“Кой с кого” е явно по-важно от “кой какво”

И този път преди изборите ще липсва най-важният, съшественият дебат: кой какво предлага по най-наболелите за хората въпроси. А няма съмнение, че има три най-важни въпроса: корупцията, безсилието (или нежеланието) на съдебната власт да вкарва в затвора очевидни престъпници, и икономиката.

Не само очевидно мръсните номера на очевидно притесняващите се за запазването на властта си БСП/ДПС отвличат вниманието от най-същественото.

Другото, още по-притеснителното е “джафкането”  между десните. Патетично необяснимо е как така малка България има толкова много “десни”, обособени в отделни партии. В САЩ, вътре в Републиканската партия, има невероятно по-силно различаващи се “фракции” в сравение с това колко се различават българските десни едни от други. Но няма постоянно разцепване. Нещо повече – няма такова въобще.

Сигурно е защото в САЩ различията вътре в партиите са принципни: по политически въпроси. У нас раздробяването на десните  не е по това, което дефинира политиката и смисъла да има различни политически формации.

“Големият дебат” на десните у нас е кой с кого е. Или дали е против някого. Ей така, лично – не че имат някакви съществени политически различия. В няколко интервюта на бивши СДС или ДСБ активисти от голяма величина няма и думичка по същественото. Не се вижда по какви икономически или политически възгледи се ги различават от бившите им съратници, та са решили да се разделят с тях.

СДС и ДСБ нямат дори една съществена политическа разлика помежду си. Имат различия в отношението си към историята си и към лидерите си.
Но достойно ли е само поради това да се самообезсилват и самозаличават? Не обезсмисля ли това съществуването им: че поставят историята и лидерите си над целта, с която са ги натоварили техните избиратели и симпатизанти?

6 thoughts on ““Кой с кого” е явно по-важно от “кой какво”

  • 03.06.2009 at 06:30
    Permalink

    Краси, естествено че “кой с кого” е най-важният въпрос за нашите политици 🙂 Те не са в политиката заради усещане за мисия, а заради кариерата и келепира.

    За мое щастие новоучредените “зелени” успяха да се регистрират за евроизборите (надявам се да успеят и за парламентарните, въпреки мръсния седесарски номер с 50-те хил. лв, нужни на новите партии за регистрацията). Иначе просто не знам за кого бих гласувал. Сега поне има и истински идеалисти на тези избори.

  • 10.06.2009 at 05:40
    Permalink

    Е, видяхме до какво доведе това боричкане между десните – пълен провал! Отново показаха, че последното, което ги интересува, е целта, с която са ги натоварили техните поддържници, че личните симпатии или антипатии един към друг са много по-висши от професионализма. Понятието ДОСТОЙНСТВО за тях е мръсна дума. За съжаление Алеко отново е актуален с думите на Бай Ганьо :”…Сите са маскари…”

  • 16.06.2009 at 06:41
    Permalink

    Поредно красноречиво потвърждение на тезата ми: в тази http://mediapool.bg/show/?storyid=153382&srcpos=4 статия председателят на софийската организация на СДС говори за всичко друго, но не и за разлики между ДСБ и СДС. Важно е явно запазването на “воеводщината”, а не същността на обещаното от партията.

  • 27.06.2009 at 03:48
    Permalink

    За горния линк: явно нищо не се е променило в СДС за 20 години. Не знам дали помниш защо напуснах ръководството на Зелената партия на Каракачанов (която беше в СДС) в началото на 1990 г. – предложих да се излезе от СДС заради точно такива неща преди изборите за Велико Народно Събрание. Никой не ме чу тогава и аз си подадох оставката, както и зарязах изцяло политиката малко по-късно.

  • 27.06.2009 at 03:54
    Permalink

    П.С. Тези от софийската организация са прави да протестират срещу парашутисти в листите. И особено срещу парашутисти като Димо Гяуров. На тоя тип никога не му е била чиста работата. Навремето изведнъж от г-н Никой стана шеф на тайна служба, точно по времето на най-мътната вода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *