Принципът „те си знаят“ в българската журналистика

Следящите реномирани медийни издания на други езици със сигурност са забелязали това: трудно е да следиш събития в българската преса.

Отразяването на едно събитие рядко следва добре известни журналистически и стилистични правила. Обикновено дадена публиакция, особено новинарска, е куп нахвърляни абзаци, без особена връзка помежду си.

За разлика от общоприетата и отдавна известна структура: въведение с последното развитие по новината, след което някъде най-късно по средата на текста има припомняне как е започнало всичко, какъв е основния проблем, от който е тръгнала новината.

Ясно се забелязва как българската преса разчита на това, че читателя вече е „навътре“ с новината, че е следил подробно развитието й до този момент. Няма припомняне. Ако човек по някакви причини не е следил новините няколко дни, почти сигурно ще се чуди на поне няколко новини – какво е станало всъщност, какъв е проблема, как е започнало всичко.

„Те си знаят“ е явно доста фундаментален „принцип“ в българската новинарска журналистика.

Чета информацията на Всеки Ден за избора на председател на СДС. Разбирам, че Мартин Димитров е преизбран. Но не мога да науча какъв е резултатът. Журналистът до таква степен е увлечен в разчепкването на това кой какво е казал, че е забравил да включи едва ли не най-важното от това събитие: с колко е спечелил Димитров.

За съжаление, подобен „стил“ се практикува от огромната част от изданията. Особено тези без сериозна редакторска работа – предимно медии, представени само чрез интернет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *