По Конституция, всеки български гражданин, без разлика къде се намира, има право да гласува в български избори за парламент и президент. С цел осигуряване на това право, българските граждани в чужбина заявяват желанието си да гласуват до съответното посолство.
За да бъде открита избирателна секция в чужбина в българско посолство или консулство, са нужни 20 заявления.
Но за секции в населени места извън и особено далече от дипломатическите ни мисии – където живеят много повече българи – са нужни цели 100 заявления.
Жалбата срещу произволното дописване на закона от ЦИК с искане за повече лични данни – отхвърлена, но ще я обжалваме пред ВАС до 3 дни
Жалбата ни срещу решение на ЦИК да изисква в електронното заявление твърде много лични данни (за разлика от хартиеното), както и измислената от тях нужда от “верификация” на мобилен телефон, днес беше отхвърлена от Административен съд София – град (АССГ).
За пореден път АССГ отказва да се съобрази с изрични тълкувателни решения както на Конституционния съд, така и на Върховния административен съд (ВАС).
Времето за подаване на заявления напредва – само до 11 април (вкл.) – но въпросът е принципен. ЦИК – особено сегашният му състав – си позволява редовно да дописва закона най-произволно, без основания. А Административният съд на София за пореден път – по въпроса с правото на обжалване решенията на ЦИК като административен акт – не се съобразява с тълкувателната практика на по-висшестоящите съдилища.
Дори да не успеем ефективно да повлияем на подаването на електронни заявления за предстоящите на 12 май избори, се надяваме тази порочна практика да бъде прекратена за следващия вот.
Заявленията по пощата – допълнително изискване в последния момент
Решение на ЦИК отпреди два дни обявява за невалидни ако в един и същ плик по пощата бъдат получени повече от едно заявление.
Това “уточнение”, освен че е тотално закъсняло, противоречи на съобщенията от няколко български посолства по света. Те вече изрично са писали до местните български общности, че напротив, няма проблем за няколко заявления в един плик.
ЦИК и МВнР отново – както многократно се оказа и на изборите през 2011 г за президент – не са съгласували елементарно своите послания по въпросите на гласуването в чужбина.
Електронното заявление – най-после технически подобрено, но с нови, процедурни абсурди
Макар някои технически подобрения, които бяха направени само след сериозни усилия от страна на българи в чужбина, проблемите – този път вече не технически, а процедурни, продължават с не по-малка сила.
Все пак има и положителна нотка: изказваме благодарност към ИТ-специалистите за електронното заявление. Свързахме се с тях и им посочихме техническите проблеми, които затрудняваха сериозно или съществено подаването на заявления. Те реагираха бързо и в дух на диалог за сътрудничество по отстраняването им.
Подобренията включват премахване на отблъскващите предупреждения да не се доверяваме на страницата със заявлението; възможност да се намери заявлението на мобилни устройства, както и специален мобилен изглед за да може да бъде попълано на мобилни телефони (“смартфони”).
Нов абсурд №1: адрес и място за гласуване в чужбина “на кирилица” в електронното заявление
В противоречие със собственото си решение 2183 от 21 март, ЦИК изисква в електронното заявление населеното място в чужбина, където желае да гласува заявителя, както и адресът му в чужбина, да са попълнени на кирилица.
Това е абсурдно!
Първо, напълно възможно е да не бъде образувана секция при подаден достатъчен брой заявления, просто заради разлика в изписването на кирилица на едно и също населено място в дадена държава.
Според наши сведения такива проблеми се поправят “ръчно”. Но не е ясно дали и колко са оставените без уважение заради невъзможност да бъдат причислени към дадено населено място.
Второ, изписването на адрес в чужбина на кирилица затруднява съществено заявителя. Заради това, че не знае кое е вярното изписване, потенциалният избирател в чужбина може да се откаже да подаде заявление въобще.
Трето, в собственото си решение за реализиране на електронното заявление, ЦИК изрично изисква кирилица само за име, презиме и фамилия. Ако комисията е възнамерявала да изисква всички данни на кирилица – защо не го е специфицирали изрично в решението си, а го упоменава само за имената? Това е тотална липса на елементарна логика.
(Обновено) В резултат от нашата критика, ЦИК вероятно са премахнали изискването адреса в чужбина да бъде въвеждан на кирилица. Проверихме – адрес на латиница минава.
Нов абсурд №2: значителен брой откази за приемане на електронно заявление заради “несъвпадение на адреса”
Няма – и няма и да имаме представа – колко сънародници са се отказали да подадат заявлението през интернет, след като когато са въвели постоянния си адрес в България, са били посрещнати със съобщение за проблем.
Тези, които ни пишат за такиа проблеми, посочват една точка или запетайка, или съкращение от типа “В. Левски” вместо “Васил Левски”, които водят до съобщение че адреса не съвпада с Националната база данни “Население” на ГРАО.
Ако добавим и потенциалните проблеми с разликите между регистрите на ГРАО и тези на МВР (които издават личните карти), вероятно има още повече обезсърчени желаещи да гласуват български граждани.
Нито Изборният кодекс – законът, който определя правилата на изборите, нито друг закон дават право или дори основание на ЦИК да въвежда правила за приемане на електронно заявление с толкова много допълнителни и нелогични изисквания.
Остават само 9 дни до крайния срок за подаване на заявления за гласуване в чужбина, но съдейки от сериозните проблеми досега, няма да ни учуди още някой абсурд на ЦИК.
Такова развитие ще е изцяло в “традицията” – особено на сегашния ЦИК – не да улеснява гласуването в чужбина, а да го спъва с измислици, дописване на закона и правила в последния момент.
Променете конституцията да дава право на гласуване само на постоянно живеещите на територията на страната ( и естествено потърпевши в положителен и отрицателен наяин от техния избор). Потози начин ще отпаднат всички тези проблеми!
@Todor: добра ирония 🙂
Но очевидно обратна на прогреса.
България е там където са българите и принадлежи на всички бългри, а не само на живеещите на теориторията на България.
В днешни времена, една нация не е територията на държавата, окъдето са хората, които й принадлежат.
Краси, не е прогрес това. България продължава да заема точно определена територия и институциите й се разпореждат на и само на тази територия. Само живеещите през повечето време на тази територия плащат данъци, такси и осигуровки и с това издържат държавата и общините. Емигрантите плащат данъци и живеят по правилата на други държави. Няма особена логика да участват в избора на българските управляващи органи.
Г-н Гюров, не знам шаблонните внушения с данъците от модерното говорене из мрежите ли ги вадите, но във всеки случай не е от практиката. Доброволното пенсионно осигуряване на бълг емигранти в български ПОК какво е, според Вас? А данъци в/у притежавано в България имущество? А ДЪЛЖИМИТЕ според държавата здравни осигуровки на НЕживеещите и НЕосигуряващите се здравно в държавата и НЕползващи НЗОК бълг граждани?! Дължат се с лихви и без срок на давност, но с опция длъжниците да се преследват и наказват (имуществено напр.). Размислете в/у това.
Също размислете дали “институциите й се разпореждат на и само на тази територия” се отнася за дипломатическите представителства за РБ, които напр. дават убежище при преследване на чужда географска територия.
Г-жо или г-це Мила, доброволното осигуряване е ДОБРОВОЛНО. А за нас, живеещите на тази територия, има и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Данък сгради (това, което вероятно имате предвид под “имуществен данък”) в България е смешно малък по стандартите на други страни и въобще не е съпоставим със сумите, които плащаме за ДДС, акцизи, ДОД, корпоративен или патентен данък и т.н. и т.н. При това данък сгради дължите независимо дали сте български граждани – такъв дължат и чуждите граждани, разполагащи с жилища в България, което обаче не им дава право да гласуват!
Колкото до здравните осигуровки, ако не се лъжа, този ви проблем е решен от 01.01.2012, осведомете се.
Вие не издържате тази държава, ние го правим, вкл. ние издържаме дипломатическите представителства, за които споменавате. Не ви ли се струва леко нахално да участвате в избора на хората, които ще харчат нашите, не вашите пари?
@Господин:
“Статистиката на БНБ показва, че през 2011 емигрантите са изпратили в България 770.1 млн. евро. За сравнение размерът на преките чуждестранни инвестиции през миналата година възлиза само на 125 млн. евро.”
Това са 1.5 МИЛИАРДА ЛЕВА свежи пари в БГ икономика. Огромна част от тях влизат директно в потреблението, т.е. върху тях има 20% ДДС, което НИЕ, българите от чубина плащаме като данък в България.
Така само от ДДС ние внасяме 300 МИЛИОНА годишно в хазната, ПЛЮС останалите, които поддържат бизнеса, откъдето отиват за заплати и т.н.
Нещо повече: оценките на The Economist са че ЦЕЛИЯ поток – а не само официалния, чрез преводи, цитиран по-горе – е реално ДВА ПЪТИ по-голям заради вноса на кеш на ръка.
А сметни сега какъв е нашия принос към българската икономика, при положение че само като ДДС българите от чужбина вкарваме 600 МИЛИОНА в бюджета!
Краси, оценката ти, че тези пари отиват основно за потребление, е съвсем произволна. Не мислиш ли, че една немалка част става депозити, заради доста добрата лихва?
Дали се вкарват още 770 милиона в кеш не знам. Прецени сам колко вкарваш лично ти и познатите ти в кеш и колко с преводи.
Като се гледа влизащият в страната паричен поток, трябва да се види също и излизащият. Не е толкова проста сметката. Бих казал също, че най-много пари пращат в страната членовете на семействата, от които единият съпруг е временно в чужбина. А не постоянните емигранти.
За 2013 г. планираните приходи в бюджета са около 30.6 милиарда лева. Дори да вземем нереалната ти оценка за 600 милиона ДДС върху емигрантски пари, сметни сам какъв процент е това. А избирателни права имат над 800,000 емигранта, което е доста голям процент от общия брой гласоподаватели.
@Господин: не знам ни един човек – а познавам и контактувам с много – които да са внесли пари в България за депозит. Твърде голямо е недоверието към българските банки, и въобще към политическия климат в България.
Аз с кеш вкарвам повече, отколкото с преводи. Но вярвам на Economist Intteligence Unit които се занимават със сериозни анализи и оценки. Разбира се, тяхната оценка за двойно по-голям поток в заради кеша е средна, за емигрантиските потоци пари за целия свят. Но е достатъчно добра отправна точка.
За дяла от 600 млн ДДС в бюджета – от чужбина: браво бе – малък бил!
2% от бюджета откога са “малко”!??!? При 2% дефицит нали се сещаш какви оценки за кредитния реийтинг на стрната започват да следват, а и сумати други икономически последствия?
Малко по темата на постинга:
* Макар да е указано в полето за адрес в България, че трябва да включва населено място и адрес, на личната карта полето “Адрес” започва с “обл. ….”, “общ. …”.
Това може да обърка много хора които да преписват този целия адрес и да го вкарват във формата, която няма да го приеме.
* Проблем ще имат хората, които имат със себе си български паспорт, но нямат лична карта.
Когато въвеждат адреса си в България, той се проверява буква по буква запетайка по запетайка и ако не съвпада с този в ГРАО – отказ.
Това го проверих.
* На някои мобилни оператори SMS-a с уникалния кода за потвърждение на заявлението се получава моментално – бях свидетел на две такива въвеждания.
За други – над 12 часа по-късно.
* При изпращане от мобилен телефон, след натискане “изпрати” страницата се презарежда и се вижда само най-горната й част (“шапката” с логото на ЦИК и т.н.)
Това не е правилно, защото човек трябва да се сети да скролира надолу за да види дали е минало изпращането, или напротив – има грешка.
* “captcha” твърде често е трудно разчетим. Не съм сигурен, че достатъчно хора ще се сетят, когато е така, просто да въведат каквото и да било и да получат грешка за “captcha”, но и нов такъв с надеждата да е по-разбираем. Или пък да натиснат много малкия линк, вграден в “captcha” картинката, който прави “презареждане” (refresh) само на самата “captcha”.
2% от бюджета са малко, когато говорим за 12% (или повече) от избирателите.
Депозити правят хората, които получават пари от еврозоната. Само за февруари ръстът на депозитите на населението е около половин милиард лева. В Северна Америка доходите ви са в друга валута и има значителен валутен риск, който не оправдава депозити в България, но за пращащите пари от Европа е друго.
Краси, относно тези 770 милиона евро чета следното:
“Парите от емигрантите, регистрирани от БНБ, обхващат както официалните трансфери през банки или дружества за парични преводи, така и неофициалните.”
Т.е. тук влиза и кеша!
Също така, част от кеша, обявен по подобен начин, със сигурност са пари от престъпна дейност.
Относно приходите в бюджета, отделно от споменатите 30.5 милиарда са приходите от местни данъци и такси, така че общата сума е по-голяма.
Относно депозитите ще подчертая, че България е във валутен борд и те не могат да нарастват заради печатане на пари като в САЩ. Парите в страната се увеличават само чрез влизане на пари от вън. Икономически бум сега няма (меко казано), така че продължаващият ръст на депозитите за мен е ясно откъде идва.
Разходите на Министерството на външните работи за 2011 г. са 114.4 млн. лв. Да кажем, че косвено (чрез данъчни постъпления от харченето на емигрантски пари от трайно напусналите България, т.е без да включваме сезонните работници и разделените семейства) успяваме да съберем парите за Външно министерство 🙂
Ха!
“В България парични преводи от емигрантите се използват основно за закупуване на недвижими имоти, отчитани като преки чуждестранни инвестиции, подчерта проф. Христова-Балканска.”
Да ти кажа ли, че не съм щастлив от увеличаването на цените на жилищата? 😛
И последно:
“80 на сто от емигрантите не пращат пари у дома”
http://www.monitor.bg/article?id=299785
@Господин Гюров
Наистина не знам кое е по абсурдно. Значи според вас е по уместно да дадете на 10 автобуса от турция с 2 регистрирани адреса да ви гласуват за правителството или останалите Българи които не само може да са временно в чужбина,но и половината им роднини, родители, приятели са на територията на България. Аз като студент ще съм тук може би още година и после се връщам, искате да ми кажете, че заради моята 1 година аз после ще трая какво ми изберат хората вместо мен ?
Автобусите от Турция вече не могат да гласуват в България. Гласуват директно в Турция.
@Константин Койнов
Нищо такова. Има много страни, в които е въведен принцип на уседналостта или за предварителна регистрация за гласуване. Ако се въведе последното, при обявяване на избори трябва примерно между един и два месеца преди това да се регистрирате в секцията, където ще гласувате. Така автоматично отпадат всякакви мъртви души и други измами.