Манталитета е навсякъде!

Mediapool: „…По това време Молчан е в Китай, връща се на 1 ноември, разбира, че полицаи са разпитвали за него и веднага отива в управлението. Там първият въпрос, който му задават, е: „Защо идваш с адвокат, за какво ти е?„.

Един вид „след като идваш с адвокат, значи не ти е чиста работата?“

Защо всички виждат проблемите само „най-високо“ – у депутатите, министрите, висшите държавни служители? Горната реакция показва кристално ясно общобългарска манталитетска черта.

Полицията трябва да е още повече и изрично задължена да спазва елементарното уважение към гражданите. Защото те са зависими от нея. Защото полицията има потенциалното право да ограничава свободата им.

Какво би станало, ако гражданин се възмути – с право – на подобно отношение? Просто защото не им е „играл по свирката“, защото им е „реагирал“, те ще упражнят правото си на власт над него ли? Много вероятно.

За съжаление, това отвратително отношение към гражданите не е внушено у полицаите по време на службата им. Никой в МВР не ги е  „обучавал“ да реагират така .

Това им отношение, за огромно съжалние, произлиза от манталитета на полицаите като граждани, като българи, като хора. Те се отнасят по този начин с другите хора и в извънработното си време.
Още по-страшно: повечето българи се отнасят към тези, които по някакъв, дори и съвсем минимален начин, зависят от тях, по същия начин.

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Свястното. Не „лявото“ или „дясното“

Огромна част от хората в България вече нито забелязват, нито търсят в политиката „лявото“ или „дясното“.

Те търсят „свястното„.

Стигна се дотам, че разликите в икономическите платформи, които дефинират принадлежност „ляво/дясно“, да нямат значение. Защото хората видяха злоупотребата с постове, с политическо влияние, с държавни ресурси,  да се практикува и от десни, и от леви.

Хората претръпнаха от свидетелства как и едните, и другите, се занимават предимно с техните си лични интереси, разбираеми само за тях си вътрешни борби за престиж, влияние, власт и забогатяване чрез властта.

Затова днес мнозинството българи търсят политически изразител на интересите си в много по-първични категории: кой е свестен. Кой няма да краде. Или поне не толкова много, нагло и открито. Кой няма да използва властта изключително за лична облага, или просто за мижитурене (много добре платено мързелуване без грам полза за гражданите).

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

От гражданска активност – към гражданска ефективност

Обикновеният българин се чуства безпомощен да окаже влияние в политиката. И не прави нищо. Злонамерените политици, заели поста си само за изгода, разчитат точно на това – на обезверяване, чуство на безпомощност у гражданите.

Възможно ли е средният гражданин да промени нещо?

Абсолютно възможно.

Всеки дълъг път, погледнат от началото му, изглежда труден, дори безкраен. Но като тръгнем стъпка по стъпка, се оказва по силите ни да стигнем до целта.

„Стъпките“, които трябва да предприемем, за да повлияем, може да са малки. Може да решават само част от проблема. Но са по силите ни. Трябва само да не се отказваме заради това, че резултатите не идват толкова бързо, колкто ни се иска.

Ако си недоволен от нещо в управлението, непременно пиши до съответната институция
Веднага си казваш: „Какво значение има моето писмо? Кой ще му обърне внимание? Кой съм аз, че да ме забележат?“
Ако повечето мислим така, така и ще си остане. Но натрупването на формално изпратени критики и недоволства  достига в един момент критична маса. Въздейства писхологически на критикуваните.
Представи си, че в критикуваната институция има все пак свестен служител, който иска да подобри нещата. С твоята и на всички останали, направили си труда, писмени критики, той получава „козове“ да може формално – според правилата на институцията – да притисне и отстрани некадърните.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather