Към окупиращите студенти: Дръжте здраво! Победата ви е неизбежна!

PM-podkrepja-studentite

(снимка: novini.bg)

Преди 24 години бях един от 30-ната студенти, които разгневени от резултатите на първите уж демократични избори в България, още на другия ден отидохме в Ректората, насядахме по стълбите откъм задния вход, и  започнахме първата студентска стачка в новата история на България.

Изумително е, че срещу вас, днешните окупирали десетки университети студенти, противопоставят същите аргументи като и срещу нас – „малко сте“, „налагате се на мнозинството“, „пречите ни да учим“, „стачкуват двойкаджиите“ …

И за миг не се замисляйте дали сте прави. Когато обществото ни е стигнало дотам да липсва елементарен морал и отговорност в обществените дела, всички подобни претенции, иначе валидни в едно нормално време, нямат основания.

Ако Левски, Ботев или Бенковски бяха приели подобна логика, днес нямаше да имаме държава. Тези наши национални герои също са били шепа хора, търсещи подкрепа у един мълчалив милионен народ.

На празници, морално пропадналите днешни политици са първи да се превъзнасят по идолите на нашето славно революционно минало. Но много удобно пропускат да равняват съвестта си по същите тези герои и в делниците. Напомнете им това.

Защото точно това сте вие – будна съвест на нацията във всеки ден, а не само по празниците.

Вашата съпротива не е за национална или идеологическа кауза. Вие перфектно разбрахте, че ракът, който задушава обществото ни, не е външен поробител или диктатор над душите и мислите ни. Той е вътрешен. И затова е още по-труден за отстраняване – защото не можем толкова лесно да го отстраним.

Бъдете единни – не се разделяйте заради малки, незначителни проблеми. Ако имате несъгласие, задайте си въпроса дали сте все още съгласни по най-важното: моралът в обществените дела. Ако ако отговорът е „Да“, продължете каузата си заедно, въпреки разликите си.

Всеки ден намирайте начин – предимно чрез телевизия и радио – да се обръщате към мълчаливото мнозинство сънародници. Бъдете емоционални. Спечелете сърцата им. Обяснявайте каузата си на лесен за разбиране от обикновения човек език. Мнозинството българи все още се колебаят, но когато настъпи важния момент, ще ви подкрепят.

Питат ни дали ние, първите стачкували студенти, сме успели, дали сме постигнали целта си със стачките през 1990-та година.
Отговорът е твърдо „да“ – ние изхвърлихме от президентството срамният Петър Младенов, а няколко месеца по-късно и цялото правителство на не по-малко срамният Андрей Луканов. Значи може!

Ако не бяхме завзели университетите тогава, България вероятно щеше да бъде днес една бутафорна псевдодемокрация, наподобяваща Белорусия, Украйна или дори Казахстан. Някой да харесва какво става в тези държави?

Противопоставяйте се на всякакви предложения за „подкрепа“, които очакват от вас обвързване с конкретна политическа сила или идеология. Всички те загубиха тотално доверието на хората. Затова с днешните лица, с днешните ръководства и лидери, те нямат абсолютно никакво право на място във вашето бъдеще.

Няма българско правителство, устояло на масов студентски протест.

Затова не се съмнявайте в успеха си – битката за морал, за достойнство, за честност и добронамереност в обществените дела може да е по-дълга, отколкото ни се иска на всички, но победата ви е неизбежна.

 

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

20 години по-рано: студенти за демокрация и автономия на ВУЗ

Неочаквано тези дни попаднах на  клип от демонстрацията за автономия на ВУЗ от 14 декември 1989. Бях един от инициаторите и главен организатор на тази акция. Тръпка беше да открия, че е било запечатано и запазено на лента нещо, в което съм вложил много енергия и ентусиазъм преди 20 години.

Тази демонстрация, заедно с живата верига, организирана от СДС (по-специлано от КТ „Подкрепа“), прерасна в най-големият и най-силен антикомунистически протест през последните 45 години до него момент.

Моя милост, като един от идейните инициатори и основателите на Независимите Студентски Професионални Съюзи (НСПС) и пръв председател на формацията във ВМЕИ-София, бях един от подписалите уведомлението до Столичен народен съвет (СНС) за демонстрацията. Другият подпис е на моя близък приятел и активен участник в студентските събития Стефан Кънчев Христов, тогава студент по информатика в Софийският университет „Климент Охридски“ (по него време още нямаше „Св.“ пред името на патрона му).

заявление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989
уведомление от 06.12.1989 до СНС за демонстрация на 14.12.1989
призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989
призив към студентите за демонстрацията на 14.12.1989

Клипът започва с кадри от веселата „суетня“ сред организаторите, на стълбите пред  Народният театър. На преден план е Емил Кошлуков, тогава председател на Независимото Студентско Дружество – НСД (как НСД се включи в демонстрацията, разказвам по-надолу). Зад Емил, в светло палто се вижда и Чавдар, един от активистите на НСД от ВМЕИ-София. чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather