Типичен ЦИ(р)К с електронното заявление за гласуване в чужбина

 (Обновено) След над три дни проблеми с плашещите и отблъскващи съобщения, предупреждаващи потенциалните заявители да не се доверяват на сайта на ЦИК, проблемът е почти изцяло оправен (все още го има с Internet Explorer версия 8, пoследната версия браузър на Windows XP).

Въпреки съществуващите все още други проблеми с намиране и попълване на заявлението от мобилни устройства, призовавам всички български граждани в чужбина да подадем електронно заявление, за да покажем, че съдбата на България е важна за нас.

 Ако не искате да давате допълнителните лични данни, които ЦИК иска незаконно в електронното заявление, то разпечтайте, попълнете и пратете тази писмен форма на заявление с писмо по пощата до съответното посолство (адреса тук). Подробности за попълването.

Вижте и другите изображения (по-долу), за да разберете каква огромна глупост е създала ЦИК с току-що пуснатата от тях вчера страница за  електронно заявление за гласуване в чужбина: страницата отблъсква и плаши желаещите заявители!

Какво електронно правителство, „какви 5 лева“? След като поредната държавна структура не може да се оправи с нещо толкова елементарно като един цифров сертификат?!?!?

Read more

ЦИК пуснаха електронно заявление за гласуване в чужбина въпреки оспорването му в съда

(Обновено) Въпреки съществуващите все още други проблеми с намиране и попълване на заявлението от мобилни устройства, призовавам всички български граждани в чужбина да подадем електронно заявление, за да покажем, че съдбата на България е важна за нас.

 Ако не искате да давате допълнителните лични данни, които ЦИК иска незаконно в електронното заявление, то разпечтайте, попълнете и пратете тази писмен форма на заявление с писмо по пощата до съответното посолство (адреса тук). Подробности за попълването.

Това не значи, че няма да продължим да търсим сметка на ЦИК за нарушенията на закона – жалбата остава в сила и ще държим да бъде удовлетворена.

–––––––––––––––––––––––––––-

Днес, 28 март 2013 г., ЦИК най-после предостави на страницата си – след голямо закъснение и неспазване на срокове – електронен вариант за подаване на заявление за гласуване в чужбина.

Но ЦИК прави това въпреки жалбата (подадена от мен) в Административен съд София – град (вх.№8374 от 25.03.2013) срещу това в електронния вариант на заявлението да се изискват данни за номера на лична карта/паспорт, дата и място на издаването им, както и мобилен телефон.

Това изискване надвишава многократно изрично описаните в закона данни, нужни за подаване на електронно заявление. Нещо повече – такива допълнителни данни не се изискват в другите два начина за подаване – лично или по пощата.

Особено неадекватно и необяснимо е изискването всеки заявител да предостави номер на мобилен телефон, чрез който да получи код, с който да потвърди заявлението си. Без такъв код заявлението на може да бъде прието на сайта на ЦИК.

С вкарването на подобни допълнителни, неоправдани изисквания в своето решение №2183-НС от 21.03.2013, комисията отново произволно и незаконосъобразно „дописва“ закона – точно както направи и през 2011 г. с прословутото изискване за PDF формат на електронните заявления в изборите за президент.

Специално информирах ЦИК за жалбата един ден след подаването й, за да знаят колкото може по-рано за нея (преди да я получат като ответник формално от  съда) и евентуално да променят решението си, или поне да са готови с алтернативен вариант.

Съдът е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок по жалбата, т.е. до 7 април. А на 11 април изтича срокът за подаване заявления за гласуване в чужбина.

Read more

Поредният безсмислен уебсайт на българското „електронно правителство“

Второто десетилетие на 21-ви век. Поне 15 години от масовото навлизане на интернет. В България държавата все още прави безсмислени уебсайтове, които обявява за „електронна услуга“.

Такъв е случай с обявеният днес сайт за „имотните измами“ – www.property-in-bulgaria.bg.

Секцията му за „имотни измами“ е нищожна част. Но всички медийни заглавия обявиха едва ли не сайта за точно с такава цел. Дали от незнание на държавните служители, натоварени да съобщят на медиите, или защото журналистите намират всички други негови части за скучни и непредизвикващи новина.

Но по-големият проблем, е че този сайт не предлага никаква електронна услуга. Страниците му се състоят от сух, скучен, трудно четим текст. И как няма да е така, след като съдържанието му е леко редктиран „copy/paste“ („копиран и вмъкнат“) текст от неразбираемият за обикновените граждани юридически език.

Безкрайни цитирания на членове на други закони – но без най-елементарното и съставляващо основата на интернет: препратки („линкове“) към въпросните външни страници.

Read more

Електронното правителство: възможно не само с електронен подпис

Редовно се „възпламенява“ разговора за електронното правителство – както от премиера, така и от президента. Но пак недоизказано и недоразбрано.

Нужно е всеки гражданин и бизнес да може на разбираем език да научи какви са ползите и възможностите на електронното правителство.

Каква е ползата?

Е-правителството има за цел да улесни максимално живота на гражданите в общуването им с държавата. Целта е да се намалят драстично времето и средствата, нужни за за изпълнение на държавни услуги.

Най-голямата полза от него е дистанционността и бързината – човек няма нужда да виси с часове (или дори дни) в държавни институции, за да получи услуга от тях. Вместо това, услугата се извършва автоматично от правителствен уеб-сайт за секунди или минути.

Електронна услуга не е същото като електронен подпис 

Това, което българското правителство (не само сегашното) или не знае, или не може да разбере, е че много държавни електронни услуги могат да бъдат предоставяни не само с електронен подпис.

Електронният подпис е нужен само когато според закона и според логиката на услугата е нужна висока достоверност на самоличността. Има, обаче, огромно мнозинство полезни услуги, които могат да се предоставят електронно без нужда от доказване самоличността. Такива, например, са всички видове формуляри на държавни институции.

Но ако все пак е нужен електронен подпис …

За да бъдат ползвани повечето от услугите на българското е-правителство към днешния момент е нужен електронен подпис. След като години наред цените на такъв подпис бяха практически непосилни за масовия гражданин, той  вече се предлага на поносимата цена от само 20 лв на година за физическо лице. Допълнително – но еднократно – се заплащат около 25 лв за четец на смарт-картата, или USB-устройство формат „флашка“ със смарт-чип в него, на които се пази е-подписа.

Издатели на електронен подпис – като Банксервиз, например – имат клонове не само във всеки областен град, но и в много по-малки населени места. Това прави придобиването на е-подпис изключително достъпно.

За да си издадете електронен подпис, попълвате заявка на сайта на някой от упълномощените издатели. След това посещавате някой от офисите на издателя и след идентификация по личен документ от негов служител – задължителна за издаване на толкова висока степен на идентификация – получавате смарт-карта (или. Вътре в него е вграден вашият електронен подпис.

Електронният подпис е много по-сигурен от ръчния

Read more

Не компрометирайте идеята за електронен референдум!

Ще бъда много критичен към платформата за „електронен референдум“ www.bgreferendum.bg .

Защото от много години се занимавам с приложение на интернет в помощ на гражданската активност и в обществените дейности.

Само сериозните, професионални платформи могат да бъдат инструмент на обикновените граждани да държат избранниците си под контрол. Така реализирана, тази „платформа“ е с много претенциозна, но неоправдана заявка да бъде средство за толкова сериозен обществен процес като референдума.

От показната от този проект несериозност и липса на критични задължителни елементи произтича опасността в обществото да се затвърди мнението, че електронен референдум е невъзможен. Това може много сериозно да навреди на бъдещето на истинските електронни референдуми.

Не ме разбирайте погрешно: сигурен съм авторите на сайта са имали съвсем добри намерения. Хвърлили са и огромен труд – дизайна и леснотата на ползване са на много високо ниво.

Но само добри намерения никак не са достатъчни в една толкова критична за обществото тема.

Сайт за анкети/проучване на общественото мнение – да, но не и за референдуми

Това личи дори само от няколко изисквания при регистрация в сайта. Трябва да посочите степен на образование от много подробен списък, както и възрастова група – типично само за проучване на общественото мнение. Но не и за референдум.

Няма нужда от доказване, че въпрос от типа „Защо изостават регионалните европроекти?“ няма нищо общо с какъвто и да било референдум. С толкова обща и субективна формулировка, но и най-вече с многобройните възможни отговори, това е просто обикновена анкета/проучване.

Истинският референдум е изразяване на най-върховното гражданско право  – правото на власт. Затова при създаването на електронен начин за осъществяването на тази власт трябва да подхождаме изключително професионално, сериозно и отговорно. А точно такъв подход липсва изцяло в предложената „платформа“.

Да предложиш само една „идея“ въобще не е достатъчно. Идеи – колкото искаш. Идеята може да е много смислена, но ако бъде зле представена и реализирана, провалът й е гарантиран.

При истински референдум има възможни само отговори „да“ или „не“

А не много на брой възможности, както е масово в много от „референдумите“, създадени в „платформата“.

Практиката референдумите да имат  само два възможни отговора – „да“ или „не“ – не е случайна. Тя е замислена за да улесни участниците, за да няма съмнение че вземаното решение е разбрано. Защото последиците са сериозни.

Какво предлага въпросният сайт в това отношение? Масово по 5-6 възможни отговора на „референдум“ – типично за най-обикновена анкета. Както и почти навсякъде срещания възможен отговор „не мога да преценя“. Никога в референдум не се дава като възможен такъв отговор – той обезсмисля главаната цел: вземането на решение.

При истински референдум въпросът се създава с обсъждане

Това е изключително критичен фактор. Въпросът трябва да е ясен, да е по конкретен проблем, без място за много субективност. Трябва да е изчерпателен, като предоставя информация дори в момента на четенето му. Но в същото време да не е твърде дълъг и сложен за разбиране.

За да се постигне това, въпросът се изработва след многократни обсъждания.

Няма дори опит за подобно нещо при електронния „референдум“.

А би могло да се направи да наподобява – в някаква степен – процеса при истинските референдуми.

Например, като първо бъде заявен само проблема, по който да има допитване. Без това да го прави автоматично „референдум“. Да следва обсъждане – във форумна дискусия, например – с предложения за варианти на формулировка на същинския въпрос за референдума. И накрая, вариантите да бъдат подложени на гласуване от потребителите на сайта. Спечелилият най-много подкрепа става въпрос на допитването.

При истински референдум гласуват реални хора

Най-важното нещо за една истинска платформа за референдум е сигурността на идентификацията – че гласуват истински хора. Това е изключително критично – особено за България, където има огромна мнителност и съмнения за фалшификация на гласувания (не без своите основания.)

Как решава този въпрос платформата? Никак.

Tя не се занимава с елементарна идентификация повече от това да поиска име, фамилия, град и държава.

Единствената, но крайно неефективна „мярка“ срещу злоупотреба, е ръчното одобряване на записването в сайта от администраторите.

Има и едно странно задължително изискване при регистрация: да качите своя снимка. Законодателството за референдуми не изисква подобно нещо. Неясно е до какви злоупотреби може да доведе това изискване.

Ами ако администратора – разполагайки със снимката ви – сметне че сте грозен? Или просто не му допадате?

Шегата настрана. Подобна процедура залага капана на дискриминацията – по какъвто си искате признак. И възможности за манипулиране на резултатите – чрез контрол върху това кой може и кой не може да се регистрира.

При истински референдум един човек може да гласува само веднъж

Авторите на платформата внушават, че един човек може да гласува само веднъж по даден въпрос чрез техния сайт за „референдуми“.

Това въобще не е вярно: една регистрация може да гласува само веднъж по даден въпрос. Но един човек може да си направи колкото иска регистрации и така да манипулира резултатите.

Нужният за още една регистрация друг емейл адрес се прави за броени секунди на хиляди места по мрежата.

