Не наглостта на престъплението, а наглостта на отричането

Най-страшното не е, че висши политици и държавни служители в България биват хващани в престъпления. Това  се случва във всяка държава. Дори и в най-свястната.

По-страшното е, че те се държат нагло и заплашително пред обществото, дори след като бъдат представени публично сериозни обвинения срещу тях. Страшно е и че съпартийците и антуража им ги подпкрепят. Вместо да избягат веднага от тях като от чума – както правят в уважаващите се държави.

А най-голямата наглост е някой заподозрян в сериозни престъпления да поучава в професионализъм и морал .

Това трябва да стане недопустимо. Такъв човек трябва да бъде изхвърлен завинаги от обществения живот, не само наказателно преследван.

Защо, обаче, това не става?

Защото вътре в себе си мнозинството българи явно приемаме за „допустимо“ облагодетелстването от обществена позиция. Реагирали сме били срещу такива неща? Да, ама само когато други се облагодетелстват. Когато изведнъж ние имаме шанса да направим същото, „възмущението“ ни се изпарява на секундата.

Политиците ни, от които постоянно се оплакваме, са такива, защото масово и ние сме същите.

One thought on “Не наглостта на престъплението, а наглостта на отричането

  • 30.11.2009 at 10:57
    Permalink

    Уважаеми Neophyte

    няма проблеми вашите коментари да се появяват на моя скромен сайт. Еиднственото условие е да си правите труда да чете внимателно – например на коя организация съм „спонсор“ – както и да цитирате факти, а не бълнувания на на конспирацията (Тед Кенеди и удавена девойка).

    Понеже знам че ще реагирате за последното, горещо ви препоръчвам първо да започнете да правите разлика между мнение и факти.
    Едно мнение може да не е подкрепено от достатъчно факти и/или логика. Само че поне на моя скромен сайт място за неподкрепени от факти/логика мнения няма.

    И опредлено нямам намерение да превръщам това в спор. Ако не ви харесва моята позиция – интернет голям. Никой не ви спира да изказвате вашите мнения на милиони други места.

    С уважение,
    Красимир Гаджоков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *