Продължава серията от дребни само на пръв поглед, но всъщност показателни и сериозни грешки на управляващите в разбирането и ползването на Интернет. Същите, които иначе най-гласовито прокламират електронното правителство.
Снимката по-долу е копие на страницата на депутата Искра Фидосова, една от водещите фигури на управляващата партия ГЕРБ в парламента, председател на Правната комисия.
Както се вижда, електронна кореспонденция на народния представител минава не през сървърите на парламента, а през тези на публичния уеб-базиран емейл провайдър gbg.bg.
За един обикновен човек няма нищо лошо да ползва публичен уеб-базиран емайл.
Но това е най-малко непрофесионално за един депутат. Много повече – това е недопустимо, имайки предвид с каква информация се занимава депутат, председател на точно тази парламентарна комисия.
Каква е опасността?
Всеки администратор на компютърни системи във фирмата gbg.bg би могъл да следи електронната кореспонденция на г-жа Фидосова. И не само – би могъл да спира, или дори да променя текста на определени емейли.
Проблемът е, че една частна фирма, предлагаща масова публична услуга, няма как да отговаря на достатъчно високите критерии за защита на информацията и пренасянето й, нужни за един парламент.
И други възможни “капани”
Друга голяма опасност идва от факта, че емейлът в gbg.bg едва ли е филтриран срещу линкове-“капани”. Изпращане на специално приготвен емейл с препратка за отваряне на заразена уеб-страница е най-популярният начин, по който хакерите успяват тайно да инсталират подслушващи програми на компютъра на неподозиращия потребител.
Ако успе да се промъкне, такава програма (“trojan”) би могла да източва всички документи, както и да следи и записва всяка написана буква на този компютър и всяка комуникация.
Г-жа Фидосова борави с изключително чуствителната информация. В нея със сигурност влизат държавни тайни. Затова нейният емейл определено е сериозна и заслужаваща си мишена.
Народният представител носи и лична отговорност, предвид поста си, да притежава минимум познания срещу подобни заплахи. Но в случая вината в по-голяма степен е другаде.
Къде е българският “компютърен гений”?
Съветниците по информационна сигурност на парламента и правителството са длъжни да обучават депутатите в елементарни правила на компютърна сигурност. Но това не е достатъчно. Те са длъжни също и да следят, забелязват и коригират подобни проблеми.
Ако и електронното ни правителство ще е такова, по-добре да изчакаме народните ни избраници и съветващите ги специалисти да пораснат до адекватно съвременно ниво на познание за технологиите. Иначе един ден вредата – при това в големи мащаби – може да е по-голяма от ползата.
