От опита: обществени формации с пряка демокрация могат да бъдат едновременно ефективни и демократични

В последните 15 години участвах активно в няколко обществени инициативи, предимно на българи в чужбина. Всички те бягаха от йерархическата, пирамидална организация на дейността си като дявол от тамян.

Това е оправдано до голяма степен. Българското общество видя твърде много злоупотреби на организации с твърде независими управителни органи, които много бързо изневеряват на основните принципи.

Алтернатива на стандартната йерархия с представителни органи на няколко нива е “пряката демокрация”. При нея всеки член на формацията има възможността да участва пряко във вземането на почти всички решения.

Тази алтернатива е особено привлекателна заради лесната й реализация с днешните технически достижения. Интернет предоставя лесно и безплатно възможностите както за дистанционни дискусии, така и за дистанционно гласуване на решения.

Но малко хора са запознати с подводните камъни на подобен нов вид организация. Без механизми за избягване на някои важни потенциални проблеми, една организация с пряка демокрация най-малко ще забави неадекватно много дейността си, а в най-лошия случай – тотално ще спре да работи и ще се разпадне.

Затова обобщавам тук онези организационни механизми във вид на препоръки и основания за тях, почерпени от опита ми в Българският Великден (2000 – 2008 г.), Нова БГенерация (2002 – 2004 г.), Проект 681 (2005 – 2006 г.) и Протестна Мрежа (2013 – 2014 г.):

Препоръки за ефективна организация:

  • Всяко предложение за действие, акция или позиция да е подкрепено предварително от повече от минимум няколко членове, преди въобще да може да започне формална дискусия по него.

    Основание: избягване загуба на енергия и отклоняване от наистина заслужаващи си решения и дейности при искания за дискусия и решение по въпрос, който очевидно няма минимална подкрепа сред останалите.

  • Всяко предложение за решение да има изложени изрични писмени мотиви.

    Основание: показва дали предложителя има наистина солидна логика зад желаното предложение за решение и какви са неговите морални основания. Помага да се самоотхвърлят моментни и произволни залитания по несериозни предложения със съмнителна и непрозрачна мотивация.

  • При голям брой участващи във формация с “пряка демокрация” – когато решенията се взимат от всички, а не от делегиран орган:

    а) принцип на “мълчаливото съгласие”: ако някой не опонира изрично, значи е съгласен.

    б) нисък кворум за вземане на решения – например 5% от броя членове. Така работи SierraClub.org, над 100 годишна легендарна и изключително успешна и ефективна природозащитна организация в САЩ.

    Основание: доказано многократно от практиката е достигане до точка на тотално спъване на каквито и да решения/действия на една формация заради липса на активност и/или кворум.
    Взетите решения при “мълчаливо съгласие” и нисък кворум са легитимни, тъй като всеки е имал право и възможност да гласува, но по някаква причина (не е намерил време или нужда) не ги е упражнил.

  • Организацията да запише изрично в правилата си възможности за дистанционни дискусии и гласуване на решения:

    а) чрез телефон, интернет аудио и/или видео връзки
    б) чрез емейл
    в) чрез онлайн интернет-платформи (всеки форумен софтуер и доста от социалните мрежи предлагат технически начини за гласуване)

    Основание: възможност за включване на много повече съмишленици от географски отдалечени места. Пътуването и отсъствието от работа струват твърде скъпо или са невъзможни за много иначе обществено активни хора. Не може да се чака “физическо” събиране за вземане на решения и заради нуждата на съответното ниво на оперативност.

  • Конкретни подразбирани крайни срокове за обсъжданията и за гласуванията.
    Гласуването по дадена дискусия трябва да следва веднага след нея.
    Сроковете да бъдат два вида – за оперативни решения (работа по целите на дейността) и за организационни промени. Срока за последните трябва да е по-дълъг

    Основание: Тотален консенсус е на практика непостижим. Без такива крайни срокове, дискусиите и гласуванията продължават вечно, или затихват неясно кога и с без ясен резултат. А без конкретно решение по дадено предложение – дори и отрицателно – се получава усещането за изхабена напразно енергия. Това отблъсква интелигентни, можещи, енергични и активни хора от участие.
    Формацията загубва и възможността за “организационна памет” – да базира бъдещето си на вече преживени, обсъдени и решени въпроси и проблеми.

  • Период за “охлаждане на страстите”, в който не може да се предлага за обсъждане същият по същество въпрос.

    Основание:  целта е да се избегне изтощаването и отблъскването на активни и допринасящи съмишленици заради постоянното поставяне отново и отново на един и същи въпрос от недоволните от неговите предишни решения. В същото време, има демократичен баланс – все пак същия въпрос може да се постави отново на гласуване, но по-късно.

    Тук формулировката “по същество” е критично важна за да се избегне лекото преиначаване на текста или нюанс на смисъла, и формалното му представяне като “нов”. Подобна възможност на практика ще обезсмисли съществуването на периода за “охлаждане”.

  • Предотвратяване на “щурмово превземане” на организацията от новоприети членове. Въвежда се правило, че (например) първия месец след влизането си в организацията новите членове не могат да гласуват по организационни промени или промени в основните цели на организацията.

    Основание: достатъчно целенасочен вредител може да ангажира критична маса нови членове, които веднага след влизането си в организацията да предизвикат решения, с които да променят фундаментално организацията – нейните цели, средства и структура.

  • Ефективно и достъпно лично известяване на членовете за всички дискусии и гласувания по няколко различни метода едновременно – например емейл, SMS и лично съобщение в социална платформа.

    Основание: така членовете се чувстват търсени за мнение и включени в процеса на вземането на решения. Никой от тях няма да може да оспорва, че не е бил известен за вземане на решения. Това води до много по-голяма легитимност на активните членове (които движат дейността на организацията) или на избраното представително ръководство (ако има такова).

  • Този, който предлага идея или решение, по подразбиране да поема отговорността да координира и води осъщестяването им

    Основание: много е лесно да се предлагат идеи. Но от думите до осъществяването има огромно разстояние, повечето време свързано със сериозни човешки, времеви и/или финансови ресурси и действия в реалния свят. Успешното осъществяване на предложение изисква сериозна мотивация от страна на движещия го. Затова е естествено да се очаква от предлагащия да бъде двигател на собственото си предложението.

    Допълнително, по този начин естествено се отсяват инициативи/решения, които наистина ще имат съществена подкрепа и имат по-голям шанс да бъдат реализирани.

    Предложителят да бъде по подразбиране отговорен за следното:

    • да набере минимума членове, изискван за започване на дискусия

    • да координира дискусията и обобщава текстовете за решение:

      Основание: изключително често се провеждат активни дискусии, но в резултат от тях не излиза нищо, защото никой не се наема да обобщи и предложи за решаване най-подкрепените варинати за позиция

    • да извести имащите право да участват в дискусията и да гласуват за решение – ако организацията няма  специални технически средства или специално посветени на комуникационна дейност хора

    • да координирана осъществяването на одобреното негово предложение, като намира съмишленици сред членовете и/или външни за организацията ресурси (освен ако организацията има дефинирано отговорно за осъществяване на решенията звено)

  • Етично правило: в дискусиите да не се задават риторични въпроси и да не се започват дискусии без връзка с целите и дейностите на организацията.

    Основание: много активни съмишленици биват отблъсквани от несвързани с целите на формацията мнения и дискусии – като например публикуване само на връзка към интернет-страница, без да има коментар от публикуващия каква е връзката й с дейността на организацията.
    С течение на времето, ако подобна практика продължава и се толерира, активните членове спират да обръщат внимание на информационния поток от организацията (било то емейли, известявания за нови публикации във Фейсбук и т.н.). Това от своя страна нанася удар върху легитимността на вземаните решения (все по-малко гласуващи), а може и да доведе до пълното й блокиране въобще, особено ако летвата на кворума е твърде висока.

  • Етично правило за продуктивност, принос и позитивност: посочващият проблем е длъжен да предложи варианти за решаване или поне подобрение.

    Основание: Твърде често стойностни организации, особено такива с „пряка демокрация“, биват блокирани от оплакващи се членове, които не допринасят с нищо за решаване на посочвания проблем, а по-скоро създават негативност и чувство за безпомощност.
    Никоя организация няма особена нужда от хора, които не предлагат какво да се направи по казуса. Най-малкото, което е естествено да се очаква от повдигащия проблема, е поне на като идея да даде предложение за решение или подобрение.

  • Техническите средства – най-вече тези за дистанционно общуване и вземане на решения – да позволяват разделяне на дискусиите на поне два основни “потока”:

    • поток “съществени” – по целите, действията, акциите на организацията

    • поток “спомагателни” – несъществените, като например споделяне на несвързани с целите новини, хумористични теми, поздрави за празници и др. Реалността показва, че нерядко те надхвърлят съществените. И ако са смесени всички заедно, отблъскват реално ангажираните с каузите хора.

Основание: Обществените формации с идеална цел разчитат на ценното време на своите съмишленици и членове. Огромна загуба на време – и определено отблъскващо интелигентните хора – е потока на обсъждани въпроси да е каша от съществени (по дейността и целите) с несъществени (всякакви други) дискусии.

Опитът показва многократно, че ценни за организацията хора се оттеглят защото нямат време за губене да прескачат несъществените дискусии. Все пак, за да отхвърлят нещо, трябва да загубят време да прочетат началото или темата на дискусията, за да установят дали е съществена или не.

Бързото намиране или филтриране на само съществените информационни потоци е критично важно за запазване интереса на активните съмишленици.

Подобно решение изисква и възможност за техническа модерация – преместване на дискусии от единия поток в другия от упълномощен модератор/администратор.

Със сигурност този списък не изчерпва всички полезни методи за постигането едновременно на ефективност, демократичност и легитимност в една организация. Но за разлика от масово разпространените общи приказки с такава цел, предложеното тук е конкретно, изпитано многократно и изведено от реалния опит.

Надявам се да е и полезно!

5 thoughts on “От опита: обществени формации с пряка демокрация могат да бъдат едновременно ефективни и демократични

  • 02.04.2014 at 13:50
    Permalink

    Доста полезно. Мерси

  • 03.04.2014 at 14:40
    Permalink

    Много полезно! Благодаря!

  • 06.04.2014 at 16:47
    Permalink

    Много благодаря!

  • 07.04.2014 at 01:00
    Permalink

    Истински интересно. Една от причините в момента основната форма на управление генерално да е йерархичната, е че при ‘плоската’ структура, без налагането на някои такива правила се получава изключително зрелищен погром в работата на самата организация. Плоската структура е изключително ефективна от една гледна точка: там корупцията и извращаването са невъзможни, при добра организация, защото няма зависимост на никой от никого в дадена точка от времето.Уви не сме дозряли за нея, но това не пречи да се правят опити за въвеждането и в малки сплутени колективи. Прекрасна статия!

  • 14.05.2014 at 06:44
    Permalink

    Това е верният подход – разговор вместо манифестации, анализ вместо етикети, рафиниране вместто изключване… Как да стане всенароден разговор?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *