Отворено писмо до Председателя на НС: не съм ви упълномощил да представлявате моята власт с непроверени слухове, измислици и преувеличения

Отворено писмо

До: Госпожа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание

на Република България

3 май 2016

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Изключително ме разтревожи начинът Ви на аргументация по промените в Изборния кодекс по време на срещата в Народното събрание на 26 април 2016, в която сте участвали заедно с Министър-председателя и представители на парламентарно-представените партии.

Вие сте мой народен представител – така е според решение на Конституционния съд, независимо от кой избирателен район сте избрана (не, че българите в чужбина въобще имаме район или пък можем да гласуваме за конкретни народни представители).

Затова настоявам Вие, когато представлявате моето мнение и моята власт в Парламента, да базирате мненията и решенията си само на сериозна логика, проверени факти и съобразяване със степента на обществените явления, на които се позовавате.

В стенограмата, за съжаление, намирам свидетелства за точно обратното. Ваши две реплики за изборите в чужбина – “… Изборния кодекс, създава възможност да се разкрие секция при 20 заявки, а в деня на изборите отиват да гласуват примерно пет души.”, както и “Най-фрапантното е, когато броят на гласувалите е по-малък от членовете на секциите комисии, чийто състав е командирован от българската държава за три дни, за да отидат там и да гарантират честни избори.” – са базирани на един единствен единичен случай от общо 428 секции в чужбина в изборите през 2014-а. Във всички останали 427 секции в чужбина са гласували над 20 избиратели.

Фрапантно е само едно: че не сте си направили труда да проверите фактите, при положение че протоколите от за всички избори досега са публично достъпни на уебсайта на ЦИК. Както и това, че ние, гражданите, които сме ви упълномощили временно да взимате решенията за държавата от името на нашата власт, трябва да се съмняваме, пре-проверяваме и посочваме такива груби нелогични необоснованости в аргументацията Ви.

Няма никаква логика или здрав разум такова изключително рядко и незначимо по степен отклонение да бъде давано за пример. Не може чрез “аргументиране” на обстоятелства с толкова малка степен на разпространеност да бъдат взимани толкова важни решения – като тези за промени на изборните правила, засягащи стотици хиляди български граждани.

Намирам за необяснима липсата на познания за изборните правила, демонстрирана от Вас, когато се опитвате да аргументирате позициите си и в друг пример: “В същото време българската държава е осигурила по трима служители командировани там.” (в секциите в чужбина). Не трима, а само един представител на държавата се изисква за секция в чужбина. При това, не е нужно да е командирован държавен служител – законът изрично позволява (и вече е практика) да е местен български гражданин, упълномощен да представлява държавата.

Несериозно и особено лишено от здрав разум изглежда и Вашето “решение” за това колко “лесно” биха могли да гласуват българските граждани от чужбина: “не виждам проблем за наш сънародник от Гърция да вземе един автобус и да си дойде за два часа, за да упражни правото си в България”.

Крайно учуден съм от липсата на елементарно съобразяване от Ваша страна, че само от Атина (например) до Петрич пътят е над шест часа в едната посока (и то с автомобил). Какво да говорим за стигането – само заради изборите – до по-далечни населени места, като Варна или Бургас. Защото би трябвало да знаете и, че избирателят не може да гласува веднага като влезе на територията на България, а само където е в избирателния списък – обикновено по постоянен адрес.

Крайно опростенческо и неадекватно на реалността е и твърдението Ви, че “Има достатъчно гаранции за правото на нашите сънародници да намерят начин и да упражнят гласа си и тези, които искат, го правят”.

Ще обясните ли на българските граждани от Лондон – специално на над 8000 гласували през 2014-а там – дали ще имат осем секции за гласуване, след като е прието, че в една секция могат да гласуват не повече от 1000 души? Или ще се чака за гласуване по осем часа?

А на 7000 българи в САЩ, гласували многократно досега, но живеещи далече от милионни градове, които сега ще бъдат лишени на практика от възможността да гласуват – освен ако не решат да отделят цял ден (или дори няколко дни)?

Но най-разгневен съм от това, че грижата Ви да не покажете “уплаха”, грижата за собствения ви образ стои над грижата за решение в обществена полза и според обществените желания – за което намирам потвърждение в репликата Ви “В Преходни и заключителни означава, че сме се уплашили и го вкарваме в Преходни и заключителни”.

Не съм Ви упълномощавал да представлявате моята власт по този начин – като базирате решенията си на нелогични, несвързани с реалността, крайно преувеличени или неадекватно малки проблеми. Виждам липса на логично мислене, виждам несъобразяване с реалността и със степента на процесите и явленията, на които се позовавате като определящи решенията Ви. Намирам тази липса за опасна за обществото и заплаха за националната сигурност на България.

На въпросната среща сте казали и “Крайно време е Конституционният съд веднъж завинаги да се произнесе” (за последиците от току-що въведеното задължително гласуване).
Понеже съм напълно съгласен с в Вас в този конкретен случай, настоявам Вие – като представител на моята власт, за което временно съм Ви упълномощил – да се обърнете официално към Президента на републиката да сезира Конституционния съд.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков,

гражданин и избирател, Торонто, Канада

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо до премиера: Научете се да носите политическа отговорност; ако не можете – нямате място в управлението

Г-н Министър-председател,

След взрива на недоволство от необяснимите, претупани промени в Изборния кодекс в последните работни часове на миналата седмица, вменяващи задължение за гласуване и отнемане на възможността да стотици хиляди българи в чужбина да гласуват, вашата реакция е крайно странна, неадекватна и меко казано, политическо аматьорство.

След като мнозинството на ръководената от Вас партия е гласувало тези анти-демократични промени, вие нямате никакво морално право да се дистанцирате от тях. Откъде-накъде решихте, че има някакво “оправдание” в това, че – както мнозина предполагаха, а сега вие потвърждавате – тези промени са ви били на практика пробутани от “Патриотичен фронт”?

Как така “ако беше правителството на ГЕРБ, въобще нямаше да ги приемем?” За мнозина това звучи като признание, че понеже нямате абсолютно мнозинство в парламента, смятате за “нормално” едва ли не “автоматично” да приемате исканията на всяка друга партия? В последния момент и задкулисно – без дори най-елементарно публично оспорване или обществен дебат?

Какво означава подобна позиция, освен признание, че за запазване на всяка цена на сегашното правителство и парламент, сте готови да изтъргувате политически всякакъв натиск, дори противоречащ на принципите на водената от Вас партия, та дори и на Конституцията?

Ще е много добре също да престанете с осланянето единствено на преценката  през Вашия личен мироглед относно обществени въпроси. Какъв аргумент е “нека има социологически изследвания преди изборния ден, аз не ги чета”? Потърсете от какво се интересуват и дали одобряват това избирателите, а не само Вие самият.

Какъв аргумент може въобще да бъде и “десетилетия наред българите се възмущават от гласовете от Турция”? Да не би да искате да кажете, че одобрявате сегрегацията на българските граждани спрямо това дали те живеят в “удобна” или “неудобна” държава? Докато българските граждани по Конституция имат равни права, от вас се очаква най-малкото да защитавате това равенство. А не да се поддавате на всеки повей на вятъра от страна група крещящи ксенофоби.

И накрая, мнозинството български граждани ви е гласувало доверие да поемате отговорност, а не да ви “омръзва да поемам цялата тежест за всяко решение, както и от непрестанните закани на една или друга формация за излизане от коалицията, ако не получи това, което иска”.

Какви са тези закани? Дайте да ги чуем. Имаме право да ги знаем, за да реагираме. В крайна сметка, вие сте само представител на нашата – на избирателите – власт. За да я упражним, ние имаме право да знаем кой какво иска от нас чрез Вас, нашите представители.

Ако не разбирате всичко това или не го можете – мястото ви не е в управлението.

Красимир Василев Гаджоков, български гражданин

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо: Министър Бъчварова, подайте си оставката – нямате право да ни представлявате след като нямате идея за демокрация

До заместник министър-председателя на Министерския съвет на Република България г-жа Румяна Бъчварова

Уважаема г-жо Бъчварова,

Предлагам Ви да си подадете оставката колкото може по-скоро.

Няма друга достойна позиция, след като няколко пъти набедихте граждани, че правят “провокации” срещу правителството само заради публично изказани несъгласия с неговите позиции – или заради липса на позиции въобще.

Нямате право да заемате толкова критично важната длъжност (дума, произлизаща от “дълг”) в нашата държава, след като Ви липсва елементарна образованост в областта на демокрацията.

Нямате право да подменяте значението на думите защото Ви е удобно на момента. Ако имахте елементарно разбиране за демокрация, би трябвало да Ви е ясно, че “провокация срещу правителството и властта” може да се използва като израз само ако има опит за нарушение на Конституцията или законите.

Не само че нито Конституцията, нито законите на демократична България забраняват, а точно обратното – те гарантират правото както на свободно (от преследване и сплашване) слово, така и нещо повече: абсолютното право на суверена (народа) да държи сметка на представляващите го в правото му да упражнява властта си.

Вие – както и цялото правителство, парламента и съдебната система – сте само едни временни наши представители на това наше право. Като такива сте абсолютно задължени да отговаряте на всички въпроси , които всеки гражданин ви поставя, без значение какви конспирации ви се привиждат. Отговорът трябва да е смислен, по същество и изчерпателен.

Ако нямате капацитета или разбирането за това – нямате работа като наш представител в управлението.

Моля предайте тази позиция и на г-н министър-председателя, който също явно не разбира демокрацията и правата на гражданите – съдейки по неговото мълчаливо одобрение на Вашите произволни и неадекватни квалификации с думата “провокация”.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков, гражданин на Република България,
с изрично и писмено удостоверение за несътрудничил с комунистическата “Държавна сигурност”

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
Нова приставка за браузър Chrome предупреждава ако зареждате сайт на анонимна псевдо-медия

Нова приставка за браузър Chrome предупреждава ако зареждате сайт на анонимна псевдо-медия

Стоп! Анонимна "медия"!

Преди повече от година публикувах – и оттогава поддържам редовно – списък на анонимни псевдо-медии.

Това са около 50 интернет-сайта, които претендират да поднасят информация по обществени въпроси, но не обявяват на коя фирма или лице са собственост.

От днес всеки може ползва и приставката за браузъра Chrome, която направих. Тя автоматично ще ви предупреждава, ако зареждате сайт на анонимна псевдо-медия от списъка.

(Взаимствах идеята и кода от приставката #ДАНСwithme, предупреждаваща при отваряне на медийни сайтове на Делян Пеевски.)

Едва ли има нужда да аргументираме допълнително нуждата от прозрачност на медийната собственост в България. Има достатъчно очевидни случаи, когато точно анонимни псевдо-медии бяха използвани като „бухалки“ за съсипване имиджа на хора, фирми или институции, особено в последните няколко години.

Неслучайно и наскоро България падна до срамното 100-но място в класацията за медийна свобода. Тази свобода произтича и от прозрачността – кой притежава една медия. Защото всеки читател и зрител трябва да може да прецени дали публикуваното е резултат от неподправен обществен интерес, а не продиктувано от лични или тайни интереси на собственика.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Нечувано и адмирации: депутат отговори на писмо на българи от чужбина

Депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров отговори на писмо на група българи от чужбина. Публикувам го, защото самият факт на отговора е достатъчно показателен. Почти никой депутат не си прави труда да отговаря на писма от гражданите. Още по-малко пък – от чужбина.

Адмирации, г-н Станимиров! Продължавайте така, и хората ще ви се отблагодарят с доверие и подкрепа. Сигурен съм и за вас тези думи не са празни, а имат реален смисъл и изражение.

From: boris.stanimirov <boris.stanimirov@parliament.bg>
Subject: Ваше писмо PODNS2014V3/21.11.2014
Date: December 3, 2014 3:54:53 PM EST

Уважаеми госпожи и господа,

С удоволствие ви уведомявам, че голяма част от нещата, които пишете за прозрачната и достъпна работа на НС са предвидени в новия правилник на 43-тото НС. Дълбоко подкрепям идеите ви, още повече, че те отдавна са практика в Европейския парламент, от който имам непосредствени наблюдения. Като член на Парламентарната комисия за взаимодействие с НПО и жалбите на гражданите, искам да ви уверя, че ще съдействам за по-бързото установяване на тези добри практики. Ще поставя въпроса още утре, на първото заседание на Kомисията.

Вярвам, че  в Kомисията по външна политика ще мога да съдействам за намиране на решения за проблемите на българските граждани в чужбина и на чуждите граждани, имащи отношения с РБългария. Българките мисии в чужбина трябва да подпомагат и насърчават връзката на българите с Родината, а не да се явяват административна бариера пред нея. Това е моя кауза от евроизбори 2009, която едва днес имам възможността да защитя на практика и уверявам ви, ще положа всички усилия.
Прeз изминалата седмица проведох няколко разговора с български дипломатически служители на различни нива. Тромавите процедури и излишно скъпите куриерски услуги се очертават като общ проблем. Имах среща с кабинета на министъра, откъдето ме увериха, че „електронна консулска услуга“ е заложена в плановете им като приоритет. Трябва да споделя с вас, че бюджет 2015, който днес разгледахме в комисиите е силно рестриктивен в частта си за МВнР. Въпреки това, ще положим всички усилия за по-смислена организация на дейността на българските дипломатически служби, така че те да бъдат максимално удобни и достъпни за нашите граждани в чужбина. При това бързо! Предстои и изслушване на Агенцията за българите в чужбина и съответните звена в Министерство на правосъдието в Комисията по външна политика.

Не се колебайте да се обръщате към мен!

С уважение,

Борис Станимиров
Народен представител
ПГ Реформаторски блок
Зам.председател на Комисията по външна политика

Boris Stanimirov MP
Deputy Chairman of the Foreign Policy Committee
National Assembly of the Republic of Bulgaria

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
Министерството на О(т)браната – с широко отворени врати за кибер-атаки

Министерството на О(т)браната – с широко отворени врати за кибер-атаки

Парадът на държавната администрация в областта на (не)сигурността на нейните интернет-сайтове продължава с гръмки примери.

Преди само малко повече от месец посочих сериозни дупки в министерството, което … отговаря за информационната сигурност.

Ето че сега дори и институцията с най-много и важни държавни тайни – Министерството на отбраната – тотално е неглижирала елементарната компютърна сигурност на интернет-сайта си.

Оценката на цифровия сертификат, който трябва да защитава – чрез криптиране – връзката между потребителя и сайта е „СЛАБ (2)“  („F“ – по американската система).

Нещо повече – посещаващият този сайт ще получи изрично предупреждение да не му се доверява, и дори че може би някой прихваща връзката:

недоверие към сайта на Министерстовото на отбраната

Но това не е всичко. Дори елементарен анализ показва други сериозни пробойни в сайта. Като една от най-прословутите в историята на интернет пробойна, а именно heartbleed („сърцекървене“). Открита преди цели 6 месеца (април 2014), тя е премахната отдавна практически навсякъде в стотиците милиони сайтове по интернет – само не и в нашето министерство …

много пробойни на сайта на МО

С този конкретен бъг може да се подслушва не само конкретна, но тотално цялата криптирана комуникация на един сървър. При това, практически е почти невъзможно да бъде засечено това подслушване.

Нужен ни е явно „Държавен системен администратор по информационна сигурност“, който да мисли и да действа бързо и категорично, според реалностите в днешния преобразяващ се за часове свят на мощни кибер-атаки.

Някой ще каже: „какво толкова – някакъв си уебсайт на МО, не е нещо важно“.
Може ли този някой също да отговори дали компютъра, на който е сайта на институцията, не е в мрежа с други, непублични компютри с много по-важна за националната ни сигурност информация? Не след няколко месеца, не след година –  а веднага да отговори?
И колко защитени са те, при положение че крайно вероятно някой там си мисли „те не са публично изложени за достъп – няма нужда да ги пазим кой знае колко“?

В областта на сигурността основна парадигма е, че една сложна система е точно толкова сигурна, колкото най-слабото й звено.
Ако това, което демонстрира Министерството на отбраната, е нивото на „грижа“ за елементарните защити в най-слабото звено на НАТО и ЕС, то каква ли е степента при  важните отбранителни активи?

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
Благодаря, община Добрич!

Благодаря, община Добрич!

Живея в чужбина доста повече години, отколкото съм живял в Добрич. Но усещането от града, в който съм отрасъл, си остава винаги специално хубаво.

Всяка година поне месец прекарвам в България, повечето от което в Добрич. Градът се променя буквално пред очите ми – за разлика от повечето хора, точно заради отсъствието ми през голяма част от времето, забелязвам много по-ярко промените.

Още си спомням как преди години, в една късна вечер през лятото бях невероятно изненадан да видя отново осветен булевард „25-и септември“. Година или две по-късно – и малката улица, на която съм отрасъл.

За последните няколко години началото на градският парк беше променено тотално. А тази година разгледах (все още в строеж) мащабните промени в целия парк, които ще го преобразят наистина във вероятно най-осъвремененият парк в страната.

Но не са тези причините да напиша това писмо. От една община се очаква да се грижи за големите неща, да подобрява и поддържа ползваното от всички.

Пиша заради това, че община Добрич се е научила да обръща внимание и на по-малките неща – стига някой да й обърне внимание.

В средата на август 2014 г. писах – през интернет-сайта на общината – за шахта на отводнителен канал на улицата, където живея. Не само липсващата решетка, но и дълбочината на оголената дупка на шахтата застрашаваха играещите наоколо малки деца. Допълнително, шахтата се запушваше опасно при поройни дъждове, а улицата ни е една от наводнените през юни 2014 г.

Междувременно отпътувах обратно за чужбина.

Буквално четири дни след моя сигнал, работници от общината са се появили и са повдигнали нивото на гнездото така, че да не остава „дупка“ дори след слагане на решетка. Още няколко дни след това са сложили и нова решетка.

Благодаря, община Добрич!

Благодаря, че обръщате внимание и реагирате толкова бързо на посочени от обикновени граждани малки на пръв поглед проблеми. И продължавайте все така!

А към всички добричлии: пишете на общината за неуредици, които забелязвате! Изключително лесно е – не трябва да ходите никъде, нито да чакате на опашки. Цялото нужно усилие е няколко щракания с мишката на компютъра и няколко реда текст на клавиатурата. Ето и страницата където можете да пишете на общината: www.dobrich.bg >> Обратна връзка (най-горе) >> Пощенска кутия за сигнали и предложения

Не можем да очакваме общината да знае за всяка дупка по асфалта на всяка от хилядите улици в града. Ако всеки от нас си направи труда да посочва дори само проблемите с градската среда, които лично го засягат в ежедневието, ефектът ще е огромен в полза на всички ни.

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Изборни митове и легенди, за които България губи огромна енергия нахалост. И някои болезнени истини.

купуване на гласове

(снимка: fotolia.com)

Красимир Гаджоков, Андрей Ненов, Стефан Манов, Димитър Иванов, Антони Де Ла Реа, Любомир Гаврилов *

25 септември 2014 г.

За начало – три горчиви истини

Ако човек е готов да си продаде гласа, няма в света – и няма как да има – система, която да го спре. Ако у човек няма чест, достойнство, самоуважение, то гласът му може да бъде купен.

Човек може и да бъде заплашен – например, че ще бъде уволнен от работа. Или да бъде излъган да повярва в несъществуваща заплаха – че например ще му бъде спряна пенсията или социалната помощ ако не гласува по определен начин (абсолютно невъзможно).
Нищо друго, освен порастването на такъв човек в собствените му очи, способността му да запази елементарно достойнство и гордост, не може да го спре да се поддаде на заплахата или заблудата.

В днешно време манипулирането на общественото мнение – чрез медиите на олигархичните кръгове и задкулисието – е далеч по-ефикасен и дори много по-евтин начин за повлияване на изборните резултати. В сравнение с него, традиционното купуване и продаване на гласове е много по-трудна за реализиране дейност. Тя крие много рискове и за двете страни, а също така е и с крайно несигурен ефект върху резултата за купуващата гласове партия в национални избори.

Защо тези масово битуващи митове за изборите не работят:

  • Ако един и същ човек гласува на няколко места, със сигурност ще бъде хванат и наказан.

Докато гласуването на един и същ човек на няколко места е практически трудно осъществимо, по-важно е, че извършващият подобно нарушение рискува сигурно съдебно преследване и сериозна глоба.Не съществува възможност да не бъде забелязан.

При всяко от “многократните” си гласувания измамникът-избирател ще трябва да  представи личната си карта или паспорт. Данните от тях ще бъдат записани в избирателните списъци в секциите, в които той гласува.
След провеждането на изборите – винаги през последните 20 години – списъците от всички секции в страната и чужбина се обработват компютърно от ГРАО. Прави се елементарно засичане за двойно гласували по ЕГН. Нарушителите, гласували на повече от едно място, биват веднага открити.
Тези проверки в предишни избори показват пренебрежимо малък брой от злоупотребили така гласоподаватели – само около 100-на на последните парламентарни избори през май 2013 г.

Така “двойното” гласуване няма никакво влияние върху изборния резултат.

  • В урните е практически невъзможно да се “вкарат” допълнителни бюлетини на негласували реално избиратели (“мъртви души”).

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Преди киберсигурността на останалите, Министерството на транспорта и информационните технологии да оправи своята

Internet Security. Laptop and safe lock.

(снимка: fotolia.com)

Информационната сигурност ми е специалност. Макар и в чужбина, наблюдавам с интерес и се радвам на всяко усилие за по-голяма киберсигурност в България.

Вчера излезе новина за „нови електронни услуги в областта на с киберсигурността„, предоставени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Това ме накара да поразгледам сайта им. Бях удивен да открия, че самото министерство не прилага елементарни и дългогодишни мерки за киберсигурност на собствената си интернет-страница.

Нарушен е дългогодишният стандарт: при въвеждане на пароли за включване („логване“) в сайтове, това да става по криптирана уеб връзка (httpS протокол) – с „катинарче“ до името на сайта в браузъра.  

Не е ясно въобще до какво дава достъп страницата „Персонален достъп“ – дали до някакви допълнителни услуги или документи, които са само за вътрешно ползване? Дали предоставяната след логване информация е предназначена само за служителите на институцията, или за граждани?

Липсата където и да е на сайта на обяснение как се създава акаунт говори, че по-скоро достъпа е до възможности и документи само за вътрешно ползване.

Ако е така, то има опасност хакери или дори любопитни аматьори могат да прихванат достъпа до чуствителна информация. Достатъчно е служител на министерството да се опита да се включи докато е свързан към интернет през публична или недобре защитена WiFi мрежа – името и паролата му за включване могат елементарно да бъдат записани от някой, включен на същата WiFi мрежа.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

От новосъветския съюз (пардон, Русия) ли да се финансират неправителствените организации в България?

Тези дни големи сме свидетели на голямо „възмущение“ у „будни граждани“ като Петьо Блъсков (новият редактор на вестник „Труд“). От страниците на неговата – и на редица други жълти медии, анонимни страхливци смело „обвиняват“ публични личности – предимно от Протестна Мрежа в огромния „грях“ … да работят в организации, финансирани от американски или западни фондации.

Време е да почнем да мислим, да влагаме в съжденията си смисъл и логика. На някой може да му прозвучи подценяващо, че трябва да си обясняваме основни логически и цивилизационни понятия. Но явно такива определено липсват у голяма част от попиващите тези „разкрития“.

Организациите, в които работят някои от най-изявените лица на Протестна Мрежа – като Асен Генов и Антоанета Цонева – се наричат неслучайно НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ (съкратено НПО – Не-Правителствена Организация – и това трябва да поясним, защото някои иначе силно критични към тях идея си нямат какво означава съкращението).

Тоест нефинансирани, неподкрепени от държавни средства, непровеждащи държавната политика. Напротив – в повечето случаи критикуващи, контролиращи я. Или най-малко  независими от нея.

Нали приемаме, че от такъв тип обществени формации въобще има нужда? Би трябвало, защото иначе няма да има независими опоненти на властта. Защото дори най-наивните няма да тръгнат да твърдят, че медиите в България, или пък опозицията в Парламента (която все пак е във властта – макар и не изцяло), изпълняват успешно тази роля. чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather