След време разбрах, че това се случва неусетно. Особено в онези години, когато много неща ги нямаше в българската действителност. “Оправдание” беше и професията ми – информационни технологии, която винаги е била изпълена с чуждици (няма собствена българска дума за “компютър”, докато във френския има).

Започнах съзнателно да се опитвам да се “хващам” преди да вмъкна чуждица в разговор, и да произнасям българската дума.

Чужбина, казваха ми: няма как, този процес е просто естествен.

Оказа се, обаче, че не само аз – или въобще българите в чужбина – страдаме от “синдрома” на твърде лесно “създаване” на “нови” думи в българския език.

Българските обществени фигури през последните 20-на години масово и безразборно “официализираха” нови думи в езика ни. За съжаление, вместо да бъдат страж на езиковата чистота, медиите мултиплицираха ефекта многократно.

Не обичам да съм голословен, затова ето няколко конкретни примера, с “превод” на български:

• реконквист
  на български: повторно завладяване

• интервенирали
  на български: намесили

• Доц. Юлия Джоргова: Телемедицината дава възможност за по-бърза и екзактна диагностика
  на български: точна

• Започва интервенционното изкупуване на зърно
  на български: ??? ( вероятно е термин от борсата на суровини )

• Футбол: Славия – Хамбургер (превю)
  на български: репортаж (не че това е много българска дума), или преглед

• Флаер на кандидата за председател на СДС Румен Христов
  на български: листовка

• Илиана Йотовa, депутат: Може ли да вмъкна една ремаркА? (в ТВ предаване)
  на български: забележка

• “… направихме мастерирането в студиото на … ” – певица на финал в Евровизия 2009, по “БГ Радио” 4 февр 2009
  на български: аудиообработка

• лекарствата-генерици
  на български: безлицензни лекарства

• Картел и на пазара за уелнес и СПА отдих
  на български: ????

• парламентарната инициатива била инспирирана от изпълнителната власт
  на български: вдъхновена

—–

* вчуждяване - измислена от мен дума, все пак звучи по-добре от някоя от гореизброените

Това обяви министъра на държавната администрация Николай Василев преди седмица. Чест му прави, че не забрави да спомене Българският Великден като иницатор на тази оригинална идея.

Като един от главните двигатели в Българският Великден за осъществяването на тази инициатива , изпитвам страхотно чуство да удовлетворение за случването на нещо реално. Макар и малко на пръв поглед. Но все пак полезно.

Форумът на БГ Великден свидетелства, че идеята е на Иван Енчев, предложил я на 9-ти март 2005. Тогава търсихме нови, смислени, оригинални инициативи с ясна обществена полза. Предложението на Иван се хареса много бързо.

Обявихме кампанията пред няколкостотин присъстващи, събрали се на традиционната ни годишна среща на 30 април 2005.

Заради предизборната “треска” тогава (за да не бъде “погребана” инициативата в “наводенението” от изборни новини) отложихме по-широкото й  разгласяване.

В края на декември 2005 пратихме емейли до нашите над 4000 съмишленици.

Но не само това: на сайта на БГ Великден стартирахме и подписка със същата идея. Подписки и петиции в днешно време – колкото искаш. Много обаче остават само някъде по сайтове – без да стигнат до когото са адресирани.

За да има повече ефект от нашата подписка, направихме нещо което не беше правено дотогава в България. При всяко “подписване”, сайта автоматично изпращаше от името на подкрепящия отделен емейл до всяка държавна институция-получател, поотделно.

За две години подписката подкрепиха над 2600 българи, живеещи в 35 държави по света. Институциите – в това число Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Министерския съвет и отделни техни ръководители  – получиха общо над 44 000 емейла с призива за премахване на “моленето”.

Надяваме се и заради нас – защото име е писнало да получават емейлите – да са решили най-накрая да “кандисат” и да предприемат необходимите формални юридически промени за премахването на тази унижаваща думичка.

Значи може! Може да повлияваме на властта с идеи, които са положителни и нямат политическата оркаска.