1885-та: предпоследната българска дързост

Untitled-112

(снимка: www.bulgarianhistory.org)

На 6-ти септември 1885 г. едни други българи извършиха предпоследното българско дръзко деяние. Само още едно може да се сравни с него – спасяването на българските евреи от концлагерите.

През останалото време няма друг дързък български проект. Днешните българи отдавна не сме дръзки. Не само в политиката. Няма дързък наш проект в архитектурата, няма в изкуството. Никъде няма.

Смятаме, че сме патриоти, защото си спомняме за забележителните моменти в историята си. Но правим това само на националните празници. Тогава чувстваме гордост, приповдигнатост.

Това не е патриотизъм. Патриотизъм е ако в останалите 360 дни в годината мислим и постъпваме като тези, чиито памет и действия почитаме. Патриотизъм е ако отвреме-навреме направим нещо дръзко от величината на това, което те са направили.

Не са нужни огромни маси хора за нещо дръзко. Пример са пак същите тези наши национални герои, шепа хора на 6-ти септември 1885-та, постигнали огромна промяна.

Трябва просто да се сещаме всеки ден във всяко наше действие да бъдем патриоти. Да мислим дали така ли биха постъпили Левски, Ботев или дръзките водачи на Съединението.

Звучи като че ли слагаме прекалено висока летва пред ежедневното. Но след като сме стигнали дотам да правим компромиси с основни морални и цивилизационни правила, може би само това би ни стимулирало.

Ако наистина сме патриоти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *