Българските ученици трябва да бъдат изпитвани по това как работи икономиката. По това как се прави предприемачество.
Остатъкът от социализма – изпит по география – е тотална безсмислица. Наизустяването на безсмислена статистика за българското “стопанство” няма никакво оправдание в ерата далеч след навлизането на Интернет. Всичко това е достъпно мигновено на мобилния телефон на средния човек. И почти сигурно няма да му потрябва.
Подобно безсмислено зубрене на факти е престъпна загуба на време, вменявана от едно глупаво, остаряло и безспорно некадърно образование.
И не ми изтъквайте победите на български ученици в олимпиади по естествени науки – там определено имаме успехи. Защото там се учи на мислене. А не на зубрене на безсмислици. И второ – това са световни науки. Тях можеш да ги приложиш навсякъде.
Къде ще приложиш знания по металургия на България, например? Че нали първо трябва да я има!
Какъв е смисълът да се учи икономика на неща, което първо трябва да бъдат създадени? А създаването им в ни най-малка степен не става с научаване само на остаряла статистика.
Това, което трябва да научат българските ученици – и на което да бъдат изпитвани – е как работи икономиката и как се прави предприемачество. Да научат как работи пазарът (на стоки и услуги в глобален мащаб – не този в Младост).
Тогава може и да осъзнаят, че няма смисъл да се сърдят на тревата, че е зелена. Както се сърдеха десетки хиляди протестиращи през зимата, заблудени че цената на тока е висока заради някакви невъобразимо големи кражби.
А то си е елементарна икономика: държава с ниски доходи, която внася всичко от един глобален пазар, няма как да има поносими цени. Не само на тока. Защото на световния пазар има много по-платежоспособни от България. И продавачът ще предпочете тях. А не да се “смили” и да измисли изкуствено ниски цени за България, за да ги съобрази със заплатите.
Българските подрастващи трябва да учат как се прави бизнес още от 7-8-ми клас. Какви са качествата на един предприемач. Да се поучат от световно успелите. Да разберат как Стийв Джобс караше един “най-обикновен” модел мерцедес. А не сменяше с “последна класа” всяка година.
Как Уорън Бъфет десетки години е карал старата си кола, дори когато вече състоянието му беше оценявано за милиарди.
И защо Бил Гейтс, Бъфет и още над 100 най-богати бизнесмени в света (предимно американци – доста показателно) завещаха над 90% от състоянието си не на родствениците си, а на света.
Българските ученици трябва да имат за пример такива личности. Да учат какво и как са постигнали най-добрите в света.
Кой е за пример в географията? Никой.
Но най-важно: българските ученици трябва да бъдат дръзки в мечтите си. А не да повтарят “бизнес-модела” с мижавата цел да си купят едно BMW, една вила на морето и нов апартамент. И да са “успели” в живота.
И да построят нещо, за което целият свят да каже: “Я вижте българите какво построиха”. А не без грам въображение или естетика да издигат поредната грозна и ненужна мижава офис-сграда или безидеен мол.
Пълна глупост е да се самоуверяваме колко важно било “стратегическото географско положение на България”. Защото то е адски незначително. Ама много адски незначително. Когато имаш слаба икономика, слаб бизнес, ниски заплати, ти си просто едно джудже, с което никой няма да се съобразява.
Или какво? Да си правим илюзии, че ще “цедим” света за преминаването на всички обещавани от 25 години и още непипнати газопроводи, нефтопроводи и други химери за минаването през нас? А ние ще клатим крака и ще събираме големите пари?
Друг път!
Нещо си объркал предмета. Това, за което пишеш, по-скоро е стопанска история, не география. Географията е една такава дисциплина, която изучава къде има реки, планини, морета и т.н. 🙂 Мисля че е крайно необходимо да се учи, и то сериозно. За да не попадаме после на студенти, които се питат между Търново и Стара Загора има ли друга планина освен Стара Планина. (Действителен случай – влакът тъкмо навлиза в Средна Гора откъм Тулово, студентка задава на студент горния въпрос, който изглежда се явява с повишена трудност за днешното поколение, и младежът убедено й отговаря – не, няма!)
Въобще не съм се объркал – виж им програмата (кандидатстудентската е, така че е доста по-показателно какво се учи): http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovatelno_kvalifikacionna_stepen_bakalav_r_i_magist_r_sled_sredno_obrazovanie/kandidatstudentska_kampaniya_2013/programi_za_izpiti/geografiya
Е това е само част от предмета в 10-и клас.
Да ти кажа честно, примера ти не ме впечатлява много.
Ако един такъв човек се захване да суши кайсии, и разрасне бизнес от това; и продава пакетче такива от 250 грама за $5-6 в САЩ, както ги продават фирми от Турция (нищо против Турция и турците – просто удачно сравнение); и с това изхранва десетки или защо не стотици работещи, то за него и за обществото е много по-плезно това му умение, отколкото знанието за Средна гора.
