Отворен отговор до Мира Асенова и Н. Зарева: Ние сме ЕДНО, очаквайте ни още повече и по-шумни

Уважаеми Мира Асенова и Н. Зарева,

Видях писмото ви до Елена Хамбарджиева, която имам честта да познавам, макар и задочно.

От 20 години живея в чужбина. Не съм спирал да се занимавам с това какво мога да направя нещо за да стане България едно много по-добро място за живеене, в което и аз да се върна да живея някой ден.

Знам, че вероятно ще прозвуча назидателно, но ще рискувам все пак да споделя някои мисли и възприятия, които явно са ви убегнали.

България е моя Родина и това ми дава свещено право не само да ми пука какво става с нея, но и да участвам активно да я променям. Отношението към мястото, където човек е роден и израсъл, е фундаментално, изключително и свръхспециално. Неслучайно абсолютно никой – освен безчовечните тоталитарни режими, какъвто вече имахме – няма наглостта и не прилага жестокостта да лишава или погазва правото на човек да поддържа най-близка връзка с Родината си.

Страхотно е да има къде да се завърнеш. А в пътуването, обикалянето на света няма нищо лошо, нито страшно. Нито е „завинаги“. Особено в този динамичен век.

А и човек научава как са решени проблеми, които ние в България от четвърт век мъчим и въобще не сме мръднали (обърнете внимание на пътищата следващия път, като сте по тях; свикването с отвратителното им състояние е един от проблемите).

В чужбина, където и да се намирам, се чувствам едно с всички български граждани. Не ми е безразлично когато научавам, че сънародниците в България са едни от най-недоволните от живота си в ЕС и въобще дори целия свят.

Тогава е съвсем естествено човешко чувство на съпричастие да ни се иска да направим нещо за да не е така. Ето това дава право да искаме и да можем да променим обществото в България.

Но конкретната причина да ви отговоря е усещането, че – освен обяснимата болка – има и много заблуди, както и буквално преписани манипулации в писмото ви.

Сигурен съм те са плод предимно на псевдо-„журналистиката“, облъчваща хората в страната с пошла посредственост на псевдо-сензационност, заплашителна конспиративност и болни фантазии. Макар голяма вина за това да имат невежеството или аморалното желание за търговската сензация на цената на опростачването на нацията, твърде голяма част е преднамерена манипулация.

Явно това е толкова дълбоко вплетено в съзнанието ви – на вас лично и конкретно – че сте напълнили писмото си с примери и аналогии, неиздържащи елементарна логична и фактологична проверка на реалния свят.  Но това приемане и споделяне на манипулациите не е само ваш личен проблем – а огромен обществен проблем за цялата страна.

Затова ще започна отговора си с нещо изключително типично – за съжаление – като похват: измислянето (или преписването без мислене) на очевидни и нагли лъжи, които е толкова лесно да бъде проверени фактологично :

Този резултат можеше да бъде различен, но живеещите в САЩ и  Европа българи не поискахте същия брой секции като в Турция,  въпреки че ИК на Мая Манолова ви позволяваше при 40 подадени заявления да откриете секция и в Антарктида.

Очевидно сте „преписали“ без мислене някоя от опорните точки на най-изтъкнатите български лъжци в общественото пространство – депутатите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Или от някой друг злонамерен нахалник, имаш наглото невежество да се обявява за „патриот“ с подобни „аргументи“.

Ако си бяхте направили труда да направите елементарна проверка на числата – а те са достъпни публично за всекиго от две години насам на сайта на ЦИК – щяхте да „откриете“, че дори само в 6 (шест) европейски държави (Великобритания, Испания, Германия, Холандия, Гърция и Франция) избирателните секции през 2014-а са колкото тези в Турция: 136. В цяла Европа са 218, а заедно САЩ и Европа – 260: почти два пъти повече от Турция.

Отричането и незаинтересоваността от реалността или фактите, за съжаление, е твърде масово и крайно опасно явление в българския обществен живот.

Казвате още на Елена:

Как не ви стана неудобно да говорите от името на два милиона българи зад граница, от които вероятно не познавате повече от 100?!

Нито Елена, нито някой от другите българи от чужбина – които със сигурност сте забелязали в медиите покрай бурната ни реакция срещу ограничаването правото ни да гласуваме от последните седмици – не си присвоява правото да говори от името на всички или дори голяма част от българиТЕ (членувано – забележете) зад граница.

Но да говори за общия проблем на мнозина право има всеки, който е засегнат от този проблем. Особено тези, които искат да направят нещо, а не само да се оплакват без ефект.

Самите вие на многобройни места във вашето писмо използвате „ние ….“ в контекст, от който става ясно, че визирате не само вас – двама български граждани. Затова забележката ви е неуместна. Още по-неуместно е да започнете писмото си точно с този изкуствено пробутван „проблем“.

Явно не сте научили достатъчно какво е демокрацията. Вероятно защото нейните основи и начини на функциониране все още не се изучават в българските училища повече от повърхностно.
Между изборите демокрацията също съществува. И работи чрез активните граждани. Те говорят от името на будната част на обществото – без да са и без да трябва да са формално упълномощени. И без да трябва да са мнозинство. Точно защото са граждани – извън тясната прослойка държавни служители, които сме упълномощили да упражняват нашата (на всички граждани) власт в ежедневните държавни решения.

На всеки гражданин и гражданска формация е предоставена възможността да изрази мнение, да критикува обществени проблеми и държавната администрация. Точно затова – заради равните възможности – гражданската активност е съвсем легитимна обратна връзка при демокрацията. Дори да е резултат от дейността на отделни хора или малки групи. И е съвсем естествено упълномощените да взимат решения държавни служители – а те са точно служители на гражданите: народните представители, премиера, министрите, Президента – имат задължението да се вслушват в гласа на отделни граждани или активни техни групи. И да преценят и евентуално да коригират позициите си в резултат от това.

Изборите са на 4 години, а обществените проблеми са всеки ден. Сигурни сме не предлагате всички да мълчим до следващия вот, защото само тогава има „абсолютна представителност“?

В състояние ли сте  да цитирате (по Търговския регистър) колко от работещите в чужбина  инвестират в България? Надяваме се, че под „инвестиция” не разбирате парите, които изпращате за близките си, и които те харчат за собствени нужди, а не за общото благо.

Общото благо? За кое общо благо говорите? 3 (три) милиарда лева годишно са директни свежи средства, вливащи се в потреблението в българската икономика от българите в чужбина.  И това са само официално преведените по банкови пътища средства – според Световната банка, реалните са до три пъти повече (заедно с недекларираните суми по не-банков път).
Нима не забелязвате 600-те милиона само от ДДС (20% от тези 3 милиарда) годишно върху „харчения на близките за собствени нужди„, които влизат в  държавния бюджет и оттам отиват за „общото благо“?

Но нещо повече: още 750 млн до 1.5 милиарда лв от този поток отиват в заплати, осигуровки и пенсии за работещите във фирмите и институциите, където нашите близки изразходват тези средства за покупка на стоки и услуги. По веригата потребител – бизнес – потребител – бизнес и т.н., те достигат до милиони сънародници.

Вие самата в какво сте инвестирала, на колко българи сте дала работа и препитание – имате собствена биоферма в България, завод, фризьорски салон, строителна фирма и пр., внасяте ли данъци и здравни и осигуровки на вашите служители?

А вие имате ли собствена биоферма или завод? И ако това е „логиката“ ви, то ще трябва да държите „сметка“ на всеки българин, който няма фирма и не осигурява работни места за други. Не виждаме да сте вдигнали подобна „висока летва“.

Казвате, че новият ИК ви възпрепятства да упражнявате правото си на глас. А дали сте поглеждала статистиката да видите колко от тези 2 милиона гласуваха на извънредните парламентарни избори през 2013 и  2014 година?!

2013 година – за ДПС и НПДС са гласували общо 63 159 души, за българските партии около 47 000 души.

2014 година –   за  ДПС – 60 000 гласа, за останалите партии – 78 000 гласа.

Този резултат можеше да бъде различен, но живеещите в САЩ и  Европа българи не поискахте същия брой секции като в Турция, …

Логично е от 30% до 50% от българските граждани в чужбина да са под 18 годишна възраст – заради възрастта на емиграция на родителите им (много по-малко хора емигрират след 35-годишна възраст в сравнение с преди това). Така че, в чужбина има значително по-малко от „2 милиона“ български избиратели.

И какво значи „този резултат можеше да бъде различен„? Нашите сънародници в република Турция са български граждани по Конституция точно колкото и тези в САЩ и Европа, или където и да било другаде. Излиза, че имат вина за това, че са по-активни, организират се по-добре за избори?

Защо не държите подобна сметка на 50% негласуващи български избиратели – след като е изключително очевидно, те биха могли в неимоверно по-голяма степен да доведат до „различен резултат„, отколкото избирателите в чужбина.

Няма спор, че в сравнение с резултатите в страната, за партия ДПС в чужбина (и специално в Турция) има непропорционално голям брой гласували в сравнение с гласувалите за всички други партии в другите държави по света. И това не е естествено.
Но за това има исторически и културни корени и причини, за част от които и ние всички носим отговорност. Трябва да положим усилие да разсеем страховете и внушенията у тези наши сънародници, каращи ги да гласуват по този неестествен начин. Защото това не е здравословно за едно демократично общество.
Но това „изкривяване“ на вота от чужбина въобще не ни оправдава да хвърляме огромна обществена енергия в специално „нагласяне“ на законодателството само и само да лишим специфична част от избирателите от правото да упражнят гласа си – просто заради това, че са от друг етнос.

… въпреки че ИК на Мая Манолова ви позволяваше при 40 подадени заявления да откриете секция и в Антарктида

А как би било, според вас, ако в България трябваше не държавата – чрез своя мощен организационен апарат от платени служители – а обикновените граждани, доброволно и безвъзмездно, да организират секции чрез събиране на минимален брой заявления? Ако тези отделящи от личното си свободно време хора трябваше да убеждават 5-ма (за някои места по 7 или дори 9 души), които да сформират секционна избирателна комисия; да осигурят факс/скенер и интернет-връзка; да разпечатат стотици страници с необходима информация – всичко това за своя сметка?

Дали е толкова лесно? Хайде опитайте.

Ние, „аборигените”, можем да ви дадем отговор защо гласуваме или не гласуваме, но вашите мотиви са ни неизвестни. Но твърдите, че сте неравнопоставени, правата ви били нарушени, демокрация не ви достига. И на нас не ни достига демокрация, но ние сме тук, не сме избягали. Все някой трябва да остане да продължи българския ген, да създава деца, които няма да говорят български с английски акцент.

Едно от нещата, което мнозина българи в чужбина научихме и искаме да променим в България, е да не се самоунижаваме. Нито да унижаваме другите. Обръщението, което сте използвали сами за себе си, говори за точно обратното. Надяваме се с него визирате само собственото си възприятие – на гражданите Асенова и Зарева – а не на „всички българи“ (защото нямате право да говорите от тяхно име, нали така беше?).

След като не ви е известно какво ни кара да гласуваме в чужбина в български избори, защо не ни попитате? Бъдете непредубедени, не внушавайте необосновани съмнения – каквото усещане остава от реторичния ви въпрос.

Сигурно сме различни в мотивите си. Но ще откриете, че повечето го правим, защото това е най-силната ни обществена връзка с Родината. Културните ни събирания с българска тема са много, но обществените – тези, в които чувстваме че все още сме наследници на над 1300-годишната ни държава – са много малко.

А също и заради мисълта, че един ден можем да се върнем и заживеем в България. Мнозина от нас го правят.

Но не смеем дори да мечтаем за разкриване на допълнителни секции, дори да съберем не 40, а 400 заявления за нова такава. Никой няма да ни обърне внимание, вие също няма да се застъпите за нас. Може би защото, както твърди Цв. Ризова, вие сте елитът на нацията, а ние, живеещите тук, по подразбиране – плебса.

Наистина сме  разделени, но не от някакъв закон, а по светоглед, ценности и позициониране на обществения афиш. Вие сте в заглавието, ние – в дребния шрифт под черта.

Защо да не смеете? Защо не поискате, след като намирате за нужно? Направете го!Нали виждате ние как искаме да ни възстановят правата за гласуване?

Точно това е най-ценния обществен урок, който ние научаваме по света: в най-добруващите държави гражданите не мълчат, а постоянно искат. Организират се, настояват, не се спират.
В крайна сметка, кой е този който „няма да ви даде“ – какъвто е подтекста ви? Нима тези, които визирате, не са избрани от всички нас временно да представляват нашата власт? Те са длъжни поне да ни чуят. Ако имате силни аргументи и сте постоянни и енергични в исканията си, има големи шансове да ги постигнете. Опитайте – и тогава ще говорим.

Истинските демокрации се отличават по това, че дори обществените малцинства постигат някои от целите си. Защото истинските демокрации не са механичен диктат на мнозинството. За съжаление, точно с последното явно се изчерпва възприятието дори на твърде много български депутати, които би трябвало да знаят най-малко това … Какво ще кажете да ги задължим да полагат изпит по Конституция на Републиката?

И кой ви каза, че няма да се застъпим за вас? Не бъдете предубедени. Опитайте. Тогава ще видите.

И няма да спрем да повтаряме: не се поддавайте на самоунижение. Ние не твърдим да сме „елит на нацията“, нито да сме „заглавието“ – би било обидно и неетично. Уважението и признанието към всички хора е една от висшите ценности, които възприемаме от успешните и благоденстващи народи. Ценност, която – смеем да мислим – е задължително условие да оцелеем и просперираме като нация.

А на нацията ни й трябва морален елит – не в повече бизнес или политически елити (такива има). Морални хора има сред всички българи без значение къде живеем. Огледайте се. Потърсете ги. Подкрепете ги. Убедете ги да се кандидатират за обществени позиции. Помогнете им да сменят некадърните, продажните и корумпираните.

Вие си имате президент, печатни издания и Протестна мрежа, омбудсманът ви приема без предварително записване, а ние сме лишени от тези привилегии.

Извинявайте, но това ви твърдение вече изглежда едно към едно преписано от „учебника“ на най-явните и нагли анти-български формации, чиято заветна цел е да ни направят наново „преклонени глави“ на нови (пардон, стари) господари. Да не говорим, че в този контекст въобще не се вижда връзката между „нас в чужбина“ и „вас в България“.

Гласовете на българите в чужбина са капка в морето от всички гласове в изборите за Президент – защо да е само „наш“ той?

И кога за последен път вие конкретно си направихте труда да доведете до знанието на омбудсмана някакъв проблем? Ще цитирате ли днес и час, в които сте ги внесли, и конкретна тема на проблема, както и отказа на омбудсмана да ви отговори или изслуша?

А Протестна мрежа се роди в резултат от възмущението на голяма част от обществото срещу непрозрачното и необяснимо издигане на фигури с необяснимо богатство и без никакви обществени прояви – камо ли заслуги – на висши и изключително важни за националната сигурност позиции.
Какво отрицателно намирате в това? Или вие подкрепяте политическата корупция?

Печатни издания „ние“ нямаме – не е известен българин живеещ в чужбина, собственик на медии в България. Но дори да има, ще трябва да обясните с какво и защо ги намирате за „наши“. Дано не е с „логиката“ на идеологическото облъчване на долнопробните булевардни телевизии и медии, заливащи публиката с посредственост и безкултурие.

В страните, в които живеем, никой не приема автоматично за „истина“ всяко произволно и безотговорно твърдение – особено уронващо достойнството, честта и доброто име на някого – просто защото някой го е казал по телевизията, напечатал във вестник или сложил на уебсайт.
Хората в най-успелите държави подхождат много по-внимателно, критично, скептично и със здрав разум към твърдения за обществения живот и събитията в него. Това е една от най-важните причини за техния успех и възход (освен разбира се, че са нямали сътресения като нашата страна и благодарение на това са трупали обществени и лични блага доста по-дълго).

Затова, проверявайте всяко твърдение, особено свързано с факти. Научете се да правите разлика между „факт“ и „мнение“. Поразителна е тоталната липса на такова познание (или желание за него) в обществения живот в България.

Вие не живеете нашия живот, но си позволявате да го регулирате заради частен казус с безпардонното самочувствие на специална селекция, каквато, всъщност, не сте. Затова и претенциите ви в нашите очи изглеждат като каприз, като поръчково мероприятие на политици с къс срок на годност, които се чудят какъв повод да измислят, за да се върнат на гребена на вълната.

Ако имаме самочувствие, то е базирано на увереността ни в резултат от личния ни път. Ако в това се усеща някаква „безпардонност“ – може би е защото положителността на самочувствието като естествена човешка черта беше нарочено за нещо „мръсно“ в България. Повярвайте ни – не е „безпарднонност“.

И за кой ли път: не се самоподценявайте. Разбира се, че в чужбина не сме никаква „специална“ селекция. Същите сме като всички вас – само живеем в други условия.

Нашата бурна реакция срещу ограничаването правата ни за гласуване в чужбина (и не само) в никакъв случай не може да бъде обезценена произволно и безотговорно като „претенции“ или „капризи“.
Защото приемаме правата си изключително сериозно.

Поръчково мероприятие“ е изтъркано клише от арсенала на тези, които ви приспиват (явно успешно) в опитите си да ви направят безкритично послушно стадо. Шокиращо е да гледаме как произволно, безразборно и необосновано с никакви факти от реалността изричане на сериозни обществени подозрения – като това, че нашата реакция и активност е „поръчка“ – с десетилетия създава абсурдна среда. В тази среда едва ли не самото изказване на всяка безпочвена, но сериозна обществена обида, вече е прието само по себе си за „доказателство“ за истинността й. Повярвайте – никъде в успелите страни подобен абсурден подход не се допуска в общественото пространство.

Но не само това: по стечение на обстоятелствата, повечето българи в чужбина сме на практика напълно независими от българските политици. И то не само защото средният български професионалист в търсена област в чужбина има възнаграждение 3 и повече пъти по-голямо от това на председателя на българския парламент.
Но най-вече заради това, че в развитите и успешни демокрации, в които живеем, не ни се е налагало да се „покланяме“ на политици, или да мълчим когато ни лъжат.

Ние искаме от Вас, госпожо Хамбарджиева, да обвържете претенциите си с конкретен ангажимент. Да мотивирате двата милиона, от чието име говорите, да гласуват на следващите избори, за да се сложи най-сетне точка на тенденцията българските турци в странство да определят политическия климат и живот у нас. Така ще спрем да се тревожим заради неоосманиският проект „Велик Туран”, в чиято карта влиза и част от нашата държава.

Ако не сте в състояние да ни го обещаете, върнете се тук, за да теглим заедно хомота на негативните последици от вашите егоистични и нямащи нищо общо със справедливостта и демокрацията щения, но които по всяка вероятност ще бъдат взети под внимание.

Защо не? Ако и вие, Мира Асенова и Н. Зарева, поемете конкретен ангажимент да мотивирате 2 милиона български избиратели в страната, които в момента не гласуват.

И кой ви излъга – но най-вече защо вие му повярвахте толкова бързо и безкритично, при положение че е толкова лесно да се прецени логично – че „българските турци в странство определят политическия климат и живот„?
Та нали самите вие сте посочили, че само 60 000 български турци в странство гласуват! Те избират само 4 (четирима!!!) депутата в парламента. Колко абсурдно е да се твърди, че тези 4-ма „определят политическия климат и живот„??!?!?
Дори да вземем цялата партия ДПС, за която гласуват почти всички тези 60 000: тя печели 35-40 депутатски места. Каква е „логиката“, че ще има някаква съществена разлика във влиянието на тази партия ако тя има 35, а не 40 депутата? Няма логика.

Тази „фиксация“ на огромна част от обществото ни – умело манипулирана – че 40-на депутата са изцяло едва ли не „виновни“, „отговорни“ за състоянието на страната ни, е изключително опасна и болестна. Най-вече защото „извинява“, „оправдава“ останалите 200.

Туран„?!?!? Откога всяка конспирация, родена в болния мозък на някого, автоматично е „реалност“, с която да се съобразяваме в сериозните си решения в действителността? Не всяко нещо, което е „възможно“, защото е хрумнало на някого, е достатъчно вероятно. А това, което се случва в реалността, е само малка част от вероятностите и възможностите.
Ако обществата, където живеем в чужбина, отделяха такава огромна обществена енергия да приемат автоматично и насериозно всяка безумна конспирация, хората там щяха да са все още в пещерите.

1.Ние изработваме пенсиите на вашите родители, а вие работите само за себе си.
2.Ние  плащаме заемите, които правителството тегли.
3.Ние плащаме безплатното обучение на децата ви, в случай , че не сте ги взели със себе си.
4. Ние плащаме заплатите на депутатите, на които вие искате оставки.
5.Ние плащаме всички разходи по изборните ви секции.
6.Ние плащаме и субсидията за вашите гласове. От последното гласуване за парламентарни избори, ние изплащаме всяка година вашите 1 485 000 лева на всички парламентарно представени и няколко извънпарламентарно представени партии.

Сумата може да изглежда дребна, но тя е откъсната от залъка на деца-инвалиди със смехотворна пенсия, от надбавките за майчинство, с които би се стимулирала раждаемостта.

Вашият вот, който ние плащаме, лишава над 3000 пенсионери от празнични надбавки.

Вече посочихме по-горе, че и ние допринасяме: по-скромно, но достатъчно съществено, за всичко изброено. Правим го чрез данъциците върху средствата, които изпращаме в България; чрез данъците за домовете, които милиони от нас имат в Родината; чрез заплатите и осигуровките на хората, чиито услуги и стоки получателите на изпратените от нас средства изразходват в икономиката на страната.

Но приносът ви към българската държава и общество не е в размер и обхват, че да си позволявате да се вживявате в ролята на суверен и дистанционно да искате оставки, да налагате своите правила. Ако живеете далеч от градовете с дипломатически мисии, ще пътувате, така както правим и ние, когато живеем на едно място, а гласуваме в друго. Това е единственият разход, който ще направите, всички други разходи по вашето волеизявление, поемаме ние.

Как се изчислява този принос? Имате ли формула? Дайте я.
Но друго е по-важно: ние нямаме нужда някой да ни „позволява“. Ние сме български граждани по Конституция. Но не само, а и по вътрешно фундаментално право. За правата не се иска „позволение“.

Суверен сме всички ние – българските граждани – без значение къде живеем в момента или колко допринасяме финансово. Ако се измерваше с финансов принос, то над 2 милиона пенсионери би трябвало да не се смятат за „суверен“ и да нямат право на глас …

Не „налагаме правила“ – все пак сме само 145 000 вота срещу 3 200 000 в страната (4.5%). Резултатите от изборите – и от управлението – сега се определят в огромна степен почти само от мнозинството гласували в страната, а не от миниатюрния процент от чужбина.
Но може би трябва точно това: да започнем да допринасяме за правилата много повече. Може би точно така държавата ще излезе от 25 години буксуване назад и встрани от просперитета, личен и обществен, който иначе всички желаят.

Не е справедливо, но не за вас, а за нас. Затова ще бъде по-етично и коректно да приберете яйцата и плакатите, защото без да сме поддръжници на Валерий Симеонов, и да не одобряваме задължителния вот,  един ден ще ви кажем: „Не се мотайте в собствения ни живот, така като ние не влизаме с маршове и тъпани във вашия”.

Не се надявайте ни най-малко. Разочароващо за вас или не, няма да стане. Че вие лично сте поддръжници на Валери Симеонов личи от почти буквалния „препис“ на неговите нагли лъжи и манипулации.
Но не в това е проблема. Родината не е само „ваша“. Тя е точно толкова „наша“. Но това е едно много различно „наша“. В него ние – за разлика от вас, двама конкретни български граждани – включваме и вас. Независимо, че се различаваме.
Така че – очаквайте ни в нашия общ живот още повече. И още по-шумно.

Може би ви се струва твърде незначително това, което се опитваме да постигнем в този конкретен момент: да си върнем възможността да упражняваме правото си на гласуване в чужбина както преди.

Но всъщност, опитваме се да покажем и нещо много по-важно: че успешните и развити държави са такива, защото не оставят демокрацията си да „спи“ между изборите. Поддържат я – постоянно, с активни граждански реакции по обществени въпроси и защитаване на каузи. Всеки ден. Защото гражданската активност е коректива срещу неморалното в обществото, когато изборите са далече на хоризонта.
Още: защото успешните и развити държави не гледат на диаспората си враждебно.

И накрая: учуди ме единствената употреба на думата „гражданин“ (и всякакви нейни производни) в писмото ви.

Хайде да променим това. Защото една много по-добра и просперираща България, която всички желаем, може да се постигне с непримирима гражданска активност да търсим и защитаваме правата си – дори и най-малките, без значение къде се намираме по света.

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

13 коментара на “Отворен отговор до Мира Асенова и Н. Зарева: Ние сме ЕДНО, очаквайте ни още повече и по-шумни

  • 13.05.2016 at 01:39
    Permalink

    Няма да чета докрай това съчинение.

    Давам линк към друга моя публикация. Толкова за опорните точки, които витаят в главите на опорноточковци.
    http://mejdu-redovete.com/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2/

  • 13.05.2016 at 01:43
    Permalink

    @Зарева: много хора четоха Вашето – аз лично много внимателно. Ваше право е какво и колко да четете. Но не Ви прави чест подобна реакция. Един вид „не ме интересува какво мислите по това което аз мисля“.

  • 13.05.2016 at 02:25
    Permalink

    Зарева, благодаря ви за линка към статията ви. Притеснявах се, че сте една друга Н. Зарева, която уважавам и обичам като приятел. За щастие не сте.

  • 13.05.2016 at 04:42
    Permalink

    Г-н Гаджоков, твърде много труд сте си дали и ценно време изгубили,за да“отговаряте“на…радиоточка.
    Тези,попадали повече от веднъж на шума от анонимното кречетало“Новели“,добре познаваме вятърничавата стойност на такива“спорове“.Та това е предрешен мач!Като такъв между професионалисти и аматьори(дори и при това положение в спорта са известни“изненади“!).
    Ще поясня,за да не Ви засегна:нямам предвид,че Вие сте“аматьор“,а че опитвате интелигентно общуване с нискоинтелигентен анонимни,комуто се плаща,за да трови незасегнати от други и по друго време или начин,мозъци;при това го върши в съмнителен унисон с още няколко такива“дразнители“,чиито капацитет е удивително…еднакъв-граматически,стилистически…Сякаш“копи-пейст“.А даже неизкушените от новите технологии знаят,че един индивид може да се представя за n-броя подобни в мрежата…А в конкретния случай не е нужна повече информация,за да наведе изводите към това,че един брой трол опитва да играе ролята на цял клас полуидиоти…И,вероятно,го прави срещу подходящ стимул(освен ако не е натурален идиот;което,всред самопровъзгласяващите се за“патриоти“не е чак такава рядкост,впрочем!Справка-няколкото“лидери“и техните“заместници“на“патриотични формации“-без конкретни имена,а всичките.).
    А че времето,което сте отделили,за да припомните някои истини е ценно,съдя по силата на аргументите Ви и начинът,по който ни запознахте с тях!Категорично сте прави!
    Уверен съм,че Вашето време има твърде висока“добавена стойност“ за да бъде пиляно по посока на добре подплатени рубладжии и кликите им от роднини и случайно увредени субекти.
    Поне аз мисля така.
    А за правото ни на глас и всички човешки права,аз също пилея време,нерви и бих дал много повече,за да бъдат те гарантирани.
    Това е вече съвсем друга тема…
    Поне докато критична маса българи,пребиваващи все още на територията,разберат що е демокрация!
    Защото,принципно бяхме малко,а след заминаването Ви(и на всички като Вас),останаха единици тези,които знаят!..

  • 13.05.2016 at 17:24
    Permalink

    и защото са големи патриоти онези зад граница, и защото милеят за Родината си и им пука какво се случва в нея, и защото вливат ресурси, за да стимулират икономиката на страната ни, плаща пенсиите и дълговете ни, и следят промените тук, но на завет, отдалече, с надеждата, ако стане по-добре да се върнат все пак някой ден, вероятно затова гласуващите зад граница подкрепят главно ДПС и ГЕРБ, т. е. статуквото, най-големите крадци и лъжци. Боже, пази ни от такива родолюбци! Те не знаят какво говорят и какво правят.

  • 13.05.2016 at 17:34
    Permalink

    @Жени Тачева
    Г-жо Тачева, благдоаря за коментара!
    ДПС са просто изключитекно силно организирани – но и много комапктни като население в няколко големи града в Турция.
    Но и хората, гласуващи за тях, са наплашени все още – от „възродителния процес“, който някои партии в днешно време искат едва ли не да съживят (в други форми).
    Това обясннява активността им и гласуването им само за ДПС.
    Ние, всички останали, трябва да положим усилия да ги убедим , че няма да има никакви етнически ексцесии от страна на България, както и да ги образоваме политически за да не се страхуват да гласуват за сдруги партии.

    По другия въпрос какво бихте предпочели: всички да български граждани да сме в България и да сме в зависимост от СЕГАШНИТЕ политици? Също, не виждам кое ще е различното: ако 7 милиона не могат д се справят с днешните политици, то с какво ще допринесем ние с още 1 милион? В броя ли е разликата, или в нещо друго?
    Ако е в друго, то значи сме го придобили в чужбина, следователно има полза за България от това да има българи в чужбина.
    А и мнозина се връщат – аз мога да изброя веднага 10-на , при това все хора които създадоха работни места с новите си фирми, или високоплатени специалисти за западни фирми с български представителство – в резултат от което в България ПАК влизат средства от чужбина (чрез данък общ доход, чрез осигуровки и чрез ДДС за харченото от тях).

    А за това че голяма част гласуват за ГЕРБ – така са преценили. Но нима по този критерий не би трябвало да държите сметка и на сънародниците в България, защото и те в голямо мнозинство гласуваха за ГЕРБ?

    4.5% гласове от чужбина са много малко за да носим ние от чужбина някаква вина за управлението на ГЕРБ

  • 17.05.2016 at 07:36
    Permalink

    „1.Ние изработваме пенсиите на вашите родители, а вие работите само за себе си.
    2.Ние плащаме заемите, които правителството тегли.
    3.Ние плащаме безплатното обучение на децата ви, в случай , че не сте ги взели със себе си.
    4. Ние плащаме заплатите на депутатите, на които вие искате оставки.
    5.Ние плащаме всички разходи по изборните ви секции.
    6.Ние плащаме и субсидията за вашите гласове. От последното гласуване за парламентарни избори, ние изплащаме всяка година вашите 1 485 000 лева на всички парламентарно представени и няколко извънпарламентарно представени партии.
    Сумата може да изглежда дребна, но тя е откъсната от залъка на деца-инвалиди със смехотворна пенсия, от надбавките за майчинство, с които би се стимулирала раждаемостта.
    Вашият вот, който ние плащаме, лишава над 3000 пенсионери от празнични надбавки.“
    Само за по-горе изброените факти ,би трябвало да се спрете с неясните си контрааргументи.

  • 17.05.2016 at 08:55
    Permalink

    @Теодора Хаджиянева: А вие четете само аргументите на едната страна, така ли? Да припомня тогава – щом избирателно сте прочели само удобните за вас аргументи:

    3 (три) милиарда лева годишно са директни свежи средства, вливащи се в потреблението в българската икономика от българите в чужбина. И това са само официално преведените по банкови пътища средства – според Световната банка, реалните са до три пъти повече (заедно с недекларираните суми по не-банков път).
    Нима не забелязвате 600-те милиона само от ДДС (20% от тези 3 милиарда) годишно върху „харчения на близките за собствени нужди„, които влизат в държавния бюджет и оттам отиват за „общото благо“?

    Но нещо повече: още 750 млн до 1.5 милиарда лв от този поток отиват в заплати, осигуровки и пенсии за работещите във фирмите и институциите, където нашите близки изразходват тези средства за покупка на стоки и услуги. По веригата потребител – бизнес – потребител – бизнес и т.н., те достигат до милиони сънародници.

  • 17.05.2016 at 09:44
    Permalink

    Работя в банка ИТ сектор. Swift администратор съм от 23 години.
    Имам представа от трафика през SWIFT, TARGET , SEPA и т.н. и в двете посоки.
    Има доста трафик и от България към българи живеещи зад граница.

  • 17.05.2016 at 10:35
    Permalink

    @Теодора Хаджиянева: съмнявате се в размера? Данните са на БНБ за официални транзакции (не само SWIFT, защото е твърде скъп за малки суми) за всички банки (надявам се не екстраполирате само от вашия личен опит). Не виждам основания БНБ – или който и да било – да има нужда да преувеличава.

  • 17.05.2016 at 12:30
    Permalink

    Много приказки без практическа полза -т.е.“Файда“..в крайна сметка човек винаги ама винаги избира по-малкото зло.В случая това са преекспонираните „префантосвания“ на т.н. „глобални бг“! По-голямото зло безспорно е невидимата, прикрита но нагла и безочлива намеса на Турската държава,нейните служби и всякви институции в българските дела!Твърдо трябва да изберем пътя за пресичането на тези попълзновения…иначе след 30г. …няма да има къде да се завръщат „глобалните“….

  • 17.05.2016 at 13:13
    Permalink

    @Христов: и КЪДЕ са ФАКТИТЕ за намесата на Турция в делата на България – освен в голите твърдения на Патр.фронт? Аз съм първият, който ще промени мнението си – но само срещу факти. 60000 гласуващи в Турция (1.8% от ВСИЧКИ гласове в бългрските избори за парламент, няма грешка!) по КАКЪВ механизъм предизвикат забележима дори (да не говорим за значима) намеса в работите на България?
    Ако не можете да отговорите критично, покдрепено с факти от реалността, значи просто вярвате сляпо и религиозно на пропаганда, базирана я на скритите интереси на пишман-„патриотите“, или на средновековното им невежество.
    Има сумати други безумни теории на конспирацията на болни мозъци, които можем да приемем насериозно. При това по-вероятни. Защо не се захванем с тях?

  • 18.05.2016 at 03:37
    Permalink

    Коя БНБ? Тази дето забърка кашата с КТБ, заради занижен контрол? Тогава сигурно не е преувеличавала , а обратното. И със сигурност отчита официалните транзакции общо. Така както отчита и депозитите усреднено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *