Електронна „показуха“

„Показуха“ е руска дума. Използваше се доста в комунистическа България.

Когато се очакваше проверка от висшестоящите в армията, войниците трябваше да „варосваме“ бордюрите и фиданките. И да обираме фасовете, да премахваме треволяци. За да изглеждат „поддържани“.

Същото беше прилагано и в бойните учения.

Временно и повърхностно, само докато мине проверката. Без смисъл. Без съдържание.  „Замазване на очите“ – това е може би най-добрият превод на тази дума.

Същото правят управляващите – не само сегашните – в областта на прословутото електронно правителство: замазват очите на гражданите.

Порталът на министерският съвет за обществени консултации е типична „показуха“.

Първото нещо, което трябва да видя като гражданин, е как мога да се включа в едно обсъждане. Очаквам една проста страничка с описание на стъпки.

Следващото най-важно е да мога да дам емейл-адреса си, за да получавам известие за нови публикувани проекти там. Също и информация кога и къде ще има присъствени обсъждания.

Сайтът има някаква „регистрация“. Но човек не разбира: за какво всъщност се регистрира? Какво ще получи? Заслужава ли си?

Вместо тези елементарни задължителни възможности, сайтът праща гражданина в паяжина от препратки. По-скоро е направен да е разбираем и удобен за администрацията, не за хората, към които уж е ориентиран.

Но все пак да се опитаме да го ползваме. Избираме страницата „национални обществени консултации“. Виждаме списък с области. Избираме една от тях.

Хм, нищо не се случва на екрана … Избираме друга област – пак нищо.

О, момент! Оказва се трябва да се „сетим“, че се случва нещо най-долу … в невидимата на монитора ни част на уеб-страницата! Недомислица, наглед „малка“ само за тези, които не разбират колко важно е потребителите да намират всичко лесно и естествено.

От там избираме един проект, например „Проект на Закон за резерва на Въоръжените сили на Република България (20.05.2011 г.)„.  Виждаме срока за обсъждане, прикачен е текста му.

Но къде можем да направим обсъждането на този проект!?!? Тук, в този сайт?  Не намираме никъде указание във форум ли да влезем, емайл до някого ли да пратим. Някой би възразил, че в „Контакт“ има емейл адреси. Но защо човек трябва тепърва да прави усилие да свързва областта на проекта с това кого да потърси в списъка с контакти, като последният просто би трябвало да е  автоматично там?

В някои други проекти все пак има емейл адрес, до който да се пращат предложения.

Но какво „обществено обсъждане“ е това? Как ще види обществото, че някой гражданин е предложил нещо, ако само изпрати емейл? И още по-важно – как ще разбере позицията/реакцията на администрацията по въпроса?

Защото предложенията по емейл до българската администрация почти без изключение просто потъват в пощенските кутии на някой държавен служител. Последните дори не са си направили  труда да сложат един автоматичен отговор от типа „благодарим за интереса и участието“.

Един пример е над 8-месечното мълчание на МВнР по няколко запитвания по емейл, при това адресирани до няколко различни служители.

Другият пример: преди повече от месец писах на Министерството на правосъдието, че регистърът на юридическите лица с нестопанска цел на техния сайт не работи (не дава никакви резултати каквото и да въведем за търсене, а преди работещи справки дават програмна  грешка).

Никакъв знак, че са получили емейла ми. Не би имало значение, ако все пак бяха оправили сайта си. Но нищо подобно.

Има много други примери за формално изпълнение на идеи по електронното правителство. Много от тях са объркващи, без логика, без смисъл. Други изискват огромни технически познания от обикновения гражданин, за да ги използва. А може да бъдат направени лесно.

Трети са просто плашещи и объркващи обикновения човек, като в същото време приучават към опасни навици в ползването на интернет.

Несъмнено, вината не е в липсата на технически познания у българските компютърни специалисти.

Проблемът е в приемането на „показухата“ като „свършена работа“.

Отговорността е на политиците и държавната администрация. Докато те продължават да нехаят дали създаваните от тях решения са полезни и улесняващи, ще продължи 20-годишното говорене за електронно правителство.

Но без съществено правене.

 

2 thoughts on “Електронна „показуха“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *