“Вчуждяването”* на българския език

Когато заживях в Канада през 1995-та, ми беше смешно и ми звучеше надуто, когато някой от сънародниците  вмъкваше с лекота английска дума в разговор на български.

След време разбрах, че това се случва неусетно. Особено в онези години, когато много неща ги нямаше в българската действителност. “Оправдание” беше и професията ми – информационни технологии, която винаги е била изпълена с чуждици (няма собствена българска дума за “компютър”, докато във френския има).

Започнах съзнателно да се опитвам да се “хващам” преди да вмъкна чуждица в разговор, и да произнасям българската дума.

Чужбина, казваха ми: няма как, този процес е просто естествен.

Оказа се, обаче, че не само аз – или въобще българите в чужбина – страдаме от “синдрома” на твърде лесно “създаване” на “нови” думи в българския език.

Българските обществени фигури през последните 20-на години масово и безразборно “официализираха” нови думи в езика ни. За съжаление, вместо да бъдат страж на езиковата чистота, медиите мултиплицираха ефекта многократно.

Не обичам да съм голословен, затова ето няколко конкретни примера, с “превод” на български:

  • реконквист
    на български: повторно завладяване, презавладяване
  • Илиана Йотовa, депутат: Може ли да вмъкна една ремаркА? (в ТВ предаване)
    на български: забележка
  • “… направихме мастерирането в студиото на … ” – певица на финал в Евровизия 2009, по “БГ Радио” 4 февр 2009
    на български: звукообработка

—–

* вчуждяване – измислена от мен дума, все пак звучи по-добре от някоя от гореизброените

16 thoughts on ““Вчуждяването”* на българския език

  • 02.09.2009 at 10:02
    Permalink

    Колкото пъти се “зачекне” темата за чистотата на българския език в момента, все се връщаме към Богоровата “драсни-пални-клечица” или по-популярния и вариант -“огниво”. Истината е, че не може езика да стои на това ниво и днес – нормално е да се развива, да се влияе от другите езици, най-вече в зависимост от епохата и модата. Истина е също, че изпадането в крайности /за каквото и да било/ е нежелателно, а наистина точно това се наблюдава в последно време сред родните ни политици и обществени хора.Обаче, това, че използват чуждици, не е резултат от факта, че ЗНАЯТ или ПОЛЗВАТ чужди езици, а от стремежа им да покажат колко са “начетени”, да демонстрират пред “плебеите” поредното “превъзходство” на “патрициите”! Самоче така ни демонстрират /в случая използвах чуждицата, за да избегна повторението / само ограничения си речник и неспособността за нормален изказ. Жалки са, ама кажи какво да ги правим? – да им организираме курсове за правоговор?

    Иначе, и на мен ми се е случвало да “търся” думата на български когато съм била дълго време в чуждоезична среда /напр. месеци/ и съм ползвала съответния език-това е извинителна причина, защото в такива случаи мисълта ти тече на другия език, даже съм се хващала. че сънувам на него !

    Мисля си, че на много от тях даже не им е ясно какво говорят, ама пуста мода!

    Защо не “разпространиха, размножиха”, вместо МУЛТИПЛИЦИРАХА?

  • 10.09.2009 at 11:19
    Permalink

    Краси, уместен коментар!

    Ще сип озволя само едно уточняващо обяснение – при интервенционните изкупувания вината не е българска – това е идиотски термин от сленга на ЕС-документите, по-специално от областта на аграрното субсидиране. Този термин трябва да се възприема именно така и в езиците на страните членки, макар и да се получват конфузни неясноти за незапознатия читател. “Интервенционни цени” са тези минимални цени, по които специални интервенционни агенции изкупуват напр. масло, зърно и пр. от производителите, ако пазарът не позволява те да реализират цена по-висока от “интервенционната” – т.е. в такива случаи Общността “интервенира” (което води до свръх продукция и уж тази практика щеше да се намалява, но ето че сега почва да се говори пак за интервенционни изкупувания – особено в млекопроизводството)

  • 15.01.2010 at 15:40
    Permalink

    Интервенционно – произлиза от интервенция, употребата е правилна в случая. Възможно е да бъде употребен и “тенденциозното”

    Уелнес (eng. Wellness) – Здраве или в случая Здравословен

  • 15.01.2010 at 15:42
    Permalink

    Интервенционно – произлиза от интервенция, употребата е правилна в случая поради законови норми на ЕС. В друга ситуация е възможно да бъде употребено “тенденциозното”, но в контекста на пазара ще звучи неразбираемо 🙂

    Уелнес (eng. Wellness) – Здраве или в случая Здравословен

  • 15.01.2010 at 15:47
    Permalink

    @Аз: ясно е откъде произлиза. Но за разлика от съществителното “интервенция”, което е доста отдавна в езика ни (поне 100 години), то причастието “интервенционно” е съвсем нова измислица.

    Отлично знам и какво е “Wellness”. Посочил съм го защото тихомълком го вмъкват в езика, при положение че поне 50% от хората нямат идея какво е. Толкова ли е трудно малко замисляне дали няма някоя подходяща българска дума? Или дори да посмеят да измислят нова такава, но звучаща на български, с български корен?

  • 16.01.2010 at 03:31
    Permalink

    1. “Превю” не е репортаж, а анонс /кратка обява/ за репортажа, който следва.
    2. “Мастериране” не е “аудиообработка”, а финално, високококачествено смесване на звук или картина /видео/ или и двете /при филми и клипове/. До тогава /до мастерирането/, за улеснение, се работи в по-ниско качество.
    3. “Генерици” не са САМО безлицензни, а задължително по-евтини лекарства, производни на оригиналните /ерзац, заместител/.

  • 28.01.2010 at 05:29
    Permalink

    Супер!
    Това е много сладко:-)))

  • 10.02.2014 at 00:28
    Permalink

    “касателство” – вместо “връзка” или “свързаност”

    http://m.mediapool.bg/r_215946

  • 27.04.2014 at 15:01
    Permalink

    Компютър = изчислителна машина
    Уелнес енд спа (незнайно защо СПА е с главни букви) = балнеолечение
    При генериците е малко по-трудно. Безлицензни е също чуждица. Ако трябва на всяка цена да се използва славянска дума, трябва да е общи или родови лекарства, а не безлицензни или немаркови

    Иначе най- грубата чуждица напоследък е реимбурсация.

  • 28.04.2014 at 12:37
    Permalink

    развитието на езика и смесването му с чуждици е естествен процес , паралален на развитието с на обществото; ако не беше така все още щяхме да ползване за общуване помежду си езика на Кирил и Методий ,който за сегашния българин е точно толкова чужд и напрознат,колкото всеки един друг чужд език

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *