Открито писмо до “Доника от протестите”: решението е в ръцете на хората, не в “нов” стар вожд начело

(по повод откритото й писмо)

Уважаема Доника,

Права сте. “Хиляди чакат“. Но не една партия. Не един “нов” стар водач.
Чакаме себе си – да изхвърлим от политиката обществено-мръсните, злоупотребилите, пребоядисалите се, сменилите козината си “вълци”.

Идеи против партиите и против лидерите им” има в България не от февруари 2013, както твърдите в писмото си. Има ги отдавна през многото години на прехода. Протестите започнаха през февруари и отново през юни. Но съпротивата е от отдавна. И в нея само барабани не вършат работа.

Да, “решението е в ръцете на хората“. Да, “хората могат сами” – без корумпираните и дискредитирани политици от всички партии, били досега в управлението на България.

Или вие наистина вярвате, че някоя от провалилите се вече в управлението партия, които до една излъгаха надеждите на хората за справедливост, е решението? Сериозно?

Кое е “основателна причина” стотици хиляди да излязат на площада – призива на една компрометирала се партия, или реакцията срещу безобразната корупция в политическите върхове, включително от същата партия?

Партиите паднаха в очите на хората не заради противниците им. Дискредитираха се сами с това, което правеха.

В протеста е добре дошъл всеки, привърженик на партия или не. В протестна мрежа или не.
Стига да е срещу липсата на морал в политиката и обществените дела.
Стига да е срещу лъжата, срещу измамата, срещу използвачеството, срещу самоуправството, корупцията, уреждането, отблагодаряването.

Срещу всичко, което отчая и превърна огромна част от хората в обръгнати и отчаяни песимисти.

В огромна грешка сте за целта на протеста. Тя не е “България без комунизъм”. Ако беше така, всеки пъчещ се за антикомунист по дефиниция е достоен, почтен и морален човек.

Само че за 24 години се убедихме в противното. Видяхме многократно кълнящи се в антикомунизъм, които се оказаха използвачи, нагаждачи, обществени и криминални крадци. Не по-малко вредни от комунистите.

Целта на протеста е много по-голяма от оставката на сегашното правителство, от избори сега или изброи през пролетта, от промени в Изборния кодекс.

Целта на протеста е морал в политиката. Който влезе в държавното управление, да върши общественополезна работа. Без значение коя е партията. И да знае, че няма да му се размине, ако не работи на ползу роду.

Важно е да събудим хората да опитват да променят обществото и държавните дела. А не да чакаме – пак, за кой ли път – някой “водач” да ни призове на площада, за да ни убеди как ще ни “оправи” за няколкостотин дни.

Не, благодаря. Можем сами. Решението е в нашите ръце – на всеки мислещ, достоен, горд, можещ, искащ и изстрадал човек.

Само трябва да излезем. Заедно. Срещу всички партии. И в същото време, ЗА всички партии – тези, които изгонят върхушките си се преобразуват в истински слуги на народа.

3 thoughts on “Открито писмо до “Доника от протестите”: решението е в ръцете на хората, не в “нов” стар вожд начело

  • 24.09.2013 at 19:02
    Permalink

    Г-н Гаджоков,
    Да Ви призная искрено, подходих най-сериозно към настоящия текст, с идеята да прочета интересен поглед към така коментираното писмо, което лично ме заинтригува, и под което сложих своя подпис. Желанието ми обаче секна още с първите Ви високопарни фрази – ПРОНИЦАНИЯ??
    Учудих се какво ли ще ми бъде съобщено… Чак пък толкова ли проницателен поглед бе необходим, за да се вникне в писмото и да бъде разтълкувано..?!
    Чета по-нататък..
    “Кой ако не аз? И кога, ако не сега?” ??? Много философска мисъл, вярно е, “Да бъда или да не бъда”… Очакванията ми към текста се задълбочават..
    По-нататък чета следващите четири параграфа … И ми става ясно кое налага употребата на високопарните и философски фрази… Психологически трик, за да грабнете читателя.. Защото от това което следва нищо не става ясно!! Предъвкване на нещо вече предъвкано.. Как не ни трябват партии?! Как ни излъгаха всички?! (Позволете ми все пак да поставя под съмнение общия знаменател между Станишев и Борисов)…И т.н и т.н.
    Но по-нататък
    “Важно е да събудим хората да опитват да променят обществото и държавните дела. А не да чакаме – пак, за кой ли път – някой “водач” да ни призове на площада, за да ни убеди как ще ни “оправи” за няколкостотин дни.”
    Чисто разочарование.. Отново чисто словоблудство!! Хайде, събудете ги де!! Да, ама как?! Конкретно решение от “проницателния”автор, аз не намерих в текста.. И т.н и т.н. .. И “Не благодаря. Можем и сами”.. И вече се чудя дали да плача или да се смея!! Верно е, че можете!! Над сто дена протести го доказаха!! Жалко, че цялото това време не ви научи какво можете, и какво не!! И т.н. И т.н.
    И с две думи – бла бла..
    Добре, че беше встъпителната реч, за да придаде малко тежест на това велико “проницателно” творение.. Че да повярваме, че имаме интелигент срещу нас..?!
    Може би да можете и по-уверено да звучите… Но явно засега толкоз.. Жалко, че ни подценявате така!!

  • 24.09.2013 at 19:15
    Permalink

    Г-жо Стефанова,

    благодаря за коментара!

    Очаквате твърде много от един мой скромен кратък текст по конкретен повод. И отдавате твърде много внимание на отделни думи и фрази.

    Ако наистина желаете да видите КАК – “конкретно решение”, както казвате – ще трябва да прочетете не само този мой скромен текст, но и всичко, което съм споделил в този блог. И не само тук.

    Но това е нищо. Ни не е кой знае колко уникално.

    Ще трябва да прочетете мислите и най-вече да видите разликата между приказването и правенето на нещо конкретно на доста хора. Не от днес, не от вчера, не от юни и не от февруари, а от преди Фейсбук , години преди това. Хора, които не само говорят, но и правят нещичко.
    Може би нещо малко – защото толкова подкрепа имат (особено правейки го доброволно и безвъзмездно в малкото си свободно време).

    В този ред на мисли, ще ви запитам: вие какво НАПРАВИХТЕ в последнте 5, 10 или 15 години, за да събуждате хората?

    Аз смея да си мисля, че съм наравил нещо (подксазка: секцията “моите проекти”). И изказването на мисли в този блог или в социални мрежи дори не го броя.

  • 28.09.2013 at 05:28
    Permalink

    Г-жо Стефанова,
    За толкова години един духовно правилно развиващ се човек би разбрал, че личните очаквания по адрес на други трябва..ТРЯБВА задължително ТРЯБ-ВА да бъдат заменени с лични действия!
    Веднага обяснявам: Когато прочетете някъде в случая призива “да се събудим” означава поемане на лична отговорност за промяна на собствения Ви живот. А ако вече сте го оправили,ПОДПОМАГАНЕ на други да го сторят със техния.. СТАРИЯ ПОДХОД да чакате някой отвън да Ви събуди води до Станишев/Борисов/Доган (събирателна на помията в която живеем).
    Ситуацията “очакване на външна намеса” е най- робското в робския ни наследствен манталитет, но няма как да го осъзнаете. В случая коментирам, за да прочетат други, потенциално пробудени хора, а не за да Ви отговарям. Вие сте в категорията на безнадежно очакващите оправяне отвън и едва ли ще претърпите истинска промяна, защото този принцип НЕ РАБОТИ! 🙂
    Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *