Президентът Георги Първанов безспорно има доказани морални прегрешения. И категорично би трябвало отдавна да не е на този пост – поне откак стана ясно, че е сътрудничил на ДС.
Но това не оправдава абсолютно по никакъв начин вицепремиера Дянков – или който и да е друг – да отправя необосновани, неподкрепени с никакви факти твърдения към публична личност.
Никаква политическа пристрастност: по същия начин, никой няма моралното право да набедява без никакви факти Иван Костов, например.
Безотговорното, безнаказно набедяване в огромни прегрешения – и особено автоматичното им приемане – е огромна болест в България. За съжаление, от нея страда мнозинството сънародници.
Наличието на доказана морална вина в една област не дава никакво право за “автоматично” безкритично приемане на подхвърлени произволно, необосновани други обвинения. Едно твърдение не доказва вина просто съм самото си изричане, пък било то и от устата на висша държавна фигура.
Докато не се научим да не “правим новина” от подобен опасен вид популизъм, и да не вярваме докато се появят поне някакви докзателства, няма да просперираме. И то в никоя област. Колкото и да се напъваме.
Защото просперитета на една нация безспорно е свързан с моралното й здраве.