Красимир Гаджоков: проницания

В повечето щати на САЩ не се изисква доказване на самоличност с документ със снимка при гласуване в избори. Доста любопитна подробност, която повечето хора по света дори и не допускат.

Едва ли има българин в страната, който – ако знаеше този факт – не би се шокирал. Умът му не би побрал как е допустимо това, като се има предвид какви лесни възможности за злоупотреба предлага?

Отговора е, че в САЩ има голямо доверие към и между хората. Това, че има възможност за някаква злоупотреба, не означава, че тя непременно се експлоатира. Нито, че такава “вратичка” има достатъчно голямо влияние, за да промени съществено резултатите.

В България отделяме огромна енергия (и средства!) да “запушваме” потенциални “дупки” за злоупотреби при гласуване. При това много по-малки “вратички” от тази в САЩ.

Все по-често загубилите изборите партии в България прибягват към изцяло безпочвени и безотговорни оправдания на загубата си в лицето на изборните злоупотреби. Като се почне от многократно раздути, нелогични твърдения за купуване на гласове и се стигне до подозрения за масови документни измами (”мъртви” души).

Една по една възможностите за такива злоупотреби биват премахвани: например изискването за “уседналост” за ервоизборите. Това, обаче, не намалява раздуването на безпочвени обвинения към “системата”.

Десетки години огромен “трън” в очите, внушаван и повтарян папагалски от медии и партии, беше гласуването на българските турци, които не живеят в България. Огромна обществена енергия отиде в твърденията, че точно това храни безспорно несъразмерно голямото влияние на ДПС в политиката.

И какъв беше резултата, след като гласуването в евроизборите беше забранено за българските турци, живеещи в държави извън ЕС ? ДПС постигна най-големия изборен резултат в историята си.

Не, че изборни злоупотреби няма. Не, че няма какво да бъде поправено и подобрено в законите. Но многокранто раздутото влияние, което се приписва на възможностите за злоупотреби, откъсва вниманието от истинската причина за изборни провали: загубата доверието на избирателите.

Много добър анализ на Атанас Чобанов, кандидат за евродепутат от граждансклата квота на Синята Коалиция, за това откъде (почти сигутно) идва финансирането на сайта “Бойкостов”.

Шокиращото по същество в този случай е, че търсим “истинска” вина на Марио Николов. И я намираме само в това, че е ощетил европейските данъкоплатци с реекспортната измама.

Сякаш няма “достатъчно” вина по случая за неразрешеното финасиране на БСП от негова страна.

Във всяка уважаваща се, правова държава номера “аз дадох на работниците си по 10 000 лв и те решили да ги дарят на БСП по свое желание” няма шанс дори да мине през главите на евентуалните измамници. Камо ли да бъде приет за оправдание от съда.

Много хора не осъзнават, че демокрацията сама по себе си не е гарант за справедливост.

Все по-ясно става, че огромно значение има начина, по който мислят българските съдии. Каква е тяхната “логика”, какъв е техния светоглед, какви са ценностите им.

И номера “съдиите просто прилагат закона, не го тълкуват” също не минава в развитите страни. Няма начин (и няма никъде в света пример) един закон за толкова сложни неща да обхваща до най-голяма подробност всеки възможен вариант да се случи нешо, така че с него да не може да се злоупотреби.

Сега каквао: ще чакаме законодателя (определено заинтересована страна, между впрочем), да се сети да вкара изричен текст в закона, с който да забранява подобна практика? Сещате ли се колко е трудно да се специфицира това? Защото в опитите за подобно ограничение ще пострадат добронамерените, свестни, спазващи закона дарители.

Затова съдът да не се прави, че не може да реагира. И да преценя според здравия разум и фактите, а не само според формалната логика. Иначе за какво ни е съд – нали всичко ще е “очевидно”?

Българската полиция е принуждавала арестувани на протестите миналата седмица граждани да подписват декларация за отказ от адвокатска защита.

Скандално е полицията така грубо и безогледно да нарушава Конституцията
Подобно искане – само по същността си, без дори да отчитаме  насилственото му изпълнение – е фрапантно невежество и непознаване на основни положения на демократичното право! Нарушени са фундаментални принципи на законовата държава. За да знае човек, че подобно нещо е тотално неиздържано юридически, не е нужно никакво специално обучение. От всеки нормален, средноинтелигентен гражданин на всяка увжаваща се демокрация, се очаква да ги знае. Дори само от здрав разум, от натрупане на интуиция в живота, от “жуженето” в медиите вече толкова години наред относно същността на демокрацията.

Редовите полицаи трябва да научат, че Конституцията и законите стоят над заповедите на началниците им
И да отказват на началниците си да изпълняват заповеди, за които са преценили, че са противозаконни. Никой не може да бъде длъжен да изпълнява противоконституционни заповеди. Това е друг фундаментален принцип на демократичното право.
Няма значение, че били издадени от началника му. Няма значение, че началника му го заплашил я с наказание, я с нещо друго.
Със сигурност не редовите полицаи са измисли това въпиющо беззаконие. На някой “началник” му е хрумнала тази “гениална” идея.
Но всеки трябва да мисли с главата си, а не само сляпо да изпълнява заповеди. Защото отговорността винаги е лична. И всеки полицай, без значение, че следва заповеди, е лично отговорен за погазването на закона.

И може да бъде съден за неговото нарушение. Тогава, познайте, дали ще може да се оправдае с началника си …

В развитите страни за подобен гаф не просто министъра на вътрешните работи, а цялото правителство пада. По собствена инициатива. Защото има чест, има усещане за свястност.

Протести в България срещу сегашното правителство са безспорно както основателни, така и нужни. Разкритите до момента злоупотреби с властта на политици и държавни служители от сегашната коалиция многократно надхвърлят границата на търпимостта на едно самоуважаващо се общество.

За съжаление, протестите от последните няколко дни са много слаби: само в София, само 2000-3000 души. Медиите помагат да се усеща една по-голяма атмосфера на недоволство от цялата страна. Но отзвука е слаб.

Липсват ясни, конкретни, стратегически цели. В писмените призиви на участващи групи има напълно справедливи обвинения срещу корупцията и безотговорността на сегашните представители във властта.
Но няма няколко обединяващи усилията общи цели, които да се споделят от всички протестиращи.

“Долу тройната коалиция“? Да, определено. Но какво след това? Избори ли? Или трибунали по улиците, на които разярените граждани да линчуват досегашните си избранници? Защото май доста от протестиращите съвсем сериозно смятат последното за нещо съвсем нормално и постижимо. … чети нататък »