Ако продължаваме така – с непреведени реклами в магазини, в ресторанти и по телевизията – съвсем скоро най-голямата част от българското население няма да разбира какво купува или яде.
Друга, по-малка, но по-млада част, ще порасне с език, който няма много общо с българския.
Затова предлагам следният много кратък, но ефективен Закон за запазване на българският език:
чл. 1. С цел запазване на българският език, той е задължителен във всички видове комуникация на публично място на територията на Република България.
чл.2. На базата на чл.1, всеки надпис на друг език, показван на публично място, трябва да бъде придружен от съответен надпис на български език:
(а) ако надписът е преводим , той трябва да бъде преведен на български език по смисъл; в противен случай, да бъде изписан на кирилица с транслитерация според стандарта;
(б) преведеният на български език надпис трябва да бъде с 20% по-високи букви от този на оригиналния чужд език
(в) преведеният на български език надпис трябва да е с по-ярък или със същата яркост цвят като този на оригиналния чужд език (за да не започне дребнавият тарикатлък да спазваме закона, но изписвайки на български с нечетимо бледи букви);
(г) надписът на български език да е първи по ред, над надписа на друг език (ако надписите бъдат продредени вертикално), или вляво от него (ако са подредени хоризонтално);
чл. 3. Глобата за нарушение на този закон е едномесечна заплата на управляващия фирмата/организацията, за всеки месец на нарушение, за всеки надпис в нарушение.