Второто десетилетие на 21-ви век. Поне 15 години от масовото навлизане на интернет. В България държавата все още прави безсмислени уебсайтове, които обявява за “електронна услуга”.
Такъв е случай с обявеният днес сайт за “имотните измами” – www.property-in-bulgaria.bg.
Секцията му за “имотни измами” е нищожна част. Но всички медийни заглавия обявиха едва ли не сайта за точно с такава цел. Дали от незнание на държавните служители, натоварени да съобщят на медиите, или защото журналистите намират всички други негови части за скучни и непредизвикващи новина.
Но по-големият проблем, е че този сайт не предлага никаква електронна услуга. Страниците му се състоят от сух, скучен, трудно четим текст. И как няма да е така, след като съдържанието му е леко редктиран “copy/paste” (“копиран и вмъкнат”) текст от неразбираемият за обикновените граждани юридически език.
Безкрайни цитирания на членове на други закони – но без най-елементарното и съставляващо основата на интернет: препратки (“линкове”) към въпросните външни страници.
Плюс вбесяващото вече “пестене на хартия” – текстът е натъпкан без разстояние между параграфите и дори без вмъкване навътре на първото изречение от параграф. За да се чете по-лесно. Да се вижда къде свършва една мисъл и почва друга.
“Пестене на хартия” – защото този начин на писане (и мислене) явно е остатък от бедните комунистически времена, когато хартията беше “кът”. И всяко свободно място на един лист се натъпкваше максимално, без значение дали е четимо.
Но тогава беше оправдано. А сега? И то на уеб-сайт, където “пространството” е неограничено! А един свободен ред между параграфите е един байт (все едно още един символ в текста) …
“Порталът осигурява директно онлайн обслужване на гражданите” … Кое му е “директното”? И кое – “онлайн”? Всичката тази информация може да се намери на безброй други сайтове, направени отдавна самостоятелно от будни хора или бизнеси. Включително и на английски. Ааа! Защото премиерът бил казал, че причината за 30 000 лева за сайта е английското посолство – то го искало от години … Много навреме, няма що: при срива на пазара на недвижими имоти.
Този “сайт” – само със статични страници – се прави за един работен ден от един човек. Защото, както вече писах, текста не е много различен от този в различните закони и наредби. Но пък на 5-ти декември щял да изпраща SMS при промяна в собствеността. Браво. Но откъде държавата ще знае кой е мобилния номер на даден собственик? Нечувано би било частните мобилни фирми да предоставят тази информация за подобни нужди без съгласие на собственика на номера. В нормалните държави, обаче.
Ако или пък собственикът на имот трябва да си “регистрира” мобилния номер към имота – как ще стане това? С ходене в общината? И особено интересно: ще има ли “такса” за “услугата”?
Как би трябвало да изглежда един такъв сайт
Откъде да започнем? Може би от най-елементарното: да има калкулатори на данъците върху имот, например. Някой да се поразмърда, да събере различните такси и данъци (ако въобще са толкова различни) в различните населени места. И да предложи проста страничка: въведете населеното място и цената на имота – ето ви всички негови данъци и такси.
Но я да се върнем към прокламираната “борба с имотни измами”. Най-елементарно нужното за нея е регистър на имотите. Въпродсният нов сайт не предлага това.
Но пък имало такъв, казват: www.icadastre.bg.
Ами опитайте го. И го сравнете с този на град Ню Йорк – където нито трябва да се регистрирате, нито да плащате, за да видите кой е собственик на даден имот.
За разлика, за да можете въобще да ползвате каквото и да е на icadastre.bg, първо трябва да се “регистрирате”. Разпитват ви за имена, ЕГН, телефон, адрес и всякакви други подробности. Защото явно не може ей така гражданите да правят справки, без държавата да знае кой, какво и защо …
След регистрация, зарадвани, избираме връзка “Собственост и собственици” – за да проверим нашата си собственост.
Обаче изненада: сайтът ни съобщава че “Търсенето по избраните критерии не е разрешено за вашата роля“. Каква “роля” ? Как да я “сменя”, че да си свърша работа?
Аха, трябва да се задълбаем в четене на всяка думичка на всяка страница на сайта – особено тези с най-малките буквички и хоп: откриваме един невзрачен ред (между други два) с невзрачна връзка в края му “Виж цени”.
Страхотно, значи все пак мога да платя с … платежно нареждане … което трябва да сканирам … и да им пратя по емейл … след което “Зареждането на преведените суми се извършва в рамките на 3 работни дни” …
Не може да бъде, търсим отново. Стигаме до страницата “помощ”, където отркиваме, че можело и електронно плащане. Но как? Никъде не става ясно.
Защо вместо безсмисленото и загадъчно съобщение, когато би трябвало да стане ясно как да платим, не ни показват простичко страница за електронно плащане?
Американците имат един лаф, който характеризира много добре икономическия им успех: “Не може някой да иска да ти даде пари, а ти да не можеш да му ги вземеш!“. Неслучайно са много напред от нас. Ама много!
Интернет-поколението пък създаде културата на “незабавното удовлетворение“: хвани емоцията на човека в момента, в който той има нужда или желание. Тогава, когато е готов да направи това, което ще те облагодетелства. Ако го разочароваш – изтърваш го, а оттам – и прихода си.
Това са елементарни уроци. Простички, обозрими, но фундаментални за съвременния свят. Те явно не са достигнали до съзнанието на българските държавници.
Жалко – защото истинските електронни услуги могат да спестят адски много средства и нерви на данъкоплатците.
Гледната точка е интересна, но май малко крайна 🙂
Наред с многото добри неща в текста има и безумия като това, че 1 човек може да направи този сайт за 1 ден…
Малко в стил : “логото на NIKE мога да го направя за 30 секунди, защо ли в момента струва милиарди ?” 🙂
За протокола- нито знам кой е правил сайта, нито имам някакво отношение.
Аз като гражданин съм доволен, че някой е помислил за нещо и посоката е вярна. Надявам се някой ден да се стигне и до по-смислена реализация.
Ще разгледам и другите статии в блога.
Поздрави
@Ralev: прав сте за това че не може да се направи за един ден.
Но само заради това, че страниците ги има на английски и руски, което иска превод.
Иначе сайта има 22 страници, и пердвид че повечето са дословно копие от закони, правилнци и наредби, аз продължавам да твърдя, че в същинската му част – без превода – сайтът спокойно може да бъде направен за един ден.
Ако ли пък предварително са подготвени текстовете и картинките, самото създаване на съдържанието на сайта е от порядъка на не повече от 2-3 часа работа – което включва инсталиране и настройка на някоя известна платформа за управление на съдържание.
Правил съм достатъчно много сайтове за да знам ссъс сигурност колко е труда за подобен.
Краси, колко пъти да ти казвам, че всички , които можехме да направим нещо – избягахме. 🙂 Сега се правят някакви сайтове за отчитане на дейност и прибиране на “едни пари” и толкова..