като граждани, упражняващи конституционното си право да участваме в управлението на България, от два дни се опитваме да изразим до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Но нашето мнение не стига до Вас – електронната Ви поща primeminister@government.bg отказва да приема изпращаните от нас писма.

На 24.02.2010 в 06:07 часа започнахме петиция срещу намерението на водените от вас правителство и мнозинство в Народното събрание да смекчат вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения за тютюнопушене на обществени места.

Петицията е осъществена чрез интернет на сайта www.ZabranetePusheneto.com . При всяко подписване на петицията,  интернет-сайта изпраща електронна поща (е-мейл) от името на подписалия до девет институции – Министър-председателя, Народното събрание, всички парламентарни групи там и Министъра на здравеопазването.

В първите два часа и половина от започването на петицията, около 80 е-мейла с позицията на активни български граждани са влезли успешно във Вашата електронна “пощенска кутия”.

Но след този момент, досега над 1100 (хиляда и сто) е-мейла с петицията и мнението на Вашите избиратели се “блъскат” безуспешно в техническа преграда, издигната от интернет-специалистите на правителството.

В същото време, изпратените електронни писма до другите получатели – Народното събрание и Министъра на здравеопазването – не изпитват подобен проблем да стигнат до “кутиите” на получателите им.

Напълно разбираме, че Вашият е-мейл вероятно е “бомбардиран” във всеки миг от изключително голям брой нежелани, несвързани въобще с институцията Ви  съобщения. Разбираема е и мярката, взета от специлистите, да спират такива съобщения преди дори да се появят в е-мейла Ви.

Но намираме за недопустимо да бъдат третирани по същия начин вече почти два дни електронните писма на хиляди граждани, желаещи да изразят до Вас волята си по важен обществен въпрос.

Сигурни сме, че живо се интересувате какво мислят гражданите на България за намеренията и решенията Ви в управлението.

Затова очакваме да направите необходимото така, че писмата от нашата петиция да започнат да стигат отново до Вашата електронна поща.

С уважение, от името на над 1100 подписали петицията български граждани,

Красимир Василев Гаджоков,
един от организаторите и осъществителите на петицията срещу проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места
gadjokov@gmail.com

Равностойни ли са, обаче, тези две форми на уеб-активност?

Помните ли тръпката когато за пръв път стартираха сайтовете за съученици? Или тези за запознанства? Много вълнения, откриване на приятели и съученици, възстановяване на връзки …

Но къде са всички тези неща сега? Кога последно ги посещавахте? Не помните, нали …

Фейсбук е най-”якото” място на уеба в момента. Но по никакъв начин не “заменя” блогирането. Предстои пренасищане на тази и подобните й “социална мрежа”. Незибежно, колкото и да не ви се вярва.

Огромна част от вашите приятели във Фейсбук не пишат нищо лично или дори не публикуват снимки от новите си преживявания. Почти единствената тяхна активност през повечето време са автоматичните съобщения с кого са станали приятели (не непременно в реалността!), или какъв “тест” или анкета са преминали, чрез която са  “открили” неподозирано досега свое качество …

Другата (единствена?) масова “активност” е посочването на “интересна” интернет страница или публикация. Но пак без никакво лично мнение или отношение, без дори съвсем кратък коментар …

Колко от фейсбук-приятелите ви са публикували дори една своя оригинална мисъл (или мнение) в “стауса” си или под някоя снимка в последния един месец? Или са ви насочили към някакво тяхно *лично* мнение, пък било то дори само и кратък коментар в някой интернет-форум, например?

А “каузите” и “организациите” във Фейсбук? Много от тях сякаш са в някакво “състезание” кой ще събере най-много  “привърженици”. И с това се изчерпва всичко. Много рядко някой ползва кауза или “група” реално да ангажира хората – да се свърже с тях, да ги убеди  да направят нещо в реалното, което да допринесе за каузата …

Масово се създават каузи  едва ли не с очакването, че с простото им появяване и присъединяване на повече на брой поддръжници идеята ще предизвика реакция от обществото …

Все по-често, обаче, не е така. С течение на времето, нараства “инфлацията” на подобни очаквания. Съвсем скоро няма да е никакво “събитие”, че във фейсбук е създадена поредната “кауза”, дори и да е събрала голям брой почитатели.

Да, Фейсбук все пак безспорно предлага забавления. Ако има наистина нещо наистина ценно, то е че събрано на една страница виждате какво нови има около приятелите ви (тези, които все пак си правят труда да напишат нещо). Така следващият път като се чуете или видите реално, ще сте “в час”.

Но няма как “социалните мрежи” да заменят блогрането. Защото в един блог се иска да кажеш или покажеш нещо ново, различно, та дори и само по форма. Да изкажеш не просто една мисъл, а да я аргументираш.

Двете форми на предаване на мисли просто не споделят едно и също измерение.