От новосъветския съюз (пардон, Русия) ли да се финансират неправителствените организации в България?

Тези дни големи сме свидетели на голямо “възмущение” у “будни граждани” като Петьо Блъсков (новият редактор на вестник “Труд”). От страниците на неговата – и на редица други жълти медии, анонимни страхливци смело “обвиняват” публични личности – предимно от Протестна Мрежа в огромния “грях” … да работят в организации, финансирани от американски или западни фондации.

Време е да почнем да мислим, да влагаме в съжденията си смисъл и логика. На някой може да му прозвучи подценяващо, че трябва да си обясняваме основни логически и цивилизационни понятия. Но явно такива определено липсват у голяма част от попиващите тези “разкрития”.

Организациите, в които работят някои от най-изявените лица на Протестна Мрежа – като Асен Генов и Антоанета Цонева – се наричат неслучайно НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ (съкратено НПО – Не-Правителствена Организация – и това трябва да поясним, защото някои иначе силно критични към тях идея си нямат какво означава съкращението).

Тоест нефинансирани, неподкрепени от държавни средства, непровеждащи държавната политика. Напротив – в повечето случаи критикуващи, контролиращи я. Или най-малко  независими от нея.

Нали приемаме, че от такъв тип обществени формации въобще има нужда? Би трябвало, защото иначе няма да има независими опоненти на властта. Защото дори най-наивните няма да тръгнат да твърдят, че медиите в България, или пък опозицията в Парламента (която все пак е във властта – макар и не изцяло), изпълняват успешно тази роля.

Елементарно логично и ясно е, че тези организации трябва да се финансират някак си. Защо? За да може един или няколко човека в тях все пак да посветят значително време от своя професионализъм в анализ, изводи, предложения и действия по критика на държавното управление.

Обществото ни има въпиюща нужда да вижда не само картината на официалната държавно-чиновническа пропаганда; не само картината, описвана от (в голяма степен) примиренческия, зависим от държавни сделки бизнес; не само картината на измислящите сензации чрез клевети псевдо-медии.

Ако сме съгласни защо е нужно да има НПО и че те трябва да се  финансират, логично е да продължим с въпроса откъде могат те да почерпят средства.

Българският бизнес, в голяма степен, е зависим от държавни поръчки. Да не говорим колко е стиснат по отношение финансиране на каквото и да е, което не му носи директна и конкретна печалба (освен малкото изключения за дарения за църквата и домове за изоставени деца).

Следователно, ако българското правителство и българският бизнес не могат или имат конфликт на интереси да финансират НПО, то откъде тогава да вземат средства тези организации? И то така, че да бъдат достатъчно независими, за да могат да си позволят критика на управлението?

Очевидно отнякъде извън българската “система” – от чужбина.

“Проблемът”, който Блъсков внушава, не е нищо ново освен просто стара опорна точка на олигархичните правителства, която вървя и по време на Протеста. Големият “грях”, който блъсковци ожесточено внушават на обществото, е защо НПО – особено такива, в които работят или в чието управление участват активисти на Протеста – се финансират от американски и въобще западни фондации.

Ами от кого да се финансират? От новосъветския съюз (пардон, Русия) ли? От онези, които същите тези НПО-та неуморно критикуват – Газпром, ВТБ (основател и доскоро дялов участник в КТБ)?

Това ми напомня една легендарна реплика на Желю Желев от първата демократична предизборна кампания през 1990-та. Българската комунистическа партия (съвсем наскоро тогава преименувала се в “социалистическа”) искаше да покаже колко “лоши” са демократите. И издигна “обвинителната” теза “Ама вижте ги СДС – те се опитват да спечелят властта!” Като че ли има нещо укоримо, нещо неморално в една демокрация една партия да иска да влезе във властта: нали точно така може да осъществи идеите си?

На което Желю Желев отвърна блестящо: “Естествено, че се борим за властта. Не не се борим за купата на Съветската армия.”

В този смисъл е съвсем естествено фондации на САЩ и Запада да финансират опониращите на властта в България НПО. Та нали точно там – в тези държави – критиката на държавното управление съществува отдавна; нали точно те налагат да няма преследване на опониращите; нали точно те не зависят нито от българското правителство, нито от послушния (на властта) български бизнес.

Аз поне не се сещам за съветски (отново пардон – руски) фонд за развитие на демокрацията. Особено пък насочен за прозрачно и състезателно финансиране на проекти от чужбина в полза на общоприети цивилизационни ценности.

Няма да е лошо средния гражданин, който веднага се “набира” като чуе как “коварните западняци” всъщност били създали Протеста с някаква задна цел, да види и какво друго е финансирала фондацията Америка за България – като например 44-тата поредна лятна школа по астрономия и астрофизика за ученици, на която съм бил като ученик и която посетих лично това лято. Къде са лошите намерения на американците в това финансиране, а?

Или във всички други многобройни дейности и организации, които тази конкретна фондация е подкрепила – Румен Петров ги изброява подробно във Фейсбук :

– Изкуства и култура;
– Земеделие, гори и околна среда;
– Гражданско общество и демократични институции;
– Образование и библиотеки;
– Социална сфера;
– Археология и културен туризъм.
Сред бенефициентите са: БНТ, Народният театър, Фестивалът “Варненско лято”, съдилища и ремонтирани съдебни палати, десетки училища и компютърни зали в тях, Българската опера и симфонични оркестри.

Време е нашего брата средностатистическия българин да се научи да бъде скептичен, критичен, да си размърда пръстите и да проверява за въздухарство и измама – особено масово размятаните из медиите твърдения за “конспирации”.

Да бъде критичен не само по адрес на внушаваните му наготово “демони”, но и към тези, които му поднасят тези твърдения.

Да приеме, че нещата няма как да са толкова ендостранчиви, толкова тотално черни или толкова елементарно прости. Тогава в главата му може и да светне едно пламъче на съмнение: че по-скоро съмнителни са намеренията на тези, които твърде надъхано и елементарно го манипулират чрез анонимни статии и анонимни интернет-“медии”.