Когато заживях в Канада през 1995-та, ми беше смешно и ми звучеше надуто, когато някой от сънародниците вмъкваше с лекота английска дума в разговор на български.
След време разбрах, че това се случва неусетно. Особено в онези години, когато много неща ги нямаше в българската действителност. “Оправдание” беше и професията ми – информационни технологии, която винаги е била изпълена с чуждици (няма собствена българска дума за “компютър”, докато във френския има).
Започнах съзнателно да се опитвам да се “хващам” преди да вмъкна чуждица в разговор, и да произнасям българската дума.
Чужбина, казваха ми: няма как, този процес е просто естествен.
Оказа се, обаче, че не само аз – или въобще българите в чужбина – страдаме от “синдрома” на твърде лесно “създаване” на “нови” думи в българския език.
Българските обществени фигури през последните 20-на години масово и безразборно “официализираха” нови думи в езика ни. За съжаление, вместо да бъдат страж на езиковата чистота, медиите мултиплицираха ефекта многократно.
Не обичам да съм голословен, затова ето няколко конкретни примера, с “превод” на български:
- реконквист
на български: повторно завладяване, презавладяване
- интервенирали
на български: намесили
- Доц. Юлия Джоргова: Телемедицината дава възможност за по-бърза и екзактна диагностика
на български: точна
- Започва интервенционното изкупуване на зърно
на български: ??? ( вероятно е термин от борсата на суровини )
- Футбол: Славия – Хамбургер (превю)
на български: репортаж (не че това е много българска дума), или преглед
- Флаер на кандидата за председател на СДС Румен Христов
на български: листовка
- Илиана Йотовa, депутат: Може ли да вмъкна една ремаркА? (в ТВ предаване)
на български: забележка
- “… направихме мастерирането в студиото на … ” – певица на финал в Евровизия 2009, по “БГ Радио” 4 февр 2009
на български: звукообработка
- лекарствата-генерици
на български: безлицензни лекарства
- Картел и на пазара за уелнес и СПА отдих
на български: ????
- парламентарната инициатива била инспирирана от изпълнителната власт
на български: вдъхновена
—–
* вчуждяване – измислена от мен дума, все пак звучи по-добре от някоя от гореизброените
Колкото пъти се “зачекне” темата за чистотата на българския език в момента, все се връщаме към Богоровата “драсни-пални-клечица” или по-популярния и вариант -“огниво”. Истината е, че не може езика да стои на това ниво и днес – нормално е да се развива, да се влияе от другите езици, най-вече в зависимост от епохата и модата. Истина е също, че изпадането в крайности /за каквото и да било/ е нежелателно, а наистина точно това се наблюдава в последно време сред родните ни политици и обществени хора.Обаче, това, че използват чуждици, не е резултат от факта, че ЗНАЯТ или ПОЛЗВАТ чужди езици, а от стремежа им да покажат колко са “начетени”, да демонстрират пред “плебеите” поредното “превъзходство” на “патрициите”! Самоче така ни демонстрират /в случая използвах чуждицата, за да избегна повторението / само ограничения си речник и неспособността за нормален изказ. Жалки са, ама кажи какво да ги правим? – да им организираме курсове за правоговор?
Иначе, и на мен ми се е случвало да “търся” думата на български когато съм била дълго време в чуждоезична среда /напр. месеци/ и съм ползвала съответния език-това е извинителна причина, защото в такива случаи мисълта ти тече на другия език, даже съм се хващала. че сънувам на него !
Мисля си, че на много от тях даже не им е ясно какво говорят, ама пуста мода!
Защо не “разпространиха, размножиха”, вместо МУЛТИПЛИЦИРАХА?
Краси, уместен коментар!
Ще сип озволя само едно уточняващо обяснение – при интервенционните изкупувания вината не е българска – това е идиотски термин от сленга на ЕС-документите, по-специално от областта на аграрното субсидиране. Този термин трябва да се възприема именно така и в езиците на страните членки, макар и да се получват конфузни неясноти за незапознатия читател. “Интервенционни цени” са тези минимални цени, по които специални интервенционни агенции изкупуват напр. масло, зърно и пр. от производителите, ако пазарът не позволява те да реализират цена по-висока от “интервенционната” – т.е. в такива случаи Общността “интервенира” (което води до свръх продукция и уж тази практика щеше да се намалява, но ето че сега почва да се говори пак за интервенционни изкупувания – особено в млекопроизводството)
Интервенционно – произлиза от интервенция, употребата е правилна в случая. Възможно е да бъде употребен и “тенденциозното”
Уелнес (eng. Wellness) – Здраве или в случая Здравословен
Интервенционно – произлиза от интервенция, употребата е правилна в случая поради законови норми на ЕС. В друга ситуация е възможно да бъде употребено “тенденциозното”, но в контекста на пазара ще звучи неразбираемо 🙂
Уелнес (eng. Wellness) – Здраве или в случая Здравословен
@Аз: ясно е откъде произлиза. Но за разлика от съществителното “интервенция”, което е доста отдавна в езика ни (поне 100 години), то причастието “интервенционно” е съвсем нова измислица.
Отлично знам и какво е “Wellness”. Посочил съм го защото тихомълком го вмъкват в езика, при положение че поне 50% от хората нямат идея какво е. Толкова ли е трудно малко замисляне дали няма някоя подходяща българска дума? Или дори да посмеят да измислят нова такава, но звучаща на български, с български корен?
1. “Превю” не е репортаж, а анонс /кратка обява/ за репортажа, който следва.
2. “Мастериране” не е “аудиообработка”, а финално, високококачествено смесване на звук или картина /видео/ или и двете /при филми и клипове/. До тогава /до мастерирането/, за улеснение, се работи в по-ниско качество.
3. “Генерици” не са САМО безлицензни, а задължително по-евтини лекарства, производни на оригиналните /ерзац, заместител/.
“тунингован” – http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/26/848410_gordostta_na_putin_lada_niva_s_nemski_dvigatel/
Супер!
Това е много сладко:-)))
“медиация” (вместо звучното и чисто българско “посредничество”)
http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/04/29/894623_konstitucionniiat_sud_ostavi_dds_za_advokatskata/
“кофи шопове”
http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/04/27/1816927_holandski_sud_potvurdi_zabranata_za_prodajbata_na/
“визионерство” – http://www.economedia.bg/eventinfo.php?guid=1824032
“континюитет” очевидно може да бъде заменена от много отдавна съществуващата и на място дума “приемственост”
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/02/2194064_sledizborni_alternativi/
“пълен конфиденс” вместо “пълно доверие” или “пълна увереност” – министърката на спорта
http://www.youtube.com/watch?v=9v8GZIFrHS0&feature=youtu.be
“анималистични” (вместо “животински”)
http://www.mediapool.bg/glavniyat-prokuror-poiska-imuniteta-na-siderov-toi-obvini-soros-news215315.html
“касателство” – вместо “връзка” или “свързаност”
http://m.mediapool.bg/r_215946
Компютър = изчислителна машина
Уелнес енд спа (незнайно защо СПА е с главни букви) = балнеолечение
При генериците е малко по-трудно. Безлицензни е също чуждица. Ако трябва на всяка цена да се използва славянска дума, трябва да е общи или родови лекарства, а не безлицензни или немаркови
Иначе най- грубата чуждица напоследък е реимбурсация.
развитието на езика и смесването му с чуждици е естествен процес , паралален на развитието с на обществото; ако не беше така все още щяхме да ползване за общуване помежду си езика на Кирил и Методий ,който за сегашния българин е точно толкова чужд и напрознат,колкото всеки един друг чужд език