Човек пише, защото има нещо вътре в него, което го движи да изкаже на “глас” мислите си. Току-виж някой друг ги прочел, и се замислил.
Както и заради това да се “освободи” от постоянното връщане към нещо, обзело мислите му.
Няма да занимавам този, който е решил да отдели няколко секунди да погледне блога ми, с дълги разточителства от тип “трудове” – освен ако не е нещо достатъчно оригинално.
Блогът е форма за изказване на мисъл по същество, есенцията.
И начин да кажеш нещо все пак оригинално: не вярвам да има много хора, които имат излишно време да четат едни и същи мисли, изказани просто по различен начин. Ако на човек не му хрумва нещо достатъчно свежо, достатъчно разчупено като виждане – или поне като изказ, защо да губи времето на другите?
Приемете това като обещание да не ви губя времето.