Журналистите да се научат да правят разлика между „мнение“ и „факт“

Племенницата ми е на 11 години, 5-ти клас в САЩ. Почти всяка седмица в тестовете по науки и социални учения има поне няколко въпроса да определи дали дадено твърдение е „мнение“ или „факт“.

За да бъде човек адекватен на съвременната реалност, изучаването на нещо толкова фундаментално е задължително.
Такова умение, обаче, няма нищо общо с българското образование. Никога не е имало. И никой не го забелязва.

Няма защо да се учудваме, тогава, на нездравословно високото ниво на вярване в безумни теории на конспирацията в България.

Но проблемът е още по-голям, когато не някой уплашен или недообразован човек, а журналистите не правят разлика между тези две фундаментално различни категории.

Пример е днешна публикация на Медиапуул по повод предстоящия дебат за отмяна на забраната за пушене в закритите обществени помещения. По-специално, следния пасаж:

След въвеждането на забраната през миналата година около 150 000 души са загубили работата си, стана ясно на срещата на представители на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация с депутати от левицата, която се проведе в понеделник.

От браншовата организация обясниха, че в страната има около 32 000 заведения и от всяко са съкратени средно между трима и петима души. Те поискаха от социалистите да върнат стария режим – в заведенията да има зали за пушачи и непушачи, и поеха ангажимент отново да наемат съкратените хора.

Един истински журналист не би написал толкова леко внушаващите „реалност“ думи „стана ясно“ и „обясниха“ – просто защото някаква организация ги била казала.

Дори моята 11-годишна племенница не би се затруднила да посочи, че двата пасажа са само мнения, а не факти. И то на заинтересована да преувеличава числата в своя полза страна. Но най-вече не са факти защото не са подкрепени с посочване на независим и доверен на обществото източник и подобаващ  анализ.

Време е журналистите да се научат да правят фундаменталната разлика между мнение и факт. И изрично да вмъкват, дори с риск да се повтарят, че всяко твърдение е „според мнението на …„.

Никой журналист няма моралното право да казва „стана ясно“ докато не провери дали твърденията са факти. И докато не противопостави твърденията и на другата страна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *