Skip to content

Зло + зло = добро ?

В какафонията около “случая Желева” – безспорно много важно събитие за България – някак си незабелязано покрай нас премина една изключително странна “логика” на премиера Борисов. Защо МВР има “правото” да има бърз и директен достъп до разпечатки “кой с кого е говорил” от мобилните оператори – ето какво сподели най-отговорният човек в България:

… И тука искам да кажа, че българският народ всъщност вярва на мобилните оператори, които са чужди компании и които разполагат с тази информация, и не писка. В момента ти с 50 или 100 лв. можеш да отидеш в “Мобилтел”, ако имаш позната – и да ми извади моята разпечатка. И това се прави. Или в Глобул, или в БТК, няма значение. Но когато държавата иска този инструмент, не може. Значи ние и тука проявихме по-голямо доверие към чуждите компании, които дори не знаем за някои на кого са собственост, но за държавата не го направихме.

Б. Борисов, министър-председател, 14 януари 2010, в интервю със Сашо Диков по “Канал 3″

Добре ли разбираме, че нарушаването на закона от “познатата” в мобилния оператор не е тема на наказание, а пример за примирение, който някак си оправдава искането на МВР ?!?!?!

Един загрижен искрено за защита на гражданите премиер, след като знае за подобни престъпления, би поискал моментално промени в закона, които да прилагат сурови наказания за такова нарушаване правото на лична неприкосновеност и закона за защитата на личните данни.

Вместо това, Борисов предлага да добави към едно зло още едно зло, и като резултат да получи едно добро.

18.01.2010 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (8)

Лесна и безплатна защита на деца от неподходящо интернет-съдържание

Наскоро открих и изпробвах Online Family Norton, част от световно-реномираната компания за компютърна сигурност Symantec, които предоставят страхотна безплатна услуга (без “уловка”!) за защита на деца от неподходящо интернет-съдържание.

След като се регистрирате – без притеснения, не е дори нужно да въвеждате всички или истински данни, стига емейл адреса да е валиден и достъпен за вас – инсталирате тяхната наблюдаваща програма Safety Minder . Тя се стартира при зареждане на компютъра и стои включена през цялото време.

Посочвате кои акаунти от компютъра ви искате да бъдат ограничени/наблюдавани. Ако нямате отделен акаунт за детето си, създавате такъв (разбира се, този акаунт не трябва да има административни права). Ако другите акаунти на компютъра ви нямат парола, непременно им сложете, за да може детето ви да влиза само от своя акаунт.

Чрез акаунта си на Online Family Norton можете да задавате гъвкаво най-различни начини за наблюдение и ограничение сърфирането на децата си – само записване на посещаваните сайтове (без видимо предупреждение); предупреждение че се посещава нежелан сайт, или тотално блокиране на всички нежелани сайтове.

Решението кои сайтове са “нежелани” е у вас – за съдържание на английски можете да блокирате по категории (например “оръжие”, “съдържание за възрастни” и др.).

Ако детето ви е по-голямо и сте по-либерален, можете да забраните само списък от “кофти” сайтове, а всички останали да са достъпни. Или да ограничите само резултатите на най-известните търсачки.

Ако детето е по-малко и искате пълен контрол какво посещава, забранявате всички категории и създвате списък с “одобрени” от вас сайтове. Този вариант работи и за сайтове с българско съдържание.

Понякога се налага да добавите повече от един интернет адрес, за да се зарежда изцяло одобрен от вас сайт. Авторите са помислили за вашето улеснение: програмата ви известява кои други адреси се опитва да зареди разрешения сайт, за да може да ги добавите в списъка разрешени (например за да се ползва kids.yahoo.com трябва да разрешите още и сайта с адрес yimg.com , иначе детето ви няма да вижда почти никакви картинки от този детски сайт).

Ако детето се опита да зареди сайт, който не е в списъка на единствено разрешените, в браузъра му се зарежда страница, на която то може да ви поиска да разрешите този сайт.

В резултат от това, получавате емейл със желания сайт (и евентуална бележка от детето защо смята този сайт за подходящ). Зареждате сайта на вашия компютър (или ако сте на същия компютър – под друг, неограничен акаунт) и го преглеждате. Ако го сметнете за подходящ, включвате се в акаунта си на Online Family Norton и го добавяте в списъка разрешени: почти мигновено детето ви ще може да го ползва.

Това е изключително ценна е възможностт, защото така можете да добавяте сайтове дори когато не сте у вас – ако сте на работа или дори някъде далече по света.

Всеки опит за достъп до всеки сайт, разрешен или неразрешен, се пази в акаунта ви на Online Family Norton – можете да го преглеждате по всяко време.

Можете също да блокирате или разрешите известните “чат” програми и сайтове за социална комуникация (като Facebook, MySpace).

Ценна е и възможността да ограничите времето, през което детето ви може да ползва компютър: при изтичане на “квотата” за деня, акаунта му автоматично се изключва.

14.01.2010 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (2)

Блогове на политици? Няма такова нещо

Сигурно е заради “модерността”, но много политици си направиха “блогове” през 2009-та, най-вече покрай парламентарните избори.

Но като ги попрочете човек в тези дни, огромна част от тях не са никакви блогове, а най-обикновени сайтове.

Разликата е, че един блог е много по-личен, показващ мисленето на политика по конкретен проблем в кратка форма и на разбираем език.

За разлика, блоговете на най-известните политици са просто сайт с копирани едно към едно предимно техни интервюта от други медии.

Приятно изключение е блогът на Мартин Димитров. Както преди да стане председател на СДС, така и след това, той продължава да публикува свои лични мисли по горещите обществени въпроси.

Българските политици или изпускат да използват това мощно средство за своя реклама – поради необразованост или небрежност (по-вероятно второто).

Или просто нямат какво да кажат на избирателите си на разбираем език (най-вероятно).

—-

Дописано:

Николай Младенов (ГЕРБ, министър) – не е блог, а по-скоро автоматично повторение на “туитър”-а му (ако има такъв) – адски кратки мисли, или пък копия от интервюта.

Надежда Нейнски (бивша Михайлова, евродепутат) – няма и претенции за блог. Но и няма нито една нейна мисъл там – само “препечатки” от новинарски издания, някои без връзка с нея въобще.

Николай Камов (БСП) – истински блог, макар и да пише рядко. Поне се вижда, че пише нещо оригинално, а не копира проблеми и коментарите им от медиите.

Мартин Заимов (СДС) – сравнително добър блог.

Ето тази статия най-отдолу (макар и стара) има доста пълен списък на блогове на политици. Повечето са тотално изоставени, или са просто сайтове на които се копират без никакво лично участие или коментар интервюта на политика.

29.12.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (3)

Ако все пак се случи най-лошото: МВР безконтролно да следи интернет и телефоните …

… какво би могло да се направи, та да има някакъв независим контрол над това кого следи МВР?

Няма идеални, неразбиваеми технически системи. Те, както и създателите им – ние, хората – са несъвършени.

Но винаги има достатъчно добри технологии, които да затруднят, да ограничат до достатъчно голяма степен злоупотребите.

Ето едно много добро техническо решение за случая:

- комуникационните оператори (телефонни, мобилни, интернет) да бъдат задължени от закона да внедрят системи за записване (съхраняване) на свои собствени компютри на всички заявки за “следене”, изпратени от терминалите на МВР

- за да се ограничи самия оператор (например негов недобросъвестен служител) да следи какво пък прави МВР, записите се “кодират” (”криптират”) на компютрите на оператора така, че никой да не може да ги разкодира (дори самия оператор:  как става това, по-долу)

- за да се предотврати записването на не-кодирани записи, самото кодиране се осъществява в изпълнимия код на съхраняващите записите програми на компютрите на оператора

- за да не може да се злоупотреби и с предишното, компютърната система да бъде осигурена от реномирана, на всяка цена чуждестранна компания от ЕС или друга страна с ниска степен на корупция; компанията да е световно-известна в информационните технологии

- кодиране с възможност само на упълномощено лице да разкодира като механизъм е отдавна известно: технологията за кодиране на данни “публичен/частен ключ” (public/private key) *. При нея кодиращия информацията (в случая оператора) притежава само едната част от “ключа” (”публичния” ключ), с който може само да кодира, но не и да разкодира

- “публичния” и “частния” ключове се генерират от специална комисия от съдии от някое от върховните съдилища; “частният” ключ остава в съда, а “публичния” се дава на внедряващата фирма да го инсталира в програмата на оператора

Така, съдът ще може – даже е задължително да влезе в закона -  периодично да разкодира и така да осъществява контрол какви заявки за следене са изпращани от МВР към оперторите, без МВР да може “покрият” следите си.

Няма нищо перфектно. Особено когато има хора, готови да продадат морала, честта и достойнството си.

А ако все пак започнат да ни следят, без да въведат достатъчни защитни и проверовъчни механизми срещу произвола на МВР, поне за интернет винаги може да си направим труда да ползваме Tor – програма за анонимно сърфиране. Шансовете да ни проследят тогава са нулеви, особено като се има предвид “капацитета” на МВР.

————
* забележка: понятията “публичен” и “частен” по отношение на “ключовете” са чисто технически и нямат никаква връзка с вид “собственост”

04.12.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (3)

Принципът “те си знаят” в българската журналистика

Следящите реномирани медийни издания на други езици със сигурност са забелязали това: трудно е да следиш събития в българската преса.

Отразяването на едно събитие рядко следва добре известни журналистически и стилистични правила. Обикновено дадена публиакция, особено новинарска, е куп нахвърляни абзаци, без особена връзка помежду си.

За разлика от общоприетата и отдавна известна структура: въведение с последното развитие по новината, след което някъде най-късно по средата на текста има припомняне как е започнало всичко, какъв е основния проблем, от който е тръгнала новината.

Ясно се забелязва как българската преса разчита на това, че читателя вече е “навътре” с новината, че е следил подробно развитието й до този момент. Няма припомняне. Ако човек по някакви причини не е следил новините няколко дни, почти сигурно ще се чуди на поне няколко новини – какво е станало всъщност, какъв е проблема, как е започнало всичко.

“Те си знаят” е явно доста фундаментален “принцип” в българската новинарска журналистика.

Чета информацията на Всеки Ден за избора на председател на СДС. Разбирам, че Мартин Димитров е преизбран. Но не мога да науча какъв е резултатът. Журналистът до таква степен е увлечен в разчепкването на това кой какво е казал, че е забравил да включи едва ли не най-важното от това събитие: с колко е спечелил Димитров.

За съжаление, подобен “стил” се практикува от огромната част от изданията. Особено тези без сериозна редакторска работа – предимно медии, представени само чрез интернет.

30.11.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (0)

“Вчуждяването”* на българския език

Когато заживях в Канада през 1995-та, ми беше смешно и ми звучеше надуто, когато някой от сънародниците  вмъкваше с лекота английска дума в разговор на български.

След време разбрах, че това се случва неусетно. Особено в онези години, когато много неща ги нямаше в българската действителност. “Оправдание” беше и професията ми – информационни технологии, която винаги е била изпълена с чуждици (няма собствена българска дума за “компютър”, докато във френския има).

Започнах съзнателно да се опитвам да се “хващам” преди да вмъкна чуждица в разговор, и да произнасям българската дума.

Чужбина, казваха ми: няма как, този процес е просто естествен.

Оказа се, обаче, че не само аз – или въобще българите в чужбина – страдаме от “синдрома” на твърде лесно “създаване” на “нови” думи в българския език.

Българските обществени фигури през последните 20-на години масово и безразборно “официализираха” нови думи в езика ни. За съжаление, вместо да бъдат страж на езиковата чистота, медиите мултиплицираха ефекта многократно.

Не обичам да съм голословен, затова ето няколко конкретни примера, с “превод” на български:

  • Илиана Йотовa, депутат: Може ли да вмъкна една ремаркА? (в ТВ предаване)
    на български: забележка
  • “… направихме мастерирането в студиото на … ” – певица на финал в Евровизия 2009, по “БГ Радио” 4 февр 2009
    на български: аудиообработка

—–

* вчуждяване - измислена от мен дума, все пак звучи по-добре от някоя от гореизброените

30.08.2009 :: Красимир Гаджоков :: на ползу роду :: коментари (9)

Против задължително изучаване на отделен предмет религия

До: Коалиционния съвет на Синята Коалция
До: Парламентарната група на Синята Коалция

Открито писмо

срещу законопроекта на Синята Коалиция за задължителен предмет „религия” в държавните училища

Уважаеми дами и господа,

Винаги съм бил и ще остана поддръжник на Синята Коалиция и партиите в нея.

Но понякога ще трябва да изразявам категорично несъгласието си с някои идеи на Коалицията.

Такава е идеята за задължителен предмет „религия” в държавните училища.

Намирам тази идея за ретроградна и нарушаваща принципите на Конституцията за категорично разделяне на държавата от религията. Тази идея внушава, че религията има специално място в дръжавата и без нейното задължително изучаване, човек би имал непълноценно образование.

Нека религията бъде изучавана в съответните предмети, свързани с нея – философия, история и др.

Намирам намерението за този законопроект на Синята Коалиция противиречащо на свободата на мисълта – върховна ценност, изповядвана от СДС и ДСБ.

С уважение,

Красимир Гаджоков,

Привърженик на Синята Коалиция
http://www.gadjokov.com

17.08.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (1)

20 години по-рано: студенти за демокрация и автономия на ВУЗ

Неочаквано тези дни попаднах на   клип от демонстрацията за автономия на ВУЗ от 14 декември 1989. Бях един от инициаторите и главен организатор на тази акция. Тръпка беше да открия, че е било запечатано и запазено на лента нещо, в което съм вложил много енергия и ентусиазъм преди 20 години.

Тази демонстрация, заедно с живата верига, организирана от СДС (по-специлано от КТ “Подкрепа”), прерасна в най-големият и най-силен антикомунистически протест през последните 45 години до него момент.

Моя милост, като един от идейните инициатори и основателите на Независимите Студентски Професионални Съюзи (НСПС) и пръв председател на формацията във ВМЕИ-София, бях един от подписалите уведомлението до Столичен народен съвет (СНС) за демонстрацията. Другият подпис е на моя близък приятел и активен участник в студентските събития Стефан Кънчев Христов, тогава студент по информатика в Софийският университет “Климент Охридски” (по него време още нямаше “Св.” пред името на патрона му).

заявление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989

уведомление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989

призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989

призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989

Клипът започва с кадри от веселата “суетня” сред организаторите, на стълбите пред  Народният театър. На преден план е Емил Кошлуков, тогава председател на Независимото Студентско Дружество – НСД (как НСД се включи в демонстрацията, разказвам по-надолу). Зад Емил, в светло палто се вижда и Чавдар, един от активистите на НСД от ВМЕИ-София. … чети нататък »

06.08.2009 :: Красимир Гаджоков :: gaudeamus :: от предишни животи :: политика :: коментари (1)

Не наглостта на престъплението, а наглостта на отричането

Най-страшното не е, че висши политици и държавни служители в България биват хващани в престъпления. Това  се случва във всяка държава. Дори и в най-свястната.

По-страшното е, че те се държат нагло и заплашително пред обществото, дори след като бъдат представени публично сериозни обвинения срещу тях. Страшно е и че съпартийците и антуража им ги подпкрепят. Вместо да избягат веднага от тях като от чума – както правят в уважаващите се държави.

А най-голямата наглост е някой заподозрян в сериозни престъпления да поучава в професионализъм и морал .

Това трябва да стане недопустимо. Такъв човек трябва да бъде изхвърлен завинаги от обществения живот, не само наказателно преследван.

Защо, обаче, това не става?

Защото вътре в себе си мнозинството българи явно приемаме за “допустимо” облагодетелстването от обществена позиция. Реагирали сме били срещу такива неща? Да, ама само когато други се облагодетелстват. Когато изведнъж ние имаме шанса да направим същото, “възмущението” ни се изпарява на секундата.

Политиците ни, от които постоянно се оплакваме, са такива, защото масово и ние сме същите.

14.07.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (1)

“Кой с кого” е явно по-важно от “кой какво”

И този път преди изборите ще липсва най-важният, съшественият дебат: кой какво предлага по най-наболелите за хората въпроси. А няма съмнение, че има три най-важни въпроса: корупцията, безсилието (или нежеланието) на съдебната власт да вкарва в затвора очевидни престъпници, и икономиката.

Не само очевидно мръсните номера на очевидно притесняващите се за запазването на властта си БСП/ДПС отвличат вниманието от най-същественото.

Другото, още по-притеснителното е “джафкането”  между десните. Патетично необяснимо е как така малка България има толкова много “десни”, обособени в отделни партии. В САЩ, вътре в Републиканската партия, има невероятно по-силно различаващи се “фракции” в сравение с това колко се различават българските десни едни от други. Но няма постоянно разцепване. Нещо повече – няма такова въобще.

Сигурно е защото в САЩ различията вътре в партиите са принципни: по политически въпроси. У нас раздробяването на десните  не е по това, което дефинира политиката и смисъла да има различни политически формации.

“Големият дебат” на десните у нас е кой с кого е. Или дали е против някого. Ей така, лично – не че имат някакви съществени политически различия. В няколко интервюта на бивши СДС или ДСБ активисти от голяма величина няма и думичка по същественото. Не се вижда по какви икономически или политически възгледи се ги различават от бившите им съратници, та са решили да се разделят с тях.

СДС и ДСБ нямат дори една съществена политическа разлика помежду си. Имат различия в отношението си към историята си и към лидерите си.
Но достойно ли е само поради това да се самообезсилват и самозаличават? Не обезсмисля ли това съществуването им: че поставят историята и лидерите си над целта, с която са ги натоварили техните избиратели и симпатизанти?

28.05.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (6)