Смятам въведената от ЦИК електронна проверка на подписите за подкрепа на партии като идея, като цяло, за безспорно изключително общественополезна.
И не от няколко дни насам – откогато стана ясно, че има злоупотреби с подписи. Като участник в множество организации на българите в чужбина, от години настояваме за улесняване както на подаването на заявления за гласуване в чужбина, така и за електронна възможност на проверка подкрепата за партии.
Но това не оправдава ЦИК за конкретния начин на реализация на системата.
Като специалист по информационна сигурност се занимавам всеки ден със задачата за защита на личните данни. Абсолютна защита няма – има баланс между степента на защита и цената на реализиране на този баланс. Но в този конкретен случай – не само тези фактори, а и важният елемент на обществена полза.
Какво можеше да направи ЦИК за да е много по-добре защитена тайната на подписалите се:
- Да свърже своята система с други в държавната администрация така, че за проверка да бъде искан не само ЕГН, но и например последните 4 цифри на номера на личната карта.
Тъй като освен притежателя й, само ограничен брой държавни институции разполагат с този номер, на практика само гражданина би могъл да провери дали е в списъка. - Да ограничи броя проверки от един и същ интернет адрес (IP адрес) за даден период от време, така че да не може както работодатели, така и хакери, да злоупотребяват с твърде голям “интерес” към проверката.
Тези методи, разбира се, не гарантират тотална сигурност и защита – последното е непостижима утопия.
Ако бъдат въведени тези мерки, пак остава възможността определени държавни институции , както и фирми (нали никой не се съмнява, че банките имат номерата на личните ни карти?), да могат да правят “проверка”. Държавни институции като МВР – което нито има работа, нито право да се бърка в този аспект на обществения живот – работят, газейки закона в къде-къде по-големи неща. Нищо не би ги спряло да го прегазят и по този въпрос – дори и без да има възможност за електронна проверка.
Похвално за ЦИК е, че са приложили почти неразбиваемата защита на Google срещу получаване на отговори чрез автоматични програми. Така се забавят неимоверно много желаещите да злоупотребят, като се сдобият бързо с огромен брой проверки на подписи.
Похвално е и изписването само на инициалите на гражданина в отговора на запитването – рядко срещана степен на защита в други електронни системи в държавната администрация.
Електронната проверка на подписите вече доказа своята полза. До момента, по сведения на медиите, има поне стотици фалшифицирани подписи (че са фалшифицирани се разбира дори и само по това коя партия са подкрепили). В това число не на кой да, а на Омбудсмана на републиката, например.
От този обществен скандал ще има ползи – ще бъдат вероятно подобрени процедурите по събиране, внасяне и проверка на подписи.
Безспорно, пълно право на всеки гражданин е да пази в тайна своята политическа привързаност.
Обществото, обаче, не трябва да се подлъгва по този случай, в който запазването на тайната е оправдано и смислено. И да очаква тайни там, където те нямат място.
Четвърт век след възстановяване свободата на словото и демокрацията в страната ни, ние не желаем да приемаме горчивата очевидна истина: не може да се изгради гражданско общество с анонимност.
Не можем да очакваме огромният поток анонимни коментари по медиите всеки ден има някакво значение в обществения живот. И не би трябвало да има. Защото един страхлив, анонимен човек няма морално право да изказва обществени мнения, камо ли да очаква реакция на недоволствата си.
“Гражданско общество” неслучайно започва с думата “гражданско”. Да си гражданин означава да застанеш с името си срещу злоупотребите на властта. Означава да си готов да поемеш риск, да загубиш нещо в резултат от тази твоя позиция.