Т.е. логиката ти е, че повече ни трябват необразовани мутри, които могат да печелят пари. Обаче ти самият избяга от същите тия необразовани мутри чак на другия край на света. Така че по-внимателно със съветите 🙂
И една статия от днес, която има много общо с темата: http://offnews.bg/index.php/205473/petar-volgin-zashto-radikalniyat-kapitalizam-vodi-do-radikalna-degradatsiya
Здравейте, г-н Гаджоков. 🙂 Предварително се извинявам за прекалено дългия коментар. Не съм чела блога ви досега признавам и не знам почти нищо за вас, но попаднах на този материал на страниците на “Академика”.
Позволявам си да коментирам, защото не съм завършила толкова отдавна (преди около 4-5 години, през които 4 карах бакалавърската си степен) и някак си понатрупах малко опит и също съм се замисляла по тези въпроси.
Когато бях последна година в университета се записах почти като на шега на един курс по общо право- водеше ни го един американски професор (само да кажа, учила съм в български университет и специалност, която няма общо с правото или икономиката). Въпреки че смея да твърдя, че съм завършила елитна гимназия, ако не се бях записала на този курс, никога нямаше да си отворя очите за много неща. Професорът ни обясняваше не само неща от областта на правото, но самият той беше предприемач и адвокат, и ни даваше много примери за това как се печелят пари, как се стартира бизнес, какво трябва човек да знае за света на икономиката, как се спестява, как се трупат средства и как се инвестира. Разбира се, поради краткото време, което траеше курсът, не ни позволи да дълбаем наистина прекалено навътре в тези теми, но аз и моите колеги (поне някои от тях) си дадохме сметка за едно- че до този момент, преди срещата с професора сме били ужасно икономически неграмотни.
Нямам против географията и дори някои от по-сухите данни, които се учат, може би в тази точка мнението ми малко се различава от вашето, просто защото според мен ако някой иска да гради успешен бизнес в една държава и да използва ресурсите й, той първо трябва да знае какви са, а такива знания дава точно географията. НО, тук идва голямото НО- според мен сте напълно прав за факта, че българските ученици са финансово неграмотни- аз самата бях и просто сега разбирам колко много съм изпуснала. С една моя приятелка обсъждахме този факт и аз все се чудех, добре, защо не са ни учили поне малко на тези неща в училище? Сега, естествено, че не е задължително всички да станат предприемачи и световни бизнесмени, но хората нямат елементарна култура на спестовност и инвестиране. Откровено казано, макар за мен да е леееко критичен, материалът ви ми хареса. Аз не бих била толкова остра, но вие казвате една безспорна истина и според мен е крайно време хората да започнат да се замислят за тези неща.
Колкото до големите мечти- съгласна съм, че трябва да мечтаем по-смело. Когато завършвах университета, бях избрана да държа реч пред всички завършващи от факултета (общо зала с около 1200 души). Прегледах речите на предишните завършващи- не бяха лоши, даже имаше доста забавни речи, но нито една от тях не съдържаше пожелание за това хората да следват мечтите си, нито една нямаше такова пожелание към студентите. Когато ги четях си мислех просто… свикнали сме да мислим на дребно. Написах речта си в крайна сметка с много вдъхновение и хъс, говорейки именно за дързостта да мечтаеш иии… никога няма да забравя реакцията на колегите си след това- всички станаха и ръкопляскаха спонтанно, а хората коментираха колко са били развълнувани. Едно момичета от клуба, вкойто членувам каза, че е била на 4 завършвания поред и досега това е било най-емоционалното. Понякога си мсиля, че ние българите имаме нужда да се осмелим просто да полетим по-високо без да ни е страх толкова. 🙂
@Господин Гюров: кой каза “мутри”? Аз съм виждал доста предприемачи, които са необразовани в области, в които и аз не съм специалист, но знам много повече от тях.
Нещо повече: най-успелите от бизнес гледна точка в света орпеделено не са били образовани в много области – няма как, не са имали време, защото са се занимавали с бизнес.
И Стийв Джобс, и Бил Гейтс са такива.
Така че необразован по ВСИЧКО предприемач въобще не е равно на “мутробизнесмен”.
@Маргарита: благодаря за много съдържателния и ценен коментар!
Страхотно е че осъзнавате всичко това – то ще ви помогне да избегнете същите грешки в бъдеще.
А колкото до “valedictorian speech”, каквато вие сте произнасяли пред съвипусникниците си – МНОГО точна констатация: мислим на дребно.
Във връзка с това и с мечтите за постигането, горещо ви препоръчвам да видите най-добрата така реч на всички времена: http://www.youtube.com/watch?v=UF8uR6Z6KLc
Заслужава си човек да я гледа всеки ден, защото в унеса на ежедневието забравяме.
И нещо друго: публикувайте речта си някъде. В блог или където и да е. Нека другите я виждат. Така ще могат да стъпват на по-високата летва, поставена от вас, и да стигат по-високо.
Благодаря за насърчителните думи 🙂
Речта на Джобс я обожавам, наистина страхотен пример. 🙂 Освен неговата много са ми харесвали и някои други речи- вкл. и пред завършващи от Харвард и Бъркли- има великолепни истории и житейски опит, който хората споделят.
А речта ми от завършването- да, може да я публукивам, за блог съм мислила и преди, така че мога да кажа, че отново съм съгласна с вас.