16.02.1989: наше писмо до „Панорама“ да бъде преименувана ул. „Жданов“

Бяхме студенти втори курс. Жадно попивахме флагманите на съветската „перестойка“ и гласност – седмичника „Московские новости“ , списание „Огоньок“, вестник „Литературная газета“ и списание „Новое время“.

От тях научихме потресаващите факти за избитите от Сталин милиони руснаци, четяхме ужасите, описани в „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин .

В България многогодишната комунистческа пропаганда се правеше, че нищо не е станало: никаква критика на комунистическата власт не стигаше все още до пресата. Всичко се ограничаваше в предаваните от уста на уста брожения, предимно в академичните среди, създавани от Екогласност и Клубът за подкрепа гласността и преустройството.

С няколко най-близки приятели написахме писмо до предаването „Панорама“, водено от Иван Гарелов („Панорама“ беше най-силното предаване, след като „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян беше спряно няколко месеца по-рано заради шокиращи антикомунистически позиции на интервюираният гост, съветският академик Николай Амосов ).

В писмото си настоявахме да се смени името на улица „Андрей Жданов“ (днес „Пиротска“), една от най-оживените улици в София, заради разкритията в съветската преса за престъпленията на нейния патрон.

Писмото беше подписано от моя милост – Красимир Гаджоков (студент 2-ри курс компютърни технологии, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Николай Славчев Колев (студент 2-ри курс изчислителна техника, ВМЕИ София, от Толбухин – по-късно Добрич), Господин Гюров Господинов (студент 2-ри курс философия, СУ, от Стара Загора) – двама мои най-близки приятели, и Ивелин Великов (студент 2-ри курс философия, СУ).

Дали това наше писмо е повлияло и колко, няма как да бъдем сигурни. Но по-малко от два месеца след като го пратихме, в дните преди денят на София, 3-ти април, улица „Жданов“ беше преименувана на улица „3-ти април“.

Не съм сигурен дали точно това е окончателният текст, който в крайна сметка изпратихме, но ето и копие от черновата, която съм запазил:

Писмо 16.02.1989 до „Панорама“ за преименуване улица „Жданов“

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

20 години по-рано: студенти за демокрация и автономия на ВУЗ

Неочаквано тези дни попаднах на  клип от демонстрацията за автономия на ВУЗ от 14 декември 1989. Бях един от инициаторите и главен организатор на тази акция. Тръпка беше да открия, че е било запечатано и запазено на лента нещо, в което съм вложил много енергия и ентусиазъм преди 20 години.

Тази демонстрация, заедно с живата верига, организирана от СДС (по-специлано от КТ „Подкрепа“), прерасна в най-големият и най-силен антикомунистически протест през последните 45 години до него момент.

Моя милост, като един от идейните инициатори и основателите на Независимите Студентски Професионални Съюзи (НСПС) и пръв председател на формацията във ВМЕИ-София, бях един от подписалите уведомлението до Столичен народен съвет (СНС) за демонстрацията. Другият подпис е на моя близък приятел и активен участник в студентските събития Стефан Кънчев Христов, тогава студент по информатика в Софийският университет „Климент Охридски“ (по него време още нямаше „Св.“ пред името на патрона му).

заявление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989
уведомление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989
призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989
призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989

Клипът започва с кадри от веселата „суетня“ сред организаторите, на стълбите пред  Народният театър. На преден план е Емил Кошлуков, тогава председател на Независимото Студентско Дружество – НСД (как НСД се включи в демонстрацията, разказвам по-надолу). Зад Емил, в светло палто се вижда и Чавдар, един от активистите на НСД от ВМЕИ-София. чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather