Свястното. Не “лявото” или “дясното”

Огромна част от хората в България вече нито забелязват, нито търсят в политиката “лявото” или “дясното”.

Те търсят “свястното“.

Стигна се дотам, че разликите в икономическите платформи, които дефинират принадлежност “ляво/дясно”, да нямат значение. Защото хората видяха злоупотребата с постове, с политическо влияние, с държавни ресурси,  да се практикува и от десни, и от леви.

Хората претръпнаха от свидетелства как и едните, и другите, се занимават предимно с техните си лични интереси, разбираеми само за тях си вътрешни борби за престиж, влияние, власт и забогатяване чрез властта.

Затова днес мнозинството българи търсят политически изразител на интересите си в много по-първични категории: кой е свестен. Кой няма да краде. Или поне не толкова много, нагло и открито. Кой няма да използва властта изключително за лична облага, или просто за мижитурене (много добре платено мързелуване без грам полза за гражданите).

Затова такива като ГЕРБ и Атака печелят симпатии. Те говорят на обикновен, разбираем за обикновения човек език. И показват решителност. (Ни най-малко не симпатизирам на безпринципната мешавица без ясни политически принципи ГЕРБ, или на неадекватните, но опасни екстремисти от Атака).

Сравнете което и да е предаване по други телевизии с предаванията на ТВ СКАТ: в последната водещи и гости говорят разбираемо, утвърждават много по-често гордостта и историята. Речника им не е “въздушен”, натруфен с формализми, от които на всички им е писнало до степен да не ги чуват въобще.
Подобна е и ситуацията в изявите на лидера на ГЕРБ.

Популизъм? Безспорно. Но, за съжаление, десните може тотално да се изгубят, докато чакат хората да “пораснат” до нивото на езика им.

“Дясното” се изразява твърде подобно на всички други – с “високопарна”, абстрактна  реч. Ако иска да спечели, трябва да смени езика. Сегашният е разбираем май само за висшисти по икономика и политология.
Докато не се научат да “превеждат” мислите си на народен, разбираем език, десните ще са и “тесни” (в смисъл на политическо влияние). Историята и последните социологически проучвания го потвърждават.

Не само трябва да си прав. Трябва да умееш да предадеш убеждението си в тази правота на достатъчно много хора. Поне толкова, колкото са нужни да те направят значима сила в политиката.