Проверих лично: от един и същ интернет (IP) адрес, с един и същ браузър – който не съм затварял и на който не съм изтривал „бисквитките“ (механизъм за един сайт да „помни“ дали този браузър го е посещавал) – могат да се направят няколко регистрации и да се гласува по един и същ въпрос.

Read more

Електронна „показуха“

„Показуха“ е руска дума. Използваше се доста в комунистическа България.

Когато се очакваше проверка от висшестоящите в армията, войниците трябваше да „варосваме“ бордюрите и фиданките. И да обираме фасовете, да премахваме треволяци. За да изглеждат „поддържани“.

Същото беше прилагано и в бойните учения.

Временно и повърхностно, само докато мине проверката. Без смисъл. Без съдържание.  „Замазване на очите“ – това е може би най-добрият превод на тази дума.

Същото правят управляващите – не само сегашните – в областта на прословутото електронно правителство: замазват очите на гражданите.

Порталът на министерският съвет за обществени консултации е типична „показуха“.

Първото нещо, което трябва да видя като гражданин, е как мога да се включа в едно обсъждане. Очаквам една проста страничка с описание на стъпки.

Следващото най-важно е да мога да дам емейл-адреса си, за да получавам известие за нови публикувани проекти там. Също и информация кога и къде ще има присъствени обсъждания.

Сайтът има някаква „регистрация“. Но човек не разбира: за какво всъщност се регистрира? Какво ще получи? Заслужава ли си?

Вместо тези елементарни задължителни възможности, сайтът праща гражданина в паяжина от препратки. По-скоро е направен да е разбираем и удобен за администрацията, не за хората, към които уж е ориентиран.

Но все пак да се опитаме да го ползваме. Избираме страницата „национални обществени консултации“. Виждаме списък с области. Избираме една от тях.

Хм, нищо не се случва на екрана … Избираме друга област – пак нищо.

О, момент! Оказва се трябва да се „сетим“, че се случва нещо най-долу … в невидимата на монитора ни част на уеб-страницата! Недомислица, наглед „малка“ само за тези, които не разбират колко важно е потребителите да намират всичко лесно и естествено.

От там избираме един проект, например „Проект на Закон за резерва на Въоръжените сили на Република България (20.05.2011 г.)„.  Виждаме срока за обсъждане, прикачен е текста му.

Но къде можем да направим обсъждането на този проект!?!? Тук, в този сайт?  Не намираме никъде указание във форум ли да влезем, емайл до някого ли да пратим. Някой би възразил, че в „Контакт“ има емейл адреси. Но защо човек трябва тепърва да прави усилие да свързва областта на проекта с това кого да потърси в списъка с контакти, като последният просто би трябвало да е  автоматично там?

В някои други проекти все пак има емейл адрес, до който да се пращат предложения.

Но какво „обществено обсъждане“ е това? Как ще види обществото, че някой гражданин е предложил нещо, ако само изпрати емейл? И още по-важно – как ще разбере позицията/реакцията на администрацията по въпроса?

Защото предложенията по емейл до българската администрация почти без изключение просто потъват в пощенските кутии на някой държавен служител. Последните дори не са си направили  труда да сложат един автоматичен отговор от типа „благодарим за интереса и участието“.

Един пример е над 8-месечното мълчание на МВнР по няколко запитвания по емейл, при това адресирани до няколко различни служители.

Другият пример: преди повече от месец писах на Министерството на правосъдието, че регистърът на юридическите лица с нестопанска цел на техния сайт не работи (не дава никакви резултати каквото и да въведем за търсене, а преди работещи справки дават програмна  грешка).

Никакъв знак, че са получили емейла ми. Не би имало значение, ако все пак бяха оправили сайта си. Но нищо подобно.

Има много други примери за формално изпълнение на идеи по електронното правителство. Много от тях са объркващи, без логика, без смисъл. Други изискват огромни технически познания от обикновения гражданин, за да ги използва. А може да бъдат направени лесно.

Трети са просто плашещи и объркващи обикновения човек, като в същото време приучават към опасни навици в ползването на интернет.

Несъмнено, вината не е в липсата на технически познания у българските компютърни специалисти.

Проблемът е в приемането на „показухата“ като „свършена работа“.

Отговорността е на политиците и държавната администрация. Докато те продължават да нехаят дали създаваните от тях решения са полезни и улесняващи, ще продължи 20-годишното говорене за електронно правителство.

Но без съществено правене.

 

Водещият депутат Фидосова излага електронната си кореспонденция на риск

Продължава серията от дребни само на пръв поглед, но всъщност показателни и сериозни грешки на управляващите в разбирането и ползването на Интернет. Същите, които иначе най-гласовито прокламират електронното правителство.

Снимката по-долу е копие на страницата на депутата Искра Фидосова, една от водещите фигури на управляващата партия ГЕРБ в парламента, председател на Правната комисия.

Както се вижда, електронна кореспонденция на народния представител минава не през сървърите на парламента, а през тези на публичния уеб-базиран емейл провайдър gbg.bg.

За един обикновен човек няма нищо лошо да ползва публичен уеб-базиран емайл.

Но това е най-малко непрофесионално за един депутат. Много повече – това е недопустимо, имайки предвид с каква информация се занимава депутат, председател на точно тази парламентарна комисия.

Каква е опасността?

Всеки администратор на компютърни системи във фирмата gbg.bg би могъл да следи електронната кореспонденция на г-жа Фидосова. И не само – би могъл да спира, или дори да променя текста на определени емейли.

Проблемът е, че една частна фирма, предлагаща масова публична услуга, няма как да отговаря на достатъчно високите критерии за защита на информацията и пренасянето й, нужни за един парламент.

И други възможни „капани“

Друга голяма опасност идва от факта, че емейлът в gbg.bg едва ли е филтриран срещу линкове-„капани“. Изпращане на специално приготвен емейл с препратка за отваряне на заразена уеб-страница е най-популярният начин, по който хакерите успяват тайно да инсталират подслушващи програми на компютъра на неподозиращия потребител.

Ако успе да се промъкне, такава програма („trojan“) би могла да източва всички документи, както и да следи и записва всяка написана буква на този компютър и всяка комуникация.

Г-жа Фидосова борави с изключително чуствителната информация. В нея със сигурност влизат държавни тайни. Затова нейният емейл определено е сериозна и заслужаваща си мишена.

Народният представител носи и лична отговорност, предвид поста си, да притежава минимум познания срещу подобни заплахи. Но в случая вината в по-голяма степен е другаде.

Къде е българският „компютърен гений“?

Съветниците по информационна сигурност на парламента и правителството са длъжни да обучават депутатите в елементарни правила на компютърна сигурност. Но това не е достатъчно. Те са длъжни също и да следят, забелязват и коригират подобни проблеми.

Ако и електронното ни правителство ще е такова, по-добре да изчакаме народните ни избраници и съветващите ги специалисти да пораснат до адекватно съвременно ниво на познание за технологиите. Иначе един ден вредата – при това в големи мащаби – може да е по-голяма от ползата.

Съветът по електронно управление: без никакъв начин за връзка и без никаква дейност

В българската държавна администрация са се нароили безброй съвети за какво ли не.

Само ако можеше да се свържем с тях някак си, а?

Иронично, фрапантна е липсата на информация за връзка не с кой да е друг съвет, а точно с толкова нашумелият и оглавен лично от премиера „Съвет по електронно управление“ (виж снимката по-долу) …

Де да беше само това … създаден на 26 септември 2011 г., съветът все още няма  нито правилник за работа, нито работна програма, нито отчет – както се вижда от страницата му.

Обявеният за лично натоварен от премиера отговорник за електронното правителство – заместник-министър Валери Борисов – също не може да бъде достигнат по никакъв начин, както се вижда в неговата страница в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Задава се едно страхотно електронно правителство, направо свят да му се завие на човек …

По делата им ще ги познаете (а не по големите приказки и медийните изяви).

„Жълтият милиционер“: дежурен по електронно правителство

Българското „електронно правителство“ предоставя твърде малко реални услуги.

