Протестът от последната година е само началото, успехът предстои – ако сме готови за него

Не преди година, а по-късно – когато Ранобудните превзеха Университета – писах, че няма начин да не успеем. Че няма друг изход освен победата на достойното и свястното над неморалното и пошлото.

Успехът е предстоящата #ОСТАВКА. Точно за да не признаят поражението си, продажните наши „народни представители“ (каква подигравка с двете думи!) не се разделят формално с властта си преди днешната годишнина на Протеста.

Но „Светът е голям и #ОСТАВКА дебне отвсякъде“. Крахът на това откровено олигархично, нагло и про-тоталитарно управление е наистина непосредствено предстоящ.

Дали наистина Протестът от лятото на 2013 е фундаментално различен от досегашното недоволство през годините ще се измери по това: ще си направим ли труда да намерим свестни, достойни хора, които да изберем в следващото управление.

Дали хората в партиите ще изметат ръководствата си и ще сложат начело неопетнени и добронамерени личности.

Дали новите партии – някои от които вече възникнаха, а може би ще видим и още – ще разберат и приемат за най-главна цел промяната на обществения избор, така че той да допуска само хора с достойнство, чувство за чест и отдаденост в обществената полза.

Дали останалите огромно мнозинство граждани – които са негативни към партийната система (без да знаят или предлагат алтернатива) – ще разберат, че проблемът не е в „системата“, а най-вече във всички нас – хората, които създаваме и оперираме тази система.

Ако всеки от нас не започне да реагира силно на несправедливостите в своя собствен ежедневен живот, на нарушенията на обществения морал, ставащи десетки пъти пред него всеки ден – то Протестът няма да е успял.

В момента ни убеждават, че за всички проблеми на страната са виновни няколко безспорно покварени „лоши“ „най-горе“. Като се махнат те, всичко останало с магическа пръчица ще се оправи – ще спрат безчинствата по самооблажване с имоти и пари на кметове, областни управители, прокурори и съдии, министри и народни представители, че дори и „дребни“ чиновници; ще спре грубото погазване на обществения интерес.

Няма да стане. Защото няма как изведнъж милиони да се променят заради един начело. Трябва да имаме промяната вече готова, узряла в критична част от нас, за да може един или няколко десетки лидери да поведат държавата към по-добро толкова бързо, колкото на всички ни се иска.

Протестът трябва да бъде във всеки от нас, ежедневие на всеки от нас. Не е нужно да е винаги с излизане на улицата и не е задължително да е само срещу централната власт. Протестът е много по-силен и ефективен когато всеки от нас се противопоставя на непосредствените за него, в личния му живот днес несправедливости и погазване на обществените морално норми.

Протестът на гражданите срещу олигархията не започна на 14 юни 2013. Той върви от много години със стъпките на отделни непримирими хора и малки групи идеалисти. Но преди точно една година олигархията надскочи своята собствена наглост, премина критична за търпимостта граници – затова и критично голяма част от обществото ни реагира бурно с излизане на улицата в продължение на стотици дни.

Протестът от 14 юни 2013 е краят на началото, както точно го определи един социолог. Сега започва по-трудното. Има доста път за извървяване, за събуждане на изтиканите в ъгъла наши чувства за дълг, чест и гордост. Оттук нататък, от това дали се сещаме всеки ден и дали реагираме всеки път, когато вътрешното ни чувство ни подсказва, зависи колко и кога ще успее Протестът.

One thought on “Протестът от последната година е само началото, успехът предстои – ако сме готови за него

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *