(снимки: theglobeandmail.com)
6-и октомври, 9:30 сутринта. Обещание за слънчев ден.
Едно по-голямо оживление по улиците. Хора на най-различни възрасти влизат спокойно в центровете на общностите или училищата, за да гласуват в редовните парламентарни избори на провинция Онтарио, Канада.
13.2 милиона жители, от които 8.7 милиона избиратели. Но над два пъти по-малко депутати от България (със 7.4 милиона граждани) – само 107.
Дори за един огромен и адски динамичен град като Торонто – 5 милиона жители с градовете-сателити – е невероятно спокойно.
Може би защото човек може да гласува и в 10-те дни преди самия изборен ден?
И дори по пощата.
Ако си получил предварително пратеното по пощата “известие за гласуване”, влизаш и гласуваш моментално: показваш го заедно с идентификация (например шофьорска книжка) и срещу това получаваш бюлетина.
Ако не си носиш “известие за гласуване”, се записваш на отделно място и тогава гласуваш. Там чакат 3-4-ма души, но пак се минава бързо.
Има около десет маси с по двама обработващи (повечето доброволци) – на практика десет “комисии” само в една избирателна секция.
На метър зад всяка такава двама приемащи гласовете, има малка училищна маса. На нея малка, полу-отворена кутия от твърд картон – на практика “избирателна кабинка”. Достатъчна да прикрие какво отбелязваш в бюлетината. Не че някой гледа …

Шест кандидата в моя район: мажоритарна система – гласуваш за човек, не за партия. Въпреки това, всички кандидати представляват някоя партия – парадоксално или не, това е факт точно в системата, предразполагаща най-много независимите кандидати. И при положение, че независимият кандидат трябва да внесе само $1000 депозит (за България е 15 000 лв!!!).
Бюлетината е малка, черен фон, имената на кандидатите в бяло. Полето за отбелязване е голямо бяло кръгче.

Няма значение с какъв знак ще отбележиш там: има ли нещо вътре само в едно от полетата, бюлетината е валидна (пише го изрично).
Урната е от картон, непрозрачна.

Пускаш сгънатата на хармоника бюлетина, докато един от обслужващите урната отбелязва в предварително разпечатания списък избиратели, че си гласувал. Не се подписваш никъде.
Ако предварително знаеш за кого ще гласуваш – минаваш за 1 минута. Приятен ден!
Теоретичните възможности за злоупотреби – огромни, ако ги оставим на богатото въображение на българския манталитет.
Реалните злоупотреби – нула.
А в някои щати в САЩ тепърва дори има дебат дали да искат идентификация при гласуване …
