Author: Красимир Гаджоков

За левите е ясно – държавния контрол за тях е цел номер едно.

Но защо все по-често се оказва, че и десните са привърженици на контрола върху словото, а сега и върху правото на личен живот?

Камарата на представителите на американския Конгрес преди дни отхвърли забрана върху практиката , започнала наскоро: работодателите да изискват потребителското име и паролата от социални мрежи като Фейсбук на кандидати за работа.

Явно реалната дясна политическа философия не се покрива с демокрацията. Същите конгресмени наскоро бяха яростни защитници на ACTA, международното споразумение за борба срещу контрабандата, което обаче – ако бъде прието в сегашния му вид – застрашава най-продуктивната революция в историята на човечеството: обмена на идеи и информация Интернет.

Американските десни (и някои техни колеги от Европа – като спечелилата абсолютно мнозинство дясна партия в Унгария) са очевидно за свобода на предприемачеството и по-малка намеса на държавата в бизнеса. Но когато става въпрос за намеса на същия този бизнес в правото на неприкосновен личен живот, същите тези прокламатори на свободата са върли защитници на методите от “1984”.

Затова явно трябва да делим политическият спектър на три части: леви, десни и демократи.

(снимки: theglobeandmail.com)

6-и октомври, 9:30 сутринта. Обещание за слънчев ден.

Едно по-голямо оживление по улиците. Хора на най-различни възрасти влизат спокойно в центровете на общностите или училищата, за да гласуват в редовните парламентарни избори на провинция Онтарио, Канада.

13.2 милиона жители, от които 8.7 милиона избиратели. Но над два пъти по-малко депутати от България (със 7.4 милиона граждани) – само 107.

Дори за един огромен и адски динамичен град като Торонто – 5 милиона жители с градовете-сателити – е невероятно спокойно.

Може би защото човек може да гласува и в 10-те дни преди самия изборен ден?
И дори по пощата.

Ако си получил предварително пратеното по пощата “известие за гласуване”, влизаш и гласуваш моментално: показваш го заедно с идентификация (например шофьорска книжка) и срещу това получаваш бюлетина.

Ако не си носиш “известие за гласуване”, се записваш на отделно място и тогава гласуваш. Там чакат 3-4-ма души, но пак се минава бързо.

Има около десет маси с по двама обработващи (повечето доброволци) – на практика десет “комисии” само в една избирателна секция.

На метър зад всяка такава двама приемащи гласовете, има малка училищна маса. На нея малка, полу-отворена кутия от твърд картон – на практика “избирателна кабинка”. Достатъчна да прикрие какво отбелязваш в бюлетината. Не че някой гледа …

Шест кандидата в моя район: мажоритарна система – гласуваш за човек, не за партия. Въпреки това, всички кандидати представляват някоя партия – парадоксално или не, това е факт точно в системата, предразполагаща най-много независимите кандидати. И при положение, че независимият кандидат трябва да внесе само $1000 депозит (за България е 15 000 лв!!!).

Бюлетината е малка, черен фон, имената на кандидатите в бяло. Полето за отбелязване е голямо бяло кръгче.

Няма значение с какъв знак ще отбележиш там: има ли нещо вътре само в едно от полетата, бюлетината е валидна (пише го изрично).

Урната е от картон, непрозрачна.

Пускаш сгънатата на хармоника бюлетина, докато един от обслужващите урната отбелязва в предварително разпечатания списък избиратели, че си гласувал. Не се подписваш никъде.

Ако предварително знаеш за кого ще гласуваш – минаваш за 1 минута. Приятен ден!

Теоретичните възможности за злоупотреби – огромни, ако ги оставим на богатото въображение на българския манталитет.

Реалните злоупотреби – нула.

А в някои щати в САЩ тепърва дори има дебат дали да искат идентификация при гласуване …

Току-що научихме от агенция Фокус, че класираният към момента на второ място от социологическите агенции кандидат за президент на БСП Ивайло Калфин не познава критичен момент в Изборния кодекс.

И то не в коя да е област, а относно гласуването в чужбина – нещо, което беше негов ресор като министър на външните работи в предишното правителство на тройната коалиция.

Конкретно: кандидат-президентът от БСП заявява, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват не само със сърбан необходим минимум заявления, а и ” … по преценка на посланика …” .

Г-н Калфин и екипа му не само не са чели закона – за разлика от група обикновени български граждани в чужбина.

Явно са пропуснали да забележат и големия медиен шум, който вдигнаха българите в чужбина през последните три седмици за огромните издънки и нарушения на закона от страна на МвНР и ЦИК във връзка с гласуването в чужбина за президент на България.

Г-н Калфин, сверете си часовника! Годината е 2011-a, а не 2009-а. Преди две години, когато Вие бяхте външен министър, в предишния изборен закон,  наистина имаше такава клауза.

Но тя беше изрично премахната от сегашното мнозинство.

Къде бяхте по време на дебатите и гласуването на новия Изборен кодекс, за да отстоявате запазването на тази възможност?

(Добавка: поправиха ме, че г-н Калфин е бил евродепутат през това време. Това обаче не е оправдание да не следи точно този важен закон, който попада в бившия му ресор на външен министър, както и в ресора му на представител на България в Европейският парламент.)

Преди няколко години се оказа, че с фалшифицирани подпис на тогавашния кмет на София – сега премиер – Бойко Борисов са вършени десетки измами, предимно с имоти на общината, някои от които в огромни размери от порядъка на милиони евро.

С цел предотвратяване на измами при прехвърляне на задлъжнели фирми, тези дни правителството се опитва да прокара крайно неадекватната мярка да затвори свободния достъп до досега публичния фирмен регистър. Пак заради страхове от страна на собствениците на фирми за подписа и личните им данни.

Чудя се, как така никой досега по света не се е сетил да прави подобни сериозни сделки с фалшив подпис? Например да продаде или да си присвои втората по богатство фирма в света, Епъл, струваща около 400 милиарда долара, просто срещу подпис? Защото подписът на Стив Джобс, все още главен изпълнителен директор там, се намира официално и свободно на интернет от десетки години – ето тук, в колонката под снимката му вдясно.

В България – движение назад. Вместо да решим съвременно и технологично въпроса, да елиминираме крайно несигурната процедура по заверяване на сделки пред очевидно продажни (на ниска цена) нотариуси, се опитваме пак да откриваме топлата вода.

Свръхелементарно е: всяка промяна в собствеността да се вкарва от собственика директно в уебсайта на регистъра. Разбрира се, трябва да се подсигури, че наистина собственикът прави промяната. Това става като си издаде усъвършенстван цифров сертификат срещу проверка на самоличността и собствеността (по лична карта и фирмени документи).

Тогава, за да злоупотреби, един измамник не само би трябвало да има в ръцете си чип-картата със сертификата на нея (която не присъства като информация на сайта на регистъра, за ралика от подписа и личните данни), но и паролата за достъп до самата карта, която знае само собственика на сертификата.

“Топлата вода” в тази област на сигурността отдавна е открита: ценното, което имаш (подписа) трябва да е защитен с нещо, което само ти знаеш (паролата).

Разбира се, има ли достатъчно много корумпирани служители във веригата, били те държавни или частни, готови да приемат съответния “пазарен” (изгоден и за двете страни подкуп), никоя система не може да предложи 100% защита.

Но една електронна система на поддържане и прехвърляне на собствеността би намалила все пак многократно твърде лесните и масови днес измами.

Партия ДСБ ми харесваше най-много досега – имат ясни позиции, не ги променят всеки ден, изразяват ги гласовито и категорично, не се “нагласят” само и само да бъдат избрани във властта.

Но най-важното: техните позиции по фундаментални политически въпроси съвпадаха най-много с моите.

До днес, когато разбрах, че ДСБ подкрепят въвеждането на задължително-избираема дисциплина “религия” в училищата.

“Задължително-избираема” означава, че има набор алтернативни дисциплини за дадена област и ученикът е длъжен да избера една от тях.

В случая ДСБ са в странно съгласие не с кой да е, а с президента Първанов – човек, който няма никакво морално право да дава обществени съвети. Не може да има такова право след като скриваше години наред принадлежността си към репресивния апарат на комунистическия режим – държавна сигурност.

Но по-важно е друго: предлаганията набор алтернативи за задължителен избор от страна на учениците е религия и етика.

Фрапантно е поставянето на тези две области на общественото познание все едно че са равни. Все едно това, което ще получи човек от тях, е равностойно.

Един човек с безспорно незасегната от комунизма религиозност си прибра държавни имоти в България за стотици милиони докато беше в позиция на най-високата власт в страната. Като нищо ще се окаже, че е било законно. Нарушил ли е някоя Божа заповед, след като е законно? Не виждам коя. Няма такава.

Ако ли пък да, какво от това – ще си признае греха пред Бога. И ще му бъде “простено”. Но в това опрощаване никъде не влиза връщане на прибраното.

Нарушил ли е някоя етична норма? Съмнявам се, че има две мнения по този въпрос.

Най-закоравели престъпници и мафиоти убиват безцеремонно, а след това Бог им “опрощава” греховете, защото се били “разкаяли” … до следващото убийство.

Подобно “опрощаване” в етиката няма. И няма разумен човек, който би приел такова опрощаване за нещо нормално.

Дори и само заради това, религията е много по-назад от етиката. И няма място в държавните училища като алтернатива на етиката.

“Как един човек зарази половин милиард яйца и защо не беше спрян” показва, че има бизнеси, които трябва да бъдат безмилостно регулирани.

Човешкото здраве стои над наглостта и безхаберието на наглеци като Остин Декостър.

Следващият път когато самозвани “либертарианци” изговорят крайно общата, популистка фраза “правителството да не се меси в бизнеса”, ги попитайте “наистина ли?” и им покажете цитираната статия.

Огромната разлика между теоретичните утопии и голата реалност е типична за любители на подобни фантасмагории. Те, разбира се, не са за това хора да загиват заради липса на елементарна хигиена (като в случая с яйцата).

Но да сте ги чували, като произнасят мантрите си, да изброяват изключения?