Преди няколко години се оказа, че с фалшифицирани подпис на тогавашния кмет на София – сега премиер – Бойко Борисов са вършени десетки измами, предимно с имоти на общината, някои от които в огромни размери от порядъка на милиони евро.
С цел предотвратяване на измами при прехвърляне на задлъжнели фирми, тези дни правителството се опитва да прокара крайно неадекватната мярка да затвори свободния достъп до досега публичния фирмен регистър. Пак заради страхове от страна на собствениците на фирми за подписа и личните им данни.
Чудя се, как така никой досега по света не се е сетил да прави подобни сериозни сделки с фалшив подпис? Например да продаде или да си присвои втората по богатство фирма в света, Епъл, струваща около 400 милиарда долара, просто срещу подпис? Защото подписът на Стив Джобс, все още главен изпълнителен директор там, се намира официално и свободно на интернет от десетки години – ето тук, в колонката под снимката му вдясно.
В България – движение назад. Вместо да решим съвременно и технологично въпроса, да елиминираме крайно несигурната процедура по заверяване на сделки пред очевидно продажни (на ниска цена) нотариуси, се опитваме пак да откриваме топлата вода.
Свръхелементарно е: всяка промяна в собствеността да се вкарва от собственика директно в уебсайта на регистъра. Разбрира се, трябва да се подсигури, че наистина собственикът прави промяната. Това става като си издаде усъвършенстван цифров сертификат срещу проверка на самоличността и собствеността (по лична карта и фирмени документи).
Тогава, за да злоупотреби, един измамник не само би трябвало да има в ръцете си чип-картата със сертификата на нея (която не присъства като информация на сайта на регистъра, за ралика от подписа и личните данни), но и паролата за достъп до самата карта, която знае само собственика на сертификата.
“Топлата вода” в тази област на сигурността отдавна е открита: ценното, което имаш (подписа) трябва да е защитен с нещо, което само ти знаеш (паролата).
Разбира се, има ли достатъчно много корумпирани служители във веригата, били те държавни или частни, готови да приемат съответния “пазарен” (изгоден и за двете страни подкуп), никоя система не може да предложи 100% защита.
Но една електронна система на поддържане и прехвърляне на собствеността би намалила все пак многократно твърде лесните и масови днес измами.
Аз мога да ви отговоря какъв е проблема на собствениците на фирми. Аз съм собственик на микрофирма, подала съм си информация в търг.регистър. в момента всеки би могъл да научи моето ЕГН, трите имена и адрес и да ги използва при сключване на договори от мое име.
Не знам как става това, но в последните месеци се разкриха много злоупотреби на изтеглени кредити от чуждо име, на продадени карти за джи-ес-ем-ми. Един хубав ден жертвите се събуждат със задължение към някого в размер на годишната си заплата, само защото някой е използвал техните данни.
Не е необходимо някой да фалшифицира договор с мултинационална компания или както там стего формулирали.
Достатъчно е някой да ми продаде фирма със стотина хиляди лева кредити, банките да заведат изпълнителни дела срещу мен, да ми забранят да излизам в чужбина и да ми продадат имуществото, пък после – иди доказвай че нямаш сестра.
Освен това в България действа Закон за защита на личните данни, ако не знаете.
Този закон напълно се обезсмисля от Търг.регистър в сегашния му вид.
Да, но ние, собствениците на фирми имаме задължения по този закон да опазваме личните данни на лицата, с които работим.
И ако не подадем съответните декларации биваме добре глобявани.
Така че – или трябва да отпадне този закон изобщо, или да бъде валиден за всички граждани, в частност и за собствениците на фирми в България.
Искам на всички в чужбина да кажа, че в България освен кредитните милионери има и едни странни птици-предприемачи, които оцеляват напук на обстоятелствата, но все пак са вид застрашен от изчезване.
Те са вечните потърпевши и не са защитени от никого- нито от държавата, нито от ЮНЕСКО. А всъщност предствляват национално богатство и скоро ще останат единствено с историческа стойност. 🙂
@Daniela Nikolova: радвам се, започваме смислена, логична дискусия.
Ще започна с това – моите почитания, че правите бизнес в България! Това наистина е подвиг предвид условията и проблемите!
Като специалист по информационна сигурност в третия по големина мобилен оператор в Канада, се занимавам се с измами чрез лични данни – не на ниво прехвърляне на фирми – всеки ден.
Мога да ви гарантирам, че никоя единична мярка, сама по себе си, не може да предотврати или да намали драстично злоупотребите с лични данни.
Ако има твърде *много* слаби звена във веригата от действия, нужна за измамата, проблема е практически нерешим.
Това е проблем не със системите, с достъпа, с публичността, а с хората. Или по-точно с тяхната почтеност, честност, морал.
Как нотариуса е заверил едно фалшиво прехвърляне на фирма? Нима е сляп или е от вчера, че не може да забележи измамата, ако му представят фалшифицирана лична карта?
Не го вярвам. Просто нотариуса най-вероятно умишлено участва в измамата срещу подкуп, или просто не му пука ако зажележи фалшификат – той е там да си изкара неговите пари, и си “затваря очите”.
Но може и по-зле – например въобще да не иска да види карта, а само реални данни. Тогава очевидно е в “играта” и грубо нарушава закона.
Абсолютно същото е и със заеми в банки, с купуване на SIM карти и т.н.
По цялата верига, през която минава покупката, са навързани достатъно на брой безксрупулни хора, които не им пука за вас, престрашават се да рискуват (то пък един риск с това правосъдие, но за това – по-нататък), и приемат очевидна измама.
Иначе има много просто механизми за контрол на подобни измами – дори по-лесно изпълними от посочения от мен.
Ето ви няколко, които е хубаво дори и да се комбинират:
(1) по-прост и лесен начин: да се иска потвърждение от собственика в сайта на АП при прехвърляне на фирма. Сайта да иска собственика (или нейния управител) да въведе дадено число от фирмената или личната си данъчна или ДДС декларация от последната година/месец.
Това число няма как да го знаят измамниците. В същото време, има логика в собтвеника да пази тази информация (данъчна или ДДС декларация).
(2) по-сложен начин: всеки собственик да отиде веднъж в АП (където ще бъде проверена самоличността му и други документи на фирмата) и да регистрира свой акаунт на сайта им. Паролата да е задължително дълга и сложна (например минимум 10 символа с поне две големи букви, две цифри, два символа).
Отново, при прехвърляне на фирма да трябва собственика да се включи на сайта на АП и да потвърди прехвърлянето.
Мога да посоча още много подобни идеи.
Но всички изискват почтеност на участниците в процеса – били те нотариуси, държавни служители, банкови служители, продавачи.
Ако аз имам “човек” в данъчното с достъп до данъчните декларации, който срещу заплащане или други мотиви е готов да ми направи “услуга”, или познавам системния администратор на сайта на АП, то дори и с горепосочените защити пак може да бъде злоупотребено.
Ако хората нямат ценности като морал, честност, почтеност, воля да следват правилното, а не само непосредствено материално изгодното, няма никакъв начин подобни проблеми да бъдат решени.
Мога да ви кажа “сценарий” при който, дори ако бъде спрян публичният достъп до регистъра на АП, пак може да има много злоупотреби. Срещу съответната сума подкуп, системен администратор в АП може да копира цялата база данни с всички регистрации. “Купувача” на тази информация пък, от своя страна, да направи “бизнес на дребно” като предлага срещу съответна сума данни за регистрация на една или няколко фирми.
Разбира се, абсолютно нужно е и твърдо преследване на престъпващите закона.
Но пък и то, от своя страна, може да е само успешно и ефективно ако пазителите на закона имат морал, ценности, честност, почтеност, воля.
Видяхте ли как се завъртяхме в омагьосан кръг? Излизането от него е само по силите на отделните хора, които всеки ден, във всяка постъпка в професионалния и личния си живот трябва да следват морала, общоприетите човешки принципи и ценности.
За съжаление сте безкрайно прав.
Така или иначе проблемът се корени в цялостната ситуация на престъпно поведение на служители, институции и най-вече в масовата безнаказаност, която е не случайно, а съвсем удобно за определени страни явление.
По същество за мен има няколко въпроса тук:
1. Според Вас накърняват ли се нечии интереси ако ПОЛЗОВАТЕЛИТЕ на търговския регистър се идентифицират по някакъв начин. Например в НАП – за електронен достъп до услуги подаваме еднократно заявление, обвързано с електронния ни подпис. Защо да не се прави поне това.
2. Не е ли възможно подаваните от нас сканирани формуляри на документи(най-вече в jpg формат) да претърпят допълнителна обработка- като им поставят черни маркери върху ЕГН и лични данни на собствениците. Да се виждат само имената.
3. Да има две нива на достъп: Първо: за общо ползване, където се вижда име на фирма и ГФО ( Годишни финансови отчети) ; Второ ниво с по-пълна информация относно общи събрания, учредителни договори и т.н. и със идентификация и контрол на достъпа.
С някоя от мерките дотук ще се предотврати или поне ще падне цената на евентуално продавана информация от вътрешни лица.
4. Дали наистина е толкова скъпо да се актуализира софтуера им, защото това се носеше във новините?
5. Необходима ли е защита на личните данни изобщо. Какви са международните тенденции за това.
За съжаление много въпроси остават без отговор, още повече че сега, един месец по-късно, вече влязохме в предизборна обстановка и имам чувството че се въртим в скоростно влакче на ужасите. От всякъде се изнасят мръсотии и човек трябва да е много хладнокръвен за да запази здрав разум.
И не знам дали някой в нашата държава ще разсъждава спокойно и разумно поне до местните избори. Да идват и да заминават по-бързо, защото и без това нищо няма да променят. За съжаление. Според мен ще се потвърдят резултатите от предходните местни избори и ще се запазят старите съотношения и старите физиономии и старата колективна безотговорност. Дано не съм права.
С най- добри поздрави!
Абсолютно съм съгласен, че никоя единична мярка, сама по себе си, не може да предотврати или да намали драстично злоупотребите с лични данни.
Ако вече сте жертва на такава злоупотреба трябва Вие да доказвате фалшификацията, чрез една много скъпа съдебна процедура, която не се знае кога и как ще завърши. Не се знае дали съда няма до пожелае да си затвори очите за вашите документи. Ако се обърнете към прокуратурата, не се знае дали прокурора ще има желание да установи фалшификацията и да предприеме действия във Ваша защита.
Затова, молете се да не привлечете вниманието на мафията на измамниците, която има свои хора във всички институции и контролни органи.
Петко Тенев