Освен ако някой се бърка: електронните образци на бланки за писмено-подавани документи, с каквито е пълен специално предназначеният портал www.egov.bg, не влизат в това число.

Би било добре ако поне малкото налични електронни услуги работят безупречно, гладко и безпроблемно за гражданите. И да изискват минимална компютърна грамотност.

Дали сте данъкоплатец, служител във фирма или учреждение, или предприемач – със сигурност ще предпочетете да си свършите бързо и ефективно работата с държавната администрация. Без да трябва да ходите „на място“ и да висите по опашки.

Интернет-страниците на електронното правителство би трябвало да ви дават точно такава възможност.

Българската държава, обаче, не мисли така. Или въобще не мисли.

Защото на нейните интернет-страници ви очакват безброй недоразумения.

Най-голямото от тях е „жълтият милиционер“, дежурен по електронно правителство.

С Firefox – най-ползвания в България браузър – заредете сайта на Търговския регистър и от ляво, изберете „Електронни услуги“.
Или на сайта на Националната Агенция за Приходите в средното каре „Електронни услуги“, изберете връзката към https://inetdec.nra.bg .

Какво виждате?

Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.

От какво „пази“ този милиционер?

На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.

Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на „гише“.

За щастие, поне едно е сигурно – „жълтият милиционер“ не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт.

Точно това ви казват предупредителните надписи около него. Но дори и интернет-браузърът ви да е на български език, нямате никакъв шанс като обикновен човек да разберете какъв е проблема.

На повечето сайтове за електронни услуги на администрацията се очаква да въвеждате ваша ценна и строго пазена лична или фирмена информация.

Вместо това, ви посрещат плашещи предупреждения. И то не какви да е, а поставящи под въпрос точно сигурността на връзката и автентичността на сайта!

Какво ще направите, като видите всички тези предупреждения?

Почти сигурно ще се откажете от предложението да бъдете обслужен от държавата по този начин.

Защото колко ще са достатъчно „смелите“ да щракнат цели пет (!!!) последователни предупреждения (с Firefox)? На всяка стъпка да изчетат текстовете им, да ги разберат. И след всичко това, все още да имат смелостта да подадат на администрацията своята ценна информация чрез подобен сайт?

Освен ако, разбира се, смятаме за нормално не кой да е, а точно НАП да ни съветва да изберем „Continue to this website (not recommended)„. Ей така, на английски, без дори да ни обяснява за какво става въпрос (надписа се превежда „Продължете към този уебсайт (не се препоръчва).“

Забелязахте ли фразата „не се препоръчва“?

На всичко отгоре, точно този текст ще видим само с по-малко популярния в България браузър Internet Explorer. Никой във въпросните институции не е обяснил какво да правят ползващите Firefox, Chrome, Safari и Opera.

Предаването на информация с висока степен на тайна по интернет се защитава с криптирана („засекретена“) връзка между браузъра и интернет-сайта. Така никой не може да „подслуша“ комуникацията на данни някъде по средата. Например, някой администратор в Интернет-провайдъра, или – нещо „нечувано“, разбира се – законово неупълномощен друг държавен орган.

Ако имате „безстрашието“ да се съгласите с всички тези предупреждения (и, разбира се, разберете кое е „съгласяване“, особено на друг език), връзката ви все пак ще бъде криптирана.

Това не е нормалния начин да реагираме на проблеми със сигурността в интернет.

Един брилянтен „параграф 22

Ако потребителя се „сети“ предварително, че трябва да има универсален електронен подпис, неговото инсталиране предотвратява появата на „милиционера“ във Firefox. Но това е просто друг начин хората да бъдат учени да игнорират предупреждения за доверие към интернет-сайтове.

Какво пречи, когато изберем страница за електронна услуга, вместо веднага да бъдем шокирани с „милиционера“, първо просто и кратко да ни кажат от какво имаме нужда? И чак тогава да ни препращат към същинската електронна услуга.

Или да ни предложат възможност да опитаме първо дали имаме електронен подпис и дали той е настроен правилно?

О, един момент: страница за такава проба има все пак на сайта на Търговския регистър – „Тестово подписване“.

Преодоляваме недомислието, че тя е чак най-долу, доста след връзката към „Електронни услуги“. Щракаме към нея за да изпробваме електронния си подпис и … О! Нима сте изненадани? Пак „жълтият милиционер“!

Малко са похвалните изключения като Националната Здравно-Осигурителна Каса (НЗОК). Там предварително обясняват какво ви трябва и къде да го намерите. И възможността да проверите дали е готов за ползване електронния ви подпис не ви вкарва в порочен кръг …

Възможно ли е все пак всичко да преминава гладко, без „милиционери“?

Без неразумни и опасни съвети да доверяваме ценната си информация на сайтове, които изрично „не се препоръчват“?

Възможно е. Просто българските фирми, продаващи на държавната администрация услуги за електронен подпис – B-Trust, StampIt и всички други – трябва да работят професионално.

Ако не – правителството да ги задължи.

Ще струва известна допълнителна сума: нужно е  да бъдат оторизирани от фирми, на които браузърите по подразбиране имат доверие. Сумата не е кой знае колко – около 50 лв за сайт на година. А и както е нормално за всеки бизнес, просто ще натоварят клиента – в случая правителството – с този допълнителен разход.

Но страхотно ще улеснят гражданите и бизнеса, за които в крайна сметка са предназначени тези услуги на електронното правителство.

И няма да ни плашат с „жълти милиционери“.

Тъй както няма съмнение в техническата компетентност на фирмите за електронен подпис, остават нужни само отговорност и професионализъм. А у държавната администрация – старание да бъде реално, а не само показно полезна.

Качества, масово липсващи в реализацията на българското електронно правителство както на управленско, така и на техническо ниво.

Г-н Министър-председател, имате 1100 е-мейла в пощата си … но защо не стигнат до вас?

Г-н Министър-председател,

като граждани, упражняващи конституционното си право да участваме в управлението на България, от два дни се опитваме да изразим до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Но нашето мнение не стига до Вас – електронната Ви поща primeminister@government.bg отказва да приема изпращаните от нас писма.

На 24.02.2010 в 06:07 часа започнахме петиция срещу намерението на водените от вас правителство и мнозинство в Народното събрание да смекчат вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения за тютюнопушене на обществени места.

Петицията е осъществена чрез интернет на сайта www.ZabranetePusheneto.com . При всяко подписване на петицията,  интернет-сайта изпраща електронна поща (е-мейл) от името на подписалия до девет институции – Министър-председателя, Народното събрание, всички парламентарни групи там и Министъра на здравеопазването.

В първите два часа и половина от започването на петицията, около 80 е-мейла с позицията на активни български граждани са влезли успешно във Вашата електронна „пощенска кутия“.

Но след този момент, досега над 1100 (хиляда и сто) е-мейла с петицията и мнението на Вашите избиратели се „блъскат“ безуспешно в техническа преграда, издигната от интернет-специалистите на правителството.

В същото време, изпратените електронни писма до другите получатели – Народното събрание и Министъра на здравеопазването – не изпитват подобен проблем да стигнат до „кутиите“ на получателите им.

Напълно разбираме, че Вашият е-мейл вероятно е „бомбардиран“ във всеки миг от изключително голям брой нежелани, несвързани въобще с институцията Ви  съобщения. Разбираема е и мярката, взета от специлистите, да спират такива съобщения преди дори да се появят в е-мейла Ви.

Но намираме за недопустимо да бъдат третирани по същия начин вече почти два дни електронните писма на хиляди граждани, желаещи да изразят до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Сигурни сме, че живо се интересувате какво мислят гражданите на България за намеренията и решенията Ви в управлението.

Затова очакваме да направите необходимото така, че писмата от нашата петиция да започнат да стигат отново до Вашата електронна поща.

С уважение, от името на над 1100 подписали петицията български граждани,

Красимир Василев Гаджоков,
един от организаторите и осъществителите на петицията срещу проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места
gadjokov@gmail.com