Здравейте, г-н Петков
Пращам Ви това писмо през Фейсбук, защото на сайта pogled.info все още не мога да намеря нито един начин за връзка с този, който стои зад него – нито име, нито емейл адрес, нито форма за контакт.
Предполагам зад профила https://www.facebook.com/joni.jonov/photos наистина е същият Румен Петков, който е обявил в писмото си на сайта на СБЖ, че поддържа pogled.info (двете имена в този профил във Фейсбук са объркващи, но снимките изглеждат да са на един и същ човек).
През декември публикувах тук, в моят блог, един скромен анализ под името ВНИМАНИЕ: анонимни български “медии”. Избягвайте на всяка цена!
Чак сега – няколко месеца по-късно – намерих случайно Вашата реакция в сайта на СБЖ.
В нея вие доста емоционално и с твърде много обидни епитети изразявате възмущение, което обаче няма основание в моята публикация и критериите за попадане на pogled.info в нея.
Приложих един и същ критерий към всички “медии” от създаденият от мен списъка: има ли на сайта им име на фирма или лице, което притежава или ръководи медията.
Липсата на информация кой притежава един сайт, който предлага новини, означава невъзможност за обществото да се информира кой определя какво и от кого се публикува. Ето защо: авторите в един сайт, дори да не получават пряко материално възнаграждение, си създават име чрез публикациите там. Давайки им трибуна, собственикът/редакторът ги прави по-малко или повече известни. В този смисъл, те са зависими до някаква степен – дали ще бъде публикуван или не поредният им текст.
По този начин, един собственик/редактор извършва редакционна политика, която от своя страна влияе върху формирането на общественото мнение по обществени въпроси. А този процес изисква пълна прозрачност – дори и само за да няма страхове и конспирации за несъществуващи зависимости.
Предполагам също във Вашият емоционален изблик – чувствайки се лично засегнат – сте обобщили за други случаи, а не по повод моята скромна личност че: “Няма да търпя анонимници и лъжци да си правят гаргара с Поглед.инфо”. Защо аз никога не съм бил анонимен в изказването на позиции по обществени въпроси. Не виждам също и как мога да попадна в категорията “лъжец” – предвид ползваният от мен обективен критерий, който всеки може да провери.
Голяма част от “аргументите” ви срещу публикацията ми е оформянето в списък на въпросните медии. Сигурен съм и Вие самият осъзнавате, че реакцията Ви срещу една форма на комуникация – списък по някакъв критерий – е крайно неубедителна. Пренасянето на отрицателните обществени нагласи за едни списъци (свързани с конкретен контекст) върху списъците “въобще” е най-малко неетично, да не говорим за липсата на логика и здрав разум в него.
Една препоръка, не толкова свързана с нашата дискусия : казвате, че когато информацията не е на pogled.info, винаги има източник. Така е – но чак когато човек отвори конкретна статия, отиде най-долу, под края на текста й и обърне внимание на надписа с най-малък шрифт.
Това само по себе си не би било голям проблем. Но всъщност е – по друга причина: в списъка с новините (на главната страница или в избрана рубрика) под заглавието всяка новина започва с “/Поглед.инфо/“. Това заблуждава (макар и неволно, сигурен съм) непредубеденият читател, че текстът или източникът е на pogled.info. Проблемът е в това, че човек може да си създаде мнение дори и само по заглавието или първото изречение, което стои под новина на сайта Ви.
И накрая ще е чудесно, ако след като очевидно нямате основания да криете че сте човекът зад pogled.info (иначе нямаше публично да го обявите на сайта на СБЖ), сложите тази информация на сайта. Така всеки читател ще може да се информира – при желание – кой стои зад конкретния подбор новини и авторски публикации на pogled.info. А това е нужно да за прецени дали и колко да се довери на публикациите в него.
С искрени пожелания за успехи,
Красимир Гаджоков