какво построиха“. А не без грам въображение или естетика да издигат поредната грозна и ненужна мижава офис-сграда или безидеен мол.

Пълна глупост е да се самоуверяваме колко важно било „стратегическото географско положение на България“. Защото то е адски незначително. Ама много адски незначително. Когато имаш слаба икономика, слаб бизнес, ниски заплати, ти си просто едно джудже, с което никой няма да се съобразява.

Или какво? Да си правим илюзии, че ще „цедим“ света за преминаването на всички обещавани от 25 години и още непипнати газопроводи, нефтопроводи и други химери за минаването през нас? А ние ще клатим крака и ще събираме големите пари?

Друг път!

 

Журналистите да се научат да правят разлика между „мнение“ и „факт“

Племенницата ми е на 11 години, 5-ти клас в САЩ. Почти всяка седмица в тестовете по науки и социални учения има поне няколко въпроса да определи дали дадено твърдение е „мнение“ или „факт“.

За да бъде човек адекватен на съвременната реалност, изучаването на нещо толкова фундаментално е задължително.
Такова умение, обаче, няма нищо общо с българското образование. Никога не е имало. И никой не го забелязва.

Няма защо да се учудваме, тогава, на нездравословно високото ниво на вярване в безумни теории на конспирацията в България.

Но проблемът е още по-голям, когато не някой уплашен или недообразован човек, а журналистите не правят разлика между тези две фундаментално различни категории.

Пример е днешна публикация на Медиапуул по повод предстоящия дебат за отмяна на забраната за пушене в закритите обществени помещения. По-специално, следния пасаж:

След въвеждането на забраната през миналата година около 150 000 души са загубили работата си, стана ясно на срещата на представители на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация с депутати от левицата, която се проведе в понеделник.

От браншовата организация обясниха, че в страната има около 32 000 заведения и от всяко са съкратени средно между трима и петима души. Те поискаха от социалистите да върнат стария режим – в заведенията да има зали за пушачи и непушачи, и поеха ангажимент отново да наемат съкратените хора.

Един истински журналист не би написал толкова леко внушаващите „реалност“ думи „стана ясно“ и „обясниха“ – просто защото някаква организация ги била казала.

Дори моята 11-годишна племенница не би се затруднила да посочи, че двата пасажа са само мнения, а не факти. И то на заинтересована да преувеличава числата в своя полза страна. Но най-вече не са факти защото не са подкрепени с посочване на независим и доверен на обществото източник и подобаващ  анализ.

Време е журналистите да се научат да правят фундаменталната разлика между мнение и факт. И изрично да вмъкват, дори с риск да се повтарят, че всяко твърдение е „според мнението на …„.

Никой журналист няма моралното право да казва „стана ясно“ докато не провери дали твърденията са факти. И докато не противопостави твърденията и на другата страна.

ГЕРБ уебсайта си не могат да поддържат на линия – какво електронно правителство чакахме от тях?

Интернет-сайтът на партия ГЕРБ – www.gerb.bg – в продължение на вече повече от 16 часа е недостъпен.

I/O Error: Unable to contact target server www.gerb.bg:80 after 3 tries.

След като един елементарен уебсайт не могат да поддържат да работи, за какво електронно правителство ни говорят?

Тоталният провал на българската държавна администрация да улесни гражданите е безспорен.

Сайт за кандидатстване в детски градини, със солена цена от 400 000 лева, се срина минути след пускането му по времето на кметуването на Бойко Борисов.

Съдебните решения на българските съдилища – макар да са публично достъпни на сайтовете им – не могат да бъдат търсени в Гугъл заради безумна недомислица в техническия начин за представянето им на Интернет.

Регистри на съдилища и други институции стоят с месеци неработещи. Пример е регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към министерството на правосъдието, който „откара“ няколко месеца миналата година със съобщение за грешка (на стария си адрес – сега има нов, който работи).

Неколкократни сривове за сериозни периоди от време достигнаха и такива изключително важни за икономиката и функционирането на правовата държава като сайтът на Агенцията по вписванията.

Същата институция иска пари за справка за собственост на имот. Уж само дребни стотинки, 0.40 лв. Но за да получите справка веднага, трябва да платите минимум 2.50 лв минимум (включва такса за електронно плащане). В свестните, развити страни тези справки са безплатни.

Друга върховна глупост, за която правителството на ГЕРБ плати 30 000 лв, беше смешният уебсайт от 10-15 странички на 3 езика, който да „съветва“ чужденците по въпросите за покупко-продажба на имоти в България. Освен безсмисленото съдържание – на практика „copy/paste“ на закони, постановления и наредби, без грам пояснения – имаше и обещание за електронна услуга. От 5 декември 2012 сайтът трябваше да праща SMS при промяна в собствеността на имот.

Когато попитах изпълнителите как смятат да правят това – при положение, че няма откъде да знаят мобилните телефони на собствениците на имотите – не получих никакъв отговор.
Същото гузно мълчание получих в отговор и когато ги питах дали услугата е пусната след широко рекламирания срок 5 декември.

Да не говорим за сайтовете, които за по-голяма сигурност на личните и фирмени данни, които се предават по Интернет, са настроени да ги кодират … но всъщност отблъскват гражданите с предупреждения точно за обратното: „не се доверявайте на този сайт“. Тук се нареждат:

  • Националната Агенция за Приходите ( https://inetdec.nra.bg ) – явно съвсем наскоро поправен, но години наред плашещ потенциалните си потребители с предупреждение че сигурността му не е наред;
  • Търговският регистър (от ляво, изберете “Електронни услуги”)
  • Съвсем пресен пример: страницата на ЦИК за електронно подаване на заявления за гласуване в чужбина, която престоя повече от 24 часа с подобно плашещо предупреждение.

Не за всички проблеми с електронното правителство причина са ГЕРБ, разбира се.

Но твърде многото провали и липса на резултати, в сравнение с многомилионните похарчени суми, се случиха именно при тяхното управление.

НЕслучайна система за НЕслучайно разпределение на съдебни дела

Като специалист по информационна сигурност съм изумен от откритото при проверката в прословутата „система за случайно разпределение на делата“ в съдилищата в България.

При положение колко изключително важно е тази система да работи без да може да бъде манипулирана, се оказа че при нея липсва едно от най-фундаменталните правила за защита:  предотвратяване промяната на „дневника“ на компютърната програма.

„Дневникът“ (англ. „log“)  е файла, където се записва кой, кога и за какво действие е използвал една програма.

От специализираната проверка се оказа, че дневникът е обикновен текстов файл. В него в явен вид са записани извършваните от програмата действия. Такъв файл може да се редактира с обикновен текстов редактор като Notepad (Windows). Това позволява да се променят или премахнат определени редове с цел заличаване следи от злоупотреба, без да може да се установи какво е имало оригинално във файла и без възможност той да бъде възстановен.

От липсата на въображение в името на системата – „Law choice“ – с голяма степен на сигурност може да предположим, че е правена в България. Дали е имали обществена поръчка за нея? И да е имало, явно е била избрана някоя супер-неизвестна форма в последния момент преди крайния срок. Фирмата на някой „наш човек“. Защото не мога да си обясня иначе такава груба грешка в елементарна защита на „дневника“.

Подобна защита е възможна и лесноосъществима много отдавна. Ето няколко начина:

  • Файлът на „дневника“ се „шифрова“ с ключ, вкаран в програмния код; така дори системен администратор да има достъп до файловете му, не може да разбере какво има вътре в дневника, нито да промени нещо.
    Недостатък е, че системния администратор може да изтрие целия дневник и с това да обезсмисли защитата. Но все пак остават следи, че нещо не е наред.
  • По-добрият вариант: всяко действие на програмата се дублира в дневник (пак шифриран) на отдалечен компютър в мрежата. Този компютър е администриран от други специалисти. По този начин се намалява вероятността дневника да бъде изтрит умишлено – ще е нужно да бъдат подкупени цели двама системни администратори. Ще е още о-трудно ако всеки компютър принадлежи на различни отдели с различни началници.
  • Най-професионално – но и най-скъпо – би било да се използва продукт за контрол на достъпа от типа на CA Access Control. С него дори системните администратори могат да бъдат ограничени в това какво могат да достъпват, както и се следят всички техни действия (а не само действията на програмата).
  • Други контролни механизми могат да бъдат например системна администрация с поделена парола: 2-ма или 3-ма системни администратори, като всеки от тях знае само своята част от паролата. Недостатък тук е че са нужни всички администратори, за да се включи дори само един от тях и да извърши елементарни действия по системна администрация.

След като този елементарен механизъм против злоупотреби с изпълнението на случайния избор е налице, какви ли още пропуски има?

Не трябва да има илюзии, че една компютърна система може да бъде 100% защитена. Целта на информационната сигурност е практическа, а не теоретична. Целта е да има такива предпазни мерки, че нужните познания и оборудване за преодоляването й да са притежание на единици и да са много скъпи за използване. Това намалява неимоверно шансовете да бъде злоупотребено на практика.

Съдът не само трябва да изхвърли сегашната техническа система и програма за случаен избор на съдебни състави. Нещо много повече: по време на разработването на нова такава, трябва от самото начало главна роля да играе специалист по сигурност на информационните системи.

Само това може да гарантира в необходимата висока степен предотвратяване на такива груби, елементарни пропуски в защитата на системата.

Не политическата система ни е виновна

На политическата система в България й няма нищо. Тя е моделирана добре, доказала се със стотици години история в най-развитите демокрации.

(Е, не съвсем нищо – разко трябва да бъдат свалени финансовите и организационни ограничения за влизане в политиката на нови партии и независими кандидати. Но това е по-скоро технически, а не фундаментален проблем.)

Проблемът е в хората, които влизат в тази система. В техните ценности, морал, воля, добронамереност, отговорност, загриженост.

Недоволните от резултата, който тази „система“ ни дава, са безспорно прави. Но тогава – те да влязат в партиите и да покажат как правилно се правят нещата. Ако не им харесват сегашните партии – да основат нови.

Този механизъм работи по целия свят. Ако при нас резултатът не се харесва, то не е заради проблем на механизма, а заради проблема кои точно са хората в него.

Как? Ами огледайте се, със сигурност познавате свестни хора. Говорете с тях. Убедете ги да се включат в политиката – дори на местно ниво.

Или ако смятате, че вие сте свестни, добронамерени, и няма да правите далаверите и простотиите на тези, от които недоволствате днес – включете се вие.

Но не търсете под вола теле. Ако имаше по-добра „система“ за управление, която значително по-ефективно и по-бързо да отразява волята на народа, тя щеше да е вече измислена.

Но не и от нас, българите. Не защото подценявам потенциала на мислещата, интелигентна част от нацията.

А защото тези, които твърдят, че имали „по-добър модел“, са тотално неизвестни отпреди демонстрациите. Не говоря за известност политическа или медийна. Говоря дори за най-малка известност с мненията им по обществени въпроси в интернет, където няма нужда да те кани някой или да му плащаш, за да изкажеш мението си. А в българското обществено-активно интернет-пространство определено има много мислещи и отдавна известни хора.

Всички разбираме напълно протестиращите. Те са прави – абсолютно недопустимо е сметките им за ток да станат два пъти по-високи за една година.

Но това не е оправдание да правиш или подкрепяш глупости като изказните от някои от самообявилите се лидери на гражданските протести – като забрана на сегашните партиите да участват във властта или криминални наказания за политически решения . Защото с подкрепянето на подобни идеи ще докараш на власт още по-опасни използвачи и далавераджии.

Кметът Фандъкова прави огромна грешка с топломеренето

„Топлофикация“ София е в 19-ти век. Все още работи по „прогнозни“ сметки вместо реално-измерени.

Вместо да задължи общинското предприятие да се заеме с проблема – в разумен срок – с което да защити потребителите на топлоенергия, столичният кмет г-жа Фандъкова го задълбочи.

Току-що приетите от Софийски общински съвет (СОС) предложения на кмета дават възможност – от следващия отоплителен сезон – да не се плаща за отопление въобще до получаването на така наречените „изравнителни“ сметки.

Премахването на лихвите върху „прогнозните“ сметки е положително и правилно решение (друг е въпросът колко голяма глупост е допускането въобще на подобно нещо).

Но ако от това следва възможността изцяло да не се плащат сметките, това ще е пагубно.

Масовото домакинство няма да предвиди и спести нужната за плащане в бъдеще сума за няколко месеца отчетен период, а ще я изхарчи. Точно както се получи със сметките за ток след Нова година. И когато дойде време да се плаща реално, ще настъпи нов бунт срещу огромните (на практика няколкомесечни) сметки – този път само в столицата.

С това решение на СОС, обаче, не се предлага никакво решение на основния проблем: реално отчитане на използваната топлоенергия.

Време е Топлофикация да влезе в 21-век: с индивидуални топломери на „входа“ на всеки апартамент.

Какво трябва да направи кметът:

– да задължи Топлофикация да закупи и монтира уреди за измерване за инфивидуално потребление (на „входа“ на всеки апартамент)

– до извършване на горното, временно да намери механизми за задължаване плащането на разумни, номинални прогнозни сметки и по-честото им изравняване

Защо Топлофикация, а не гражданите, да поемат разходите за закупуване и монтиране на топломер?

Добър въпрос, предвид че Топлофикация София е общинско предприятие и всеки негов разход се товари на гърба на софиянци чрез данъци и такси.

Но в случая за същите тези софиянци е много по-изгодно да поемат разхода чрез някакъв вид изплащане във времето чрез Топлофикация, отколкото идивидуално.

Защото закупуването и монтирането на огромен брой (от порядъка на няколкостотин хиляди ) топломери от Топлофикация, а не от гражданите, би довело до огромни отстъпки – от порядъка на 50-60% – в цената на един топломер, който на дребно струва около 75 лв.

Включвайки фиксирана сума като добавка към няколко поредни месечни сметки би било разумен начин за изплащане стойността на закупуване на монтаж на топломера от абонатите.

Този механизъм би довел до спестяване на огромни средства от страна на софиянци.

Стотици хиляди българи в чужбина имат само до 31.12.2012 да премахнат част от задълженията си за здравно осигуряване в България

В последните няколко дни се засилва активността по тази гореща тема, заедно с масовото възмущение и недоволство на българите в чужбина.

Остават броени дни до 31.12.2012 – срок, в който  живелите постоянно или предимно в чужбина в 
периода 1.1.2005 до края на 2012 български граждани могат да отменят  вменените (неясно защо) от държавата задължения за здравни осигуровки.

Няма грешка – дори да не сте били в България нито за миг след 1.7.1999 г., дори да не сте се записвали никога при домашен лекар там, ако имате ЕГН и сте над 18 годишна възраст, дължите здравни осигуровки в България.

Целта на този постинг не е да се впускаме в основателно предизвикващите недоумение и гняв въпроси защо и как се е получило това. Те са отделна тема.

Целта е да покажем какво може да направи всеки за да се освободи от тези задължения бързо и успешно, преди изтичане на крайния срок 31.12.2012 г. Защото с натрупване, размера на задължението за някои достига 1500 лв.


Най-напред да уточним, че този краен срок – 31.12.2012 – е за задълженията от 1.1.2005 до 31.12.2012
.

Ако имате задължения отпреди това (справката за статус ще ги покаже – вижте по-долу), те пак остават, но нямат краен срок за подаване документи за освобождаване. Процедурата за освобождаване от тях е различна – вижте по-към края.

За да се освободите от задълженията си за периода 1.1.2005 до 31.12.2012:

 1) Проверете статуса си по ЕГН на https://inetdec.nra.bg/freesrvinfo.html , връзка “Справка за здравноосигурителен статус”.

Read more