„Жълтият милиционер“: дежурен по електронно правителство

Българското „електронно правителство“ предоставя твърде малко реални услуги.

Освен ако някой се бърка: електронните образци на бланки за писмено-подавани документи, с каквито е пълен специално предназначеният портал www.egov.bg, не влизат в това число.

Би било добре ако поне малкото налични електронни услуги работят безупречно, гладко и безпроблемно за гражданите. И да изискват минимална компютърна грамотност.

Дали сте данъкоплатец, служител във фирма или учреждение, или предприемач – със сигурност ще предпочетете да си свършите бързо и ефективно работата с държавната администрация. Без да трябва да ходите „на място“ и да висите по опашки.

Интернет-страниците на електронното правителство би трябвало да ви дават точно такава възможност.

Българската държава, обаче, не мисли така. Или въобще не мисли.

Защото на нейните интернет-страници ви очакват безброй недоразумения.

Най-голямото от тях е „жълтият милиционер“, дежурен по електронно правителство.

С Firefox – най-ползвания в България браузър – заредете сайта на Търговския регистър и от ляво, изберете „Електронни услуги“.
Или на сайта на Националната Агенция за Приходите в средното каре „Електронни услуги“, изберете връзката към https://inetdec.nra.bg .

Какво виждате?

Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.

От какво „пази“ този милиционер?

На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.

Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на „гише“.

За щастие, поне едно е сигурно – „жълтият милиционер“ не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт.

Точно това ви казват предупредителните надписи около него. Но дори и интернет-браузърът ви да е на български език, нямате никакъв шанс като обикновен човек да разберете какъв е проблема.

На повечето сайтове за електронни услуги на администрацията се очаква да въвеждате ваша ценна и строго пазена лична или фирмена информация.

Вместо това, ви посрещат плашещи предупреждения. И то не какви да е, а поставящи под въпрос точно сигурността на връзката и автентичността на сайта!

Какво ще направите, като видите всички тези предупреждения?

Почти сигурно ще се откажете от предложението да бъдете обслужен от държавата по този начин.

Защото колко ще са достатъчно „смелите“ да щракнат цели пет (!!!) последователни предупреждения (с Firefox)? На всяка стъпка да изчетат текстовете им, да ги разберат. И след всичко това, все още да имат смелостта да подадат на администрацията своята ценна информация чрез подобен сайт?

Освен ако, разбира се, смятаме за нормално не кой да е, а точно НАП да ни съветва да изберем „Continue to this website (not recommended)„. Ей така, на английски, без дори да ни обяснява за какво става въпрос (надписа се превежда „Продължете към този уебсайт (не се препоръчва).“

Забелязахте ли фразата „не се препоръчва“?

На всичко отгоре, точно този текст ще видим само с по-малко популярния в България браузър Internet Explorer. Никой във въпросните институции не е обяснил какво да правят ползващите Firefox, Chrome, Safari и Opera.

Предаването на информация с висока степен на тайна по интернет се защитава с криптирана („засекретена“) връзка между браузъра и интернет-сайта. Така никой не може да „подслуша“ комуникацията на данни някъде по средата. Например, някой администратор в Интернет-провайдъра, или – нещо „нечувано“, разбира се – законово неупълномощен друг държавен орган.

Ако имате „безстрашието“ да се съгласите с всички тези предупреждения (и, разбира се, разберете кое е „съгласяване“, особено на друг език), връзката ви все пак ще бъде криптирана.

Това не е нормалния начин да реагираме на проблеми със сигурността в интернет.

Един брилянтен „параграф 22

Ако потребителя се „сети“ предварително, че трябва да има универсален електронен подпис, неговото инсталиране предотвратява появата на „милиционера“ във Firefox. Но това е просто друг начин хората да бъдат учени да игнорират предупреждения за доверие към интернет-сайтове.

Какво пречи, когато изберем страница за електронна услуга, вместо веднага да бъдем шокирани с „милиционера“, първо просто и кратко да ни кажат от какво имаме нужда? И чак тогава да ни препращат към същинската електронна услуга.

Или да ни предложат възможност да опитаме първо дали имаме електронен подпис и дали той е настроен правилно?

О, един момент: страница за такава проба има все пак на сайта на Търговския регистър – „Тестово подписване“.

Преодоляваме недомислието, че тя е чак най-долу, доста след връзката към „Електронни услуги“. Щракаме към нея за да изпробваме електронния си подпис и … О! Нима сте изненадани? Пак „жълтият милиционер“!

Малко са похвалните изключения като Националната Здравно-Осигурителна Каса (НЗОК). Там предварително обясняват какво ви трябва и къде да го намерите. И възможността да проверите дали е готов за ползване електронния ви подпис не ви вкарва в порочен кръг …

Възможно ли е все пак всичко да преминава гладко, без „милиционери“?

Без неразумни и опасни съвети да доверяваме ценната си информация на сайтове, които изрично „не се препоръчват“?

Възможно е. Просто българските фирми, продаващи на държавната администрация услуги за електронен подпис – B-Trust, StampIt и всички други – трябва да работят професионално.

Ако не – правителството да ги задължи.

Ще струва известна допълнителна сума: нужно е  да бъдат оторизирани от фирми, на които браузърите по подразбиране имат доверие. Сумата не е кой знае колко – около 50 лв за сайт на година. А и както е нормално за всеки бизнес, просто ще натоварят клиента – в случая правителството – с този допълнителен разход.

Но страхотно ще улеснят гражданите и бизнеса, за които в крайна сметка са предназначени тези услуги на електронното правителство.

И няма да ни плашат с „жълти милиционери“.

Тъй както няма съмнение в техническата компетентност на фирмите за електронен подпис, остават нужни само отговорност и професионализъм. А у държавната администрация – старание да бъде реално, а не само показно полезна.

Качества, масово липсващи в реализацията на българското електронно правителство както на управленско, така и на техническо ниво.

5 thoughts on “„Жълтият милиционер“: дежурен по електронно правителство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *