От гражданска активност – към гражданска ефективност

Обикновеният българин се чуства безпомощен да окаже влияние в политиката. И не прави нищо. Злонамерените политици, заели поста си само за изгода, разчитат точно на това – на обезверяване, чуство на безпомощност у гражданите.

Възможно ли е средният гражданин да промени нещо?

Абсолютно възможно.

Всеки дълъг път, погледнат от началото му, изглежда труден, дори безкраен. Но като тръгнем стъпка по стъпка, се оказва по силите ни да стигнем до целта.

“Стъпките”, които трябва да предприемем, за да повлияем, може да са малки. Може да решават само част от проблема. Но са по силите ни. Трябва само да не се отказваме заради това, че резултатите не идват толкова бързо, колкто ни се иска.

Ако си недоволен от нещо в управлението, непременно пиши до съответната институция
Веднага си казваш: “Какво значение има моето писмо? Кой ще му обърне внимание? Кой съм аз, че да ме забележат?”
Ако повечето мислим така, така и ще си остане. Но натрупването на формално изпратени критики и недоволства  достига в един момент критична маса. Въздейства писхологически на критикуваните.
Представи си, че в критикуваната институция има все пак свестен служител, който иска да подобри нещата. С твоята и на всички останали, направили си труда, писмени критики, той получава “козове” да може формално – според правилата на институцията – да притисне и отстрани некадърните.

Изрично искай писмен отговор на запитването си
Настоявай – изрично, писмено – да получиш обратно “входящ номер” на писмото си. Дори и да е електронен (по емейл).
Това, вярваш или не, “плаши” безотговорният служител или политик, който иначе не би ти обърнал внимание. Показва му, че знаеш как да го задължаваш формално. Той няма да може да се оправдае, че “не е знаел” за повдигнатия от теб проблем.
С формално заведеното твое писмо можеш един ден да докажеш нечия безотговорност, пренебрегване на формални задължения. Можеш да осъдиш държавен служител за проявена небрежност към служебните му задължения и така ефективно да го отстраниш от поста му.

Копирай писмото си и до други институции
Сигурно не допускаш колко силно можеш да повлияеш, използвайки притеснението на служителя, че и друга институция знае за нередностите. Когато някой види, че критиката към него е изпратена с копие и до неговия началник, реагира по съвсем друг начин. Не е сигурно, че началника му ще види твоето писмо.  Но служителя не знае дали ще бъде видяно. Затова се страхува, че един ден ще му държат сметка, че не му е обърнал внимание. Той знае, че едно такова  писмо винаги може да бъде използвано като формален претекст да бъде наказан или уволнен.
Използвай този страх да притискаш политиците и служителите.

Колкото по-труден е “канала” на комуникация, толкова е по-ефективен
Колко му е в днешно време – пък и е лесно и удобно – вместо да пращаме хартиени писма, да “драснем” един е-мейл.
С тази “логика” има един сериозен проблем, обаче: ефекта на едно писмо до институция се намалява пропорционално с леснотата на доставянето му.
Точно поради леснотата, е-мейлите имат най-малко въздействие: някак си са по-“неофициални”, по-“незадължаващи”. Политиците, държавните служители, получават твърде много е-мейли, с което “тежестта” на това средство за комуникация с управлението главоломно пада. Много по-лесно е да се оправдаят в днешно време, че не са видели точно твоя е-мейла в “купа”. Още по-лесно им е да се оправдаят, като вземем предвид колко “спам” – рекламни и друг вид емейл-“боклук” – получават.
Затова пращай писмата си до институциите като колкото може по-официални и “луксозни”. Ако имаш средствата, изпращай ги по куриер. Но най-малко – “препоръчано”, с обратна разписка. Този начин повишава отговорността: отново, служителя трябва да се подпише, че го е получил. Има начин това да се удостовери. Това създава у приемащия подсъзнателно една по-голяма отговорност да обърне внимание.

Не загубвай битката заради дребни пропуски
Бягащите от отговорност политици и служители само това и чакат: да намерят формална причина да игнорират писмото ти. Не им давай повод. Поне не с глупави, дребни неща. Такива, например, като да забравиш да напишеш в писмото твоите име, презиме и фамилия, заедно с адрес и дата. Това е минимума, изискван за достоверност на едно запитване или критика. Без тази информация за теб, те много лесно ще бъдат сметнати за “анонимни” и моментално изхвърлени.

Не се плаши от “висотата” на институциите и от “сложността” на проблема
Не се предавай. Не си казвай “От мен не зависи. Аз нищо няма да променя.” Не вярвай на съмняващите се с “ти пък какво разбираш от тези неща.”  Ако чустваш в себе си, че си прав, не се спирай. Опитвай.

Защото всеки ден обикновени хора като теб побеждават в правото си срещу някоя държавна институция. Дори срещу най-“великите”.

Обикновената жена, която победи правителството още през 1994-та!
През по-голямата част на 1994-та, десетки хиляди фирми в България се чудеха как да “нагаждат” счетоводството си заради нова правителствена наредба. Тя забраняваше разплащания в брой над 20 000 лв – по тогавашен курс сума, равна на  смешните 500 щатски долара. Фирмите осъществяваха какви ли не “схеми” – разбиване на плащаната сума в няколко различни фактури, които обаче трябваше да са с различни (бъдещи!) дати, и т.н. Кошмар не само за бизнеса , но и за потребителите …

Вместо да се “подчини”, да си каже “какво мога да направя аз?”,  една обикновена жена с малка фирма, едноличен търговец, заведе дело във Върховния съд. Тази жена се изправи срещу правителстовото, искайки обявяване незаконност на въпросното ограничение.

И като “подарък”  за Коледа 1994-та, спечели делото! Забраната – заедно с още няколко безумни недомислици в същото министерско постановление – бяха отменени, при това с минала дата.

Да, това отне няколко месеца. Не стана веднага. Но постоянството, упоритостта и вярата в правотата на тази жена победиха една от най-“мощните” институции в България.

Не се отказвай да се изправиш срещу държавата, властта, институцията. Ако не става бързо и изведнъж – не се плаши, не спирай. Прави дори само по една крачка само, но всеки ден. Бъди упорит – времето работи за теб.