Освен ако някой се бърка: електронните образци на бланки за писмено-подавани документи, с каквито е пълен специално предназначеният портал www.egov.bg, не влизат в това число.

Би било добре ако поне малкото налични електронни услуги работят безупречно, гладко и безпроблемно за гражданите. И да изискват минимална компютърна грамотност.

Дали сте данъкоплатец, служител във фирма или учреждение, или предприемач – със сигурност ще предпочетете да си свършите бързо и ефективно работата с държавната администрация. Без да трябва да ходите “на място” и да висите по опашки.

Интернет-страниците на електронното правителство би трябвало да ви дават точно такава възможност.

Българската държава, обаче, не мисли така. Или въобще не мисли.

Защото на нейните интернет-страници ви очакват безброй недоразумения.

Най-голямото от тях е “жълтият милиционер”, дежурен по електронно правителство.

С Firefox – най-ползвания в България браузър – заредете сайта на Търговския регистър и от ляво, изберете “Електронни услуги“.
Или на сайта на Националната Агенция за Приходите в средното каре “Електронни услуги“, изберете връзката към https://inetdec.nra.bg .

Какво виждате?

Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.

От какво “пази” този милиционер?

На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.

Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на “гише”.

За щастие, поне едно е сигурно – “жълтият милиционер” не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт.

Точно това ви казват предупредителните надписи около него. Но дори и интернет-браузърът ви да е на български език, нямате никакъв шанс като обикновен човек да разберете какъв е проблема.

На повечето сайтове за електронни услуги на администрацията се очаква да въвеждате ваша ценна и строго пазена лична или фирмена информация.

Вместо това, ви посрещат плашещи предупреждения. И то не какви да е, а поставящи под въпрос точно сигурността на връзката и автентичността на сайта!

Какво ще направите?
Почти сигурно ще се откажете от предложението да бъдете обслужен от държавата по този начин.

Защото колко ще са достатъчно “смелите” да щракнат цели пет (!!!) последователни предупреждения (с Firefox)? На всяка стъпка да изчетат текстовете им, да ги разберат. И след всичко това, все още да имат смелостта да подадат на администрацията своята ценна информация чрез подобен сайт?

Освен ако, разбира се, смятаме за нормално не кой да е, а точно НАП да ни съветва да изберем “Continue to this website (not recommended)“. Ей така, на английски, без дори да ни обяснява за какво става въпрос (надписа се превежда “Продължете към този уебсайт (не се препоръчва).”

Забелязахте ли фразата “не се препоръчва“?

На всичко отгоре, точно този текст ще видим само с по-малко популярния в България браузър Internet Explorer. Никой във въпросните институции не е обяснил какво да правят ползващите Firefox, Chrome, Safari и Opera.

Предаването на информация с висока степен на тайна по интернет се защитава с криптирана (“засекретена”) връзка между браузъра и интернет-сайта. Така никой не може да “подслуша” комуникацията на данни някъде по средата. Например, някой администратор в Интернет-провайдъра, или – нещо “нечувано”, разбира се – законово неупълномощен друг държавен орган.

Ако имате “безстрашието” да се съгласите с всички тези предупреждения (и, разбира се, разберете кое е “съгласяване”, особено на друг език), връзката ви все пак ще бъде криптирана.

Но това ли е нормалният начин да реагираме на проблеми със сигурността в интернет?

Ако потребителя се “сети” предварително, че трябва да има универсален електронен подпис, неговото инсталиране предотвратява появата на “милиционера” във Firefox. Но това е просто друг начин хората да бъдат учени да игнорират предупреждения за доверие към интернет-сайтове.

Какво пречи, когато изберем страница за електронна услуга, вместо веднага да бъдем шокирани с “милиционера”, първо просто и кратко да ни кажат от какво имаме нужда.
И чак тогава да ни препращат към същинската електронна услуга?

Или да ни предложат възможност да опитаме първо имаме електронен подпис и дали той е настроен правилно?

О, един момент: страница за такава проба има все пак на сайта на Търговския регистър – “Тестово подписване”.

Преодоляваме недомислието, че тя е чак най-долу, доста след връзката към “Електронни услуги”.

И щракаме към нея за да изпробваме електронния си подпис …

О! Нима сте изненадани? Пак “жълтият милиционер”!

Един брилянтен “параграф 22“!

Малко са похвалните изключения като Националната Здравно-Осигурителна Каса (НЗОК). Там предварително обясняват какво ви трябва и къде да го намерите. И възможността да проверите дали е готов за ползване електронния ви подпис не ви вкарва в порочен кръг …

Възможно ли е все пак всичко да преминава гладко, без “милиционери”? Без неразумни и опасни съвети да доверяваме ценната си информация на сайтове, които изрично “не се препоръчват”?

Възможно е. Просто българските фирми, продаващи на държавната администрация услуги за електронен подпис – B-Trust, StampIt и всички други – трябва да работят професионално.

Ако не – правителството да ги задължи.

Ще им струва известна допълнителна сума: нужно е  да бъдат оторизирани от фирми, на които браузърите по подразбиране имат доверие. Сумата не е кой знае колко. А и както е нормално за всеки бизнес, просто ще натоварят клиента – в случая правителството – с този допълнителен разход.

Но страхотно ще улеснят гражданите и бизнеса, за които в крайна сметка са предназначени тези услуги на електронното правителство.

И няма да ни плашат с “жълти милиционери”.

Тъй както няма съмнение в техническата компетентност на фирмите за електронен подпис, остават нужни само отговорност и професионализъм. А у държавната администрация – старание да бъде реално, а не само показно полезна.

Качества, масово липсващи в реализацията на българското електронно правителство както на управленско, така и на техническо ниво.

Когато държавата (или дори само градската администрация) е срещу теб , нямало смисъл. Кой щял да ти обърне внимание? Кой щял да си мръдне пръста? Имало еди какви си интереси – и следват какви ли не теории на конспирацията.

Но незабелязано – защото не е чак толкова голяма новина – “малки” хора постигат големи победи.

Моите дълбоки уважения към “малкия” човек Лъчезар Лисицов, журналист в почти неизвестния (поне на мен) вестник “Десант”. Днес научавам, че той не е като другите. Не си е казал “нищо не зависи от мен”. А просто е осъдил президентската институция да публикува стенограма от срещата на българския и руския президенти, дискутирали обществено важни за България въпроси.

Без да се оплаква колко трудно било да се заведе дело, без да предполага – без основания, както се вижда – че няма да му обърнат внимание, че “онези горе не можеш да ги бутнеш”. Нещо, което всеки друг можеше да направи. И което много би трябвало да направят. Но нали оплакането и нищо-неправенето е толкова по-лесно от правенето …

През 1994-та една обикновена жена – едноличен търговец, определено с дух на предприемач – нечувано спечели дело във Върховния съд за отмяна на правителствено постановление. Държавата ограничи разплащанията в брой до максимум 20’000 (стари) лева, или около 500 щатски долара към него време.

Цели осем месеца българските фирми правеха какви ли не “фокуси” и “акробатични номера”, за да заобикалят това безумно постановление. Други пък стриктно се съобразяваха с него, от което бизнеса им неимоверно пострада. Но никой от тези безспорно много по-мощни и способни да противодействат на административните безумици субекти не се сети, или не си направи труда,  да заведе подобно дело (а може би просто се страхуваха да закачат “мечката”?).

Друг, букално по-”малък” човек - ученик от Пазарджик – през 2008-ма осъди общината за това, че не е почистила тротоар от леда. В резултат той пада и си чупи ключицата. Съдът отсъди 800 лв в полза на младия гражданин.

Наскоро гражданин от Пловдив спечели дело срещу държавата за неправомерно мито върху стари леки коли. В резултат държавата трябва да възстанови надвзетото не само на него, но и на още около 18 000 добросъвестни вносители, или общо да върне около 120 млн лева.

Със сигурност има и много други такива “малки”, обикновени хора. Ден след ден, стъпка по стъпка, неусетно и не толкова шумно, те натриват носа на некадърни и недоброжелателни политици и държавни служители, дори на най-високо ниво.

Трябва да забелязваме тези хора. Най-малкото е да им благодарим, че са свършили нашата работа. Че са ни донесли – в много случаи – лична изгода на всички нас, останалите, които не сме си помръднали пръста.

Но най-вече трябва да се заразяваме от техният пример, да се въодушевяваме от техния успех. И следващият път, когато ние лично се изправим пред държавно безсмислие, без значение колко “високо” или “мощно” е то, да постъпим и ние като тези хора. Да направим нещо.

Защото, както виждаме, нямаме оправдание.

като граждани, упражняващи конституционното си право да участваме в управлението на България, от два дни се опитваме да изразим до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Но нашето мнение не стига до Вас – електронната Ви поща primeminister@government.bg отказва да приема изпращаните от нас писма.

На 24.02.2010 в 06:07 часа започнахме петиция срещу намерението на водените от вас правителство и мнозинство в Народното събрание да смекчат вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения за тютюнопушене на обществени места.

Петицията е осъществена чрез интернет на сайта www.ZabranetePusheneto.com . При всяко подписване на петицията,  интернет-сайта изпраща електронна поща (е-мейл) от името на подписалия до девет институции – Министър-председателя, Народното събрание, всички парламентарни групи там и Министъра на здравеопазването.

В първите два часа и половина от започването на петицията, около 80 е-мейла с позицията на активни български граждани са влезли успешно във Вашата електронна “пощенска кутия”.

Но след този момент, досега над 1100 (хиляда и сто) е-мейла с петицията и мнението на Вашите избиратели се “блъскат” безуспешно в техническа преграда, издигната от интернет-специалистите на правителството.

В същото време, изпратените електронни писма до другите получатели – Народното събрание и Министъра на здравеопазването – не изпитват подобен проблем да стигнат до “кутиите” на получателите им.

Напълно разбираме, че Вашият е-мейл вероятно е “бомбардиран” във всеки миг от изключително голям брой нежелани, несвързани въобще с институцията Ви  съобщения. Разбираема е и мярката, взета от специлистите, да спират такива съобщения преди дори да се появят в е-мейла Ви.

Но намираме за недопустимо да бъдат третирани по същия начин вече почти два дни електронните писма на хиляди граждани, желаещи да изразят до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Сигурни сме, че живо се интересувате какво мислят гражданите на България за намеренията и решенията Ви в управлението.

Затова очакваме да направите необходимото така, че писмата от нашата петиция да започнат да стигат отново до Вашата електронна поща.

С уважение, от името на над 1100 подписали петицията български граждани,

Красимир Василев Гаджоков,
един от организаторите и осъществителите на петицията срещу проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места
gadjokov@gmail.com

Равностойни ли са, обаче, тези две форми на уеб-активност?

Помните ли тръпката когато за пръв път стартираха сайтовете за съученици? Или тези за запознанства? Много вълнения, откриване на приятели и съученици, възстановяване на връзки …

Но къде са всички тези неща сега? Кога последно ги посещавахте? Не помните, нали …

Фейсбук е най-”якото” място на уеба в момента. Но по никакъв начин не “заменя” блогирането. Предстои пренасищане на тази и подобните й “социална мрежа”. Незибежно, колкото и да не ви се вярва.

Огромна част от вашите приятели във Фейсбук не пишат нищо лично или дори не публикуват снимки от новите си преживявания. Почти единствената тяхна активност през повечето време са автоматичните съобщения с кого са станали приятели (не непременно в реалността!), или какъв “тест” или анкета са преминали, чрез която са  “открили” неподозирано досега свое качество …

Другата (единствена?) масова “активност” е посочването на “интересна” интернет страница или публикация. Но пак без никакво лично мнение или отношение, без дори съвсем кратък коментар …

Колко от фейсбук-приятелите ви са публикували дори една своя оригинална мисъл (или мнение) в “стауса” си или под някоя снимка в последния един месец? Или са ви насочили към някакво тяхно *лично* мнение, пък било то дори само и кратък коментар в някой интернет-форум, например?

А “каузите” и “организациите” във Фейсбук? Много от тях сякаш са в някакво “състезание” кой ще събере най-много  “привърженици”. И с това се изчерпва всичко. Много рядко някой ползва кауза или “група” реално да ангажира хората – да се свърже с тях, да ги убеди  да направят нещо в реалното, което да допринесе за каузата …

Масово се създават каузи  едва ли не с очакването, че с простото им появяване и присъединяване на повече на брой поддръжници идеята ще предизвика реакция от обществото …

Все по-често, обаче, не е така. С течение на времето, нараства “инфлацията” на подобни очаквания. Съвсем скоро няма да е никакво “събитие”, че във фейсбук е създадена поредната “кауза”, дори и да е събрала голям брой почитатели.

Да, Фейсбук все пак безспорно предлага забавления. Ако има наистина нещо наистина ценно, то е че събрано на една страница виждате какво нови има около приятелите ви (тези, които все пак си правят труда да напишат нещо). Така следващият път като се чуете или видите реално, ще сте “в час”.

Но няма как “социалните мрежи” да заменят блогрането. Защото в един блог се иска да кажеш или покажеш нещо ново, различно, та дори и само по форма. Да изкажеш не просто една мисъл, а да я аргументираш.

Двете форми на предаване на мисли просто не споделят едно и също измерение.