От тях научихме потресаващите факти за избитите от Сталин милиони руснаци, четяхме ужасите, описани в “Архипелаг ГУЛАГ” на Солженицин .

В България многогодишната комунистческа пропаганда се правеше, че нищо не е станало: никаква критика на комунистическата власт не стигаше все още до пресата. Всичко се ограничаваше в предаваните от уста на уста брожения, предимно в академичните среди, създавани от Екогласност и Клубът за подкрепа гласността и преустройството.

С няколко най-близки приятели написахме писмо до предаването “Панорама”, водено от Иван Гарелов (“Панорама” беше най-силното предаване, след като “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян беше спряно няколко месеца по-рано заради шокиращи антикомунистически позиции на интервюираният гост, съветският академик Николай Амосов ).

В писмото си настоявахме да се смени името на улица “Андрей Жданов” (днес “Пиротска”), една от най-оживените улици в София, заради разкритията в съветската преса за престъпленията на нейния патрон.

Писмото беше подписано от моя милост – Красимир Гаджоков (студент 2-ри курс компютърни технологии, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Николай Славчев Колев (студент 2-ри курс изчислителна техника, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Господин Гюров Господинов (студент 2-ри курс философия, СУ, от Стара Загора) – двама мои най-близки приятели, и Ивелин Великов (студент 2-ри курс философия, СУ).

Дали това наше писмо е повлияло и колко, няма как да бъдем сигурни. Но по-малко от два месеца след като го пратихме, в дните преди денят на София, 3-ти април, улица “Жданов” беше преименувана на улица “3-ти април”.

Не съм сигурен дали точно това е окончателният текст, който в крайна сметка изпратихме, но ето и копие от черновата, която съм запазил:

Писмо 16.02.1989 до “Панорама” за преименуване улица “Жданов”

Тази демонстрация, заедно с живата верига, организирана от СДС (по-специлано от КТ “Подкрепа”), прерасна в най-големият и най-силен антикомунистически протест през последните 45 години до него момент.

Моя милост, като един от идейните инициатори и основателите на Независимите Студентски Професионални Съюзи (НСПС) и пръв председател на формацията във ВМЕИ-София, бях един от подписалите уведомлението до Столичен народен съвет (СНС) за демонстрацията. Другият подпис е на моя близък приятел и активен участник в студентските събития Стефан Кънчев Христов, тогава студент по информатика в Софийският университет “Климент Охридски” (по него време още нямаше “Св.” пред името на патрона му).

уведомление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989

призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989

Клипът започва с кадри от веселата “суетня” сред организаторите, на стълбите пред  Народният театър. На преден план е Емил Кошлуков, тогава председател на Независимото Студентско Дружество – НСД (как НСД се включи в демонстрацията, разказвам по-надолу). Зад Емил, в светло палто се вижда и Чавдар, един от активистите на НСД от ВМЕИ-София.

На 20-та секунда от клипа чуваме гласа на Кошлуков, продължаващ като фон през първата част на клипа. Той представя исканията на студентите пред властта. До него, държащ мегафона, е Владимир Кънев – тогава студент по право, лидер на студентската дисидентска група към Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, на която също бях член от декември 1988-ма.

Доколкото си спомням, моя милост също говорих от името на НСПС пред колегите . Но явно не съм влязал в клипа (не е ясно кога БНТ са правили самия монтаж – възможно е да е било доста по-късно от самите събития).

Все пак, макар и само за миг, в 49-50-тата секунда на клипа се вижда как  преминавам странично непосредствено пред камерата (на най-преден план).

На 6 декември изпратихме уведомлението до СНС с описание как искаме да проведем демонстрацията - да тръгнем от Народния театър, да преминем по (тогавашния) бул. “Руски” (“жълтите павета”) до Народното събрание, където да внесем искане за незабавна автономия на ВУЗ.

Но от СНС ни отказаха този маршрут. Затова от Народния театър тръгнахме по ул. “Левски”, минахме край Художествената галерия (тогава – сега Двореца), след това по ул. “Московска” и така до задния вход на Народното събрание, където връчихме исканията си.

Но не спряхме само дотам. Енергията, еуфорията, решимостта ни продължи още дълго с възгласи за автономия на ВУЗ и срещу БКП.

Много преминаващи граждани, естетствено и спонтанно, се включиха в нашите скандирания. Особено бързо нарасна масата протестиращи с пристигането на КТ “Подкрепа”, които бяха обявили жива верига около НС срещу чл. 1 на комунистическата конституция за 17.00 часа.

В по-късните часове демонстрацията достигна до около 50 000 мощно протестиращи срещу продължаващата “ръководна” роля на БКП.  Много от демонстрантите дойдоха след като бяха видели и чули по БНТ и радиото какво става около НС.

Особено бурни станаха протестите след като научихме, че НС “не може” да премахне члена от конституцията за ръководната роля на БКП веднага. Пак според тази същата конституция, трябвало да мине минимум един месец между предложение за промяната й, и гласуването му.

Доста нагло оправдание на падналата диктатура – да се извинява с правилата на демокрацията …

В един момент, с мегафон в ръка, с прегракнал от скандирането глас, се озовах срещу охраняващ  “Народното” събрание стажант от школата на МВР в Симеоново … когото познавах много добре!

Християн Христов беше от моя клас. В часовете по български език седяхме на един чин.

Беше доста символичен момент – двама млади хора, тръгнали от едно и също място и време, и стигнали по-късно пак до едно и също място, но от две противоположни страни на “барикадата”.

Не бях достатъчно близо до стълбите на НС, когато в момента на най-голямо напрежение там излезе Петър Младенов, който с мегафон се опита да “успокоява гражданите”. Малко по-късно той произнесе легендарната фраза “по-добре е танковете да дойдат” (дали?). Седем месеца по-късно, тази фраза и натиска на първата студетнска стачка го свалиха от президентско-председателският пост на републиката.

***

Около тази наша демонстрация има интересни подробности, не толкова широко известни.

След възникване на идеята сред организациите на НСПС в СУ, ВМЕИ-София и ВИИ за демонстрация, специално насочена към натиск за автономия на ВУЗ, предложихме на Емил Кошлуков да се включат и Независимите Студентски Дружества (НДС).

Познавах Емил от около две седмици преди 10 ноември. Бяха ни свързали от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, където знаеха, че инциативна група студенти (водена от Владимир Кънев), се събираме и обсъждаме устав на независим студентски съюз. Преди падането на режима на Живков в България нямаше никакви студентски организации, дори казионни.

Кошлуков каза, че НСД не се интересува от такава демонстрация и няма да участва в нея.

След като внесохме заявлението за демонстрация в СНС на 6 декември 1989, написахме и изпратихме призив (показан по-горе) до колегите от всички ВУЗ-ове. Както се вижда от написаното на ръка от мен над текста на призива, текста беше изпратен и до много медии.

На 10 декември (неделя) във “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян събеседник в студиото му беше Кошлуков. Той беше станал “лице” на студентите пред обществото заради активните си изяви като основател на НСД, както и миналото си на затворник по политически причини. Поради това беше смятан за вездесъщ по въпросите на студентската активност в тези динамични дни.

Затова не беше учудващо, когато водещия Кеворкян го попита (перефразирам по смисъл) “Получихме някакъв призив за студенстка демонстрация с искане за автономия на ВУЗ на 14 декември пред НС. Знаеш ли нещо за това?”.

Изключително учудващ, обаче, за нас, които бяхме в течение на нещата, беше отговорът на Емил: “Ами те сега се нароиха какви ли не организации с какви ли не искания.” (пак перефразирано – надявам се някой ден да намеря оригиналния запис от БНТ и да поместя точните фрази).

Макар много добре да знаеше за демонстрацията и кои са инициаторите – студентските профсъюзи – Кошлуков отговори все едно че никога не е чувал нито за организациите ни, нито за самата демонстрация.

Затова отново бяхме доста изненадани, когато на 14 декември малко преди 14:00 часа – официалното начало на демонстрацията – пред Народния театър дойде сравнително голяма група колеги, водени от Кошлуков. Оказа се, че все пак са решили да се включат в протеста за автономия на ВУЗ.

Дали промяната е била резултат от лично решение на преосмиляне от страна на Емил, или беше повлияна от решението на СДС (чийто член НСД вече беше) за жива верига около НС срещу чл. 1 на конституията, не знаем.

Въпреки това, радостно е, че не тръгнахме да се караме “кой води бащина дружина”. Просто се обединихме и заедно положихме началото на най-силната антикомунистическа изява на българските граждани в първите дни след 10 ноември.

Първият нов закон, приет след 10 ноември от все още старото, комунистическо Народно събрание, беше Закона за академична автономия на висшите учебни заведения от 2 февруари 1990.

Комунистите явно бяха достатъчно наплашени от събитията на Тянънмън в Китай от май 1989, както и от изключително активната роля на студентите при свалянето на режимите в другите комунистически държави през октомври-ноември 1989.

Още за тези дни:

• Телеграми от посолството на САЩ в София до Държавния департамент на САЩ, 15 декември 1989

• Телеграми от посолството на САЩ в София до Държавния департамент на САЩ, 16 декември 1989