За левите е ясно – държавния контрол за тях е цел номер едно.
Но защо все по-често се оказва, че и десните са привърженици на контрола върху словото, а сега и върху правото на личен живот?
Камарата на представителите на американския Конгрес преди дни отхвърли забрана върху практиката , започнала наскоро: работодателите да изискват потребителското име и паролата от социални мрежи като Фейсбук на кандидати за работа.
Явно реалната дясна политическа философия не се покрива с демокрацията. Същите конгресмени наскоро бяха яростни защитници на ACTA, международното споразумение за борба срещу контрабандата, което обаче – ако бъде прието в сегашния му вид – застрашава най-продуктивната революция в историята на човечеството: обмена на идеи и информация Интернет.
Американските десни (и някои техни колеги от Европа – като спечелилата абсолютно мнозинство дясна партия в Унгария) са очевидно за свобода на предприемачеството и по-малка намеса на държавата в бизнеса. Но когато става въпрос за намеса на същия този бизнес в правото на неприкосновен личен живот, същите тези прокламатори на свободата са върли защитници на методите от “1984”.
Затова явно трябва да делим политическият спектър на три части: леви, десни и демократи.