Красимир Гаджоков: проницания

Следящите реномирани медийни издания на други езици със сигурност са забелязали това: трудно е да следиш събития в българската преса.

Отразяването на едно събитие рядко следва добре известни журналистически и стилистични правила. Обикновено дадена публиакция, особено новинарска, е куп нахвърляни абзаци, без особена връзка помежду си.

За разлика от общоприетата и отдавна известна структура: въведение с последното развитие по новината, след което някъде най-късно по средата на текста има припомняне как е започнало всичко, какъв е основния проблем, от който е тръгнала новината.

Ясно се забелязва как българската преса разчита на това, че читателя вече е “навътре” с новината, че е следил подробно развитието й до този момент. Няма припомняне. Ако човек по някакви причини не е следил новините няколко дни, почти сигурно ще се чуди на поне няколко новини – какво е станало всъщност, какъв е проблема, как е започнало всичко.

“Те си знаят” е явно доста фундаментален “принцип” в българската новинарска журналистика.

Чета информацията на Всеки Ден за избора на председател на СДС. Разбирам, че Мартин Димитров е преизбран. Но не мога да науча какъв е резултатът. Журналистът до таква степен е увлечен в разчепкването на това кой какво е казал, че е забравил да включи едва ли не най-важното от това събитие: с колко е спечелил Димитров.

За съжаление, подобен “стил” се практикува от огромната част от изданията. Особено тези без сериозна редакторска работа – предимно медии, представени само чрез интернет.

До: Коалиционния съвет на Синята Коалция
До: Парламентарната група на Синята Коалция

Открито писмо

срещу законопроекта на Синята Коалиция за задължителен предмет „религия” в държавните училища

Уважаеми дами и господа,

Винаги съм бил и ще остана поддръжник на Синята Коалиция и партиите в нея.

Но понякога ще трябва да изразявам категорично несъгласието си с някои идеи на Коалицията.

Такава е идеята за задължителен предмет „религия” в държавните училища.

Намирам тази идея за ретроградна и нарушаваща принципите на Конституцията за категорично разделяне на държавата от религията. Тази идея внушава, че религията има специално място в дръжавата и без нейното задължително изучаване, човек би имал непълноценно образование.

Нека религията бъде изучавана в съответните предмети, свързани с нея – философия, история и др.

Намирам намерението за този законопроект на Синята Коалиция противиречащо на свободата на мисълта – върховна ценност, изповядвана от СДС и ДСБ.

С уважение,

Красимир Гаджоков,

Привърженик на Синята Коалиция
http://www.gadjokov.com

Най-страшното не е, че висши политици и държавни служители в България биват хващани в престъпления. Това  се случва във всяка държава. Дори и в най-свястната.

По-страшното е, че те се държат нагло и заплашително пред обществото, дори след като бъдат представени публично сериозни обвинения срещу тях. Страшно е и че съпартийците и антуража им ги подпкрепят. Вместо да избягат веднага от тях като от чума – както правят в уважаващите се държави.

А най-голямата наглост е някой заподозрян в сериозни престъпления да поучава в професионализъм и морал .

Това трябва да стане недопустимо. Такъв човек трябва да бъде изхвърлен завинаги от обществения живот, не само наказателно преследван.

Защо, обаче, това не става?

Защото вътре в себе си мнозинството българи явно приемаме за “допустимо” облагодетелстването от обществена позиция. Реагирали сме били срещу такива неща? Да, ама само когато други се облагодетелстват. Когато изведнъж ние имаме шанса да направим същото, “възмущението” ни се изпарява на секундата.

Политиците ни, от които постоянно се оплакваме, са такива, защото масово и ние сме същите.

В повечето щати на САЩ не се изисква доказване на самоличност с документ със снимка при гласуване в избори. Доста любопитна подробност, която повечето хора по света дори и не допускат.

Едва ли има българин в страната, който – ако знаеше този факт – не би се шокирал. Умът му не би побрал как е допустимо това, като се има предвид какви лесни възможности за злоупотреба предлага?

Отговора е, че в САЩ има голямо доверие към и между хората. Това, че има възможност за някаква злоупотреба, не означава, че тя непременно се експлоатира. Нито, че такава “вратичка” има достатъчно голямо влияние, за да промени съществено резултатите.

В България отделяме огромна енергия (и средства!) да “запушваме” потенциални “дупки” за злоупотреби при гласуване. При това много по-малки “вратички” от тази в САЩ.

Все по-често загубилите изборите партии в България прибягват към изцяло безпочвени и безотговорни оправдания на загубата си в лицето на изборните злоупотреби. Като се почне от многократно раздути, нелогични твърдения за купуване на гласове и се стигне до подозрения за масови документни измами (”мъртви” души).

Една по една възможностите за такива злоупотреби биват премахвани: например изискването за “уседналост” за ервоизборите. Това, обаче, не намалява раздуването на безпочвени обвинения към “системата”.

Десетки години огромен “трън” в очите, внушаван и повтарян папагалски от медии и партии, беше гласуването на българските турци, които не живеят в България. Огромна обществена енергия отиде в твърденията, че точно това храни безспорно несъразмерно голямото влияние на ДПС в политиката.

И какъв беше резултата, след като гласуването в евроизборите беше забранено за българските турци, живеещи в държави извън ЕС ? ДПС постигна най-големия изборен резултат в историята си.

Не, че изборни злоупотреби няма. Не, че няма какво да бъде поправено и подобрено в законите. Но многокранто раздутото влияние, което се приписва на възможностите за злоупотреби, откъсва вниманието от истинската причина за изборни провали: загубата доверието на избирателите.

Много добър анализ на Атанас Чобанов, кандидат за евродепутат от граждансклата квота на Синята Коалиция, за това откъде (почти сигутно) идва финансирането на сайта “Бойкостов”.

Шокиращото по същество в този случай е, че търсим “истинска” вина на Марио Николов. И я намираме само в това, че е ощетил европейските данъкоплатци с реекспортната измама.

Сякаш няма “достатъчно” вина по случая за неразрешеното финасиране на БСП от негова страна.

Във всяка уважаваща се, правова държава номера “аз дадох на работниците си по 10 000 лв и те решили да ги дарят на БСП по свое желание” няма шанс дори да мине през главите на евентуалните измамници. Камо ли да бъде приет за оправдание от съда.

Много хора не осъзнават, че демокрацията сама по себе си не е гарант за справедливост.

Все по-ясно става, че огромно значение има начина, по който мислят българските съдии. Каква е тяхната “логика”, какъв е техния светоглед, какви са ценностите им.

И номера “съдиите просто прилагат закона, не го тълкуват” също не минава в развитите страни. Няма начин (и няма никъде в света пример) един закон за толкова сложни неща да обхваща до най-голяма подробност всеки възможен вариант да се случи нешо, така че с него да не може да се злоупотреби.

Сега каквао: ще чакаме законодателя (определено заинтересована страна, между впрочем), да се сети да вкара изричен текст в закона, с който да забранява подобна практика? Сещате ли се колко е трудно да се специфицира това? Защото в опитите за подобно ограничение ще пострадат добронамерените, свестни, спазващи закона дарители.

Затова съдът да не се прави, че не може да реагира. И да преценя според здравия разум и фактите, а не само според формалната логика. Иначе за какво ни е съд – нали всичко ще е “очевидно”?